Р Е Ш Е Н И
Е № 31
гр. Сливен, 18.03.2022
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Николинка Йорданова и прокурора
Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 15 по описа за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Бургас
против Решение № 306 от 30.11.2021 год. постановено по АНД № 965 2021 год. по
описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно НП №
563928-F585263 от 02.07.2021 год. издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на „А. ТП“ ЕООД представлявано от Д.
П. А. е наложено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.
ал. 1 от ЗДДС административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС вр. чл.
59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и е осъдена Национална
агенция за приходите да заплати на „А. ТП“ ЕООД с ЕИК ………… представлявано от Д.
П. А. с ЕГН ********** сумата от 300 лева представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Касаторът заявява, че неправилно съдът е приел, че не е
извършено посоченото в НП нарушение както и че към датата на извършване на
доставката наказаното лице не е имало задължението посочено в НП. Моли съдът да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди
НП.
В с.з. касаторът, чрез
писмено становище от пълномощника му, поддържа касационната жалба, претендира
за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касация - „А. ТП“ ЕООД, в
писмен отговор на касационната жалба
счита същата за неоснователна. Твърди, че при направената проверка за
законосъобразност на АУАН и НП, Районен съд – Сливен правилно е констатирал
допуснато нарушение от категорията на съществените и правилно е постановил
отмяна на атакуваното НП. Моли съдът да потвърди решението на Районен съд -
Сливен и да присъди направените разноски за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че жалбата е основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено.
Касационната жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.01.2021 год. свидетелите Х. Г. и М.
К. извършили проверка на търговски обект б.-г. находяща
се в гр. С., кв. „Р.". Търговският обект бил стопанисван от търговско
дружество „А.-ТП" ЕООД с ЕИК ………... В търговския обект се използвало фискално устройство с изградена и
работеща дистанционна връзка с Националната агенция
за приходите, така наречената електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел
„ОЙЛ СИС 2.0- Д- KL", регистрирана в НАП с № 4214329. Била извършена
проверка относно получени количества горива в обекта и след направен анализ на
представените на 11.01.2021 год. документи за доставки на гориво било
установено, че на датата 09.06.2020 год. търговското дружество „А.- ТП"
ЕООД в качеството на данъчно задължено лице получател по доставки на течни
горива е изпратило съобщения за доставка на гориво по 41 броя акцизни данъчни
документи с уникални контролни номера. Сред тези акцизни данъчни документи бил
и такъв с уникален контролен номер № 0000000004762439/ 23.08.2019 год. за
доставка на 3000 литра бензин. Установило се, че не е било изпратено съобщение
за доставка на горива по АДД с посочения по-горе уникален контролен номер от
23.08.2019 год. на датата на постъпване на горивото в обекта по изградената
дистанционна връзка с НАП чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец. Данните за доставено количество са били
подадени чрез наличната ЕСФП на 09.06.2020 год. Свидетелката К. приела, че „А.-ТП"
ЕООД не е изпълнил задължението си да подаде с изградената дистанционна връзка
с НАП чрез въведената в експлоатация ЕСФП данни по документ за постъпилото
количество гориво при постъпването на горивото в обекта, съгласно разпоредбата
на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр. трето
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на Министъра на финансите. Тя съставила на
ответника по касацията акт за установяване на административно нарушение № F585263 от 11.01.2021 год. връчен на същата дата на
представляващия ответника.
Въз основа на съставения АУАН от Началника
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП било издадено наказателно
постановление № 563928-F585263/02.07.2021 год. за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ и на ответника по касацията била наложена на основание
чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена
санкция" в размер на 500 лева.
При горе установената фактическа обстановка районният
съд приел, че задължението на лицето по чл.3, ал.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г.
било такова за поведение, а не за резултат. Търговецът бил длъжен да подаде
данните за получените доставки към НАП чрез ЕСФП, без за него да съществува
задължение да гарантира, че така изпратените данни са и получени от приходната
администрация. Следователно, ако те са надлежно подадени към НАП, но не са
получени поради технически причини, които не могат да бъдат вменени във вина на
лицето по чл.3, ал.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006 год., то посоченото
задължение следвало да се счита изпълнено, а редът за подаване на данните
спазен. По отношение на въпросната доставка на 3000 литра бензин по АДД с
уникален контролен № 0000000004762439/23.08.2019 год. било налице изпълнение на
законовите изисквания за изпращане на данни в НАП чрез ЕСФП, тъй като ЕСФП
записвала данни от нивомерната измервателна система и
броячите на колонките (разходомерите) измервателните
системи като същите се отпечатвали като служебен бон. Следователно издаването
на такъв служебен бон представлявало гаранция, че операцията е завършена
успешно. Такъв служебен бон бил издаден и е наличен по делото. Това водило до
извода, че ответникът по касация е изпълнил задължението за подаване на
данните, а фактът на неполучаването им в НАП се дължал на техническа причина,
която не можела да се вмени в негова вина.
Освен това към датата на доставката
23.08.2019 год. не е имало изискване тази информация да се предаде в НАП в деня
на доставката. Това изменение на разпоредбата на чл.59а, ал.1, изр.трето от
наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ било от брой 8 на ДВ от 28.01.2020 год. Преди
това изменение за жалбоподателя е съществувало само задължението да подаде
информация чрез баркод четец. Като не е имал такова
задължение да подаде информацията в деня на доставката на горивото, то нямало
как да носи административнонаказателна отговорност.
При тези мотиви съдът отменил НП като незаконосъобразно.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен
акт като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, поради следните съображения:
Въззивният съд правилно е цитирал относимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл.118,
ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива
от търговски обект с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Според чл.118, ал.10 от ЗДДС данъчно
задължено лице - доставчик/ получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/ получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
В тази връзка с разпоредбата на чл.3, ал.3
от Наредба №Н- 18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискване към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е предвидено, че „Всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на
НАП по установената дистанционна връзка и данните, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол". Предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в глава девета
„а" от наредба № Н-18/13.12.2006г. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от
същата наредба (в относимата към датата на посоченото
нарушение редакция) е предвидено, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават
в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД)
и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод
четец.
Съгласно чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 год. лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива подава
ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение
на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Според разпоредбата на
чл. 59а, ал.5, изр.последно от Наредба № Н- 18/13.12.2006 год. данни по ал. 2 и
3 не се подават в случаите по чл. 118, ал. 11 ЗДДС.
В нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС е въведено изключение
от това задължение, а именно, че данни по ал.10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет. (Решение по адм. дело № 4533/2019 г на ВАС,
Решение по адм. дело № 5927/2021 г. на ВАС).
По делото е безспорно, че при проверката в
търговския обект на ответника по
касацията било установено, че на 23.08.2019 год. е получена доставка на гориво
по акцизен данъчен документ (АДД) УКН № 0000000004762439/23.08.2019 год., в
обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба, като на датата на доставката,
посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация от нивомерната система.
Наличието на служебен бон за доставката на гориво от
23.08.2019 год. (л.47 от делото на РС Сливен) с изрично отбелязване ОК
означава, че тази доставка е изпратена чрез ЕСФП до
НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни. При така установеното се налага
извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези факти не се установява
неизпълнение на задължения към Държавата, съответстващ на фактическия състав по
чл. 118, ал. 10 ЗДДС, поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.
В този смисъл дори да се приеме, че има
извършено нарушение, то не е на разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, а на
разпоредбата на чл.59а, ал.1, изр. второ и трето от Наредба № Н- 18/13.12.2006
г. въвеждащи изискването при подаване на данни за доставени количества горива
по документ, въведени чрез ЕСФП, задължително да съдържат уникален контролен
номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер
(МРН) на ЕАД и въвеждането на този УКН да се извършва чрез баркод
четец. При това положение е обоснован изводът на въззивния
съд, че приложимата правна норма към момента на извършване на нарушението не
съдържа срок за подаване на тази информация. Именно поради това с изменението
ДВ бр. 8 от 2020 г. този срок е дефиниран. В случая, както бе посочено по-горе,
срокът по чл.118, ал.10, изр.второ от ЗДДС не е неприложим, поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.
Независимо от отчетената с нивомерната
система доставка видно от приложения по делото на РС Сливен служебен бон, на
23.08.2019 год. е направен опит за доставка на документи относно акцизен
данъчен документ (АДД) УКН № 0000000004762439/23.08.2019 год. Този опит не е
приет със статус 47 и съобщение „Невалиден ADD Номер“. Поради каква причина
документалната доставка на същия АДД е приета на 09.06.2020 г., но не и на
23.08.2019 год. не е установено от АНО и в този
смисъл не са изяснени обстоятелствата относно твърдяното нарушение, както и
дали не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след
отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата маловажност,
той може да отмени издаденото НП само на това основание поради
незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл, обективирана със самия акт на издаване на НП. Съдебната
практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително
следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава
на деянието. В случая такава преценка не е направена от АНО и не е отчетена
спецификата на случая. От обстоятелствата по делото е видно, че получената
доставка е отчетена от нивомерната система в обекта на ответника по касацията, същият е правил опит за
изпращане на УКН на АДД на доставката на същата дата и в крайна сметка данните
по доставката са изпратени успешно на НАП на 09.06.2020 г., преди
извършването на проверката в търговския обект. В този
смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение на чл.59а, ал.1, изр.
второ и трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., то представлява маловажен
случай, по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.
По изложените съображения административният
съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният
съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
Въз основа на изложените съображения,
касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е
отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него
касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт
следва да се остави в сила.
Искането за присъждане на разноски от
страна на ответника по касацията е неоснователно. С молбата постъпила по
електронната поща на съда на 23.02.2022 год. е постъпило и копие на договор за правна помощ, според
който на пълномощника на ответника е заплатена сумата
от 300 лв. за процесуално представителство по настоящото дело. Същите са
подадени като сканиран електронен документ по имейл, поради което не съдържат
саморъчно положен подпис на съставителите им, а само сканирано изображение на
подпис, поради което не може да се приеме, че представляват разписка за
заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Подадената по електронен път
документи не са подписани с електронен подпис, поради което не отговаря на
изискванията на чл.141 от АПК. В този смисъл няма основание да се приеме, че по
делото са представени доказателства за направени разноски от ответника по
касацията. В този смисъл искането му разноски следва да се отхвърли.
Предвид изложеното и на основание чл.63в
от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен
съд гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306/ 30.11.2021 год. постановено по АНД № 965/2021 год. по описа
на Районен съд-Сливен.
ОТХВЪРЛЯ искането на „А. ТП“ ЕООД с ЕИК ………….. за присъждане на разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ