Определение по дело №667/2018 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2019 г. (в сила от 13 март 2019 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20181610100667
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 26.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на  23 януари.………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година……..………..……………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 667 по описа за 2018г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по исков с правно основание чл.222, ал.1  КТ.

 

Ищцата твърди, че със Заповед № РД-13-28/ 31.08.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ на Директора на ДДМУИ- Берковица и било прекратено трудовото правоотношение като медицинска сестра, считано от 01.09.2015 г. Заповедта била издадена въз основа на решение № 1415 от Протокол № 58/ 26.06.2015 г. на Общински съвет – Берковица в качеството си на собственик на ДДМУИ, с която е било дадено съгласие на основание чл. 36в, ал. 2 от ППЗСП домът да бъде закрит. След прекратяване на трудовото й  правоотношение й били изплатени всички посочени в заповедта обезщетения, с изключение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, макар че за същото й бил издаден фиш от ОА-Берковица. Отправила няколко покани до Община Берковица да й заплатят това обезщетение, тъй като през месец септември 2015 г. не работела никъде и не била регистрирана в Бюрото по труда, но въпреки обещанията им че в най- скоро време то ще й бъде заплатено, до този момент това не станало.

Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответната община да й заплати сумата от 509,75 представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, като претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответната община Берковица взема становище, като не признава предявения иск. Твърди, че не е пасивно легитимирана да отговаря по него. Оспорва предявения иск по основание и размер, тъй като счита че претендираното обезщетение е недължимо. Прави искане производството да бъде прекратено, алтернативно искът да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени съдебни разноски.

         В хода на производството съдът е приел, че ищцата неправилно е квалифицирала иска си като такъв по чл.222, ал.3 КТ и му е определил правното основание по чл.222, ал.1 КТ в съответствие с наведените твърдения. Дал е също указания да ангажира доказателства и да формулира твърдения във връзка с пасивната легитимация на ответника. Такива са ангажирани с допълнително становище.

 

         От представените по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Ищцата е била в трудово правоотношение с ДДМУИ – Берковица, където е полагала труд до 01.09.2015 година като медицинска сестра. Със Заповед РД – 13-28/21.08.2015 година трудовото й правоотношение било прекратено поради закриване на институцията на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ. Ищцата претендира обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради прекратяване на трудовия договор в размер на 1 БТВ. Поради липсата на субект – ДДМУИ, претендира обезщетението от Община Берковица. Твърди в допълнителното си становище, че Общината е пасивно легитимирана, тъй като в случая последната е собственик на предприятието/институцията и тя следва да приеме активите и пасивите на ДДМУИ. В подкрепа на становището си решения от протокол21/2016 година от заседание на ОбС Берковица, като с тях обосновава извършване на разпоредителни действия.

 

         Настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим за разглеждане срещу пасивно легитимиран ответник Община Берковица. Касае се до управление на държавна дейност – предоставяне на социална услуга. По силата на вменено от чл.18а ЗСП правомощие Кметът на съответната община се явява сключва договор за управление с ръководителите на звената за предоставяне на социални услуги. Последните се явяват работодатели по смисъла на §1 от ДР на КТ на заетите лица. Предоставянето на социални услуги и конкретно на онези, предоставяни в ДДМУИ – Берковица е държавна дейност. Регулирането на държавната дейност по предоставяне на социални услуги в специализирани институции или в общността се извършва от Агенцията по социално подпомагане. Нейно е и решението за откриване, закриване и преместване на социални услуги, когато последните са държавна дейност – 1л.6, ал.1, т.6 ЗСП; чл.36в ППЗСП. Общинският съвет дава съгласие за закриване или откриване на отделните звена, предоставящи социални услуги в съответствие с националната стратегия за социално подпомагане по региони, когато тези звена осъществяват държавна дейност. По – различен би бил случая, когато общината създава или закрива подобни звена на бюджетна издръжка на общината. Тогава би могъл да бъде изследван въпроса за евентуално правоприемство и за приложението на чл.123 от КТ. Конкретният случай обаче не е такъв. Закриването на ДДМУИ не е резултат на волята на Общината и на решение на ОбС, а на Агенцията за социално подпомагане. Няма данни и общината да е станала собственик на имуществото на закрития Дом за деца и младежи с умствена изостаналост, в каквато насока са наведени доводи. Приемането на решение за поставяне на СОТ на сградата е действие по опазването й, действие по управление. В подкрепа на доводите си ищцата сочи и решение 271 на ОбС Берковица, като твърди, че с него са осъществени действия по разпореждане със собствеността. Посоченото решение обаче е взето на основание чл.21, ал.1, т.14 ЗМСМА, която предвижда правомощие за вземане на решения по управление на дарено имущество, а не евентуално по т.8, която именно касае правомощие за разпореждане с общинско имущество.

 

         Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че представеното за сведение на съда допълнително решение на РС – Бяла разглежда различен казус. Проследяването на посоченото дело сочи, че постановеното първоначално срещу общината решение е обезсилено с въззивно решение на ОС Русе именно поради факта, че Общината не е легитимиран ответник в производството.

 

         Като установи, че ищцата е посочила ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, съдът

          

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Боряна Б.Й. с ЕГН **********,*** срещу Община Берковица с ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4,  представлявана от кмета инж. Милчо Доцов иск поради липса на правен интерес.

 

Определението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :