№ 22026
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110102344 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Д. П. П., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 318, ал.
2 от ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че Д. П. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1470,74 лева - главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода
м.05.2020-м.01.2022 г., и сумата 238,64 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2021-29.05.2023 г.; сумата 29,78 лева - главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.05.2020-м.01.2022 г., и сумата 6,58
лева - мораторна лихва за периода 16.07.2020- 29.05.2023 г., ведно със законна
лихва върху главниците от 27.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 35746/2023 г . по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез ососбен представител, оспорва
исковете по основание и размер с доводи, че не е клиент на топлинна енергия;
ищецът не сочи доказателства относно притежавано от ответника право на
собственост върху процесния имот; от приложените към исковата молба
доказателства се установява, че процесният недвижим имот е бил обект на
съдебна делба, в която същият бил разделен на два реални дяла, но поради липса
на надлежно описание не става ясно какво точно е поставено в дял на ответника;
намира за недопустимо е разходите за топлинна енергия и дялово разпределение
1
да се начисляват върху несъществуващ апартамент и задължението да се разделя
поравно между двама бивши съсобственици; не става ясно как е изчислен
отопляемият обем, съответно разходваната топлинна енергия; в условията на
евентуалност прави възражение, че паричните вземания преди 27.06.2020 г. са
погасени по давност.
Третото-лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за
основателни и представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело № 35746/2023 г . по описа на СРС се установява, че
претендираните парични вземания са 1/2 от общо заявените суми по отношение
на ответника и К.Г.М.. Последната в срока по чл. 414а от ГПК е заплатила
доброволно.
От представените писмени доказателства – Нот. акт за продажба на
недвижим имот №3, дело №49947/30.12.1997 г., решение по гр. дело №790/2005
г. за прекратяване на гражданския брак между ответника Д. П. П. и К.Г.М.,
сключен на 22.02.1997 г., влязло в сила на 02.02.2006 г., се установява, че
недвижимия имот в ***********, придобит по време на брака в режим на
съпружеска имуществена общност, а след прекратяването е останал в
обикновена съсобственост при равни квоти; не е бил семейно жилище и не е
предоставяно ползването му на някой от съпрузите. Изяснява се, че с протоколно
определение по гр. дело №4639/2008 г., СРС, влязло в сила на 01.02.2022 г.,
недвижимият имот, който по разделителен протокол е обособен в два
самостоятелни дяла е поделен между бившите съпрузи. Видно от заявление –
декларация на К.М., считано от 22.10.2022 г. е сключила индивидуален договор
за продажба на топлинна енергия за имота, представялващ дял II, доколкото е
заявила да се открие партида на неино име. Исковият период, за който се
претендират неплатените суми е от 01.05.2020 г. до 31.01.2022 г. и предвид
установеното за собствеността на недвижимия имот, то за незаплатените
задължения за цена на доставка на топлинна енергия отговарят бившите съпрузи,
като обикновени съсобственици при квота ½ ид.ч. от правото на собственост по
отношение на имота преди да бъде обособен два нови самостоятелни обекта. В
този смисъл е чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” за това, че
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение; и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите
на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 27.06.2023 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
2
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода от
01.05.2020 г. до 31.01.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични
вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба
(чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 27.06.2020 г. Приложими след 11.08.2016 г. са
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016
г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. Поради това съдът приема, че не са покрити с изтекъл давностен срок
предявените главници.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е
погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна
енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение
за дължимата главница за цена на топлинна енергия в предявения размер,
съобразно установеното от ССчЕ.
От съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и преценена
по реда на чл. 162 и чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период реално
потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 3016,79 лв.,
респ. за ½ - 1508,40 лв. , като в нея не са включени лихви или стари задължения,
а за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната
станция. При това положение съдът приема, че е извършена доставка на
топлинна енергия и на стойност в предявения размер на иска за главница по
отношение на ответника. Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г.
по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката,
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
министъра на енергетиката, че отмяната на посочените разпоредби относно
методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води
автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна
енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия.
Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само
методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. Съдът
възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. №
5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. №
2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело
C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която
собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати
разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички
тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в
сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са
оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем
на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се
3
изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление
на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за
битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на
индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори
невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от
тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил,
че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да
отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и
изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали,
както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните
критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да
съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия
параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху
полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна
инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са
представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда-
етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности
в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката
респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в
т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са
предоставени услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата
претенция за главница подлежи на уважение по основание и размер.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ответникът,
съразмерно на уважената част от исковете, трябва да заплати на ищеца сумата
общо 1359,68лв. за платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица, на
адвокат-особен представител и на юрисконсулт, последното от съда определено
в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. П., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1470,74 лева - главница
за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода
м.05.2020-м.01.2022 г., и сумата 238,64 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2021-29.05.2023 г.; сумата 29,78 лева - главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.05.2020-м.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 27.06.2023 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 35746/2023 г . по описа на СРС; като
иска за мораторна лихва за сумата 6,58 лв. за периода 16.07.2020- 29.05.2023 г.,
начислена върху главница от 29,78 лв. за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2020-м.01.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. П. П., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1359,68 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №35746/2023 г. и гр. дело №2344/2024 г., и двете
по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5