№ 354
гр. Шумен, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201670 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №9374/23.05.2025г. на Началник Отдел
«Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа» към Дирекция «АРОК»
при Агенция «Пътна инфраструктура», с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3 т.1
предл.3 от ЗДвП на Н. В. Ж., ЕГН ********** от гр.Карнобат е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП,
във вр. с чл.7 ал.1 т.3 б.б и т.4 б.а от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В депозираната жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото
НП, както и фактическата обстановка. В депозираните писмени бележки излага
допълнителни доводи за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила,
поради непосочване на установения ред, който не бил спазен от водача, както и че АУАН
бил съставен в присъствието само на един свидетел, за който нямало данни да е очевидец,
да е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Счита също така, че
била налице неяснота дали била нарушена разпоредбата на ЗП – чл.26 ал.2 т.1 б.а или на
ЗДвП – чл.139 ал.1 т.2. Оспорва компетентостта на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, съответно компетентността на наказващия орган за
издаване на НП като излага доводите си за това. Счита , че на АПИ са предоставени
единствено контролни фукции, но не е предвидена компететност да издават НП и да налагат
санкция по ЗДвП. По отношение размера на наложеното наказание излага, че при
определянето му не е взето предвид, че се касае за първо нарушение, както и материалното
състояние на нарушителя. Моли за присъждане направени в производството разноски. В
случай на направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, намира същото за неоснователно, доколокото е договорено и заплатено в
минимално предвидения размер съгласно Наредба №1 за възнагражданията за адвокатска
работа. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Не се явява и процесуален
представител.
Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал
наказателното постановление, намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено. Счита, че НП е издадено от орган с материална и териториална компетентност.
1
Депозирано е и писмено становище, в което е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възраграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.04.2025г. в 09.59 часа жалбоподателят управлявал съчленено ППС с 5 оси, а
именно – МПС с 2 оси марка “Ивеко“ модел АС440 Т П с рег. № А 7047 РА и полуремарке с
3 оси с рег. № А 3667 ЕМ, в община Шумен по път № І-2 в посока гр.Разград – гр.Камено, с
което превозвал пшеница. На км.104+500 му била извършена проверка от служители в
Отдел «Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа» към Дирекция
«Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция «Пътна инфраструктура». При
направените измервания с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС модел PW – 10 сер. № К0200009, верифицирана до 25.06.2025г. и
ролетка се установило, че:
- измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 13.900
тона, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 тона, съгласно чл.7
ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, превишението било с 2.400 тона;
- при измерено разстояние между осите 1.38 м., сумата от натоварване на ос на
тройната ос на полуремаркето е 30.400 тона, при максимално допустимо натоварване на
оста 24 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от същата наредба, превишението било с 6.400
тона;
За извършеното измерване, от наличния в служебния автомобил принтер бил
принтиран на хартия протокол за измерване на превозно средство №32 от 29.04.2025г. -
10.32 часа, в който ясно е посочено измереното натоварване на задвижващата /2ра/
единична ос на ППС от 13.900 тона и превишението - 2.400 тона; сумата от натоварване на
ос на тройната ос на полуремаркето от 30.400 тона и превишението - 6.400 тона. Същият
бил предявен на водача – жалб.Ж. и подписан от него.
Е. Г. Г. – инспектор в Отдел « Оперативен контрол и контрол по републиканската
пътна мрежа» към Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция «Пътна
инфраструктура», на место, съставил срещу жалбоподателя АУАН №0010825/29.04.2025г. за
констатираното нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7 ал.1 т.3 б.б и т.4
б.а от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Жалбоподателят подписал акта като саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е
възползвал от правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок. Въз
основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната
преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП
на Н. В. Ж., ЕГН ********** от гр.Карнобат е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП, във вр. с
чл.7 ал.1 т.3 б.б и т.4 б.а от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Така изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин
от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства – приетата и
приложена по делото администативнонаказателна преписка, както и приобщените в
съдебното производство писмени доказателства. В случая изложените констатации в акта за
административно нарушение, възприети и от административнонаказващия орган се
подкрепят от събраните в производството доказателства. Същите потвърждават изложените
в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства, послужили като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на св. Е. Г. Г., съдът
кредитира като депозирани от лице, което пряко и непосредствено е възприело фактите, за
които свидетелства . Същият е очевидец на факти и обстоятелства имащи значение по
2
делото, показанията му съставляват пряко доказателство и не се опровергават от останалите
събрани доказателства, а кореспондират с тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че била налице
неяснота дали била нарушена разпоредбата на ЗП – чл.26 ал.2 т.1 б.а или на ЗДвП – чл.139
ал.1 т.2. Както в АУАН, така и в издадено НП ясно е посочено какво нарушение се вменява
на жалбоподателя. В обстоятелствената част на НП подробно са описани вида и
техническите характеристики на ППС, което е управлявал жалбоподателя, вида на товара,
датата и мястото на вмененото нарушение, извършеното с техническото средство измерване
на поосовото наторване на ППС като ясно и точно са посочени измереното натоварване,
допустимото максимално натоварване и превишаването. Посочени са всички съставомерни
елементи от състава на вмененото нарушение от обективна страна. Ясно и пълно е посочена
и правната квалификация на нарушението - чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7
ал.1 т.3 б.б и т.4 б.а от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е
съществен порок, тъй като съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде
подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, когато ако не е било допуснато
, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е ограничило правата на
страните в процеса. Дори да се приеме наличието на такова процесуално нарушение, то не е
от категорията на съществените - не е довело до ограничаване на процесуалните права на
санкционираното лице, правото му на защита също не е нарушено, тъй като в настоящото
производство има възможност да го упражни в пълен обем.
Съдът намира за неоснователно и възражението за липса на компетентност на
актосъставителя и наказващият орган - началник отдел "Оперативен контрол и контрол на
републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
АПИ. Компетентността на органите за установяване на нарушение по л.139 ал.1 т.2 предл.3
от ЗДвП и налагане на наказание по чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП се извежда от
контролните правомощия на органите по чл.167 ал.3 изр.2 и чл.170 ал.1, във вр. с чл.189
ал.1 от ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл.189 ал.14 от ЗДвП са приложими общите правила
по чл.37 ал.1 б.б от ЗАНН и чл.47 ал.1 б.а, във вр. с ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.167 ал.3 от ЗДвП в приложимата редакция, към датата на извършване на
нарушението и издаване на НП, службите за контрол, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и
изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и
маркировка, като общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните
превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция
"Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им
от разрушаване. Следователно компетентността на органите, които могат да съставят АУАН,
респективно да издават наказателни постановления за този вид нарушения по ЗДвП
намерила своята регламентация в чл.167 ал.3 от ЗДвП. По делото са представени Заповед №
РД-11-97 от 29.01.2025 г. и Заповед РД-11-560 от 02.05.2025 г. на председателя на
управителния съвет на АПИ, от които се установява наличието на компетентност на
3
актосъставителя и наказващия орган. С приложените по делото заповеди на председателя на
УС на АПИ са определени поименно и със съответната длъжност лицата от структурата на
агенцията, които могат да съставят актове за нарушения, както по ЗП, така и по ЗДвП и да
издават НП.
Също така в мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по т. д. №
5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, се сочи, че в разпоредбата
на чл.37 от Наредба №11 от 03.07.2001г. се визират компетентните контролни органи, които
са натоварени да извършват проверка и контрол за спазване на реда за ползване и движение
на извънгабаритни и тежки ППС. Съгласно чл.37 от Наредба №11 от 03.07.2001г. във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и
съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица при посочените в т. 1 – т. 7 от същата разпоредба предпоставки. В тази насока е и част
от съдебната практика обективирана в Решение № 1194 от 18.06.2025 г. на АдмС - Сливен по
к. а. н. д. № 250/2025г. Решение № 1791 от 5.11.2025 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. №
21/2025г., Решение № 3081 от 9.10.2025 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 571/2025г.,
Решение № 3055 от 14.11.2025г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 242/2025г., Решение № 2962
от 6.11.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 489/2025г.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,
че същият на 29.04.2025г. в 09.59 часа управлявал съчленено ППС с 5 оси, а именно – МПС
с 2 оси марка “Ивеко“ модел АС440 Т П с рег. № А 7047 РА и полуремарке с 3 оси с рег. №
А 3667 ЕМ, в община Шумен по път № І-2 км.104+500 с натоварване на задвижващата
/2ра/ единична ос на ППС и на тройната ос на полуремаркето, при разстояние между осите
1.38м., надвишаващо нормите установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството в чл.7 ал.1 т.3 б.б и т.4 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Нарушението е квалифицирано по чл.139
ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7 ал.1 т.3 б.б и т.4 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ и е наложено наказание съобразно относимата санкционната норма на чл.177 ал.3
т.1 предл.3 от ЗДвП.
Нарушението правилно е квалифицирано по чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП, тъй
като съгласно посочената разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Така очертаният състав на административно
нарушение изисква и съобразяване на нормативи определени в Наредба № 11/03.VII.2001 г.
за движение на тежки и /или извънгабаритни ППС. Съгласно т.1 на чл. 3 от Наредбата
тежки ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по
чл.6 и тези, които съгласно т.2 имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. В
чл.7 ал.1 от Наредбата, са определени такива изисквания към товарните МПС, съобразно
техният вид. Жалбоподателят управлявал съчленено ППС с 5 оси, а именно – МПС с 2 оси
марка “Ивеко“ модел АС440 Т П с рег. № А 7047 РА и полуремарке с 3 оси с рег. № А 3667
ЕМ. Съгласно на чл.7 ал.1 т.3 б."б” и т.4 б.а от Наредбата сумата от нaтовaрвaнето на ос нa
тройната ос на полуремаркето, когато рaзстоянието между осите е над 1.3м. е 24т. , а на
единична ос – зaдвижвaщa – 11.5 тона.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
процесното МПС е адресат на ограничението на нормата. Същото е установено при
движение в натоварено състояние. Сумата от нaтовaрвaнето на ос нa тройната ос на
полуремаркето е над допустимото, над допустимото е и натоварването на задвижващата
втора единична ос, т.е. безспорно е налице претоварване с 6.400 тона на тройната ос на
полуремаркето и 2.400 тона на задвижващата втора единична ос. Натоварването на осите е
установено, чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрено като тип
средство за измерване и е било технически изправно, видно от представените документи.
Представен е и Протокол за проведено на 22.01.2025г. обучение на Е. Г. за работа с
процесното техническо средство, с което е установено нарушението - мобилната везна
модел PW – 10.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
4
разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. За
административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по
непрепазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение. В случая се касае за
формално нарушение, поради което не изисква да е настъпил вредоносен резултат.
Наличието на такъв би следвало да бъде преценено като отегчаващо отговорността
обстоятелство. В конкретната ситуация не се доказва, че жалбоподателя е действал
умишлено. От друга страна жалбоподателят в качеството си на водач е бил длъжен да знае
дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на “тежко” такова. Могъл е да се
осведоми за общата маса и за натоварването на осите и в случай, че данните се окажат над
допустимите, да се въздържа от управлението на ППС и като не е сторил това е действал
при условията на непредпазливост, в хипотезата на небрежност. Предвид изложеното съдът
намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е работник по трудово правоотношение. В
тази насока е представено и писмено доказателство – трудов договор №4/01.02.2023г. и
допълнително споразумение към него №4/01.02.2023г. Следователно, наказващият орган
правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на водача – жалб. Н. В.
Ж. на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от
ЗДвП. В тази насока е и горепосоченото Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025г., в
което е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за
това, извършва нарушение не по чл.53 ал.1 т.2 предл.второ, вр. чл.26 ал.2 т.1 б.а предл.второ
от ЗП, а по чл.177 ал.3 т.11 във връзка с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, когато не е собственик на
пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не
е наредил превоза.
Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам
и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.
Правилно наказващият орган е приел, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН,
с оглед степентта на обществена опасност на нарушението. Обществените отношения, които
са предмет на регулиране са важни, тъй като касаят безопасността на движението по
пътищата.
Приложената санкционна разпоредба, действала към момента на извършване на
нарушението и издаване на НП, предвижда административно наказание глоба от 500 до 3000
лв. на водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството.
За констатираното нарушение на жалбоподателя е наложено административно
наказание в максимално предвидения размер - 3000 лева като наказващият орган е изложил
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция. Счел е
обществената опасност на конкретното нарушение за висока. Наложил е наказание в
максимален размер, мотивирайки се с високата обществена опасност на нарушението,
трайната тенденция на установяване на конкретни вредни последици от движението на
претоварени тежкотоварни ППС по републиканските пътища – причиняване на пътно-
транспортни произшествия, вследствие на технически неизправности, свързани с
претоварването, деформация и разрушаване на пътната настилка, както и с оглед
предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи нарушения.
Според съда обстоятелствата, с които наказващият орган обосновава определения
размер на наложеното наказания, би следвало да се взети предвид от законодателя при
определяне диапазона, в който се определя санкцията по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Наказващият орган налагайки наказание в размер на максималния, би следвало да посочи
конкретни обстоятелства във връзка с процесното нарушение, които да обосновават по –
висок размер на наказанието, което не е направено. Наказващият орган в НП е приел, че се
касае за първо нарушение и с оглед обстоятелството, че в административнонаказателната
преписка липсват данни за предходни нарушения, следва да се приеме, че нарушението
извършено от жалбоподателя е първо до настоящия момент, поради което съдът намира , че
наложеното наказание, се явява несъразмерно тежко. При определяне размера на
5
наказанието следва да бъде отчетено и обстоятелството, че се касае за непредпазливо
деяние. В тази връзка съдът намира за справедливо санкцията на нарушителя да бъде
намалена на 500 лева, който размер съдът намира за достатъчно висок, за да въздейства
върху жалбоподателя в бъдеще да не извършва деяния от същия вид.
По отношение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съответно искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски съдът намира следното: Съгласно чл.63д от ЗАНН страните имат на право
присъждане на разноски по реда на АПК като в полза на учреждението , чийто орган е издал
акта по чл.58д се присъжда възнаграждение в размер определен от съда ако са били
защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190
лева. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.В настоящия случай процесуалният представител на АНО –
е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, изготвил е
и писмено становище, от друга страна делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в размер на 130 лева.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за възнагражданията за адвокатска работа за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които
административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, поради което размерът
на минималното възнаграждение в случая е 600 лева към момента на договарянето и към
настоящия момент. Съгласно представените доказателства жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
От страна на наказващият орган в писменото становище е направено възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, в случай, че същият нахвърля
минималния размер съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1. Доколкото жалбоподателят е
договорил и платил адвокатско възнаграждение в минималния размер предвиден в Наредба
№1, възражението за прекомерност е неоснователно.
В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в чл.143 и касае случаите,
когато съдът отмени обжалвания акт или отхвърли оспорването. Липсва изрична уредба
как следва да се процедира ако искането за отмяна е частично уважено и частично
отхвърлено, респективно когато бъде намален размера на наложената санкция. По този
въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение следва на намерят
общите правила на чл.78 от ГПК, в който е регламентиран принципът, че страните имат
право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Доколкото съдът намира, че наложената глоба следва да бъде намалена, наказващият
орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя заплатеното адвокатско
възнаграждение, съразмерно с намалената част от наложеното наказание, а именно – 500
лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №9374/23.05.2025г. на Началник Отдел
«Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа» към Дирекция «АРОК»
при Агенция «Пътна инфраструктура», с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3 т.1
предл.3 от ЗДвП на Н. В. Ж., ЕГН ********** от гр.Карнобат е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП,
във вр. с чл.7 ал.1 т.3 б.б и т.4 б.а от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС като намалява размера на наложеното административно
наказание на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Н. В. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща
6
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ж.,
ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7