Решение по дело №263/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на У. А. О. - гражданин на Сирия, с адрес: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение №3389/26.02.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалвания административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. Причините, поради които напуснал Сирия, изложил добросъвестно пред административния орган и те били възприети правилно. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия. Приел също, че чужденецът би могъл да бъде върнат в Турция, без да обсъди доводи защо счита това за възможно. Сочи се, че съгласно пар.1, т.9, б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо чужденеца Турция била трета сигурна държава, то в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. В жалбата се коментира законодателството на Турция спрямо търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция, първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че те ще останат в Турция само докато трае военният конфликт в Сирия и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Освен това, що се отнася до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в чл.33 параграф 1 от Женевската конвенция, чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.3 параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба с вх. №105450-12461 от 24.10.2023г., с рег. №УП-32179/08.11.2023г. на ДАБ, жалбоподателят, под името У. О. А. от Сирия, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 32179 от 08.11.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената У.(собствено име) О. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената У. А. О., роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл.***, със същия постоянен адрес, гражданин на Сирия, етническа принадлежност – , религия – , професия учител, образование средно, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите, братята и сестрите на чужденеца и данни за местонахождението им.

С писмо с рег. № УП 32179/13.11.2023г. на ДАБ, Директорът на РПЦ-Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. С писмо рег. №М-1695/12.01.2024г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 29.12.2023г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 32179/29.12.2023г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че е роден на [дата]. в [населено място], обл. ***, където живял до 2014г. След това отишъл в [населено място], Турция. В Антаб живял в район НИЗИН и не работел. Родителите му помагали от Сирия докато си намери работа. Кимлик получил в Антаб и по - късно го прехвърлил в Истанбул. В [населено място] останал 8 месеца, след което отишъл в Истанбул, където живял 8-9 години. Имал само сирийско гражданство. Притежавал лична карта, но я изгубил, имал и паспорт с изтекъл срок, но не го взел със себе си - оставил го в Турция. Нямал документи издадени от неправителствени организации, нито от други държави, на които не бил гражданин. Имал документ за временна защита издаден от турските власти, издаден му бил през юни 2014г. и с него можел да наема къща под наем и пребивавал легално в Турция. В Истанбул живял в къща под наем. В Сирия работел като учител, а в Истанбул преподавал арабски език в частно училище. По отношение близките си сочи, че трима негови братя пребивават на територията на ЕС- един в Нидерландия, един в Германия и един в Кипър. В Кипър живеела и сестра му Р.. Баща му бил починал, майка му се намирала в ***, един от братята му и три от сестрите му също, а друг негов брат - М. се намирал в Истанбул. Сочи че бил арабин – мюсюлманин, сунит. Напуснал Сирия през м. април 2014г. и влязъл в Турция нелегално, но без проблеми. Нямал проблеми с властите в Турция. Веднъж в средатата на м. септември 2023г., го бил спрял патрул, взели му кимлика, след което веднага му го върнали - правили проверка дали легално пребивава в Турция. На 04.10.2023г. влязъл в България нелегално с помощта на трафикант, - срязали оградата и влезли – били група от 17 човека. По отношение напускането на страната си по произход разказва, че напуснал от страх града си, тъй като в него влязла групировката ДАЕШ. Напуснал Сирия само с брат си М., който сега още бил в Истанбул и който също имал кимлик. Напуснал Турция защото станало опасно - хора (младежи) започнали да убиват с ножове по улиците. Брат му останал в Турция защото нямали средства да напуснат и двамата. Не членувал в политически партии. Не бил арестуван, не бил осъждан и нямало заведени съдебни дела срещу него. Не е имал проблеми с властите в Сирия. Не бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него. Не е имал проблеми като арабин. Не е имал проблеми във връзка с религията си. Отбил бил военната си служба от 2010г. до 2011г. в Дамаск. Подал молба за закрила в Република България, тъй като търсел сигурност.

От младши експерт в отдел „ПМЗД“ – РПЦ – Харманли е изготвено Становище рег. №УП 32179 от 19.02.2024г. с което след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение №3389 от 26.02.2024г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на У. А. О.. Решението е връчено на лицето лично на 11.03.2024г. в присъствието на преводач. Жалбата е подадена на 12.03.2024г.видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган –Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – [населено място] при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме Сирия.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в страната, в която е пребивавал няколко години - Турция. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната и за да търси по-добър живот. Макар и административният орган да приема за достоверни страховете на оспорващия, свързани с обстановката в държавата по произход, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти в Сирия и Турция. Не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в Сирия, нито в Турция.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано, като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № ЦУ-1982/12.12.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, като е приел, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Достигнал е до заключение, че ситуацията в Сирия е динамична и ескалираща, като освен това не може да се очаква молителят да се установи в друга част от територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила, поради което завръщането му в Сирия в настоящия момент е неподходящо от гледна точна на физическата му безопасност.

Съдът изцяло споделя извода в проверяваното решение, че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по произход Сирия, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.

Същевременно административният орган е взел предвид факта, че жалбоподателят е живял на територията на Турция и е извършил преценка и на сигурността на територията на тази държава. Въз основа на това, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят - Турция, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него.

В решението е направен изводът, че за чужденеца не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в решението е прието, че същия е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход, и че същата представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните съдържащи се в приетата справка относно Република Турция, то следва да се приеме, че от тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че по време на пребиваването си в Република Турция, жалбоподателят не е бил принуждаван да напуска същата страна, респ. `да се завръща в Сирия, и е водил спокоен живот. Видно е от изготвената и приложена към административната преписка справка относно Република Турция, че в същата страна лицата, попадащи в определението за бежанец по същата конвенция, но идват от“неевропейска страна по произход“ могат да получат условен статут на бежанец, а лица не отговарящи на тези изисквания, за които съществува опасност да бъдат подложени на смъртно наказание или изтезания в страната произход, ако бъдат върнати или бъдат подложени на „инвивидуализиран риск от безогледно насилие“ поради ситуации на война или вътрешен въоръжен конфликт, отговарят на изискванията за субсидиарна закрила, като им се предоставя разрешение за пребиваване. По отношение бежанците от Сирия, турската държава прилага режим на временна закрила, който предоставяне ползващите се от него право на законен престой, както и известно ниво на достъп до основни права и услуги.От справката се установява също и че турските власти предлагат защита срещу връщане на всички търсещи убежище лица с произход извън Европа, което отговарят на определението за бежанец съгласно Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951г. Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска статут на бежанец/субсидиарна закрила и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, респ. субсидиарна закрила. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл възприетото в практиката на Върховният административен съд по идентични случаи изразена в Решение № 3889 от 20.04.2022г., постановено по административно дело № 12324/2021г. и Решение № 2496 от 17.03.2022г. постановено по адм.дело № 12323/2021г. и др.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на У. А. О. - гражданин на Сирия, с адрес: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение №3389/26.02.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.