№ 530
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110218230 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. С. С. против Наказателно постановление № 24-4332-
006200/25.03.2024 г., издадено от Началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева, за
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 80
лева и лишаване от правоуправление, за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за недоказаност. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност
на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.04.2023 г. А. С. С. ползвал временно ППС Порше 911, ДК № СВ 7171 СР,
собственост на „Стандарт лизинг“ ООД. Лизингополучател по договор за лизинг за вещта бил Н..
След 22.04.2023 г. С. върнал на Т. автомобила, с причинени по него имуществени вреди и
с обяснението, че те се дължат на ПТП, в резултат на отнето от автобус на столичен автотранспорт
1
предимство на ул. „Околовръстен път“, излизащ от крайпътна територия (бензиностанция), след
което автобусът напуснал местопроизшествието. Това С. потвърдил и в попълнена лично
декларация по ЗДП в ОПП-СДВР.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите ЦЦ. и А. Ч.; АУАН; НП; декларация; жалба; справка за собственост; справка от
Столичен автотранспорт; картон на водач; заповеди за компетентност.
Съгласно константната съдебна практика (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI
кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас.
с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в; Р
2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V
кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г.
по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица
други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да
докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в; Р
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г.,
XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. №
176/2013 г., XIV кас. с-в), задължение на наказващия орган е – да докаже тезата си. В конкретния
случай, от показанията на св. А. Ч. се установява, че пътно-транспортно произшествие на
цитираната дата и на посоченото място не е имало, а утвърдената процедура по контрол върху
превозните средства (огледи в началото и в края на работния ден), не би позволила следи от такова
да останат незабелязани, в който смисъл и без да разполага с данни за евентуалните причини,
поради които С. би предоставил такава невярна информация на Т. и контролните органи.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е
породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда)
ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Налице е процесуално нарушение по пункт първи на обвинителната теза, доколкото
словесно в НП се твърди несъобразяване с пътен знак „Б1“, а цифровата квалификация обхваща пр.
1 и пр. 2 на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДП, т. е. неспазване на пътни знаци и пътна маркировка, без в
описателната част да се отправят твърдения – с каква маркировка е налице несъобразяване.
По приложението на материалния закон
НП, е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Както вее бе отбелязано в предходен раздел на настоящото изложение, по делото не се
установява наличие на ПТП. В този смисъл и безпредметно е изследването на евентуални причини
за настъпването му, както и на обективна и субективна съставомерност, а също така – и теза за
напускане на местопроизшествие, което не се е състояло.
По разноските
Липсата на доказателства за реално направени такива, от страна на жалбоподателя (по
делото има само пълномощно), както и на претенция за присъждане не предполагат произнасяне на
съда.
В този смисъл и отправената от жалбоподателя процесуална критика се явява
основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-006200/25.03.2024 г., издадено от
Началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ЗДП,
на А. С. С. била наложена глоба, в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДП, както и, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 80 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4