№ 13764
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:********
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110165430
по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.
1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „**** БГ“ ООД да заплати на „***“ ЕООД сумата от
14 996.00 лева, представляваща непогасена част от вземане за възстановяване на продажна
цена на четири броя лаптопи, предмет на сключен между страните договор за търговска
продажба, за която цена на обща стойност от 22 495.00 лева от „**** БГ“ ООД са издадени
проформа фактура № ****/12.06.2023г. и фактура № **********/14.06.2023г., който договор
бил частично развален поради допуснато от продавача „**** БГ“ ООД неточно изпълнение в
количествено отношение на задължението му да предаде уговорените вещи, за което вземане
между страните било сключено писмено споразумение от 02.08.2023г., както и сумата от
5000.00 лева, представляваща еднократно дължима неустойка за забава върху вземането за
възстановяване на процесната сума, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 29.11.2023г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по договор за покупко- продажба на пет
лаптопа на обща стойност 22 495.00 лева, за която били издадени проформа фактура №
****/12.06.2023г. и фактура № **********/14.06.2023г., както и че на 13.06.2023г. в
качеството си на купувач по сделката заплатил тази цена, но въпреки това ответникът като
продавач му предал само един от уговорените общо пет лаптопа. Поради това ищецът
отправил до ответника изявление за разваляне на договора за останалите четири лаптопа,
поради което и ответникът издал кредитно известие за стойността на недоставените
преносими компютри, възлизаща на сумата от 17 996.00 лева. За уреждане на отношенията
помежду си по повод връщането на последната сума на ищеца страните сключили писмено
споразумение от 02.08.2023г., с което констатирали „анулирането“ на договора,
дължимостта на посочената сума, която следвало да бъде заплатена в срок до 14.08.2023г.,
както и на еднократна неустойка за забава в размер на 5000.00 лева при неизпълнение на
паричното задължение в срок. След настъпване на така уговорения срок- на 21.08.2023г.,
ответникът заплатил в полза на ищеца само част от установената помежду им като дължима
сума с размер на частта от 3000.00 лева. Поради това в настоящия процес ищецът
претендира остатъка от кондикционното си вземане в размер на 14 996.00 лева, неустойка за
1
забава върху него, законна лихва, както и разноски за производството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 24.04.2024г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. В проведеното на
30.04.2025г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при
наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба
обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
предвидени в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2905.55 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, в т. ч. заплатена държавна такса за
разглеждане на предявените искове, както и възнаграждение за един адвокат.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД „****
БГ“ ООД, ЕИК *****, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 14 996.00 лева,
представляваща непогасена част от вземане за възстановяване на продажна цена на четири
броя лаптопи, предмет на сключен между страните договор за търговска продажба, за която
цена на обща стойност от 22 495.00 лева от „**** БГ“ ООД са издадени проформа фактура
№ ****/12.06.2023г. и фактура № **********/14.06.2023г., който договор бил частично
развален поради допуснато от продавача „**** БГ“ ООД неточно изпълнение в
количествено отношение на задължението му да предаде уговорените вещи, за което вземане
между страните било сключено писмено споразумение от 02.08.2023г., както и сумата от
5000.00 лева, представляваща еднократно дължима неустойка за забава върху вземането за
възстановяване на процесната сума, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 29.11.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 2905.55 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2