№ 2644
гр. София, 30.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110142592 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД срещу АНЖ. Б. Т..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК,
на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез процесуалния му представител, в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение изрично да уточни дали
претендира присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението – 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на горепосочените указания съдът ще приеме, че ищецът не претендира
законна лихва от датата на заявлението до изплащане на сумите.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.11.2017 г., ответницата била
абонат на дружеството-ищец с клиентски номер *** и титуляр на предпочетения мобилен
номер *******, с избрана абонаментна програма „Тотал 24,99 лв.“ с уговорен срок на
действие 24 месеца до 08.11.2019 г. Ответницата сключила и Договор за лизинг от същата
1
дата – 08.11.2017 г., по силата на който взел мобилно устройство „***** Black“ на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 61,99 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор
ответницата ползвала предоставените от ищеца мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната – ***. За потребените от абоната – ответник
услуги за периода от 18.07.2018 г. до 17.11.2018 г. ищецът издал фактури от 18.08.2018 г.,
18.09.2018 г., 18.10.2018 г., кредитно известие от 18.11.2018 г. и крайна фактура от
18.12.2018 г. Ответницата потребила и не заплатила мобилни услуги на обща стойност
773,70 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца – м.08.2018 г., м.09.2018 г. и
м.10.2018 г. С кредитно известие от 18.11.2018 г. била извършена корекция по дълга, като
била сторнирана сумата в размер на -9,40 лв. (с ДДС) за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, като била начислена и дължимата се
лизингова вноска в размер на 61,99 лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на
773,70 лв. за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане
възлизало на сума в размер на 825,89 лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 825,89 лв., ангажирало
договорната му отговорност, като във връзка с общите условия ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори с ответницата и издал крайна фактура № ****** г. с
начислени суми за плащане, както следва: 681,89 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.11.2017г. във връзка с договорен абонамент за
номер *******, дължими за периода от м.01.2019 г. до м.10.2019 г.; 825,89 лв.,
представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода 18.07.2018 г. – 17.11.2018 г. Ето защо моли съда да уважи предявените искове за
посочените по – горе суми, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, за които
суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед по ч.гр.д № 20781/2020 г. по описа на СРС,
167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за установяване, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 825,89 лв., представляваща неизплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 18.07.2018 г. –
17.11.2018 г.; 681,89 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 08.11.2017г. във връзка с договорен абонамент за номер *******, за мобилно
устройство „***** Black“, дължими за периода от м.01.2019 г. до м.10.2019 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г.
до окончателното изплащане на сумите, за които суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена
2
заповед по ч.гр.д № 20781/2020 г. по описа на СРС, 167 състав.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно: факта
на сключени с ответника договори за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг със
съдържанието, посочено в исковата молба, че е предоставил посоченото мобилно устройство
„***** Black“ и е доставил на ответницата през процесния период мобилни услуги на
претендираната стойност, както и че е прекратил договора.
УКАЗВА на ответницата при доказване на горните факти, че в нейна доказателствена
тежест е да докаже по делото пълно и главно факта, че е заплатила процесните суми.
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 20781/2020 г. по описа на СРС, 167 с-в.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
3
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2022г. от
13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4