О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 26.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 23 януари.………………………………………… през две хиляди и деветнадесета
година……..………..……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 667 по описа за 2018г…………..…………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по исков с правно основание чл.222,
ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че със Заповед №
РД-13-28/ 31.08.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ на Директора
на ДДМУИ- Берковица и било прекратено трудовото правоотношение като медицинска
сестра, считано от 01.09.2015 г. Заповедта била издадена въз основа на решение № 1415
от Протокол № 58/ 26.06.2015 г. на Общински съвет – Берковица в качеството си
на собственик на ДДМУИ, с която е било дадено съгласие на основание чл. 36в,
ал. 2 от ППЗСП домът да бъде закрит. След прекратяване на трудовото й правоотношение й били изплатени всички
посочени в заповедта обезщетения, с изключение на обезщетението по чл. 222, ал.
3 от КТ, макар че за същото й бил издаден фиш от ОА-Берковица. Отправила
няколко покани до Община Берковица да й заплатят това обезщетение, тъй като
през месец септември
Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответната община да й заплати сумата от 509,75
представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, като претендира и направените в
производството разноски.
В срока за
отговор ответната община Берковица взема
становище, като не признава предявения иск. Твърди, че не е пасивно
легитимирана да отговаря по него. Оспорва предявения иск по основание и размер,
тъй като счита че претендираното обезщетение е недължимо. Прави искане
производството да бъде прекратено, алтернативно искът да бъде отхвърлен, като
бъдат присъдени съдебни разноски.
В
хода на производството съдът е приел, че ищцата неправилно е квалифицирала иска
си като такъв по чл.222, ал.3 КТ и му е определил правното основание по чл.222,
ал.1 КТ в съответствие с наведените твърдения. Дал е също указания да ангажира
доказателства и да формулира твърдения във връзка с пасивната легитимация на
ответника. Такива са ангажирани с допълнително становище.
От
представените по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Ищцата
е била в трудово правоотношение с ДДМУИ – Берковица, където е полагала труд до
01.09.2015 година като медицинска сестра. Със Заповед РД – 13-28/21.08.2015 година
трудовото й правоотношение било прекратено поради закриване на институцията на
основание чл.328, ал.1, т.1 КТ. Ищцата претендира обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради прекратяване на трудовия
договор в размер на 1 БТВ. Поради липсата на субект – ДДМУИ, претендира
обезщетението от Община Берковица. Твърди в допълнителното си становище, че
Общината е пасивно легитимирана, тъй като в случая последната е собственик на
предприятието/институцията и тя следва да приеме активите и пасивите на ДДМУИ.
В подкрепа на становището си решения от протокол21/2016 година от заседание на
ОбС Берковица, като с тях обосновава извършване на разпоредителни действия.
Настоящият
състав намира, че предявеният иск е недопустим за разглеждане срещу пасивно
легитимиран ответник Община Берковица. Касае се до управление на държавна дейност – предоставяне на социална услуга.
По силата на вменено от чл.18а ЗСП правомощие Кметът на съответната община се
явява сключва договор за управление с ръководителите на звената за предоставяне
на социални услуги. Последните се явяват работодатели по смисъла на §1 от ДР на
КТ на заетите лица. Предоставянето на социални услуги и конкретно на онези,
предоставяни в ДДМУИ – Берковица е държавна дейност. Регулирането на държавната
дейност по предоставяне на социални услуги в специализирани институции или в
общността се извършва от Агенцията по социално подпомагане. Нейно е и решението
за откриване, закриване и преместване на социални услуги, когато последните са
държавна дейност – 1л.6, ал.1, т.6 ЗСП;
чл.36в ППЗСП. Общинският съвет дава съгласие за закриване или откриване на
отделните звена, предоставящи социални услуги в съответствие с националната
стратегия за социално подпомагане по региони, когато тези звена осъществяват
държавна дейност. По – различен би бил случая, когато общината създава или
закрива подобни звена на бюджетна издръжка на общината. Тогава би могъл да бъде
изследван въпроса за евентуално правоприемство и за приложението на чл.123 от КТ. Конкретният случай обаче не е такъв. Закриването на ДДМУИ не е резултат на
волята на Общината и на решение на ОбС, а на Агенцията за социално подпомагане.
Няма данни и общината да е станала собственик на имуществото на закрития Дом за
деца и младежи с умствена изостаналост, в каквато насока са наведени доводи.
Приемането на решение за поставяне на СОТ на сградата е действие по опазването
й, действие по управление. В подкрепа на доводите си ищцата сочи и решение 271
на ОбС Берковица, като твърди, че с него са осъществени действия по
разпореждане със собствеността. Посоченото решение обаче е взето на основание
чл.21, ал.1, т.14 ЗМСМА, която предвижда правомощие за вземане на решения по управление на дарено имущество, а не
евентуално по т.8, която именно касае правомощие за разпореждане с общинско
имущество.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че представеното за сведение
на съда допълнително решение на РС – Бяла разглежда различен казус.
Проследяването на посоченото дело сочи, че постановеното първоначално срещу
общината решение е обезсилено с въззивно решение на ОС Русе именно поради
факта, че Общината не е легитимиран ответник в производството.
Като установи, че ищцата е посочила
ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от Боряна Б.Й. с ЕГН **********,*** срещу Община
Берковица с ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от кмета инж. Милчо Доцов иск
поради липса на правен интерес.
Определението подлежи на обжалване пред ОС -
Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :