№ 198
гр. Провадия, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101183 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от С.Ю. Г., с ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. ***** и
на М. Б. Г., ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. *****, ул. ****** в качеството им на
наследници по закон на Ю.Г.Г. с ЕГН **********, починал на 10.09.2021г. срещу
“Потребителна Кооперация Балкан“. ****, седалище и адрес на управление: общ.*****, с.
*****, ул. *******
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Ю.Г.Г. ЕГН
**********, който в периода 10.03.2015 г. — 10.09.2021 г. се е намирал в трудово
правоотношение с ответната кооперация „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ БАЛКАН“,
съгласно сключен Трудов договор № 3/10.03.2015г., като е изпълнявал длъжността
председател на кооперацията. Уговореното работно време е 8 часа дневно при петдневна
работна седмица, а основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. Предвид
липсата на изрична уговорка относно размера на допълнителното трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит, ищцовата страна счита, че следва да се
приеме, че приложение намира чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата във връзка с член единствен от Постановление на Министерския съвет №
147 от 2007 г. за определяне на минимални размер па допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Установеният императивен
минимум е по 0,6% за всяка година трудов стаж и професионален опит.
От Трудова книжка № 231 (Серия И, № 629885) и предхождащата я трудова книжка на
Ю.Г.Г. към 10.03.2015 г. се установявало, че той имал 23 години трудов стаж. Това се
потвърждавало и от приложеното Допълнително споразумение към трудовия договор,
сключено на 01.01.2016 г., с което работодателят е признал, че към 01.01.2016 г., т.е. 10
месеца след началото на изпълнението на трудовия договор, служителят има 24 години
трудов стаж, за който ще се изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит.
Страните по трудовото правоотношение са уговорили размерът на това допълнително
възнаграждение от 01.01.2016 г. до 10.09.2021 г. да бъде 0.7% за всяка година трудов стаж. С
Постановление на Министерския съвет № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне на
1
размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2019 г. определя нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв.. Уговореното в трудовия
договор основно месечно трудово възнаграждение от 550 лв. противоречи на нормативно
установения императивен минимум, от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. основното месечно
трудово възнаграждение, което ответникът дължал на Ю.Г., е 560 лв..
С Постановление на Министерския съвет № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне
на размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2020г. до 31.12.2020 г.
основното месечно трудово възнаграждение, което ответникът дължи на Ю.Г., е 610 лв.
С Постановление на Министерския съвет № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне
на размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2021 г. основното месечно
трудово възнаграждение, което ответникът дължи на Ю.Г., е 650 лв.
На 10.09.2021 г. настъпила смъртта на Ю.Г.Г., с което се прекратило трудовото
правоотношение на основание по чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ.
Твърди се, че от началото на изпълнението на трудовия договор - 10.03.2015г., до
10.09.2021 г. „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ БАЛКАН“ през нито един месец не е
изплащала каквото и да било трудово възнаграждение на Ю.Г.Г..
Поради това на основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата ответникът имал следните задължения за
изплащане на трудово възнаграждение на Ю.Г.:
- от 10.03.2015 г. до 31.03.2015 г. (16 работни дни) - 476,88 лв. (основно трудово
възнаграждение - 419,04 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит - 57,83 лв. (23 г. трудов стаж х 0,6% х 419.04 лв.):
- от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г. (9 месеца) - 5633,1 лв. - за всеки месец по 625,9 лв.
(основно трудово възнаграждение - 550 лв., и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит - 75,9 лв. (23 г. трудов стаж х 0,6% х 550 лв.);
- от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. (12 месеца) - 7708,8 лв. - за всеки месец по 642,4 лв.
(основно трудово възнаграждение - 550 лв., и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит - - 92,4 лв. (24 г. трудов стаж х 0,7% х 550 лв.);
- от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. (12 месеца) - 7755 лв. - за всеки месец по 646,25 лв.
(основно трудово възнаграждение - 550 лв., и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит - 96,25 лв. (25 г. трудов стаж х 0.7% х 550 лв.):
- от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (12 месеца) - 7801,2 лв. - за всеки месец по 650,1 лв.
(основно трудово възнаграждение - 550 лв., и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит - 100,1 лв. (26 г. трудов стаж х 0.7% х 550 лв.);
- от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. (12 месеца) - 7990,08 лв. - за всеки месец по 665.84 лв.
(основно трудово възнаграждение - 560 лв., и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит-105.84 лв. (27 г. трудов стаж х 0.7% х 560 лв.);
- от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (12 месеца) - 8754,72 лв. - за всеки месец по 729,56 лв.
(основно трудово възнаграждение - 610 лв.. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 119,56 лв. (28 г трудов стаж х 0,7% х 610 лв.);
- от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г. (8 месеца) - 6255,6 лв. - за всеки месец по 781,95 лв.
(основно трудово възнаграждение 650 лв., и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит - 131,95 лв. (29 г. трудов стаж х 0,7% х 650
лв.);
- от 01.09.2021 г. до 10.09.2021 г. (7 работни дни) - 273,68 лв. (основно трудово
възнаграждение - 227,5 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит - 46.18 лв. (29 г. трудов стаж х 0.7% х 227.5 лв.).
Твърди се, че общият размер на дължимите от ответника трудови възнаграждения на
Ю.Г. е 52649,06 лв.
Твърди се, че от началото на изпълнението на трудовото правоотношение на
2
10.03.2021 г. до прекратяването му на 10.09.2021г. Ю.Г. никога не е използвал полагащия му
се съгласно трудовия договор платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни годишно.
Предвид това на основание чл. 224, ал. 1 КТ във връзка с чл. 43 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските ответникът дължал изплащане на ищците обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск както следва:
- от 10.03.2015 г. до 31.12.2015 г. (9 месеца) - 23 работни дни:
- от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. (12 месеца) - 30 работни дни;
- от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. (12 месеца) - 30 работни дни;
- от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (12 месеца) - 30 работни дни;
- ot01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. (12 месеца)- 30 работни дни:
- от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (12 месеца) - 30 работни дни;
- от 01.01.2021 г. до 10.09.2021 г. (8 месеца) - 20 работни дни.
Общият размер на неизползвания платен годишен отпуск на Ю.Г. е 193 работни дни
при среднодневно брутно трудово възнаграждение от 39.09 лв.. Поради това ответникът
дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7544,37 лв..
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищците общо 52649.06 лв., на всяка
една от тях по 1/2, а именно по 26324.52 лева заедно със законната лихва от деня на
предявяване на иска, която сума представлява сбора от всички неизплатени трудови
възнаграждения (както основни, така и допълнителни за трудов стаж и професионален опит)
на Ю.Г.Г. за всеки един от месеците от началото на изпълнението на трудовото му
правоотношение с ответника на 10.03.2015 г. до прекратяването ла правоотношението на
10.09.2021 г.
Иска се осъждането на ответника да заплати на ищците общо 7544,37 лв. на всяка една
от тях по 1/2, а именно по 3772,19 лв. заедно със законната лихва от деня на предявяване на
иска, която сума представлява обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
Ю.Г.Г. по чл. 224, ал. 1 КТ. Претендират се разноски.
В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор.
В него твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Твърди, че съгласно чл.358, ал.1. т.3 и ал.2, т.2 от КТ давностния срок по искове по
трудови спорове е 3 годишен, поради това претенциите за изплащане на трудово
възнаграждение за периода 10.03.2015 г. до 10.09.2018 г. били погасени по давност.
Ответникът не оспорва, че Ю.Г. през периода 10.03.2015 г. — 10.09.2021 г. е бил
председател на ПК „Балкан“.
Твърди, че съгласно ЗК и Устава на кооперацията Управителният съвет е органът,
който приема вътрешни правилници за дейността на кооперацията, включително и
Правилник и План за своята работа (чл.31, ал.2, т.7 от Устава на кооперацията), определя
възнаграждението на председателя на кооперацията (чл.31, ал.2, т.12 от Устава на
кооперацията). Съгласно чл.43, ал.1, т.6 от Устава на ПК председателят на кооперацията
подписва оформените въз основа на Решенията на Управителния съвет заповеди, договори и
др.документи, произтичащи от представителните му функции.
Оспорва приложените трудов договор и допълнителни споразумения, т.к. те не били
подписани от членовете на Управителния съвет.
Оспорва правото на Г., съгласно допълнително споразумение, приложено към делото
от 2016г. до 2021г., относно уговорка за размер на допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж с професионален опит - нямало решение на управителния съвет за
размера и за годините, които се признават за длъжност „Председател” (чл.31, ал.1. т.7 и т.12
от Устава на ПК).
Твърди се, че съгласно разчетно-платежните ведомости, Г. е получил трудово
възнаграждение до м.декември 2020 год., което било видно от положения подпис. Съгласно
3
разчетно-платежните ведомости на кооперацията, които са изготвяни от председателя, било
трудно разбираемо какво има да получава г-н Г. за месеците от януари 2021 г. до 10.09,2021
г. Срещу името му за м.януари 2021 г. имало сума в размер на 61,89 лв., от м.февруари 2021
г. до м.май 2021 г. включително сумите са по 12,63 лв., от м.юни 2021 г. до м.08.2021 г.
сумите са по 312,63 лв. За м.септември 2021 г. ведомостта била изготвена от член на
Управителния съвет, оторизиран да свика Извънредно общо събрание, съгласно Устава на
ПК, и сумата е в размер на 154,03 лв. Така сметнати възнагражденията, които не е получил
г-н Г., била в размер на 1204,33 лв., за които ответника не възразява, че е дължима.
Съгласно чл.155, ал.4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-
малко от 20 работни дни. Съгласно чл.156а по-големи размери на отпуски се уговарят в
колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Твърди
се, че в кооперацията не са намерени протоколи на - управителния съвет за договаряне на
платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни.
Твърди се, че неправомерно, съгласно КТ, е заплащане на платен годишен отпуск без
прекратяване на трудово правоотношение, видно от разчетно-платежни ведомости, през
м.октомври 2019 г. г-н Г. при 23 отработени дни си е начислил, освен трудово
възнаграждение, и платен годишен отпуск за 2018 г. в пълен размер. Подобен запис имало и
в м.февруари 2020 г. - при отработени 20 работни дни, начислен годишен отпуск за 2019 г. в
пълен размер. За 2021 г. полагаемото обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на
14 работни дни щяло да бъде изплатено със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Заявяват по отношение на доказателствените искания на ищеца, че не разполагат с
трудовото досие на Ю.Г.Г.; в ПК „Балкан” с.*****, не са приемани от Управителния съвет
Вътрешни правила за работна заплата, липсват протоколи на Управителния съвет; не
оспорват избора на Ю.Г.Г. за председател ча кооперацията през 2015 год..
В хода на съдебното производство ищците чрез процесуалният си представител
поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. В първото по делото заседание по
искане на ищците е допуснато изменение на предявения иск по чл.128, т.2 от КТ като е
намален размера му от 52649.06 лв. общо за двете ищци по 1/2 част за всяка една от тях на
26524.58 лв. общо за двете ищци по 1/2 част за всяка една от тях. Прекратено е
производството по предявения иск по чл.128, т.2 от КТ в частта за сума в размер на 26124.48
лева общо за двете ищци по 1/2 част за всяка една от тях, поради оттегляне на предявените
искове.
Ищцовата страна твърди, че ответника не доказа, че е изплатил на покойния Ю.Г.
претендираните трудови възнаграждения. Ведомостта за заплати без издаден разходен касов
ордер не доказвали заплащане на Г. на трудово възнаграждение. Иска изключване на
представените копия заверени от страната от ведомостите за заплати предвид разпоредбата
на чл.183, ал.1 от ГПК и искането на ищеца ведомостите да се предоставят в официално
заверени преписи от тях. Във ведомостите имало разминаване между датите, на които било
посочено, че е изплатено възнаграждението на Г., не можело да се разчете получената сума.
Не било доказано, че ответника имал достатъчно приходи, за да заплати трудовото
възнаграждение на Г.. Предвид възпрепятстването на доказването по делото се иска на
основание чл.161 от ГПК да се приеме, че за процесния период на Г. не са изплащани
трудови възнаграждение.
Ответната страна оспорва предявените искове, твърди, че на Г. са изплатени трудови
възнаграждения, за които е положил подпис, че ги е получил във ведомостта за заплати. Г.
4
сам попълвал ведомостите за заплати.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От Протокол от общо събрание на ПК „Балкан„ с. *****, Устав на потребителна
кооперация „Балкан„ с.***** се установява, че Ю.Г. е избран за председател на ПК „Балкан“
с.***** на общото й събрание проведено на 26.04.2021г.. Според чл.31, ал.2, т.7 от Устава на
кооперацията, Управителният съвет е органът, който приема вътрешни правилници за
дейността на кооперацията, включително и Правилник и План за своята работа. Според
чл.31, ал.2, т.12 от Устава на кооперацията Управителния съвет определя възнаграждението
на председателя на кооперацията. Съгласно чл.43, ал.1, т.1 от Устава на кооперацията
председателят на кооперацията я представлява, според т.4 сключва и прекратява трудови
договори, определя трудовите възнаграждения на служителите. Поред т.6 от Устава
председателя на кооперацията подписва оформените въз основа на Решенията на
Управителния съвет заповеди, договори и др.документи, произтичащи от представителните
му функции.
От Трудов договор № 3/2015г.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на Ю.Г.; Регистрация
на фирми, регистрация по ДДС-служебна бележка №1/2015г.; Длъжностна характеристика
на председател на управителния съвет,; Допълнително споразумение към трудов договор от
01.01.2016г.; Допълнително споразумение към трудов договор №3 от 01.01.2017г.;
Допълнително споразумение към трудов договор №3 от 01.11.2018г.; Допълнително
споразумение към трудов договор № 4 от 30.09.2019г.; Допълнително споразумение към
трудов договор № 4 от 31.01.2021г.; Копие от трудова книжка № 231 на Ю.Г., копие от
Трудова книжка № 601 на Ю.Г.Г. се установява, че на 10.03.2015 г. Г. е сключил трудов
договор с ответната кооперация „Потребителна Кооперация Балкан“, съгласно, който е
изпълнявал длъжността председател на кооперацията. Уговореното работно време е 8 часа
дневно при петдневна работна седмица, а основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 550 лв.. Уговорен е 30 дни платен годишен отпуск. Не е уговорен размер на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Според длъжностната характеристика длъжността председател на УС той извършва
цялостна организация и ръководство на кооперацията, назначава, освобождава служители в
кооперацията. Той е пряко подчинен на ОС и на УС на ПК.
С допълнителни споразумения страните по трудовото правоотношение са уговорили
размерът на допълнително възнаграждение от 01.01.2016 г. до 10.09.2021 г. да бъде 0.7% за
всяка година трудов стаж. Като от 01.01.2017г. при 25 години трудов стаж, допълнителното
възнаграждение е 17.5%, от 01.11.2018г. за 26 години трудов стаж е 18.2 %, на 30.09.2019г.
за 27 години трудов стаж е уговорено 18.9 %, на 31.01.2021г. за 29 години трудов стаж
уговорения процент е 20.3%.
От Удостоверение за наследници №104/13.09.2021г. се установява, че Ю.Г. е починал
5
на 10.09.2021г. и е оставил за свои наследници съпругата си М.Г. и дъщеря си С.Г..
От Заповед №1/29.11.2021год. се установява, че е определено на С.Г. и М.Г. да се
изплати в качеството им на наследници на Ю.Г. обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2021г. в размер на 14 работни дни – 463,16 лева.
Ведомости за начислени трудови възнаграждения от март 2015г. до 30.09.2021 г. съда
няма да коментира, тъй като на основание чл.183, ал.1 от ГПК в представения от съда срок,
както и до приключване на устните състезания ответника не ги представи в оригинал нито в
официално заверен препис. Поради това представените ведомости следва да се изключат от
доказателствения материал.
От обясненията на М.К. се установява, че работи в кооперацията от 01.10.2017г. като
магазинер, а от 01.11.2021г. като председател на кооперацията. Магазинът на кооперацията
не е бил в добро финансово състояние, но все пак са плащали заплати, осигуровки, ток,
вода. Заплащането на заплатите и сметките е било задължение на Г.. К. е отчитала парите в
касата и фактурите на Г..
От показанията на св.Д., които съда кредитира в една част се установява, че преди
2015г. е била магазинер в кооперацията, а от м.03.2015г. е председател на контролния съвет
на кооперацията. Финансовото състояние на кооперацията преди 2015г. е било лошо. Не
били заплащани заплати на председателя на кооперацията преди Г. и се наложило след като
той станал председател да ги заплаща. При годишните отчетни доклади кооперацията имала
големи задължения и приходите на кооперацията не стигали за заплащане на всички
разходи, както и на трудовите възнаграждения на Г.. Съдът не кредитира показанията на
св.Д. в тази част, тъй като това противоречи на заключенията и по двете изготвени ССчЕ, на
годишните данъчни декларации по чл.92 ЗКПО, съкратените баланси за 2019г. и 2020г., от
които се установява, че кооперацията е завършвала процесните години с финансова печалба,
че е имала достатъчно приходи, за да заплати задълженията си, включително и трудовите
възнаграждения на Г.. Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта, че Г. й е споделял,
че не е получавал заплата и че казал на общото събрание на кооперацията през м.04.2021г.,
че има да получава около 20000 лева за заплата, тъй като това противоречи на заключенията
на ССчЕ, според които Г. не е получил заплата единствено за периода м.01 – 10.09.2021г.. Г.
винаги е ходил на работа и не е ползвал отпуск.
Заверени копия от съкратените баланси за 2019г. и 2020г. и съкратен отчет за
приходите и разходите на ПК „Балкан“ се установява, че през 2019г. и 2020г. кооперацията
е завършила финансовата година с печалба без финансова загуба.
Извадките от протоколи от Общите събрания на КС на кооперацията съда няма да
обсъжда, тъй като липсва подписи под тях, липсват дати, на които са проведени, липсват
посочване на членове на КС, които са присъствали. Поради това съдът не може да направи
извода, на кого принадлежат волеизявленията написани в приложените към делото
протоколи.
Препис извлечение от протокол № 1/26.03.2013г. от годишно отчетно събрание на ПК
6
„Балкан“ се отнася за одобряване на финансовия отчет на кооперацията от 2012г., което е
неотносимо по делото. Периодът, за който ответникът следва да докаже финансовото си
състояние е 2018г. – 2021г..
От заверен препис от протокол от общо събрание на ПК“Балкан“ от 26.04.2021г. се
установява, че за председател на кооперацията е преизбран Ю.Г..
От заверен препис от протокол от общо събрание на ПК“Балкан“ от 15.10.2021г. се
установява, че за председател на кооперацията е избрана М.К..
В извадка от протокол от 13.02.2017г. от заседание на УС на кооперацията липсват
взетите решения от УС.
От протокол на УС от 10.11.2015г. се установява, че УС взел решение за разпределяне
на минимален дивидент на член кооператорите. Определен е минималния размер на 100
лева.
От протокол от общо събрание на кооперацията от 06.03.2017г., 14.03.2019г. и
26.04.2021г. се установява, че е приет отчета на УС, счетоводния отчет на кооперацията за
2016г., 2018г. и 2020г. и е освободен от отговорност председателя и членовете на УС и КС
на кооперацията. През тези години кооперацията завършва с финансова печалба.
Останалите протоколи от събрания на УС и на ОС на кооперацията съда няма да
обсъжда, тъй като не съдържат относими обстоятелства по делото.
От Заверени копия от Годишни данъчни декларации от 2018- 2021г. по чл.92 ЗПКО се
установява, че дружеството е приключвало със счетоводна печалба през 2018- 2021г..
В документ озаглавен финансов отчет, заключение на КС към ПК Балкан липсва дата, а
във втория липсват посочени лица и техните подписи, поради което съда не може да направи
заключение, на кого принадлежат волеизявленията във втория документ. В двата документа
липсва посочена дата, поради което не може да се направи заключение нито кога са
направени тези волеизявления, нито периода за който се отнасят.
От копие от финансов отчет за 2018г. се установява, че дружеството е завършило
годината с финансова печалба, като приходите на дружеството са успели да покрият всички
негови разходи, включително и тези за персонала, в които се включват трудовите
възнаграждения.
От оборотна ведомост за 2020г. се установява, че кооперацията е правила разходи за
персонал, в които са включени и трудовите възнаграждения.
От справка за актуално състояние на всички трудови договори на Г. през периода
10.09.2015г. – 31.10.2021г. се установява, че той е бил в трудово правоотношение с ПК
Балкан и за всеки един от месеците през периода има начислен осигурителен доход.
От годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за 2018г., 2019г. и 2020г. и справка за
задължения за ПК „Балкан“ към 18.01.2022г. се установява, че кооперацията е приключвала
всяка една от годините 2018г., 2019г. и 2020г. със счетоводна печалба. Кооперацията има
минимални задължения за 2021г. по декларация образец за универсален пенсионен фонд за
7
главница, за здравно осигуряване, за данък върху доходите от трудови възнаграждения и
приравнени на тях.
От изготвената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че подписите в графата „Подпис на получателя” на ред първи
срещу името Ю.Г.Г. в Разчетно-платежни ведомости от месец Август до месец Декември на
2018 г., от месец Януари до месец Декември на 2019г. и от м. Януари до месец Декември на
2020г. на ПК”Балкан” с.***** са изпълнени от Ю.Г.Г..
От изготвената по делото ССчЕ от вещо лице Т. се установява, че общо начислените на
Г. бруто трудови възнаграждения за периода м.08.2018г. – м.12.2018г. са 3238,95 лева, за
периода м.01.2019г. – м.12.2019г. са в размер на 8466,70 лева, за периода м.01.2020г. –
м.12.2020г. са в размер на 8557,50 лева, за периода м.01.2021г. – 10.09.2021г. са в размер на
5848 лева. За всички месечни трудови възнаграждения за периода м.08.2018г. – м.12.2020г.
има положен подпис срещу името получател във ведомостта за заплати. За всички месечни
трудови възнаграждения за периода м.10.2018г. – м.12.2020г. има издаден РКО.
Съобразно представените по делото копия на ведомости за работни заплати на Ю.Г.Г.
за всеки месец има положен подпис в графа „подпис на получателя“, с изключение за
периода от м.01 до 10.09.2021г.
За почти всички изплатени по ведомост заплати на Г. има издаден РКО, с изключение
на тези за.08 - м.09.2018г., както и до дата 05.02,2019г. включително, за които периоди не
вещото лице не са предостави касова книги.
Възнагражденията за този период в размер на 1 108,38 лв., но по ведомост има
положен подпис.
Във ведомостите няма положени подписи и няма изписани нетни трудови
възнаграждения по касовите книги за периода м.01.2021г. – 10.09.2021г., което означава, че
трудовите възнаграждения за този период в нетен размер на 4 304,33 лв. не са заплатени.
Вещото лице представя два варианта на неплатени нетни възнаграждения на Г.:
периоддължимоплатено с подписЗа получаване
M.08-м.12.182778.652778.65
м.01-м.12.197273.827273.82
м.01 - м.12.207358.297358.29
м.01-10.09.214304.334304.33
ОБЩО:21715.0917410.764304.33
Дължимото нетно трудово възнаграждение по този вариант се равнява общо на 4 304,33лв.
Втори вариант:
периоддължимоплатено с РКОЗа получаване
м.08-м. 12.182778.651670.271108.38
м.01-м.12.197273.827273.82
м.01-м. 12.207358.297358.29
8
м.01-10,09.214304.334304.33
ОБЩО:21715.0916302.385412.71
Дължимото нетно трудово възнаграждение по този вариант се равнява общо на 5412,71
лв..
Няма заповеди за ползване на платен годишен отпуск от Г..
Съобразно подписите във ведомостта за м.12.2015г. на Г. е начислено и изплатено
възнаграждение за 22 работни дни за 2015г. в размер на 664,47 лева.
Съобразно подписите във ведомостта за м.12.2016г. на Г. е начислено и изплатено
възнаграждение за 20 работни дни за 2016г. в размер на 642,40 лева.
Съобразно подписите във ведомостта за м.12.2017г. на Г. е начислено и изплатено
възнаграждение за 18 работни дни за 2017г. в размер на 646,25 лева.
Съобразно подписите във ведомостта за м.10.2019г. на Г. е начислено и изплатено
възнаграждение за 7 работни дни за 2018г. в размер на 653,95 лева.
Съобразно подписите във ведомостта за м.02.2020г. на Г. е начислено и изплатено
възнаграждение за 20 работни дни за 2019г. в размер на 653,95 лева.
За 2020г. и 2021 г. не е начислявано допълнително възнаграждение за платен отпуск
във ведомостите за работни заплати. Дължим 30 р.д. отпуск за 2020г. и 20 р.д. за 21г. или
общо 50 р.д.
Съгласно представена по делото Заповед № 1/29.11.2021 г. на наследниците на Ю.Г.Г.
е вписано да се изплати обезщетение за неползван годишен отпуск за 2021г. - 14 р.д. в
размер на 463,16 лв.
Експертизата не установи изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск
на наследниците на ищеца.
Размерът на наличните суми в касата на «ПК Балкан» след края на всеки един от
месеците поотделно през периода от септември 2018г. до септември 2021г., както и като
обща сума, според заключението е следното:
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
31.05.2019357.533168.74Платено на доставчици2578.7
Заплата Г.419554.19
ОБЩО:3526.273132.89
Крайно салдо393.38
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
30.06.2019689.412100Платено на доставчици1942.85
Заплата Г.477558.04
ОБЩО:2789.412500.89
Крайно салдо288.52
ДатаНач. салдоприходоснованиеРКО №разход
9
14.07.2019235.281800Платено на доставчици1351.61
Заплата Г.520558.04
ОБЩО:2035.281909.65
Крайно салдо125.63
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
18.08.2019651.311600Платено на доставчици1153.31
Заплата Г.623558.04
ОБЩО:2251.31171 1.35
Крайно салдо539,96
ДатаМач .сал доприходоснованиеРКО №разход
31.08.2019576.302800Платено на доставчици1624.02
заплата персонал690.63
Заплата Г.659558.04
ОБЩО:3376.302872.69
Крайно салдо503.61
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
11.09.2019548.081450Платено иа доставчици1431.05
Заплата Г.690558.04
ОБЩО:1998.081989.09
Крайно салдо8.99
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
31.10.2019956.752950Платено на доставчици2238.29
заплата персонал690.63
Заплата Г.819558.04
ОБЩО:3906.753486.96
Крайно салдо419.79
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
30.11.2019695.742110Платено на доставчици1386.28
заплата персонал690.63
Заплата Г.893558.04
ОБЩО:2805.742634.95
Крайно салдо170.79
Дата11ач.салдоприходоснованиеРКО №разход
18.03.20201504.961600Платено на доставчици792.75
Енерго про337.44
заплата персонал744.94
Заплата Г. м.06 и 7.*********.08
ОБЩО:3104.962991.21
Крайно салдо113.75
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
23.04.2020697.421700Платено на доставчици1609.28
Заплата Г.325558.04
ОБЩО:2397.422167.32
Крайно салдо230.10
10
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
24,05,20410.191915Платено па доставчици809.71
Гориво Петрол20
Заплата Г.393558.04
ОБЩО:2325.191387.75
-
Крайно салдо937.44
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
31.05.20201941.732000Платено на доставчици2533.52
Енерго про195.71
Заплата Г.4191 127.68
ОБЩО:3941.733856.91
Крайно салдо84.82
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
10.06.2020115.702500Платено на доставчици 967.2
Заплата Г.445558.04
ОБЩО: 2615.70 1525.24
Крайно салдо 1090.46
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
28.06.20201287.311000Платено на доставчици 878.55
Заплата Г. м. 12.19 и 01.*********.78
ОБЩО: 2287.31 2002.33
Крайно салдо 284.98
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
26.08.20203604.85800Платено на доставчици ! 188.94
Заплата Г.6931127.68
ОБЩО: 4404.85 2316.62
Крайно салдо 2088.23
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
30.11.20202639.641900Платено на доставчици 1856.26
Заплата Г.9831123.78
ОБЩО: 4539.64 2980.04
Крайно салдо 1559.60
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
31.03.2021594.672000Платено на доставчици 1909.22
заплата персонал
Заплата Г.243561.89
ОБЩО: 2594.67 2471.11
Крайно салдо 123.56
ДатаНач .салдоприходоснованиеРКО №разход
31.05.2021917.543000Платено на доставчици 1995.12
заплата персонал
11
Заплата Г.4761123.78
ОБЩО: 3917.54 3118.9
Крайно салдо 798.64
ДатаНач.салдоприходоснованиеРКО №разход
30.06.20212141.332880Платено на доставчици 2059.17
Енерго про
заплата персонал 798.64
Заплата Г. м.12.19 и 01.*********.67
ОБЩО: 5021.33 4543.48
Крайно салдо 477.85
ДатаНач. салдоприходоснованиеРКО №разход
31.07.20211632.683000Платено на доставчици 2157.15
заплата персонал 798.64
Заплата Г. м. 12.19 и 01.*********.45
ОБЩО: 4632.68 4083.24
Крайно салдо 549.44
През периода от септември 2018г. до септември 2021г. БТВ се начислява като разход
по сметка 604 «Разходи за възнаграждения», а нетното трудово възнаграждение се изплаща
на работника по касова книга.
Възнагражденията на Г. са били изплащани в брой с РКО и изписани по касови книги
на Кооперацията. В посочените подробно дати дружеството е разполагало с достатъчно
средства за изплащане на нетните възнаграждения, посочени подробно в горната таблицата.
Неизползваните отпуски на Г. за периода 10.03.2015г. – 31.12.2019г. са начислени във
ведомостите за работни заплати за плащане и след това в тях има положен подпис на ищеца.
За периода 2015 - 2017г вещото лице не е проверила касови книги, по които да е видно
изплащането на начислените възнаграждения поради липса на такива към датата ми на
проверка в Кооперацията и в „Кооперативен съюз" Варна.
Вещото лице предлага два варианта на обезщетение за неползван и неплатен отпуск за
периода 2015г. - 2021 г. както следва:
Първи вариант при съобразяване на положен подпис във ведомости за заплати на
ищеца съгласно СГЕ:
периоддълж. Р.д.платени по ведом.остатък за плащане и р.д.
10.03-31.12.1526224
2016г.302010
2017г301812
2018г.30237
2019г.302010
2020г.30
зо
2021 г.2020
ВСИЧКО:93
Евентуално дължимото възнаграждение за неползван и неплатен отпуск за 93 р.д.
Последното БТВ за отработен месец по-вече от 10 р.д. преди смъртта на ищеца е м. 08.2021
г.. в който за 22 р.д. е начислено БТВ в размер на 661,65 лв. За 1 р.д. възнаграждението за
изчисляване на обезщетението е по 30,08 лв.
12
По този вариант дължимото обезщетение за 93 р.д. би било 2 797.44 лв. (93 р.д. х
30.08лв.)
Втори вариант при изключване на отговорите по СГЕ и съобразяване с установените
суми по РКО
периоддълж. Р.д.платени по ведом.остатък за плащане в р.д.
10.03-31.12.152626
2016г.3030
2017г.3030
2018г.30237
2019г.302010
2020г.3030
2021г.2020
ВСИЧКО:153
По този вариант дължимото обезщетение за 153 р..д. би било 4 602,24 лв. (153 р.д. х
30.08лв.).
Според заключението по повторно изготвената ССчЕ на вещо лице М. се установява
следното: съобразно трудовите договори на Г. и допълнителните споразумения към тях и
съобразно минималната работна заплата за страната на Г. следва да се начислят за периода
м.08 – м.12.2018г. 3238,95 лева БТВ. За този период според ведномостите за заплати Г. е
получил 2778,65 лева, от които с РКО 1670,27 лева.
Общо начислените БТВ ча периода м.01 — м.12.2019г. се равняват на 8 616.72 лв., а
според ведомостите за заплати са начислени в размер на 8 466.70 лв. или разлика в размер
на 150.02 лв.
Според ведомостите за работни заплати, приложени към делото Ю.Г.Г. е получил
срещу подпис нетно възнаграждение в размер на 7 273,82 лв., а изчисленото на база
минимална работна заплата за страната през 2019 г. е в размер на 7 423.84 лв. или разлика в
размер на 150,02 лв.
Общо начислените БТВ ча периода м.01 — м.12.2019г. се равняват на 8 616.72 лв., а
според ведомостите за заплати са начислени в размер на 8 466.70 лв. или разлика в размер
на 150.02 лв.
Според ведомостите за работни заплати, приложени към делото Ю.Г.Г. е получил
срещу подпис нетно възнаграждение в размер на 7 273,82 лв., а изчисленото на база
минимална работна заплата за страната през 2019 г. е в размер на 7 423.84 лв. или разлика в
размер на 150,02 лв..
Общо начислените БТВ ча периода м.01 — м.12.2020г. се равняват на 9428,77 лв., а
според ведомостите за заплати са начислени в размер на 8557,50 лв. или разлика в размер на
871,27 лв.
Според ведомостите за работни заплати, приложени към делото Ю.Г.Г. е получил
13
срещу подпис нетно възнаграждение в размер на 7358,29 лв., а изчисленото на база
минимална работна заплата за страната през 2020г. е в размер на 8229,56 лв. или разлика в
размер на 871,27 лв.
Според ведомостите за работни заплати, приложени към делото, на Ю.Г.Г. е
определено нетно възнаграждение в размер на 4 304,33 лв., а изчисленото на база
минимална работна заплата за страната през 2021 г. с в размер на 5 301,41 лв. или разлика в
размер на 997,08 лв.
Общо БТВ за период 08.2018 г. до 09.2021 г. в размер на 27 765.52 лв.
Съгласно ведомостите за заплати през периода 2018г. – 2021г. справка за начислените
суми за получаване и изплатените трудови възнаграждения на Ю.Г. за периода 01.10.2018 г.
до 10.09.2021 г изготвена от ГД „Финансов контрол“ на ЦКС гр.София, както и след
проверка на касовите книги на кооперацията трудовите възнаграждения са изплатени до м.
декември 2020г., а за 2021г. няма изплатени нетни трудови възнаграждения /липсва подпис
във ведомостите за заплати и няма издадени разходни касови ордери, както и няма излезли
пари от касата на ПК“Балкан“ за заплащане на трудови възнаграждения на Ю.Г.Г./.
На експерта не са представени заповеди за ползване на отпуск от Г.. Г. си е
начислявал и изплащал възнаграждение за неползван платен годишен отпуск е за 2015 г. - 24
раб.дни: За 2016 г. - 30 раб.дни; За 2017 г. - 30 раб.дни; За 2018 г. - 30 раб.дни; За 2019 г. - 30
раб.дни; За 2020 г. - 30 раб.дни; За 2021 г. - 20 раб.дни. Общо 194 раб.дни*39.09 лв. или общ
размер на обезщетението по чл.224 от КТ 7 783.46 лв.
На Г. и наследниците му не е изплатено възнаграждение за неползван платен годишен
отпуск.
Наличните суми в касата на ПК „Балкан“ за периода, за който на вещото лице са
дадени касови книги е следния:
За 2019 г.:
месец/годинанач.салдоприходразходоснованиекрайно салдо
фев.1991,699320,077934,15платено на доставчици647,85
платено на др.работници
829,76
мар.19647,8511492,7610814,31платено на доставчици634,37
платено на др.работници
691,93
апр.19634,3711229,4710100,01платено на доставчици461,16
платено на др.работници
1302,67
май.19461,1610389,469212,42платено на доставчици393,38
платено на др.работници
690,63
платено на Ю.Г. 10,2018
554,19
юни.19393,3810987,509843,89платено на доставчици288,32
платено на др.работници
690,63
платено на Ю.Г. 11.2018
558,04
14
платено на доставчици
юли.19288,3211044,289833,01250,92
платено на др.работници
690,63
платено на Ю.Г. 12.2018
558,04
авг.19250,9211036,878977,47платено на доставчици503,61
платено на др.работници
690,63
платено на Ю.Г. 01.,02.2019
1116,08
сеп.19503,6110770,009561,91платено на доставчици463,03
платено на др.работници
690,63
платено на Ю.Г. 03.2019
558,04
окт.19463,0311012,489807,05платено на доставчици419 79
платено на др.работници
690,63
платено на Ю.Г. 04.2019
558,04
ное.19419,799957,128957,45платено на доставчици170 79
платено на др.работници
690,63
платено на Ю.Г. 05.2019
558,04
дек. 19170,7910485,469479,46платено на доставчици72 3
платено на др.работници
1104,49
Всичко:117725,47117744,86
За 2020 г.:
I крайно
j
салдо
месец/годинанач.салдоприходразходоснование
яну.2072,323544,119405,62платено на доставчици763 54
12322,07платено на член кооператори
1125,18платено на др.работници 12.2019
фев.20763,548540,007920,48платено на доставчици138 12
----
500,00платено на член кооператори
744,94платено на др.работници 01.2020
мар.20138,129400,007288,98платено на доставчици388 17
1116,08платено на Ю.Г. 06.,07.2019
744,89платено на др.работници 02.2020
апр.20388,178300,007295,99платено на доставчици231 20
602,94платено на др.работници 03.2020
14425558,04платено на Ю.Г. 08.2019
май.20231 2
12005,0184,82
платено на доставчици платено на др.работници
880,73
04.2020
15
1685,64платено на Ю.Г. 09.,10.2019
юни.2084,8213200,0010386,75платено на доставчици335,52
880,73платено на др.работници 05.2020
платено на Ю.Г.
11,Д2.2019;01.2020
1681,82
юли.20335,5215450,0012490,62платена на доставчици2549,96
744,94платено на др.работници 06.2020
авг.202549,9613000,0011415,09платено на доставчици2262,25
744,94платено на др.работници 07.2020
1127,68платено на Ю.Г. 02.2020
сеп.202262,2513000,0011591,93платено на доставчици1986,30
744,94платено на др.работници 08.2020
939,08платено на член кооператори
окт.201986,314000,0011065,72платено на доставчици2553,93
744,94платено на др.работници 09.2020
1621,71платен заем
ное.202553,9313500,0012628,61платено на доставчици1556,60
744,94платено на др.работници 10.2020
1123,78платено на Ю.Г. 03„04.2020
дек.201556,613284,4114015,75платено на доставчици30,32
744,94платено на др.работници 11.2020
50,00платено на Ю.Г. /аванс/
Всичко:159643,52159685,50
За 2021 r.:
крайно
месец/годинанач.салдоприходразходоснованиесалдо
яну.2130,3210100,008973,88платено на доставчици146,77
платено на др.работници
1009,6712.2020
фев.21146,7713400,0010070,13платено на доставчици78,00
2600,00внесено в банкова сметка
платено на др.работници
798,6401.2021
мар.2178,0013500,0012093,91платено на доставчици123,56
561,89платено на Ю.Г. 05.2020
платено на др.работници
798,6402.2021
апр.21123,5614300,0012255,6платено на доставчици1369,32
платено на др.работници
798,6403.2021
май.211369,3213500,0011978,75платено на доставчици968,15
16
платено на др.работници
04.2021
798,64
1123,78платено на Ю.Г. 06.,07.2020
юни.21968,1512400,0010405,99платено на доставчици477,85
платено на др.работници
..... 798,6405.2021
платено на Ю.Г. 08.,09.,10.2020
1685,67
юли.21477,8513300,0011302,32платено на доставчици549,44
платено на др.работници
798,6406.2021
1127,45платено на Ю.Г. 11.,12 2020
авг.21549,4413300,0011733,11платено на доставчици2116,33
до 10.09.20212116,33^3800,003059,55платено на доставчици2856,78
Всичко:107600,00104773,54
С поред експертизата, на лицето Ю.Г.Г. са изплатени възнагражденията до месец
декември 2020г. включително, а на останалите работници до месец юни 2021 г включително.
За 2018 г. ПК Балкан е декларирала счетоводна печалба в размер на 2683.86 лв.,
която съответства на оборотната ведомост и счетоводния баланс за същия период.
За 2016 г. ПК Балкан е декларирала счетоводна печалба в размер на 2483.94 лв..
която съответства па оборотната ведомост и счетоводния баланс за същия период.
За 2020 г. ПК Балкан е декларирала счетоводна печалба в размер на 15969.67 лв
която съответства на оборотната ведомост и счетоводния баланс за същия период.
За 2021 г. ПК Балкан е декларирала счетоводна загуба в размер на 12 178.65 лв.,
която съотве 1с 1 в а на оборотната ведомост и счетоводния баланс за същия период.
БТВ на всички лица, назначени по трудови договори за процесния период е
начислено като разход по сметка 604 «Разходи за възнаграждения», както и разходите за
осигурителни вноски за сметка на работодателя, отчетени по сметка 605»Разходи за
осигуряване» и отговаря на оборотните ведомости и ведомостите за работни заплати за
периода.
Поради липса на приложени към делото разходни фактури и хронологични
счетоводни записвания за период септември 2018 г. до септември 2021 г.. експертизата не
може да даде заключение относно разходите по сметка 601»Разходн за материали» и сметка
602»Разходн за външни услуги».
След проверка на касовите книги за процесиите периоди, експертизата установи, че
ПК»Балкан» е разполагала с достатъчни парични средства, необходими за изплащане на
нетните трудови възнаграждения на Ю.Г.Г. и същите са изплатени до месец декември 2020
г.
17
Ю.Г.Г. има право на следните работни дни платен годишен отпуск за периода
10.03.2015 г. до 10.09.2021 г. за общо 194 раб.дни*39.09 лв. или общ размер на
обезщетението по чл.224 от КТ 7 583.46 лв.
За периода 2018 г. до 2020 г., ПК“Балкан“ е на печалба и е имала достатъчно налични
парични средства в касата, за да изплати нетни трудови възнаграждения до месец декември
2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът извежда следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ oтветникът да заплати на СТ.
ЮЛ. Г., с ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. ***** и и М. Б. Г., ЕГН **********, адрес:
общ. *****, с. *****, ул. ****** дължимите трудови възнаграждения на наследодателя им
Ю.Г.Г. за периода м.08.2018г. – 10.09.2021г. в размер на 26524.58 лв. общо за двете ищци
по 1/2 част за всяка една от тях ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Иск чл.224, ал.1 КТ ответникът да заплати на СТ. ЮЛ. Г., с ЕГН **********, адрес:
общ. *****, с. ***** и М. Б. Г., ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. *****, ул. ******
дължимите възнаграждения за неползван платен годишен отпуск на наследодателя им
Ю.Г.Г. за периода за 193 дни за периода 10.03.2015г. – 10.09.2021г. в размер на общо
7544,37 лв. на всяка една от тях по 1/2, а именно по 3772,19 лв. ведно със законната лихва от
деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Възражение по чл.358, ал.1, т.3 от КТ за погасяване по давност на предявените
искове.
В тежест на ищеца е да докаже, че наследодателят й е бил в трудови правоотношения
с ответника, размерът на уговореното трудово възнаграждение, както и на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, работно време,
размерът на платения годишен отпуск.
В тежест на ответника е да докаже, че процесния трудовия договор и допълнителните
споразумения към него не са подписани от представител на управителния съвет на
кооперацията, размерът на получените от Г. трудови възнаграждения посочени в отговора
на исковата молба и размерът на получените от него суми за неизползван платен годишен
отпуск посочени в отговора на исковата молба.
По делото е обявено за безспорно между страните, че Ю.Г.Г. е бил избран за
председател на ПК „Балкан” с.***** през 2015 год. и е бил председател до смъртта си на
10.09.2021 г..
От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.03.2015г. Ю.Г. е бил
избран за председател на ПК „Балкан“. В съответствие с това на 10.03.2015г. между него и
ПК“Балкан“ е сключен трудов договор. Трудовият договор е подписан за кооперацията от
председателя й Г. съобразно разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1 и т.4 от Устава на ПК“Балкан“.
Поради това Г. е подписал трудовия си договор и за работодател и за служител. По този
18
начин и въз основа на горепосочените разпоредби от Устава Г. е подписал и допълнителните
си споразумения към трудовия си договор, в които се уговаря, че дължимото допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 0,7% за всяка
година трудов стаж от 01.01.2016г.. Съдът намира това за напълно законосъобразно според
КТ, ЗК и Устава на кооперацията. Поради това процесния трудов договор и допълнителните
споразумения към него са действителни.
По отношение на възражението на ответника, че правомощие на УС е да определя
размерът на възнаграждението на председателя и на дължимото обезщетение за придобит
трудов стаж и професионален опит, това действително е така според устава на
кооперацията. Но съдът по искане на ищеца задължи кооперацията да представи протоколи
от общи събрания, на които е определен такъв размер, както и размерът на дните за платен
годишен отпуск. В дадения от съда срок, както и до приключване на устните състезания
ответника не представи такива доказателства, въпреки предупреждението което съдът им
отправи в случай на непредставяне съобразно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ГПК. Поради
това на основание чл.161 от ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, за което
ответника създаде затруднение за доказването му, а именно, че определеното от УС на ЗП
„Балкан“ възнаграждение за труд на Г. е посоченото в трудовия му договор 550 лева,
определения размер на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит е в размер на 0,7% за всяка година трудов стаж от 01.01.2016г.,
размерът на платен годишен отпуск е 30 дни.
На основание чл.128 от КТ при сключен трудов договор задължение на работодателя
е да заплаща на служителя уговореното трудово възнаграждение. Работодателя следва да
начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на
работниците/служителите за положения от тях труд.
На 10.09.2021г. Г. е починал, с което се прекратява трудовото му правоотношение на
основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ. Поради това неговото право да предяви иск срещу
работодателя си за дължимите му трудови възнаграждения се наследява от наследниците му
по закон в случая съпругата му и дъщеря му М. Г. и С.Г.. На основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1
от ЗН всяка една от тях наследява по ½ от наследството на Г..
На основание чл.358, ал.1, т.3 от КТ исковете по трудови спорове се предявяват в 3-
годишен срок. На основание чл.358, ал.2, т.2 от КТ сроковете за предявяване започват от
деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.
При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Според чл. 270, ал. 2 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото
не е уговорено друго. В случая в трудовия договор на Г. е посочено, че трудовото
възнаграждение се заплаща ежемесечно, като не е посочено дата от месеца, на която се
изплаща. Поради това ответника дължи изплащането на трудовото възнаграждение всеки
месец до последната негова дата като от следващия ден той изпада в забава и от този ден
започва да тече давностния срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Поради това искът по чл.128, ал.1
19
от КТ за дължимо трудово възнаграждение за м.08.2018г. е погасен по давност, тъй като
работодателя е следвало да изплати възнаграждението до 31.08.2018г., от 01.09.2018г. е
започнал да тече давностния срок на Г. да иска изплащането на това трудово
възнаграждение, което е погасено на 01.09.2021г. – преди датата на подаване на исковата
молба (01.10.2021г.). Поради това възражението на ответника в тази му част е основателно,
но в останалата част е неоснователно.
По отношение на иска по чл.224, ал.1 КТ давността за него започва да тече от деня
следващ прекратяването на трудовото правоотношение. В случая трудовото
правоотношение е прекратено на 10.09.2021г., а искът е предявен на 01.10.2022г., поради
което този иск не е погасен по давност, а възражението на ответника в тази насока е
неоснователно.
Според член 270, ал. 3 КТ получаването на трудовото възнаграждение се доказва с
писмени доказателства - подпис на работника или служителя върху ведомост, частна
разписка и др.. КТ не изисква издаване на РКО за доказване на изплатено трудово
възнаграждение. Издаването на РКО при изплащане на трудовото възнаграждение е част от
счетоводното законодателство. Неиздаването на РКО при положен подпис от служителя във
ведомостта за заплати е достатъчно доказателство за нейното получаване.
В случая събраните по делото писмени доказателства и заключения по изготвените
по делото СГЕ, ССчЕ и повторна ССчЕ се доказа по категоричен начин, че Г. е положил
подпис за получател във ведомостта за заплати за периода м.08.2018г. – м.12.2020г.. Поради
това съдът намира за доказано, че през м.08.2018г. – м.12.2020г. Г. е получил уговореното в
трудовия си договор трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 247 от КТ размерът на трудовото възнаграждение се
определя според времетраенето на работата или според изработеното. Законът делегира
упражняването на закрилната функция на държавно регулиране на трудовите отношения
като оправомощава Министерския съвет да определи минималната работна заплата за
страната и видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и
на обезщетенията по трудовото правоотношение /чл. 244 от КТ/. Минималната работна
заплата се прилага за цялата страна и за всички работници и служители, независимо от
отрасъла, в който са заети, от основанието за възникването на трудовото правоотношение и
от формата на собствеността на страната на работодателя - публична или частна. Тя е
основна заплата, т.е. е базата, към която се прибавят всички допълнителни трудови
възнаграждения, и е заплата за нормално работно време. Правното значение на минималната
работна заплата се проявява в това, че не може да бъде уговаряна работна заплата в по-
малки размер.
Такива уговорки в трудов договор са недействителни и по право се заместват с
размера на минималната заплата, установена от МС. По силата на чл. 66 ал. 1 т. 7 от
КТ трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с
постоянен характер. Основната заплата според легалното определение, дадено в чл. 4 ал. 1
от Наредба № 7/2007 г. за структурата и организацията на работната заплата, приета
20
с ПМС № 4/2007 г., е възнаграждение за изпълнението на определени задължения и
отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с
приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната
работа. Минималният размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит е уреден в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и той е 0.6% за всяка година трудов стаж. Страните по трудовото правоотношение
могат да уговорят по-големи размери на допълнителното възнаграждение за продължителна
работа от предвидения минимален размер. В случая с допълнителни споразумения за
процесния период е уговорено допълнително възнаграждение в размер на 0.7% за всяка
година трудов стаж. Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, се изплаща задължително. Основната заплата и допълнителните
трудови възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение /чл. 3 от Наредбата/ и
по силата на чл. 245 от КТ именно то се дължи от работодателя на
работника/служителя -така решение № 335/ 10.01.2012 год. по гр. д. № 1230/2010 год.на
ВКС, IV г. о.,решение № 540/07.07.2010 год. по гр.д.№ 895/2009 год. на ВКС, IV г.
о.,определение № 661/14.06.2017 год. по гр.д.№ 1250/2017 год. на ВКС, IV г. о.
С ПМС № 316/20.12.2017 г., минималната работна заплата за страната за 2018г. е 510
лева, с ПМС № 320/20.12.2018г. минималната работна заплата за страната за 2019г. е 560
лева, с ПМС № 350/19.12.2019 г. минималната работна заплата за страната за 2020г. е 610
лева, с ПМС № 331/26.11.2020 г. минималната работна заплата за страната за 2021г. –
31.03.2022 е 650 лева.
Искът по чл. 128, т. 2 КТ за м.08.2018г. е погасен по давност на изложените по-горе
съображение, поради което е изцяло неоснователен.
Исковете по чл.128, т.2 от КТ за периода м.09.2018г. – м.12.2020г. са частично
основателни, тъй като изплатеното възнаграждение на Г. е под минимално дължимото му
според горепосочените ПМС и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Съдът изчислява дължимото трудово възнаграждение на Г. според заключението по
повторната ССчЕ на вещо лице М., тъй като вещото лице е изчислило дължимото на Г.
трудово възнаграждение според съответното ПМС и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В съответствие с това дължимото на Г. брутно трудово
възнаграждение за периода м.09.2018г. – м.12.2018г. според трудовия му договор, ПМС №
320/20.12.2018г., допълнително споразумение към трудов договор, Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата е в размер на 2592,7 лева. Дължимото му нето
трудово възнаграждение е в размер на 2224,46 лева, които той е получил, за което е положил
подписа си във ведомостта за заплати. Поради това предявения иск за периода м.08.2018г. –
м.12.2018г. за сума в размер на 3250,5 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Дължимото на Г. брутно трудово възнаграждение за периода м.01.2019г. –
м.12.2019г. според трудовия му договор, ПМС № 350/19.12.2019г., допълнително
21
споразумение към трудов договор, Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е в размер на 8616,72 лева, а според ведомостите за заплати са начислени 8466,70
лева със 150.02 лева по-малко. Дължимото на Г. нето възнаграждение за този период е в
размер на 7423,84 лева, според ведомостите за заплати Г. е получил възнаграждение в
размер на 7273,82 лева. Поради това ответника дължи заплащане на ищците трудово
възнаграждение за периода м.01.2019г. – м.12.2019г., дължимо на наследодателя им Ю.Г. в
размер на общо 150,02 лева или по 75,01 лева на всяка една от тях. Поради това предявения
иск за периода м.01.2019г. – м.12.2019г. следва да бъде уважен за сума в размер на по 75,01
лева за всяка една от ищците и отхвърлен за разликата от този размер до предявения размер
от 3995,04 лева за всяка една от ищците.
Дължимото на Г. брутно трудово възнаграждение за периода м.01.2020г. –
м.12.2020г. според трудовия му договор, ПМС № 350/19.12.2019г., допълнително
споразумение към трудов договор, Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е в размер на 9428,77 лева, а според ведомостите за заплати са начислени 8557,50
лева с 871,27 лева по-малко. Дължимото на Г. нето възнаграждение за този период е в
размер на 8229,56 лева, според ведомостите за заплати Г. е получил възнаграждение в
размер на 7358,29 лева. Поради това ответника дължи заплащане на ищците трудово
възнаграждение за периода м.01.2020г. – м.12.2020г., дължимо на наследодателя им Ю.Г. в
размер на общо 871,27 лева или по 435,53 лева на всяка една от тях. Поради това предявения
иск за периода м.01.2020г. – м.12.2020г. следва да бъде уважен за сума в размер на по 435,53
лева за всяка една от ищците и отхвърлен за разликата от този размер до предявения размер
от 4377,36 лева за всяка една от ищците.
Съдът намира за доказано, че Г. е получил трудовите възнаграждения посочени по-
горе не само от подписа му положен във ведомостта за заплати, а и от останалите по делото
писмени доказателства и двете ССчЕ според които, ответника е завършвал всяка една от
годините през периода 2018г. – 2020г. със счетоводна печалба, кооперацията е имала
достатъчно пари в касата си, за да изплати възнаграждението на Г.. Показанията на св.Д., че
кооперацията не е разполагала с достатъчно средства да заплати трудовото възнаграждение
на Г. и че той й бил споделял, че не е получавал никакво възнаграждение от кооперацията
противоречат на останалите събрани по делото писмени доказателства. Противоречи и на
житейската логика Г. да е работил без да получава трудово възнаграждение от сключването
на трудовия си договор на 10.03.2015г. до смъртта си на 10.09.2021г. – период повече от 6
години.
Дължимото на Г. брутно трудово възнаграждение за периода м.01.2021г. –
10.09.2021г. според трудовия му договор, ПМС № 331/26.11.2020г., допълнително
споразумение към трудов договор, Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е в размер на 8466,70 лева, а според ведомостите за заплати са начислени 6481,08
лева с 997,08 лева по-малко. Дължимото на Г. нето възнаграждение за този период е в
размер на 5301,41 лева, а според ведомостите за заплати са му начислени 4304,33 лева,
които той не е получил. Нетото възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено на Г. за
22
този период е 5301,41 лева, поради това ответника следва да бъде осъден да заплати на всяка
една от ответниците по 2650,71 лева за периода м.01.2021г. – 10.09.2021г., като иска следва
да се отхвърли за разликата от този размер до предявения от 3264,64 лева за всяка една от
ответниците.
По отношение на иска по чл.224, ал.1 от КТ съдът го намира за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен
годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за
определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177
КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Трудовото правоотношение на Г. е започнало на 10.03.2015г. със сключване на
трудовия му договор и е прекратено на 10.09.2021г. със смъртта му. Съдът взема за
меродавно в случая заключението на вещото лице М. по отношение на дължимото
обезщетение на Г. за неползван платен годишен отпуск, поради по-точните изчисления и
вземането предвид на минималната работна заплата за страната. Според заключението на
вещото лице Ю.Г.Г. има право на следните работни дни платен годишен отпуск за периода
10.03.2015 г. до 10.09.2021 г. за общо 194 раб.дни*39.09 лв. или общ размер на
обезщетението по чл.224 от КТ 7 583.46 лв.. Предявеният иск следва да се уважи в размера,
в който е предявен 7544,37 лева по 3772,19 лева за всяка една от ищците, тъй като не е
направено увеличаване на размера му.
Обстоятелството, че Г. си е начислявал през процесния период обезщетение за
неползван платен годишен отпуск остана недоказано. Дори и да бъде доказано това
обстоятелство е ирелевантно, тъй като неползването на платения годишния отпуск се
обезщетява само при прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че
кооперацията има изискуемо и ликвидно вземане към Г., съответно неговите наследници
може да направи прихващане с него по предвидения в ЗЗД ред.
Ищецът е претендирал разноски, и такива му се дължат съразмерно уважената част от
предявените искове. Разноските сторени от ищеца съобразно представения списък по чл.80
ГПК и доказателствата по делото са 2980 лева за процесуално представителство по делото,
от които 2090 лева по иска по чл.128, т.2 от КТ и 890 лева по иска по чл.224, ал.1 от КТ и
адвокатски хонорари в размер на 995 лева за явяване и участие в 5 съдебни заседания по
делото. От тях следва да се присъдят изцяло заплатения хонорар от 890 лева по иска по
чл.224, ал.1 от КТ и адвокатски хонорари в размер на 995 лева за явяване и участие в 5
съдебни заседания по делото. Хонорарът по иска по чл.128, т.2 от КТ следва да се присъди
съразмерно на уважената част от иска в размер на 498,20 лева. Общо разноските, които
ответника следа да заплати на ищеца са в размер на 2383,20 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Провадия държавна такса в размер на 252,90 лв. по иска по
чл.128, т.2 от КТ и в размер на 301,77 лева по иска по чл.224, ал.1 от КТ. Ответникът дължи
и възнаграждението за вещите лица по назначените СГЕ – 600 лева, ССче – 200 лева,
23
повторна ССчЕ – 350 лева. От тях съразмерно на уважената част от предявените искове
ответника следва да заплати 526,36 лева или общо разноските, които ответника следва да
заплати на РС Провадия са в размер на 1081 лева на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ „Потребителна Кооперация Балкан“ ****,
седалище и адрес на управление: общ.*****, с. *****, ул. ******* да заплати на СТ. ЮЛ. Г.,
с ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. ***** и на М. Б. Г., ЕГН **********, адрес: общ.
*****, с. *****, ул. ****** в качеството им на наследници по закон на Ю.Г.Г. с ЕГН
**********, починал на 10.09.2021г. следните суми, представляващи незаплатени нетни
трудови възнаграждения на Ю.Г.Г. от „Потребителна Кооперация Балкан“: по 75,01 лева на
всяка една от тях – незаплатени нетни трудови възнаграждения на Ю.Г.Г. за периода
м.01.2019г. – м.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от този размер до предявения
от по 3995,04 лева за всяка една от ищците; по 435,53 лева на всяка една от ищците
незаплатени нетни трудови възнаграждения на Ю.Г.Г. за периода м.01.2020г. – м.12.2020г.
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от този размер до предявения от по 4377,36 лева за
всяка една от ищците; по 2650,71 лева на всяка една от ищците - незаплатени нетни трудови
възнаграждения на Ю.Г.Г. за периода м.01.2021г. – 10.09.2021г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от този размер до предявения от по 3264,64 лева за всяка една от ищците.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.128, т.2 от КТ от СТ. ЮЛ. Г., с ЕГН **********,
адрес: общ. *****, с. ***** и на М. Б. Г., ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. *****, ул.
****** в качеството им на наследници по закон на Ю.Г.Г. с ЕГН **********, починал на
10.09.2021г. срещу “Потребителна Кооперация Балкан“ ****, седалище и адрес на
управление: общ.*****, с. *****, ул. ******* за осъждането на ответника да заплати на
ищците сума в размер на общо 3250,50 лева, по ½ на всяка една от тях, представляваща
незаплатени трудови възнаграждения на Ю.Г.Г. за периода м.08.2018г. – м.12.2018г..
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ „Потребителна Кооперация Балкан“ ****,
седалище и адрес на управление: общ.*****, с. *****, ул. ******* да заплати на СТ. ЮЛ. Г.,
с ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. ***** и на М. Б. Г., ЕГН **********, адрес: общ.
*****, с. *****, ул. ****** в качеството им на наследници по закон на Ю.Г.Г. с ЕГН
**********, починал на 10.09.2021г. следните суми: по 3772,19 лева на всяка една от
ищците, представляващи незаплатени обезщетения за неползван платен годишен отпуск от
Ю.Г.Г. през периода 10.03.2015 г. до 10.09.2021г. за общо 194 работни дни.
ИЗКЛЮЧВА на основание чл.183, ал.1 от ГПК от доказателствения материал по
делото Ведомости за начислени трудови възнаграждения от март 2015г. до 30.09.2021 г. на
„Потребителна Кооперация Балкан“ ****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Потребителна Кооперация Балкан“ ****,
24
седалище и адрес на управление: общ.*****, с. *****, ул. ******* да заплати на СТ. ЮЛ. Г.,
с ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. ***** и на М. Б. Г., ЕГН **********, адрес: общ.
*****, с. *****, ул. ****** сторените разноски по делото в размер на общо 2383,20 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Потребителна Кооперация Балкан“ ****,
седалище и адрес на управление: общ.*****, с. *****, ул. ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Провадия сумата от 1081 лева,
представляваща дължими за производството държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
25