Р Е Ш Е Н И Е
№ 310/13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Монтана ,касационно-административен
състав в публично съдебно заседание на девети юли ,през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря….Александрина Александрова .............…..и
с участието на прокурора……………Галя Александрова …..…като разгледа докладвано
от……съдията БОЙЧЕВА…………КАНД№269/2021 г. по описа на съда за да се произнесе взе
предвид
Производството
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение
№260060/30.03.2021г.,постановено по АНД№271/2020г., Районен съд-Лом е отменил наказателно
постановление №Е-НП-7/15.04.2020г.,издадено от Министъра на енергетиката Т***
П*** ,с което на „П*** -М“АД,гр.Монтана, представлявано от Т.П.П.-изпълнителен
директор и Б*** Б*** -прокурист, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв.
на основание чл. 93,ал.2,т.1 и чл.95,ал.3 от Закона за подземните богатства
/ЗПБ/ ,за нарушение на чл.4,ал.2 от ЗПБ.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба
от касатора Министерство на енергетиката/МЕ/ , с искане да бъде отменено
решението на ЛРС ,като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено НП.В съдебно заседание
не се явява и не изпраща представител ,но в писмена молба ,вх.№1365/23.06.2021г.,чрез
пълномощника си П*** Й*** -служител с юридическо образование и юридическа
правоспособност поддържа жалбата и
искането си за отмяна на оспореното решение на съда.
Ответникът
по касацията –„П*** -М“АД,гр.Монтана, представлявано от Т.П.П. и Б*** Б*** не изпраща процесуален
представител ,но в отговор по касационна жалба ,изх.№206/03.06.2021г. изразява
становище за потвърждаване на оспореното решение на съда.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата
за неоснователна,а решението на съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА по
посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето
производство е съставен акт за установяване на
административно нарушение№27/16.10.2019г. и наказателно постановление № Е-НП-7/15.04.2020г.
за това ,че на 24.07.2019г.във връзка с осъществен контрол на място на
концесионера –„П*** -М“АД,гр.Монтана, представлявано от Т.П.П. и Б*** Б*** ,в находище“Л*** “ в землище на
с.В*** ,общ.Брусарци,обл.Монтана ,като е установено от контролните органи на МЕ
,че се извършват изкопни работи на земна маса със съдържание на пясък и чакъл,с
дълбочина на изкопа 2-3 метра ,като впоследствие след проверка в специализирани
карти и регистри е установено ,че концесионера няма концесия за добив на подземни
богатства и е нарушил чл.4,ал.2 ЗПБ ,за което му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 000 лв. на основание чл. 93,ал.2,т.1 във вр. с
чл.95,ал.3 от Закона за подземните богатства. Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между
страните.
Решението
на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.За да отмени наказателното постановление,въззивният съд е
приел,че от представените писмени и
гласни доказателства, е установено ,че наказаното дружество не разполага с
концесия за добив на подземни богатства ,но същата не му е и необходима при
извършването на изкопни работи на земна маса ,съдържаща пясък и чакъл ,доколкото същите не
представляват „подземни богатства“ по смисъла на чл.2 от специалния ЗПБ .Приел
е ,също ,че констатираните действия „изкопни работи и натоварване“ не са
предвидени като форма на изпълнително деяние в нарушената разпоредба на
чл.4,ал.2 ЗПБ ,при което не е налице нарушение на ЗПБ и на основата на тези
изводи е отменил НП. Тези негови изводи не се подкрепят от доказателствата по
делото и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Установи се по
делото ,че касатора не притежава концесия за добив на подземни богатства,но
извършените изкопни работи в находище „Л*** “в землището на с.В*** ,съдържащи добив на пясък и чакъл са „подземни богатства“ по
см. на чл.2,ал.1,т.5 от специалния ЗПБ ,т.к. представляват строителни материали
,които са „подземни богатства“ ,за които е необходима концесия.Правилни в т.см. са констатациите на АНО в АУАН и НП.Неправилни са изводите на съда ,че
пясъка и чакъла не са „подземни богатства“ ,при което решението му като
неправилно и в разрез с материалния закон ,следва да се отмени и вместо него да
се потвърди НП.Безспорно е ,че съгласно чл.4, ал.2
ЗПБ „Добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия“
,безспорно е ,че такава не е издадена на дружеството ,при което настоящата
касационна инстанция споделя констатациите на АНО ,че концесия му е необходима при извършване
на добив на подземни богатства. Решението на съда ,като противоречащо на процесуалния и материалния закон следва да се отмени и
вместо него да се потвърди НП.Водим от гореизложеното, административният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№260060/30.03.2021г.,постановено по АНД№271/ 2020г.по описа на Районен
съд-Лом и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №Е-НП-7/15.04.2020г., издадено от Министъра на
енергетиката Т*** П*** ,с което на „П*** -М“АД,гр.Монтана, представлявано от Т.П.П.-изпълнителен
директор и Б*** Б*** -прокурист, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. на основание чл. 93,ал.2,т.1 във
вр. с чл.95,ал.3 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ ,за нарушение на
чл.4,ал.2 от ЗПБ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.