№ 46117
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110142439 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на И. Н. Н. срещу „ВИ. Кредит“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно. В нея
ясно са посочени твърдяните от ищеца пороци на договора за кредит и на отделни негови
клаузи, като формулираният петитум корелира на изложените обстоятелства. Какъв е видът
на съединяването и в каква поредност следва да бъдат разгледани предявените искове са
въпроси, неотносими към редовността на исковата молба, а свързани с правната
квалификация на исковете, която се дава само и единствено от съда. На следващо място,
исковата молба е подписана от адв. М., за когото по делото е представено общо пълномощно,
сочещо на наличие на валидно учредена представителна власт, включително за водене на
настоящото дело, доколкото ГПК не поставя изискване за изрично пълномощно.
Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на предявените искове
следва да се посочи, че изложените от ищеца твърдения на този етап от производството
сочат на наличие на негов правен интерес от исковете. Доколкото обаче съдът следи
служебно за правния интерес от предявените искове в хода на цялото производство, ще се
произнесе окончателно по въпроса за наличието му /включително по твърденията на
ответника, че по договора не са били начислени такса експресно разглеждане и неустойка и
че договорът е фактически изпълнен от ищеца още преди завеждане на делото, както и по
значението на тези факти за правния интерес на ищеца от исковете/ със съдебното решение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Фактически представеният от ответника документ не е относим към предмета на
настоящото дело, защото касае друг договор, сключен с друго физическо лице, поради което
не следва да бъде приеман като писмено доказателство. Същевременно описаният в
отговора документ не е представен.
Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи счетоводен документ за
погасени суми заедно с разбивка на погасените суми по процесния договор е неоснователно.
Щом твърди, че е извършвал плащания по договора, ищецът би следвало да разполага със
съответните платежни документи /не са изложени твърдения в обратен смисъл/, респ. би
1
могъл да ги представи по делото, ако счита, че те са от значение за неговия предмет по
начина, по който същият е очертан в исковата молба.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи получения Стандартен
европейски формуляр подлежи на отхвърляне, защото ответникът би следвало да разполага
с подписан екземпляр от същия, респ. би могъл да го представи като писмено доказателство,
щом счита, че документът е от значение за настоящото дело.
Искането на ответника за извършване на служебна справка в деловодната система на
СРС за заведени от ищеца срещу него и срещу други кредитни институции дела и за това
дали по тях се претендира заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ в полза на адв. М. е неоснователно. Така е, защото липсва пречка ответникът да
представи информация за тези от делата, които са заведени срещу него и материали по които
счита, че са от значение във връзка с евентуалната претенция на адвоката на ищеца по чл.
38, ал. 2 ЗАдв, а информация за дела срещу други кредитни институции не е необходима.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно,
защото първата поставена задача цели установяването на безспорни по делото факти, а
отговорите на другите задачи не са необходими за правилното решаване на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.12.2025 г. от 10:10 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
НЕ ПРИЕМА представената от ответника Справка погасителен план по договор за
паричен заем 5855023/21.09.2022 г. на Т. Й. Б..
УКАЗВА на ответника, че описаният документ в т. 5.3. от доказателствената част на
отговора на исковата молба не е фактически представен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1
ГПК, направено с т. 3 от доказателствената част на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 190, ал. 1
ГПК, направено в т. 5.2. от доказателствената част на отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по т. 5.1. от доказателствената
част на отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по задачите, формулирани в т. 2 от доказателствената част на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от И. Н. Н. срещу „ВИ. Кредит“ АД главен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожен поради противоречие на закона на Договор
за паричен заем Standart 30 № ........./17.10.2024 г., както и евентуални искове за прогласяване
за нищожни на клаузи от него, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради противоречие на
закона, евентуално – поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
договора, предвиждаща задължение за такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заем; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за
нищожна поради накърняване на добрите нрави на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора
2
относно размера на възнаградителната лихва; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради противоречие
на закона, евентуално – поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл. 4, ал. 2 от
договора, предвиждаща задължение за неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с „ВИ. Кредит“ АД Договор за паричен заем Standart 30
№ ........./17.10.2024 г., по силата на който му е предоставен заем в размер на 1 600 лв. за срок
от 9 месеца, при уговорени ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.50 %. В клаузата
на чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя за заплащане
на такса експресно разглеждане на заявка за паричен заем в размер на 898.29 лв., а съгласно
чл. 4, ал. 2 от договора кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в размер на
598.86 лв., ако не предостави в 3-дневен срок от усвояване на сумата поръчител или банкова
гаранция. Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради
противоречие на закона, като счита, че той е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК. Оспорва размера на посочения в договора ГЛП при твърдения, че неустойката подлежи
на включване в него, защото представлява скрита възнаградителна лихва. Оспорва размера
на вписания в договора ГПР при твърдения, че таксата експресно разглеждане и неустойката
не са включени в него, а подлежат на включване, защото водят до скрито оскъпяване на
кредита. Акцентира, че са поставени от кредитора множество изисквания към
обезпечението, което длъжникът следва да предостави, за да не му бъде начислена
неустойката, както и че неустойката и таксата за експресно разглеждане се дължат
пропорционално към всяка вноска по кредита и са отразени в погасителния план. Изтъква,
че посочването на неверен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, поради
което клаузата относно размера на ГПР е неравноправна. Счита, че нищожността на
задължителни реквизити от съдържанието на договора за кредит влече нищожност на целия
договор. При условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни отделни
клаузи в договора. Намира за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждащи
задължение за плащане на такса за експресно разглеждане, поради противоречието й с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като тази такса касае дейност, свързана с усвояването
на кредита. Евентуално счита, че тя е нищожна поради противоречие на добрите нрави, тъй
като съотношението между размерите на таксата и на главницата сочи, че е нарушен
принципът на справедливостта и че с тази такса се цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. Възразява, че клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора, уреждаща
размера на възнаградителната лихва, е нищожна, защото накърнява добрите нрави поради
уговарянето на възнаградителна лихва в морално неоправдан размер. Релевира възражение
за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка при
непредоставяне на обезпечение, във връзка с което изтъква, че всъщност се касае за
неустойка за забава, която противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. При условията
на евентуалност сочи, че неустоечната клауза накърнява добрите нрави поради нарушаване
на принципа на добросъвестността /с нея се прехвърля рискът от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, с което се цели неоснователно
обогатяване на кредитора/ и излизане на неустойката извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Оспорва неустоечната клауза и като неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП поради това, че неустойката е необосновано висока.
Твърди, че е платил по договора суми, надхвърлящи главницата. Правния си интерес от
предявените искове обосновава при твърдения, че въпреки това ответникът претендира от
него допълнителни суми и подава информация за тяхната дължимост в ЦКР към БНБ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Не оспорва сключването между
страните на Договор за паричен заем Standart 30 № ........./17.10.2024 г. Оспорва договорът да
3
е нищожен. Твърди, че в случая такса за експресно разглеждане и неустойка при
непредоставяне на обезпечение не са били начислени на ищеца. Излага, че задължението за
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение зависи изцяло от действията на
потребителя, поради което същата към момента на сключване на договора за кредит се явява
неизвестен за кредитора разход, респ. не следва да се включва в общия размер на разходите
по договора. Сочи, че таксата за експресно разглеждане касае допълнителна предварителна
незадължителна услуга, поради което тази такса също не подлежи на включване в размера
на ГПР. Предвид горното счита, че в договора са ясно описани допусканията при изчисление
на ГПР. Счита лихвения процент в договора за съобразен с изискванията на ЗПК, като
възразява, че не е предвидено в закона ограничение по отношение допустимия размер на
възнаградителната лихва. Акцентира, че неустойката при непредоставяне на обезпечение е
уговорена в съответствие с присъщите функции. Посочва, че непредоставянето на
обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата
по отпуснатия кредит, във връзка с което изтъква, че в случая неустойката не е била условие
за отпускане на кредита, а единствено обезпечава неговата събираемост. Оспорва
твърденията за неравноправност на клаузи от договора, доколкото още при сключването му
ищецът се е запознавал с неговите условия посредством получаване на стандартен
европейски формуляр, както и поради това, че договорът не е сключен при общи условия, а
е резултат от индивидуално договаряне. Моли за прекратяване на производството,
евентуално – за отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване нищожност на договора
за кредит, а при евентуалност – на клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 3, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 2 от
него, е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за
паричен заем Standart 30 № ........./17.10.2024 г. и неговото съдържание, включително че
оспорените клаузи са част от него; твърдяните пороци на договора и на оспорените клаузи
от него.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите относно ГПР и
неустоечната клауза са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства, а по
възражението му са недопустимост на предявените искове следва до докаже твърдението си,
че договорът за кредит е фактически изпълнен от ищеца, което предполага да установи
какви по вид и размер задължения е начислил на ищеца и тяхното пълно плащане, за които
обстоятелства не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства процесният договор да съдържа чл. 3,
ал. 1, т. 5 и в тази клауза да се урежда възнаградителната лихва.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
сключването между страните на Договор за паричен заем Standart 30 № ........./17.10.2024 г.;
че посоченият в договора ГПР не включва неустойка при непредоставяне на обезпечение и
такса за експресно разглеждане.
УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно
ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, като
им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището
си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
4
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5