Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260368 17.06.2022 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3895 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединение
искове по чл. 108 ЗС, чл. 42, буква „б“ вр. с чл. 25,
ал.1 ЗН и чл. 537, ал.2 ГПК и възражения по чл. 79, ал.2 вр.
с чл. 70 ЗС
Ищците Р.Ц.Т. и Г.Н.Н. чрез адв. И.Ж. искат да бъдат признати за собственици по
отношение на К.Й.Ч. и Й.Л.Ч. за собственици общо на ½ ид.част – по ¼ ид.част за
всеки от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ****** с адрес: гр. П., ул. ****№ -**, ет.**, ап.** по
действащата КК и КР на гр. П., който обект представлява апартамент – жилище с
площ от 92.74 кв.м, както и върху самостоятелен обект в сграда идентификатор ****
с адрес: гр. П., ул. **** № **, ет.**, който обект представлява гараж № ** с
площ от 17.40 кв.м. въз основа на наследствено правоприемство
от Ф. И. К. починала на ****, която ги е придобила по време на брака си със
съпруга В. Д. К. – починал през **** КАКТО и ответниците
да бъдат осъдени да предадат владението на ищците върху процесните
½ ид.части от така описаните имоти.
С исковата молба е поискано да се прогласи за нищожно
саморъчно завещание от дата ***** на Ф. И. К. прието на **** за съхранение в
нотариална кантора на ***** с рег. № **** от НК, под рег. № **** по образувано
дело № **** и обявено с Протокол от *** по молба на К.Й.Ч. и отбелязано в общия
регистър на нотариусите под № ***** на основание чл. 42, буква „б“ вр. с чл. 25, ал.1 ЗН поради това, че завещанието не е
написано и подписано от завещателя Ф.К..
С исковата молба е поискана и отмяната на констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот с който за собственик на процесните имоти е признат ответник К.Й.Ч. № *****, том ***, рег. № ****, дело № **** по описа на Нотариус **** с
рег. № **** вписан под акт № **, том **, дело **** по описа на Служба по
вписванията.
Поддържа се от ищците, че наследодателката
Ф.К. придобила приживе със съпруга си В.К. от който брак нямало деца процесните имоти като след неговата смърт през *** била
извършена делба с наследниците на съпруга й като с Протокол за делба от **** по
гр.д. № **** на ПРС процесните имоти били поставен в
изключителен дял на К..
В исковата молба се заявява, че ищците придобиват по
наследяване общо ½ ид.част от Ф.И. К. от процесните имоти, тъй като заместват по право нейния брат Н.И.К.
който имал право да я наследи, починал на *****, и който е имал две дъщери П. Т.
/майка на ищец Р.Т./ – починала на ***.
и М.А. / майка на ищец Г.Н./ починала на **** Н. И. К. имал и син И.– който
починал на **** и оставил извънбрачен син, който също починал и не бил
заместен, а от законната си съпруга нямал деца, респ. съпругата не го
замествала и не се явявала наследник и конкурент на ищците.
Ответник К.Ч. била трето за наследството лице –
съседка по имот, която се снабдила с оспореното завещание, за което бил
съставен КНА № **** за правото на собственост върху апартамент и гараж, въпреки
че завещанието касаело само апартамент.
Според ищците завещанието било неистинско и нищожно –
обстоятелство, което било констатирано от ВКС по к.гр.д. № 3472/2018г. като
предмет на това делото било останалата ½ ид.част,
от правото на собственост върху процесните имоти,
която била наследена от Р.В., която пък заместила баща си Г. И. К., който бил
брат на Ф.К..
Посочва се че ответник К.Ч. помагала на Ф. К. и ден
преди смъртта й било съставено процесното оспорено
завещание, което според ищците било неистинско. След снабдяването си с КНА № ****
ответник Ч. прехвърлила с нот.акт № **** процесните ½ ид.част от апартамента и гаража на сина си.
Предвид на гореизложеното се иска ревандикация
на имотите до ½ ид.част, прогласяване на
завещанието за нищожно поради неистиността му и
отмяна на последващия констативен нотариален акт.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник К.Ч. оспорва исковете изцяло.
Заявява, че наследодателката Ф.К. е дъщеря на дядото на ответницата – И.,
който обаче отказал да я признае като свое дете. Приживе на наследодателката
Ф. били в добри отношения с Ч., като последната се грижела за нея изцяло от
2013г. К. поискала да се разпореди с имотите в полза на ответницата като за
целта било съставено процесното оспорено завещание.
Поддържа, се че констатирано от ВКС по к.гр.д. № 3472/2018г. не било със сила
на пресъдено нещо спрямо настоящите ищци и за процесната ½ ид.част от
апартамент, респ. от гаража и не можело да се ползва по делото като установен
безспорен факт, че завещанието е неистинско.
Поддържа се, че Ф. К. била консултирана от адвокат,
който изготвил образец от завещанието, а завещателката
го написала саморъчно и подписала пред ответницата.
Оспорва се твърдението за нищожност на завещанието.
Оспорва се твърдението, че процесните
имоти се владеят понастоящем, тъй като считано от ****. имотите са прехвърлени
на Й.Ч.. Заявява се възражение за придобиване имотите въз основа на 5-годишно
кратко добросъвестно давностно владение на основание
чл. 70, ал.1 ЗС за периода от ****. до ***., като подробно се посочва по какъв
начин е упражнявана фактическата власт върху имотите.
Заявява се, че тъй като владението било осъществено
въз основа на правно основание – завещание, което е годно да направи
ответницата собственик се прилагала кратка 5 годишна давност.
Заявява, че се
ползва от презумпцията установена в чл. 70, ал.2 ЗС затова че незнанието на
порока на юридическото основание се предполага до доказване на противното.
Владението на процесната ½ ид.част
от имотите не е било прекъснато, тъй като предявения иск за останалата ½
ид.част от имотите не ползва ищците по делото, а
касае другия съсобственик А. В..
Предвид на гореизложеното се иска отхвърлянето на
предявените искове.Ангажират се доказателства.
Ответник Й.Ч.
също оспорва предявените искове. Оспорва твърдението за нищожност на
завещанието, което легитимира майка му като собственик и прехвърлител
на процесните ½ ид.части
от имотите. Заявява, че владението на имотите упражнява чрез другия
съсобственик А.В.. Позовава се на изтекла в полза на праводателя
му – майка му кратка 5-годишна давност, която легитимира нея и съответно него
като собственик на процесните идеални части.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК след като взе предвид становищата
на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Ищците доказват твърденията си при условията на главно
и пълно доказване от представените удостоверения за наследници, че несъмнено са
наследници по закон общо на ½ ид.част или за
всеки по ¼ ид.част от наследството на
починалата през **** Ф.И.К. като на основание чл. 10, ал.2 ЗН заместват по
право единият от братята й Н.И.К. /другият й брат Г. И. К. починал през **** е
заместен по право от Р. Г.В./, който имал право да я наследи по аргумент от
чл.8, ал.1 ЗН, починал на ****** и който е имал две дъщери П.Т. /майка на
ищец Р.Т./ – починала на **** и М.А. /
майка на ищец Г.Н./ починала на **** Н.И.К. е имал и син И. – който починал на ****
и оставил син, който също починал и не е бил заместен, а от законната си
съпруга нямал деца, респ. съпругата не го замества и не се явява наследник и
конкурент на ищците.
Приживе Ф.И.К. е придобила в собственост през време на
брака със съпруга си В. Д. К. – починал през **** процесния
апартамент и гараж по силата на договор за покупко-продажба оформен в нот. акт № ****., том ***на Н. при ПРС – л. 6 от делото
като след смъртта на съпруга в изключителен
дял К. е получила в собственост този апартамент и гараж съгласно Протокол за
делба от **** на РС – Пловдив.
Следователно, ищците са собственици по наследяване от
Ф.К. общо на ½ ид.част от правото на
собственост върху процесните апартамент и гараж или
всеки на по ¼ ид.част.
Саморъчното завещание на Ф.И.К. с вписана дата на
същото **** и прието за съхранение в нотариална кантора на ***** с рег. № *****
от НК под рег. № **** по образувано дело № *****. и обявено с Протокол на ****
с предмет завещателно разпоредително действие с
правото на собственост върху процесния апартамент е
нищожно на основание чл. 42 буква „б“ вр. с чл. 25,
ал.1 ЗН и не поражда правно действие тъй като ръкописния текст и подписът в
документа не са изпълнени от завещателя, факт, който се установява от приетите
по делото съдебно-графологична експертиза с вещо лице
М.С. и съдебно-графологична експертиза с вещо лице С.А.С..
И двете вещи лица са категорични относно различията по общи и частни признаци
по отношение на процесното завещание и образците
ползвани за сравнителното изследване като различията са спрямо форма на
движението, сложност на движението, посока на движението, продължителност на
движението, месторазположение на движението, като използваните от вещите лица
методи са дали категоричен отрицателен извод затова че изследваното завещание
не е изпълнено от Ф.К. и не е подписано от нея, респ. установените различия по
общи и частни признаци в текстовата част на завещанието не се дължат на умора,
специфично положение на тялото, както и на подложката, която е послужила за
изписване на завещателната воля.
Фактът, че процесното завещанието
не е било изпълнено от Ф.К. е установен и в хода на производството по гр.д. №
3472/2018г. по описа на ВКС II – ро
Г.О. Решение № 114/03.10.2019г.
Отхвърлят се възраженията на ответник Й.Ч. затова, че вещите
лица не са работили по оригинални документи и не са ползвали материали близки
до датата на процесното завещание, тъй като страната
е имала процесуална възможност да посочи и представи сравнителни образци, с
които вещите лица да работят. Следва да се посочи и че независимо, че вещото
лице С. е работило по предходна експертиза с предмет процесното
завещание съдът не установява факти и обстоятелства, които да компрометират
изводите му, нито пък се установяват факти от които да може да се направи извод
за липса на безпристрастност на това вещо лице или предубеденост. Напротив
вещото лице както по предходна експертиза, така и по заключението по настоящето
дело е категорично, че завещанието не е изпълнено от К.. Обстоятелството дали
има опит за имитация на почерк и факта,че завещанието не е изпълнено от К.
нямат причинна връзка до колкото не е необходимо да е налице опит за имитация,
за да бъде това завещание неавтентично. Вещите лица са категорични и че позата
при която е изпълнено завещанието няма отношение към извода им затова, че
документът не изхожда от завещателя. Относно вещото лице С.А.С. също не се
констатират обстоятелства, които да компрометират заключението му като дали
това вещо лице е работело в една стая с вещото лице С., респ. дали е било в
системата на ***към *** е ирелевантно от гледна точка
обективността и безпристрастността на заключението му тъй като за липсата на
последните не се установяват каквито и да било факти.
Отхвърлят се като неоснователни възраженията на ответниците затова, че са придобили процесните
имоти въз основа на добросъвестно давностно владение.
По отношение на процесния гараж – същият въобще не е
предмет на завещанието от ***** и спрямо него е възможно придобиване правото на
собственост въз основа на 10-годишно давностно
владение, което е прекъснато с подаването на исковата молба на 11.03.2020г. към
който момент 10-годишния период от време не е бил изтекъл. По отношение на процесния апартамент завещанието не представлява годно
правно основание да направи ответник К.Ч. собственик тъй като изначално липсва
волеизявление на завещателя предвид установеното, че завещанието не изпълнено и
подписано от покойната Ф.К.. В този смисъл процесното
завещанието като едностранна правна сделка е нищожно и на основание чл. 26,
ал.2, предл. 2 вр. с чл. 44 ЗЗД – липса на съгласие, воля у Ф.К. за извършване на разпореждане за след
смъртта си с притежаваното от нея имущество. Именно поради последното е
неприложимо уредено с Постановление № 6 от 27.12.1974г. изключение съгласно
което владението се приема за добросъвестно когато правното основание е с
опорочена форма на валидност и приобретателят не е
знаел порока до колкото в случая освен опорочената форма по смисъла на чл. 25 ЗН, която се явява специално основание за недействителност е налице и общото
основание за нищожност уредено в чл. 26, ал.2, предл.
2 ЗЗД – липса на воля. Следователно
упражняваното от ответник К.Ч. владение не може да се квалифицира като
добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС поради което и не може да доведе до
придобиването правото на собственост върху процесния
апартамент въз основа на кратка 5-годишна придобивна
давност.
На основание влязлото в сила Решение № 114/03.10.2019г.
по гр.д. № 3472/2018г. по описа на ВКС изрично е посочено, че владението върху процесния апартамент се предава на А.В./ съгласно
възприетата практика от ВКС, че когато ответника е трето лице за
съсобствеността обуславя възможността да бъде ревандикиран
целия имот – така Решение № 774/10.02.2011г. на ВКС по гр..д № 643/2009г., IV, г.о/, а съгласно влязлото в сила Решение №
194/24.01.2017г.
постановено по гр.д. № 872/2015г. в частта му относно процесния
гараж владението също е предадено за целия имот на В..
Съгласно представеният Протокол за въвод
във владение от *** ответника Й.Ч. е предал на В. ключовете за процесните имоти.
Същевременно от показанията на св. М.Т. – фактически
съжител на ответника Й.Ч. се установява, че семейството на леля К. ползва имота
като Й. владеел имота чрез А., той плащал сметките, ключ нямал.
Следователно, според настоящата инстанция показанията
на св. Т. са противоречиви, от една страна, свидетелката заявява, че
семейството на леля К., т.е на ответник К.Ч. ползва имота, от друга страна,
посочва, че Й.Ч. няма ключ, но владее чрез А.В. имотите, като последното
обстоятелство съдът приема за правен извод, а не за конкретно възприет факт до
колкото Ч. в хода на процеса е давал обяснения, че се въприема
за собственик заедно с майка си на процесната
½ ид.част тъй като диспозитива
на съдебното решение на ВКС не е обхваща произнасянето за тази ½ ид.част и не прогласява за нищожно завещанието въз основа
на което Ч. се легитимира. Последното според настоящата инстанция индицира пряко и непосредствено отношението на ответник Й.Ч.
досежно упражняването на фактическата власт върху процесните имоти, още повече че същият заявява, че плаща
сметки, партидите са на негово име. Следователно, фактът че Й.Ч. няма ключ не
означава, че не упражнява фактическа власт върху имотите тъй като ги счита за
свои.
Ето и защо, за да бъде прекъсната тази фактическа
власт която както Ч. има, така и майка му без да е налице валидно правно
основание затова е основателно искането на ищците да им бъде присъдено
владението на притежаваната от тях ½ ид.част /
или за всеки по ¼ ид.част/ от процесния апартамент и гараж.
Предвид на гореизложеното предявените искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 537, ал.2 ГПК следва да се отмени
констативен нотариален акт за собственост № ****., том **, рег. № ***, дело № ***
на ***** с рег. № ****от НК до размера на притежаваните от ищците общо ½
ид.части от правото на собственост върху процесните апартамент и гараж.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се
присъдят сторените от тях разноски в размер на сумата от 3830 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.Й.Ч. с ЕГН ********** с адрес: *** и Й.Л.Ч. с ЕГН ********** с адрес: ***, че
Р.Ц.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***-град и Г.Н.Н. с
ЕГН ********** с адрес: *** притежават общо ½ ид.част
или всеки по ¼ ид.част от правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****с адрес:
гр. П., ул. *** № **, ет.**, ап.** по действащата КК и КР на гр. П., който
обект представлява апартамент – жилище с площ от 92.74 кв.м, както и върху
самостоятелен обект в сграда идентификатор ******* с адрес: гр. П., ул. **** №
**, ет.**, който обект представлява гараж № *** с площ от 17.40 кв.м. въз
основа на наследствено правоприемство от Ф.И.К.
починала на **** КАТО ОСЪЖДА К.Й.Ч.
с ЕГН ********** и Й.Л.Ч. с ЕГН ********** ДА
ПРЕДАДАТ в полза на Р.Ц.Т. с ЕГН ********** и Г.Н.Н.
с ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО върху
½ ид.част или за всеки по ¼ ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****
с адрес: гр. П., ул.**** № **, ет.**, ап.** по действащата КК и КР на гр. П.,
който обект представлява апартамент – жилище с площ от 92.74 кв.м, КАКТО И от самостоятелен обект в сграда
идентификатор **** с адрес: гр. П., ул. ****№ **, ет.**, който обект
представлява гараж № ** с площ от 17.40 кв.м. по действащата КК и КР на гр. П.;
ОБЯВЯВА
за нищожно на основание чл.
42 буква „б“ вр. с чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното
завещание на Ф.И. К. с вписана дата на същото *****. и прието за съхранение в
нотариална кантора на **** с рег. № **** от НК под рег. № **** по образувано
дело № **** и обявено с Протокол на ****
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост № ****.,
том **, рег. №
***, дело № *** на ***** с рег. № *** от НК до размера на притежаваните от Р.Ц.Т.
с ЕГН ********** и Г.Н.Н. с ЕГН ********** общо
½ ид.части или за всеки по ¼ ид.част от правото на собственост върху самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № *** с адрес: гр. П. ул. **** № **, ет.**, ап.** по
действащата КК и КР на гр. П., който обект представлява апартамент – жилище с
площ от 92.74 кв.м, КАКТО И от
самостоятелен обект в сграда идентификатор ***** с адрес: гр. П., ул. *** № **,
ет.**, който обект представлява гараж № ** с площ от 17.40 кв.м. по действащата
КК и КР на гр. П.;
ОСЪЖДА
К.Й.Ч. с ЕГН ********** с
адрес: *** и Й.Л.Ч. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на Р.Ц.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***-град
и Г.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 3830
лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 3895/2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Б.