Присъда по дело №362/2023 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №7/19.03.2025г. по нчхд №362/23г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С частна тъжба с вх.№1505/08.02.2022г. на РС Асеновград подадена от тъжителя
В. Ю. М., чрез адв. Й. Д. от АК Пловдив /допълнена с направените на 11.03.2022г.
/лист 19 от НЧХД № 87/22г./ и на 20.03.2022г. /лист 23 от НЧХД № 87/22г. уточнения
по нея/, против подсъдимата К. Й. П. от гр. Асеновград, повдигнато обвинение за
извършено от нея престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това,
в периода 23-25.12.2021г., в периода 31.12.2021г.- 02.01.2022г., както на 14.01.2022г., на
28.01.2022г. и на 29.01.2022г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на
продължавано престъпление, като родител на децата й – * и *, не е изпълнила или по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнение на съдебно решение относно
упражняването на родителски права и относно личните контакти на тъжителя с децата,
а именно Решение от 10.08.2018 г. по гр. дело № 1611/2017г. по описа на РС –
Асеновград, в частта му досежно изпълнението на определения режим за
осъществяване лични отношения между тъжителя В. Ю. М. и децата - * и *.
Настоящото първоинстанционно разглеждане и приключване на делото по
същество е второ по ред. По така депозираната частна тъжба от страна на В. Ю. М., на
08.02.2022г. първоначално е било образувано НЧХД №87/2022г. по описа на АРС. След
разглеждането му, същото е приключило с присъда №36/07.12.2022г. с която
подсъдимата К. Й. П. е била призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. След
постъпила жалба от страна на частния тъжител, подадена от адв. Й. Д., е било
образувано ВНЧХД №712/2023г. по описа на ОС Пловдив. Същото е приключило с
Решение №257/12.06.2023г. с което първоинстанционната присъда е била отменена,
като делото е било върнато на АРС на основание чл. 335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от
НПК, за ново разглеждане от друг състав. След постъпване на делото в РС Асеновград,
на 14.06.2023г. е било образувано НЧХД №362/2023г. по описа на РС Асеновград,
разпределено на съдия-докладчик, първо на четвърти наказателен състав, а
впоследствие, след постановен отвод, на трети наказателен състав.
В процеса на водено наказателно производство,пред настоящата инстанция
частният тъжител В. Ю. М. се явява лично и заедно с упълномощеният от него
повереник адв. Й. Д. от АК Пловдив.
В хода на съдебните прения, адв. Й. Д. изразява становище, с което поддържа
изцяло обвинението против подсъдимата, така както е повдигнато с частната тъжба.
Анализирайки събраните по делото доказателства, счита същото за доказано по
несъмнен начин, поради и което пледира подс. К. Й. П. да бъде призната за виновна,
като й се наложи предвиденото от закона наказание. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Частният тъжител В. Ю. М. не се явява в проведеното по делото последно
съдебно заседание.
В хода на съдебните прения, адв. М. П. в качеството й на упълномощен
защитник от страна на подсъдимата, изразява становище противоположно на
повереника на тъжителя. Анализирайки събраните по делото доказателства и най-вече
тези в полза на защитата, по същество счита, че обвинението не е доказано по
безсъмнен и категоричен начин, поради което подс. К. Й. П. следва да бъде призната за
невинна и оправдана. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
1

Подсъдимата К. Й. П. също не се явява в проведеното по делото последно
съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички
доказателства по делото, показанията на свидетелите и писмените доказателства
приложени по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимата К. Й. П. е родена на 01.09.1985 г. в гр. Асеновград, българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, без данни за
трудова ангажираност, с адрес гр. Асеновград, *, с ЕГН **********.
До месец декември 2016г. подс. К. Й. П. живеела на съпружески начала с В. Ю.
М., като двамата обитавали неговото жилище намиращо се в къща на адрес в гр.
Асеновград, *. По време на съвместното им съжителство се родили две дъщери- св.*
родена на 14.05.2005г. и св.* родена на 01.11.2011г. В същата къща, но на различни
етажи живеели родителите на тъжителя-* М. и св. Л. М. М.а, както и семейството
неговия брат-Евелин Ю. М.. С течение на годините отношенията между подсъдимата
и частния тъжител се изострили, като през месец Декември 2016г., подс. К. взела двете
деца и напуснала тъжителя М.. Първоначално подс.П. и децата се установили в
апартамента на майка й- св. * П. на адрес гр. Асеновград, *. По-късно подс. П. си
закупила апартамент, след което, тя и децата се преместили на адрес гр. Асеновград,
ул. „Христо Ботев“ №3. След напускането на дома на частния тъжител, между подс. П.
тъжителя М. нямало никаква комуникация, като между двамата имало спор относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права над децата и по
въпросите относно тяхната издръжка. Въпреки тези разногласия подс. П. не
ограничавала по-никакъв начин контактите между децата, техния баща и родители му.
Известно време след раздялата на своите родители, св. * М.а сама взела решение и се
върнала в дома на тъжителя. Под давление на баща си и неговите родители, с течение
на времето, св. * М.а се отчуждила от своята майка и спряла да поддържа връзка с нея.
По заведена от подс. П. искова молба, на 26.07.2017г. било образувано гр.дело №
1611/2017г. по описа на РС Асеновград. Същото приключило с Решение №
367/10.08.2018г. с което упражняването на родителските права върху детето * било
предоставено на подс. П., като местоживеенето на детето било определено на адреса
на майката- гр. Асеновград, *. Спрямо тъжителя В. М., като баща на св.* М.а бил
определен режим на лични отношения с детето през всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа неделя, един месец през лятото, който не
съвпадал с платения годишен отпуск на майката, както по 3 дни по време на зимната и
пролетната ваканция, и по два дни по време на: „Коледните/новогодишни празници“ и
„Великден“. Със същото Решение тъжителя М. бил осъден да заплаща на св. * М.а,
чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лева,
ведно със законната лихва в/у всяка просрочена вноска, считано от влизане на
решението в сила. С Решението упражняването на родителските права върху детето *,
било предоставено на тъжителя В. М., като местоживеенето на детето било определено
на адреса на бащата гр. Асеновград, *. С решението бил определен режим на лични
отношения между св. * М.а и нейната майка, всяка първа и трета седмица от месеца от
18 часа в петък до 18.00 часа неделя, един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата, както по 3 дни по време на зимната и пролетната
ваканция, и по два дни по време на: „Коледните/ новогодишни празници“ и
„Великден“. Със същото решение подс. К. била осъдена да заплаща на св. * М.а чрез
2

нейния баща и законен представител В. М., месечна издръжка в размер на 150 лева ,
ведно със законната лихва в/у всяко просрочена вноска, считано от влизане на
решението в сила. Решението влязло в сила на 05.08.2019г. след като било потвърдено
с Решение № 823/24.06.2019г. по в.гр.дело № 2333/2018г. на ОС Пловдив. Въпреки
влязлото в сила решение, подс. П. не полагала усилия да търси контакти със св.* М.а,
като по тази причина не се възползвала и от определения й режим на лични отношения
с детето.
С течение на времето, подс. К. П. създала ново семейство с друг мъж, като
заедно със св. * М.а тримата живеели в апартамента на *. В резултат на новото
съжителство, в края на 2019г. подс. П. родила трето дете. Св. * М.а продължавала да
живее при баща си, който се грижел за нея според възможностите си. Тъжителя М.
работел, като международен шофьор на камион, като след влизането на съдебното
решение в сила, сравнително често пътувал и бил зад граница. /справка листи 100 и
101 от НЧХД №362/2023г./. В някои периоди от време, работата му налагала да
отсъства дори в дните, когато той имал право на лични отношения със св.* М.а.
Независимо дали тъжителя М. бил на работа или не, постановения по отношение на
него режим на лични отношения със св. * М.а се спазвал, като нейното присъствие в
домът на бащата се осигурявало съобразно установилите се негласно правила между
двамата родители. Тъй като между майката и бащата нямало никаква връзка, основна
роля за спазване на режима имала св. Л. М. М.а. В дните когато св. * М.а следвало да
се намира в домът на тъжителя, св. Л. М.а уговаряла с подс. П. по телефона, предаване
на детето. Обикновено * М.а била забирана от дома на майка си, като това ставало
предимно в присъствие на св. * М.а. Последната от своя страна изпитвала неприязън
към своята майка, но пък била привързана към сестра си-св. * М.а. * М.а от своя
страна изпитвала също топли чувства към сестра си, като се съгласявала да отиде в
домът на баща си, само при условие, че там ще бъде и св. * М.а. При тези
обстоятелства, в дните от месеца, когато се падали да се осъществят личните контакти
на св. * М.а и тъжителя В. М. /независимо дали той си бил в къщи или отсъствал/, св.*
М.а или св.Л. М.а се обаждали по телефона на подс. П., като съгласувайки по тази
начин времето, било уговаряно и предаването на св. * М.а. В такива случаи, чрез
лично посещаване на адреса на подс. П., св. * М.а била предавана или на сестра си или
на св. Л. М.а, или и на двете заедно, като придружавано от тях детето било
съпровождано до дома на тъжителя, където оставало за определения в решението в
срок. След изтичането на времето за лични контакти, св. * М.а обичайно била връщана
в домът на майка си, като в тези случаи тя била придружавана от св. * М.а или от св. Л.
М.а, или и отново от двете заедно, като придружаващите лица я предавали на св. П.. В
някои случаи, имало закъснения във времето относно връщането на св. * М.а за което
подс. П. подала против тъжителя сигнали в полицията /писмени доказателства листи
от 93 до 174 от НЧХД № 87/22г./. В тези случая се стигало до образуване на
предварителни проверки, като тъжителя бил предупреждаван с протоколи за
предупреждения да спазва режима на лични отношения. Образуваните преписки били
докладвани в РП Асеновград, като поради липса на данни за извършено престъпление
от общ характер били поставени откази да се образува предварително производство.
Доколкото имало данни за извършени престъпления по чл. 182, ал.2 от НК, на
заявителя било указвано, че има възможност да заведе дело от частен характер.
За времето, от влизането на съдебното решение в сила до края на месец
Декември 2021г.,имало няколко случая,в които св.* М.а придружавана от тъжителя,
заедно отишли да вземат от домът й св. * М.а. В тези случая, св. * М.а била предадена
3

от майка си на св. * М.а, като тъжителя изчакал отвън в колата. За същия период от
време, нямало случай в който подс. В. М. сам да се обади по телефона на подс. П. и да
заяви, че желае той да вземе лично св. * М.а от домът й или пък, че иска да я види.
Разговорите с подс. П. относно предаването и връщането на св.* М.а се водили
основно от св. Л. М.а и от св.* М.а. Постановения режим на лични контакти със
съдебното решение касаещ съответните дни през месеците, както и по време на
празничните дни се изпълнявал със съдействието и само в присъствието на св. * М.а.
С течение на времето, у св. * М.а се появило желание да възстанови
отношенията си със своята майка. Това нейно намерение обаче срещнало съпротивата
на тъжителят М., което наред с другите наложени от него ограничения върху личната
й свобода, довели до разрив в отношенията между бащата и дъщеря му. В един
момент, тъжителят поставил ултиматум на дъщеря си *, като й казал, че ако тя ще се
вижда с майка й, то ще следва да „си събира дрехите“ и повече да не се връща.
Заявеното на св. * М.а я изправило пред дилема, но след като тъжителя й взел и
мобилния телефон, тя окончателно решила да напусне домът на баща си. На
23.09.2021г. късно вечерта, използвайки мобилния телефон на своята стринка- св. *, св.
* М.а успяла да се обадила на майка си и я помолила до отиде и да я вземе. Подс. К.
П. изпълнила молбата на дъщеря си, като отишла до адреса на който тя пребивавала и
я прибрала от там, ведно с багажа, който било събрала. След този момент, св. * М.а се
установила в домът на подс. П., като макар и да имала нов телефон и номер,
престанала да подържа всякакви контакти с баща си. След като св.* М.а напуснала
домът на баща си, сестра й-св. * М.а също отказала да ходи в къщата на *. Тъй като
между тъжителя М. и подс. П. продължавало да няма никаква комуникация, то на
практика определения спрямо него режим на лични отношения касаещ св. * М.а след
23.09.2021г. вече не се спазвал. Св.Л. М. правила множество опити да се свърже по
телефона с подс. П. /в някои дни и повече от 20 пъти на ден/ която обаче предвид
категоричния отказ на св.* М.а да отиде сама в домът на баща си, започнала да отказва
да разговора с нея. Въпреки, че подс. * отклонявала или не приемала обажданията на
св.Л. М.а,то последната продължавала да звъни, което създало известно напрежение
между жените. Двете дъщери също били наясно със случващото се, като нито едно от
тях не изпитвала желание да говори с баба си. Св. * М.а от своя страна също не ходела
в къщата където живеели баща й В. М. и неговите родители.
Създалото се положение не се нравело на тъжителя В. М., като то
предизвиквало неговото негодувание. Търсейки изход от ситуацията, тъжителя М.
потърсил квалифициран съвет. Във връзка с това му било препоръчано да си осигури
двама свидетели в чието присъствие, да предприеме някакви действия спрямо подс. П.
във връзка с упражняване на режима на личните отношения със св. * М.а.
Въпреки, че от влизането на решението в сила, нямало случаи в които, тъжителя
М. да отиде лично и да срещне със св.* М.а или да поиска тя да му бъде предадена, то
на неустановена дата между Коледните и Новогодишните празници в края на месец
Декември 2021г., той решил, че му се пада да упражни правата си по съдебното
решение. Съобразно дадения му съвет, придружен от свидетелите * и *, без да
предупреди който и да било по телефона относно своите намерения, тъжителя отишъл
на адреса на подс. П. в гр. Асеновград, *. Тъй като на входната врата имало монтиран
домофон, а тя била и заключена, в присъствие на двамата свидетели, тъжителя
започнал да звъни по звънците с цел някой да му отговори. При това не се стигнало до
желания от него резултат и без да осъществи контакт с когото и да е, или да се срещне
с някой човек, тъжителя и двамата свидетели напуснали адреса. С това, той счел, че
4

през Коледните празници на 2021г., и през Новогодишните такива през периода от
31.12.2021г. до 02.01.2022г. е бил възпрепятстван да упражни правата си спрямо * М.а,
регламентирани по влязлото в сила съдебното решение.
Съгласно постановеното в съдебното решение, в периода от 14 до 16 Януари
2022г., се падало времето в трите дни от втората седмица, през което тъжителя М. имал
право на лични отношения със св.* М.а. На 14.01.2022г. тъжителя отново решил да се
упражни своите права по съдебното решение. Съобразно дадения му съвет, придружен
отново от свидетелите * и *, без да предупреди по телефона или по друг начин
относно намерения си, около 18.00 часа тъжителя отишъл на адреса на подс. П. на *.
Тъй като вратата на входа била заключена, а върху монтираните звънци на домофона,
отново нямало информация обитаващите жилищата лица, тъжителя и придружаващите
го свидетели се засуетили. В един момент, тъжителя М. се сетил, че е възможно подс.
П. и децата да се намират в домът на майка й, което било нещо обичайно за тях. По
тази причина, по идея на тъжителя, той завел придружаващи го двама свидетели на
адрес св. * П. в гр. Асеновград, *. Входната врата и там се оказала заключена, като
тъжителя звъннал на св. * П., чрез звънеца на намиращ се към домофона. В същото
време, св. * П. се намирала в домът си със св. * М.а, като при тях било и малкото дете
на подс. П.. Св. * М.а чула звъна от домофона и отивайки до устройството попитала
кой се обажда. Тъжителя М. отвърнал, като я помолил да слезе да я види. Св. * М.а се
притеснила и не отговорила, като затворила. Тя се върнала при баба си и казала, че
баща й е долу. Св. * П. й казала да говори с тъжителя М., но * М.а казала, че не иска.
В следващия момент тъжителя М. отново позвънил по домофона, като св. П. сама
отишла да говори с него. В хода на разговора, тъжителя М. казал, че иска да се види с
дъщеря си *, при което св.П. му отвърнала, че детето не иска, а тя самата няма
възможност да слезе, тъй като се грижи за другото дете. Впоследствие тъжителя
попитал къде е другата му дъщеря, като св.П. му отвърнала, че * е в домът на майка
си. Тъжителя отвърнал на св.П., че ще отиде там, което в действителност и направил,
като тръгнал с двамата свидетели към блока на *. Докато пътували, тъжителя М. се
обадил на майка си, като й казал да звънне по телефона на подсъдимата и да й предаде
да свали децата. По същото време, подс.П. и св. * М.а се намирали в домът си, като
двете се приготвяли по-късно да отидат в домът на св. * П.. Докато св. * М.а се
намирала в банята, телефонът на подс. П. получила обаждане от св.Л. М.а, която й
казала да свали двете деца пред блока, където щял да ги чака баща им. Подс. П.
затворила телефона, като погледнала от терасата и се уверила, че тъжителя М. стои
пред блока, като го придружават и още двама човека. Известно време след това, св. *
М.а излязла от банята, като подс. П. я уведомила за посещението на тъжителя и за
намеренията му да я види. В първия момент, св. * М.а не повярвала на майка си, като
си помислила, че тя се шегува. За да разсее своите съмнения, св. * М.а също
погледнала от терасата и видяла баща си и стоящите до него двама души. В този
момент, подс.П. получила обаждане и от майка си- св. * П., която я уведомила за
обстоятелствата около посещението на тъжителя и затова, че * категорично е отказала
да се види с него. В хода на разговора, св. * П. казала и това, че тъжителя е тръгнал
към адреса на подс. П., като целта му била да се срещне с голямата си дъщеря. Св. *
М.а също чула разговора, вследствие на което изпаднала в паника, тъй като тя нямала
никакво желание да се вижда с баща си. В следващия момент се чуло и позвъняване на
входната врата на апартамента, което още задълбочило смущението у подс.П. и св.*
М.а. Мислейки, че се звъни от входната врата на блока, която обикновено била
заключена, подс. П. вдигнала слушалката на домофона, като установила, че отсреща
няма никой. От своя страна св. * М.а погледнала през шпионката на вратата на
5

апартамента, като при това разпознала от другата страна св.*, който се намирал на
площадката на етажа. Липсата на каквото и да е желание да се вижда с баща си и
близостта на св. * предизвикали нервна криза у св. * М.а. Същата изпаднала в истерия,
разплакала се и започнала да се тръшка по пода, като категорично заявила на майка
си, че не иска да вижда баща си и да се среща с него. Тъй като не знаела какви да
намеренията на тъжителя М., подс. П. се изплашила от случващо се, като решила да
подаде сигнал в полицията. В 18:56:25 часа, на 14.01.2022г. чрез мобилен телефон №
*********, подс. П. реализирала обаждане до Спешен номер 112 /справка от ЕЕН-
лист 64 от НЧХД №87/22 /. Обаждането било прието от оператор от РЦ Кърджали,
като разговорът продължил 02.58 минути. В хода на същия, подс. П. заявила, че иска
да подаде оплакване за тормоз упражняван от бившият й мъж, който в момента се
намирал пред домът й, придружаван от още двама-трима души. Подс. П. обяснила на
оператора и това, че голямата й дъщеря изпитва страх от баща си, като в момента не
искала да го види и е изпаднала в истерия. Подс. П. казала на оператора и това, че
мъжът й е ходил до адреса на майка й, където се намирала по-малката им дъщеря. Във
връзка с изразените притеснения и страховете, подс. П. поискала на мястото да бъде
изпратен полицейски екип. След приемане на сигнала, в 19.01часа на същата дата,
оператора на тел.112 се свързал с дежурния в РУ Асеновград, като препредял сигнала
приет от подс. П.. Същия бил записан в във входящия дневник /справка лист 69 от
НЧХД №87/22/. За вземане на отношение на адреса на * в гр. Асеновград бил изпратен
полицейски патрул, в състава на който били свидетелите * и *. Двамата служители
посетили адреса на подс. П., като установили, че входната врата е заключена, а освен
това, видели и монтираните там устройство с чип и домофон със звънци. Близо до
адреса, на улицата били установени три лица, едно от които било разпознато от св. *
като тъжителя М., с когото имал предишни срещи по служба. При проведения с
тъжителя М. разговор той отрекъл, че създава проблеми на подс. П., като заявил, че се
намира на адреса с цел да види децата си. Във връзка с това, тъжителя казал също, че
води и двама свидетели, които при нужда да удостоверят правомерните му действия,
които били свързани и с издадено съдебно решение. Св. * успял да се свърже по
телефона с подс.П., като с оглед изясняване на обстоятелствата по проверката на
същата било указано да слезе пред блока. В хода на разговора се немесил и тъжителя
М., като по негова молба, се разбрало, че заедно с майка си, долу ще слезе и св. * М.а.
При появата на подс. П., същата заявила на служителите, че е имала известни
притеснения от изненадващото посещение на тъжителя М., които са я мотивирали да
подаде сигнал на ЕЕН 112. Същата не възразила да се осъществи среща между
тъжителя и св.* М.а, като при последвала такава, бащата получил от нея и
телефонният й номер. Освен това, св. * М.а заявила на тъжителя, че все още не се
чувства готова нито да среща с него, нито да отиде в домът му. Във връзка с
посещението си, полицейските служители съставили докладна записка, снели
обяснения от тъжителя М. и му съставили протокол за предупреждение по чл.65 от
ЗМВР / листи 71 до 73 от НЧХД №87/22 /. След приключване на проверката, страните
се разделили. С това, тъжителя счел, че на 14.01.2022г. е бил възпрепятстван да
упражни правата си по съдебното решение спрямо * М.а.
Съгласно постановеното в съдебното решение, в периода от 28 до 30 Януари
2022г., се падало времето в трите дни от четвъртата седмица, през което тъжителя М.
имал право на лични отношения със св.* М.а. През първия ден от този период,
тъжителя отново решил да се упражни правата си по съдебното решение. За целта
тъжителя позвънил на мобилния телефон на подс. П.. По същото време, тя и децата,
както и мъжа с който съжителствала се намирали в къщи, като имали симптоми на
6

болестта „Ковид“. Възприемайки обаждането от индикацията на телефона, подс. П. не
искала да говори с тъжителя М., като казала на св. * М.а да приеме обаждането и да
говори с баща си. Св. * М.а приела обаждането, като казала на тъжителя, че той не
може да види нито нея, нито сестра й, тъй като всички са болни от „Ковид“. С това
разговорът между тях приключил. С това, тъжителя счел, че на 28.01.2022 и на
29.01.2022г. е бил възпрепятстван да упражни правата си по съдебното решение
спрямо * М.а.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от настоящия
състав по делото доказателства-обясненията на подс. К. Й. П., /както и от нейните
обяснения дадени по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на чл.279, ал.1,т.4 от
НПК/, свидетелски показания на *, /от показанията му дадени по НЧХД №87/22г.
приобщени при условията на чл.281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК/, * /от показанията му
дадени по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на чл.281,ал.1,т.2 от НПК/, *, *, *
П. /от показанията й дадени по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на чл.281,
ал.1,т.1 и т.2 от НПК/, * /дадени от него по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията
на чл.281, ал.1,т.5 от НПК/, * /дадени от него по НЧХД № 87/22г. приобщени при
условията на чл.281, ал.1,т.5 от НПК/ , *, *, Л. М. М.а /дадени от нея по НЧХД №
87/22г. приобщени при условията на чл.281, ал.1, т.3 от НПК/ и З. Л. Й., както и
приложените писмени доказателства по делото, включващи гр.дело №1611/2017г. по
описа на РС Асеновград и приложеното към него в.гр.дело №2333/2018г. по описа на
ОС Пловдив, както и останалите писмени и веществените доказателства.
Доколкото чрез частната тъжба, против подс. П. е повдигнато обвинение, за
продължавано престъпление, осъществено на два периода от време, както и на три
отделни дати, то съдът, счита, че на първо място следва да обсъди съдебното решение
на което се основава обвинението, а впоследствие да извърши анализ и на събраните
доказателства във връзка с отделните деяния включени в него.
По делото е установено безспорно, че с влязлото в сила на 05.08.2019г. Решение
№ 367/10.08.2018г. по гр.дело № 1611/2017г. по описа на РС Асеновград,
упражняването на родителските права върху св.* М.а е било предоставено на подс.П.,
като местоживеенето на детето е било определено на адреса на майката- гр.
Асеновград, *. Спрямо тъжителя В. М., като баща на св.* М.а бил определен режим на
лични отношения с детето през всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в
петък до 18.00 часа неделя, един месец през лятото, който не съвпадал с платения
годишен отпуск на майката, както по 3 дни по време на зимната и пролетната
ваканция, и по два дни по време на: „Коледните/новогодишни празници“ и
„Великден“. Със същото решение, упражняването на родителските права върху детето
*, било предоставено на тъжителя В. М., като местоживеенето на детето било
определено на адреса на бащата гр. Асеновград, *. С решението бил определен режим
на лични отношения между св. * М.а и нейната майка, всяка първа и трета седмица от
месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа неделя, един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както по 3 дни по време на зимната и
пролетната ваканция, и по два дни по време на: „Коледните/ новогодишни празници“ и
„Великден“.
Съдържането на цитираното решение показва, че правото на тъжителя да се
ползва от определения режим на лични отношения касае единствено детето * М., но не
и *. Спрямо нея също има определен режим на лични отношения, но той касае подс. К.
П., а не тъжителя. От това следва извода, че независимо от напускането на дома на
тъжителя, след влизането на решението в сила, подс. П. няма никакви задължения да
7

осигурява на В. М. условия за спазване на някакъв режим за срещи със св. * М.а,
защото не е имало определен такъв. Бащата на практика не е бил ограничен да се
среща със св. * М.а, но това вече е било изцяло в зависимост от желанието на детето.
Анализа на същото решение установява, че по отношение на определения
спрямо тъжителя режим на лични отношения със св.* М.а, то в по-голямата си част,
постановеното в решението е ясно и не се нуждае от тълкуване. По отношение обаче
изпълнение на условието свързано с разписания режим през „Коледните/Новогодишни
празници“, то не е съвсем така отчетливо и ненуждаещо се от коментар. Тук на първо
място следва да се отбележи проблема с използвания граматически знак разделящ
двата вида празници. На второ, проблем се явява и продължителността на почивните
дни включени в тези два периода от празници, които дни през различните години са с
различно времетраене. Тъй като обвинението касае периода 23 - 25.12.2021г., и този
от 31.12.2021г. - 02.01.2022г., то съдът намира, че следва да се концентрира най-вече
върху тях, без да е необходимо да анализа същите празници през предходните или
следващи години. От извършената служебна справка от съда за официалните и
почивните дни за 2021г. се установява, че Коледните празници през месец Декември
2021г. са съвпадали с датите 24, 25 и 26. Т.е. периода на обвинението от частната
тъжба касаещ 23 - 25.12.2021г., не се покрива изцяло с периода на официалните
Коледни празници на 2021г. Освен това разминаване, то нито от съдържанието на
решението, нито от тъжбата става ясно, кои два от официалните три през Коледните
празници, за тъжителя е налице възможност да упражни правото си на лични
отношения с * М.а. Сходни изводи могат да се направят и за втория период на
обвинението, този от 31.12.2021г. до 02.01.2022г. От извършената от съда служебна
справка за официалните и почивните дни за 2021г. и 2022г. се установява, че
31.12.2021г. е бил работен ден. Единствения ден от трите през този период,
представляващ официален празник е бил този на 01.01.2022г. или Нова година.
Следващия ден е бил този на 02.01.2022г. , който поради това, че е бил в неделя се е
падал почивен ден, но като дата същия не включен в официалните празници. Т.е. от
периода на обвинението отразен в частната тъжба касаещ времето от 31.12.2021г. до
02.01.2022г., само един ден се явява официален празник /Нова година/, а при
положение, че денят е само един, то от съдържанието на съдебното решението, не
става ясно, кои се явяват двата дни от новогодишните празници, през които за
тъжителя е налице възможност да упражни правото си на лични отношения с * М.а,
респективно за подс. П. ще е налице задължение да изпълни решението в тази му част.
Друг елемент от съдебното решение, който също повдига редица въпроси за правата на
тъжителя е използвания препинателен знак ( / ), а именно наклонена черта.
Запознаването с правилата за неговото граматическо приложение установява, че този
знак се използва за разделяне на алтернативи или елементи в датите,т.е. в конкретната
хипотеза той дава възможност на правоимащия В. М. да упражни правата си спрямо *
М.а алтернативно, или на „Коледните“ или на „Новогодишните празници“. От самото
решение обаче не стават ясно нито критериите, нито методите чрез които страните
следва да изберат конкретната алтернатива. Каква са били правилата и как е било
изпълнявано решението от страните в тази му част, не става ясно и от събраните по
делото доказателства, още повече и факта, че между двамата родители на св.* М.а не е
имало пряка комуникация. Т.е. от съдебното решение, не става безсъмнено ясно, на
кои празници, тези на Коледа, или тези на Нова година, и съответно кои два дни от
трите включени в Коледните на 2021г. и единия такъв на Нова година представляващ
датата 01.01.2022г., тъжителя В. М. ще следва да упражни правото си на лични
отношения с дъщеря си * М.а. Липсата на яснота по тези въпроси в съдебното
8

решението, което вече е влязло в сила, при липса на комуникация на страните които то
касае, допуска като резултат неговото различно тълкуване, а и неточното му
изпълнение.
Горните изводи на съда изцяло правят изцяло несъстоятелни претенциите на
частния тъжител към задълженията на подс. П. за първите два периода от
обвинението, като същия не само, че не прави разлика между двете алтернативи в
съдебното решение, но твърди, че имал право на два дни на лични отношения с
дъщеря си * М.а, както в периода от 23 - 25.12.2021г.,а така и в периода 31.12.2021г. -
02.01.2022г. От друга страна по делото няма никакви доказателства, че с цел
упражняване на правата си по решението касаещо * М.а, за времето от 23 -
25.12.2021г., тъжителя да е правил опит за контакт с подс. П., още повече, тя да е му е
създава пречки в тази насока. По отношение на това обстоятелства, доказателствата са
безпротиворечиви. Сходни изводи следва да се направят и по отношение на периода от
31.12.2021г. - 02.01.2022г. В действителност от показанията на свидетелите * и * се
установява, че една вечер през месец Декември 2021г. падаща се между „Коледните“ и
„ Новогодишните празници“ , те са ходили заедно с тъжителя М. да адреса на подс. П.
на *. От показанията на двамата свидетелите се установява и това, че без да разполагат
с информация дали има някой на адреса, след като са направили неуспешни опити да
налучкат звънеца на домофона свързан с апартамента на подс. П., те са си тръгнали. В
тази насока съдът намира, че няма пречка да кредитира показанията на двамата
свидетели, въпреки това, че всеки един от тях се явява приятел на тъжителя М. и като
такива могат да се считат за заинтересовани от изхода на делото. От показанията на
двамата свидетели в тази им част, включително и прочетените техни показания от
НЧХД 87/22г, се установя, че никой от тях не може да си спомни точната дата на това
посещение, но пък и двамата твърдят, че е било между „Коледните“ и
„Новогодишните празници“. По отношение на показанията на двамата свидетели в
тази им част, следва да се отбележи, че те не се опровергават от нито едно друго
доказателство събрано от настоящия състав. Безспорно е това,че от техните показания
не става ясно конкретната дата на това тяхно посещение.
От събраните по делото доказателства от настоящия състав, безспорно се
установява, че с оглед реализиране на правата си за лични контакти с дъщеря си * М.а,
във връзка с издаденото съдебно решение, на 14.01.2022г., тъжителя В. М. е взел
решение да посети адреса на подс. П.. Анализа на доказателствата установява, че
същата датата и часа са съвпадали с деня петък от втората седмица на месец Януари
2022г., на която дата бащата е имал право на лични отношения със дъщеря си. С оглед
предстоящото посещение, без предварително да уведоми подс. П. или някой близък
човек от нейния кръг, то с нагласата и очакването, че ще възникнат проблеми,
тъжителя М. си осигурил присъствието на свидетелите * и *. Така тримата отишли на
адрес в гр. Асеновград, *. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите *
и *, които са били преки очевидци на тези действия на тъжителя. От техните
показания се установява, че входната врата на адреса е била отново заключена, като
тъжителя М. се засуетил. От техните показания не става ясно, дали тъжителя е правил
опит отново да открие звънеца на апартамента на подс. П. или по друг начин да
обективира своето присъствие, но в един момент той е решил, че в домът й няма
никой. При това, тъжителя казал на свидетелите * и *, да отидат на адреса на св.* П. в
гр. Асеновград, на *. От показанията на двамата свидетели се установява, че отивайки
там, се установило, че входната врата е заключена. При това тъжителя М. звъннал на
звънеца по домофона, който бил свързан с дома на св. * П.. От показанията на
9

свидетелите *, *, * П. и на * М.а безспорно се установява, че търсената от тъжителя
комуникация все пак е била осъществена. Доказателствата установяват, че чувайки
звъна, св.* М.а първа е вдигнала домофона в домът на баба си, като по този начин е
приела и разговорът с баща си. След като детето установило, че го търси баща му, то
се смутило, като затваряйки слушалката отишло при св. * П. да й съобщи кой звъни. С
цел да насърчи внучката си, св. * П. казала на * М.а да говори с баща си, при което тя
отказала. От показанията на свидетелите * и * се установява, че с цел все пак да види
дъщеря си, тъжителя М. отново позвънил на звънеца на апартамента на св. * П.. В
тази насока са и нейните показания. Разбирайки, че * М.а няма желание да говори с
баща си, св. * П. сама вдигнала слушалката и приела разговора с тъжителя. Същия
заявил, че иска да види дъщеря си *, като за св.* П. станало ясно, че детето трябва да
бъде свалено пред входа където се намира и баща му. От показанията на св. * П. се
установява и това, че по същото време, при нея се намирало и малкото дете на подс.
П.. Тъй като, към онзи момент то било на възраст около 2 години и нямало как да го
остави само, св. * П. отказала да свали внучката си * пред входа, още повече, че самата
тя не искало да се среща с баща си. В този насока са и показанията на св. * М.а, които
подкрепят изцяло тези на св. * П.. От показанията на двете свидетелки, както и на
свидетелите * и *, се установя, че след като разбрал, че няма да може да се види с
малката си дъщеря, тъжителя поискал да разбере, къде е голямата му дъщеря-св. *
М.а. Св. * П. не таяла лоши чувства към тъжителя В. М., като без да има намерение да
крие от него някаква информация, му отвърнала, че * и в домът на майка си. След
разговорът със св. * П., тъжителя М. решил да се върне на адреса на подс.П., като
направи опит да се срещне с голямата си дъщеря. Към онзи момент, предвид
демонстративното напускане на домът на баща й от страна св. * М.а и нейното
решение да заживее при майки си, намеренията на тъжителя М. да се срещне с нея,
нямали никаква връзка със конкретни задължения на подс. П. към голямата дъщеря,
съгласно постановеното съдебно решение. По отношение на * М.а, подс. П. имала
задължение само да си спазва графика на установения режи на лични отношения и да
плаща месечна издръжка. Тъй като между тъжителя М. и дъщеря му * М.а, а и с
подс.П. нямало никаква комуникация, то той решил да използва за връзка с тях
помощта на майка си-св. Л. М.а. От показанията на * и *, се установява, че докато са
пътували към адреса на подс. П., тъжителя успял да се свърже с майка си по телефона.
В хода на входа на разговорът си със св.Л. М.а, тъжителят й казал, че се намира пред
входа на подс.П., като я помолил тя да й звънне и да говори с нея. Въпреки, че
тъжителят вече бил наясно, че св.* М.а е в домът на баба си *, то той казал на майка
си, че намеренията му в онзи момент били да види и двете си деца. Вследствие на този
разговор, св.Л. М.а успяла да се свърже с подс. П., като й казала да свали двете деца
при баща им, който ги чака на входа на адреса. Последното се установява безспорно,
както от показанията на свидетелите *, * и Л. М.а, я така и от обясненията на подс. П..
Макар, че преди не се било случвало тъжителя М. лично да идва на адреса на подс. П.
за да види децата, то обаждането на св.Л. М.а не могло да я изненада особено. Както
се установи по делото, обаждането на св. Л. М.а до подс.П., било последвано от такова
реализирано от страна на св.* П.. В хода на разговора с дъщеря си К., св. Петова й
разказала за посещението на тъжителя М., за отказа на * да види баща си, както и за
това, че същия и тръгнал към адреса на гр. Асеновград, * за да види голямата си
дъщеря. От обясненията на подс. П. се установява и това, че за да потвърди
информацията от обажданията, тя погледнала през терасата, като установила, че
тъжителя се намира на улицата, при това придружаван от две лица. От обясненията на
подс.П. и показанията на св. * М.а се установява, как се развили впоследствие
10

събитията в апартамента и кое е предизвикало обаждането до ЕЕН 112 от страна на К.
П.. От тях се установява, че от своя страна * М.а е била изненадана от идването на
баща й, като невярвайки на думите на майка си също е погледала от терасата. От
показанията на св. * М.а се установява, че тя е възприела обаждането на св. * П., като
получената информация я разбалансирала. Св. * М.а изпаднала в истерия, тъй като не
искала да се среща с баща си, още повече, че след звънна на домофона, тя видяла пред
шпионката на врата разхождащия се в коридора св. *. В действителност същия
свидетел отрича, да се е качвал до етажа на подс. П., но това обстоятелства безспорно
се установява от показанията на св. * М.а. В тази насока съдът кредитира нейните
показания, а не тези на св. *. За това свое решение съдът взе предвид и обясненията на
подс.П., от които се установява, че нервната криза у св. * М.а, определена като
истерия, се е задълбочила след като момичето е погледнало през шпионката. Съвсем
логично следва и извода, че до този нервен срив не би се стигнало, ако кумулативно на
се били налични няколко предпоставки. Първата от тях е присъствието на бащата,
чийто дом св. * М.а е напуснала, а наред с това е прекъснала и всякакъв контакт.
Втората се явява обаждането на св.Л. М.о и информацията подадена от св. * П., от
които св.* М.а,е разбрала, че баща й е дошъл на адреса с твърдото намерение да се
срещне с нея. Третата предпоставка се явява присъствието на св. * на площадката
пред апартамента на подс.П.. Какво е търси същия пред входната врата на подс. П., по
делото не можа да бъде изяснено, но пък неговото присъствие там определено е една
от предпоставките докарало до истерия св.* М.а. Именно местоположението на св. *,
както и изразените чрез св.Л. М.а безусловни намерения на тъжителя да види в този
момент и двете си деца, са станали причина, подс. П. да подаде сигнал на ЕЕН 112. В
тази насока съдът кредитира нейните обяснения и показанията на св.* М.а, като те не
се опровергават от нито едно друго събрано от настоящи състав доказателства.
Използвания телефонен номер и съдържанието на проведения с оператора на ЕЕН 112
разговор на 14.01.2022г. в 18:56:25 часа се установява от полученото писмо от
Началника на РЦ 112 Кърджали и съдържанието на приложения към него носител CD-
R / листи 64 и 65 от НЧХД № 87/22г./. От показанията на свидетелите Тома * и Атанас
*, дадени от тях по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на чл.281, ал.1,т.5 от
НПК, в пълна степен се установят причините поради които те са били изпратени на
адреса в гр. Асеновград, *. От техните показания безспорно се установява, че
отивайки на адреса, те са заварили там тъжителя В. М. и придружаващи го двама
свидетели, чиято самоличност е била установена на място. От показанията на
служителите, се установява, че с цел извършване проверка по получения от телефон
112 сигнал е бил проведен разговор с подс. П., която се е намирала в домът си. При
това тя е заявила, че ще слезе долу, както и това, че със съгласие на св.* М.а, ще
съдейства за исканата от тъжителя среща с нея. В тази насока събраните по делото
гласни и писмени доказателства също са безпротиворечиви, поради и което съдът
кредитира, както показанията на свидетелите *, *, *, * и * М.а, а така и обясненията на
подс. П.. От същите доказателства безспорно се установява, че е имало кратка среща
между тъжителя и св.* М.а, след която полицейските служители са снели обяснения от
тъжителя В. М. и са му съставили протокол за предупреждение. Впоследствие подс. П.
и дъщеря й са се прибрали в домът си, а след тръгването на служители, тъжителя и
свидетелите * и *, също са напуснали района на адреса.
От събраните по делото доказателства от настоящия състав, безспорно се
установява, че във връзка с издаденото съдебно решение, то на 28.01.2022г., тъжителя
В. М. се падало първия ден, от трите дни в четвъртата седмица на месец Януари 2022г.
на която бащата отново имал право на лични отношения със дъщеря си * М.а. От
11

обясненията на подс. К. П. дадени пред настоящи състав, както и тези нейни по НЧХД
№ 87/22г. приобщени при условията на чл.279, ал.1,т.4 от НПК, включително и от
показанията на св. * М.а, дадени пред настоящи състав, се установява, че на
28.01.2022г. е имало телефонно обаждане от страна на тъжителя М.. Същото е било
реализирано с телефона на подс. К. П.. Към онзи момент цялото семейство на подс. П.
е било със симптоми на болестта „Ковид“, като всички те, включително * и * М.и, са
се намирали в домът си гр. Асеновград, *. Тъй като телефония номер на тъжителят е
бил записан в указателя на телефона на подс. П. и същия не е бил блокиран, то от
нейните обяснения се установява, че тя е възприела това негово обаждане. Поради
влошените отношения с тъжителя М., подс. П. не е имала желание да говори с него, за
което е казала на св. * М.а да приеме обаждането от баща си. Предвид това, св. * М.а е
приела обаждането на тъжителя, като в хода на проведения разговор, той й заявил, че
иска да ги види. Св. * М.а му отвърнала, че това е невъзможно тъй като са с „Ковид“,
като с това разговорът между двамата приключил.
С посочените по-горе изключения съдът кредитира показанията дадени пред
настоящия състав на свидетелите * и *, като отчете и това, че двамата са близки
приятели на тъжителя М. и като такива следва да се считат за заинтересовани от
изхода на делото. Въпреки това съдът кредитира в по-голяма част техните показания,
включително и тези показания дадени от двамата свидетели по НЧХД №87/22г. листи
от 48 до 51 приобщени при условията на чл.281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК. От показанията
на двамата свидетели се установяват и редица обстоятелства свързани с личните
отношения между подс. К. П. и тъжителя В. М., както и тези между него и двете му
деца. Част от тези обстоятелства са извън предмета на делото, като съдът, счете, че е
безпредметно да се обсъждат в подробности. От показанията на двамата свидетели се
установява, че те са знаели, както за влошените отношения между подс.П. и тъжителя
М., а и за това, че към края на месец Декември 2021г. и двете им дъщери, вече са
живеели в домът на майка си. От показанията на свидетелите * и * се установява и
причината поради която на 14.01.2022г. двамата си придружавали тъжителя В. М. при
отиването му първо на адреса на подс. К. П., впоследствие и на адреса на св. * П., а и
при връщането му на първия адрес. В тази насока, както и относно случилите се на
тези адреси събития, техните показания са потвърждават и от събраните други гласни
доказателства, събрани от настоящия състав. Както бе посочено и по-горе съдът
кредитира в по-голямата им част показанията на свидетелите * и * и по отношение на
случилото се пред дома на подс. П., при тяхното завръщане там до излизането на
улицата на св. * М.а и нейната майка. Съдът кредитира показанията на свидетелите *
и *, относно техните твърдения, че заедно с тъжителя В. М. и друг път са посещавали
адреса на подс. П. в гр. Асеновград, *. Макар и да на няма други подкрепящи ги
доказателства, тяхното твърдение, че това посещение е било между „Коледните“ и
„Новогодишните празници“, няма пречка да си приеме за достоверно. Тази
неопределеност във времето и липсата на конкретика в техните показания,
включително и в тези прочетени по реда на чл.281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК, опровергава
твърдението на тъжителя направено в тъжбата, че това се е случило именно в някой от
дните в периода 23 - 25.12.2021г., както и в периода 31.12.2021г. - 02.01.2022г. В
останалата им част съдът кредитира показанията на двамата свидетели.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките * и *, като отчете, че
двете живеят при подс. К. П., като тяхната по-близка връзка с този родител и
изстиналите с времето отношения с бащата, предполагат една заинтересованост от
изхода на делото. Все пак като прецени техните показания, като отчете тяхната
12

пълнота и обстоятелственост, както и липса на стремеж към изопачаване на
обективната истина и нейното преекспониране, като отчете и отдалечеността във
времето от момента на събитията до момента на разпита на двете свидетелки, както и
тяхната възраст, то съдът счете, че няма пречка да кредитира изцяло показанията на
двете свидетелки. От показанията на двете свидетелки се установяват в пълнота какви
са били отношенията между двамата им родители, как са се развили те във времето,
начина по който са били отглеждани двете деца след раздялата на родителите, както и
начина по който е било изпълнявано съдебното решение във връзка с постановения
режим на лични отношения в полза на тъжителя М. спрямо * М.а. От техните
показания безспорно се установява и това, че единствените действия на тъжителя,
свързани с неговото отиване на адреса, пряко целящи среща със св.* М.а, а
впоследствие и със св.* М.а, са били реализирани от него фактически на 14.01.2022г.
Други такива подобни действия от него преди и след тази дата не са били
предприемани. Както бе посочено и по-горе, от показанията на свидетелите * и * се
установява, че между „Коледните и Новогодишните празници на 2021г. заедно с
тъжителя, те се посетили адреса на подс. П.. Това тяхно посещение обаче освен, че е
било в периода извън този от регламентираното в съдебното решение, то поради
факта,че е била извършено в условията на една своеобразна анонимност, не е станало
достояние до знанието на подс. П. и на двете й дъщери.
Съдът кредитира изцяло и показанията на *, като отчете и това, че тя e във
влошени отношения с подс. К. П. / за което свидетелства и писмено доказателство на
лист 131 от НЧХД № 362/2023г./, както отчете и факта, че свидетелката е снаха на
тъжителя В. М., като членовете на нейното семейство, живеят в една къща с тъжителя
и неговите родители. През призмата на възприетото от св.* *, от нейните показанията
също се изясняват в пълнота отношенията между подс. П. и тъжителя М., както и се
установяват редица обстоятелства свързани с отглеждането на св.* М.а и спазването на
режима на лични отношения със св. * М.а. Твърденията на св.*, че подс. К. П. не е
спазвала условията по постановеното съдебно решение свързани с определения
режим на лични отношения със св. * М.а, се явяват без особено значение относно
инкриминираните дати и периоди от време предмета на настоящето дело. В
действителност, както и св. * твърди, за тъжителят са били налице известни трудности
свързани с осъществяване на срещите му със св. * М.а. По делото обаче не се събраха
доказателства тези трудности да си били предизвикани умишлено, с действия или
бездействия, от страна на подс. П.. От друга страна се установи, че показанията на св.*
не касаят времето през инкриминираните периоди и дати. В тази насока съдът, не
кредитира част от показанията на св.*. Анализа на събраните от настоящи съд писмени
доказателства установява, че в една значителна част от времето, когато св. * твърди, че
тъжителя М. си и е бил в къщи заедно със св.* М.а, съобразно постановеното в
съдебното решение, той реално е бил извън пределите на страната. Този извод следва
обективно, от анализа и съпоставката на данните за времето на извършените
задгранични пътувания на тъжителя В. М. /справка листи от 100 до 101 от НЧХД
№362/23г./, спрямо времето за лични контакти съобразно решението. Така например за
времето от 12 до 14.02.2021г. /втората седмица на месеца/ и от 26.02. до 28.02.2021г.
/четвъртата седмица от месец Февруари / , когато е следвало да упражнява личните си
контакти с * М.а, се установява, че тъжителя е бил извън страната. На 12.03.2021г.
когато е следвало от 18.00 часа да бъде със св. * М.а, се установява, че тъжителя е бил
на работа, като се е завърнал в страната, преминавайки през ГКПП „Капитан
Андреево“ в 21.59 часа. За времето от 26 до 28.03.2021г. /четвъртата седмица от
месеца/, когато е следвало да упражнява личните си контакти с * М.а, се установява,
13

че тъжителя отново е бил извън страната. Така е било за времето от 10.04. до
11.04.2021г., от 07.05. до 09.05.2021г., от 25.06.2021г. до 27.06.2021г., от 09.07. до
11.07.2021г., от 24.07. до 25.07.2021г., от 08.10 до 10.10.2021г., от 22.10 до 24.10.2021г.
На 26.11.2021г. когато е следвало от 18.00 часа отново да бъде със св. * М.а, се
установява, че тъжителя е бил на работа, като се завърнал в страната, преминавайки
ГКПП „Капитан Андреево“ в 22.59 часа. Т.е. твърденията на св.*, че тъжителя е
изпълнявал стриктно постановеното съдебно решение касателно определения му
режим на лични отношения със св. * М.а се явява недостоверно, поради което съдът не
кредитира нейните показания в тази им част. Горния анализ обаче потвърждава
показанията на свидетелките * и * М.и, както и обясненията на подс. П. от които се
установява, че на практика постановения режим на лични отношения спрямо
тъжителя, се е упражнявал от неговата майка-Л. М.а, която независимо дали синът й е
бил на работа или не, именно тя се грижела в определеното време малката внучка да е
на адреса в гр. Асеновград, *. В действителност всичко това е ставало със знанието на
подс. К. П., която не е искала да прекъсва връзките на *, както с баща й, а и тази с
неговите родители, като е била съгласна детето да ходи в къщата им, независимо дали
бащата е бил там или не. Честото отсъствие на тъжителя обаче от домът му, явно не е
могло да бъде компенсирано от грижите които са били оказвани от страна на св. * * и
св.Л. М.а спрямо свидетелките * и * М.и, като именно това е довело до възникване на
напрежението, а впоследствие и отчуждението между бащата и двете му дъщери. По
делото е безспорно установено, че към Месец Декември 2021г. свидетелките * и * М.и,
не са подържали връзка с тъжителя В. М., като двете не са имали и желание да се
виждат с него.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката * П. /както и тези нейни
показания дадени по НЧХД № 87/22г. листи от 328 до 329 приобщени при условията
на чл.281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК/, като отчете, че тя е майка на подс. К. П. и като такава
следва да се счита за заинтересована от изхода на делото. Въпреки това, като отчете
тяхната обстоятелственост и логичност, както и липсата на стремеж към изопачаване
на обективната истина, съдът изцяло кредитира показанията на св.П.. От тях също се
установяват редица факти около отношенията на подс.П. и тъжителя М., както и това,
как е продължил живота на дъщеря й след напускането на жилището на тъжителя. В
тази насока показанията на св. П. се подкрепят изцяло от останалите събрани от
настоящия състав доказателства, поради и което съдът ги кредитира. От показанията
на св. П. се установяват и редица обстоятелства около посещението на тъжителя на
14.01.2022г. в домът й на адрес гр. Асеновград, *. От нейните показания се установява
и това, че именно св. * М.а е приела по домофона обаждането от страна на тъжителя,
като поради липсата на съгласие детето, нито е продължило разговора с баща си, нито
пък е искала да се види с него. В тази насока са и показанията на св. * М.а, която
въпреки своя възраст не отрече, че именно страха и липсата на желание са причината,
тя да не иска да се види и говори с баща си. От показанията на св.* П. се установява и
това, че макар тъжителя да е поискал от нея, да свали * М.а пред входа и по този начин
да му даде възможност да я види, то не нейното намерение да осуети срещата е
станало причина тя да не се случи. Както се установи по делото, по същото време св.*
П. се грижила за две годишната дъщеря на подс. К. П., като невъзможността да остави
детето само, наред с нежеланието на св. * М.а да се вижда с баща си, са основните
причини за осуетяване на намеренията на тъжителя в онзи момент.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите * и * /дадени от тях по
НЧХД № 87/22г. листи от 325 и от 333 до 334 приобщени при условията на чл.281,
14

ал.1,т.5 от НПК/, като отчете, че двамата са полицейски служители, като липсата на
каквито и да са предпоставки за съмнение и тяхната незаинтересованост от изхода на
делото, дадоха основание да кредитира изцяло техните показания.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката *, като отчете, че по същество с
нейните показания не се изясняват никакви обстоятелства относно инкриминираните
дати и периоди, като тя самата не се явява пряк очевидец на обстоятелствата твърдени
в частната тъжба.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Л. М. М.а /дадени от нея по
НЧХД № 87/22г. стр.325 до 326, приобщени при условията на чл.281, ал.1, т.3 от НПК/
,като отчете, че същата е във влошени отношения с подс. П., а като майка на
тъжителя, то следва да се счита и за заинтересована от изхода на делото. От
показанията на св. Л. М.а се установява редица обстоятелства свързани с отношенията
между тъжителя и подс.П., това при какви условия е била отглеждана св.* М.а докато е
била в домът на баща си, както и условията при които се е изпълнявал постановения
режим на лични отношения със св.* М.а. От показанията на св. Л. М.а се установява и
това, че на практика поради липса на комуникация между двамата родители,
постановения по отношения на тъжителя М. режим на лични отношение със св.* М.а
се е изпълнявал от майката на тъжителя. Тя е човекът който е държал връзка с подс.
П., тя е уговаряла с нея предаването на * в съответните дни, тя е човекът който е
имала грижата детето да бъде върнато в дома при майка му. Действително в
показанията си св.Л. М.а твърди, че през Коледните празници на 2021г. и следващите
ги такива за Нова Година св. * М.а не им е била дадена. В тази им част нейните
показания обаче се твърде общи, като нито става ясно, през кои дни от календара се е
случило това, нито пък се установят имената на лицата свързани с бездействие, нито
пък обстоятелствата при които се стигнало до т.н. „недаване на детето“. Тъй като не е
бил пряк очевидец, то макар и да не сочи конкретната дата, то от показанията на св. Л.
М.а се установяват и някои обстоятелства свързани с момента в който на 14.01.2022г.
тъжителя В. М. е отишъл на адреса на подс.П.. Безспорно от нейните показания се
установява, това че целта му била да се види с двете деца, като при това той е бил
придружен от свидетелите * и *. Макар и твърде оскъдни по отношение на това
посещение, то от показанията на св. Л. М.а се установява, че тя е позвънила по
телефона на подс. П. за да й каже да свали деца, която пък й била отвърнала, че ще
извика полиция. От показанията на св. Л. М.а се установява, че с течение на времето,
желанието и на двете деца да се виждат с баща си е намаляло, като след напускането
на жилището от страна на * М.а, нито едно от двете момичето не е подържало връзка с
тъжителя.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля З. Л. Й., като отчете, по същество,
че с тях не се изясняват никакви обстоятелства във връзка с повдигнато спрямо подс.
П. обвинение. От неговите показния се установява, че той е преподавател в СУ
„Св.Княз Борис І“ гр. Асеновград, в което учебно заведение е и класен ръководител на
св.* М.а. Св. Й. не отрича, че се е срещал с тъжителя В. М., който се интересувал от
развитието на дъщеря си *, като бащата не е споделял да е имал някакви проблеми с
майката К. П..
Съдът кредитира дадените пред настоящи състав от страна на подс. К. Й. П.
обяснения, както и нейните обяснения дадени по НЧХД № 87/22г. листи 51-53
приобщени при условията на чл.279, ал.1,т.4 от НПК, като отчете, че те освен защитно
средство, представляват и гласно доказателство, което наред с всички други
доказателства по делото, следва да бъде преценявано и обсъждано, а освен това
15

същото служи за изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото спрямо нея
обвинение. Съдът като прецени нейните обяснения счете, че няма пречка те да бъдат
кредитирани в по-голямата им част, като добросъвестни, логични и последователни,
като те намират опора и в събраните по делото гласни и писмени доказателства, които
съдът кредитира. От обясненията на подс.П. се установяват редица обстоятелства във
връзка с отношенията й с тъжителя по време на тяхното съвместно съжителство, а
впоследствие и след като тя го е напуснала. От нейните обяснения в пълнота се
изясняват и обстоятелствата свързани с отношенията между двете им дъщери и
двамата родители, както и тяхното развитие и промяна след постановяване на
съдебното решение. От обясненията на подс. П. се установя и редица обстоятелства
свързани с условията при които е бил изпълняван постановения режим на лични
между тъжителя и св.* М.а. Както бе посочено и по-горе, поради сравнително честото
отсъствие на бащата, който е бил извън пределите на страната, то основна роля да
поддържа така установения режим е имала св.Л. М.а. За да изпълнява тези си пък
„ангажименти“, тя от своя страна тя е разчитала изцяло на внучката си-св.* М.а, в
присъствието на която е ставало възможно да се изпълнява условията по режима. В
тази насока обясненията на подс. П. не противоречат на показанията на св. Л. М.а.
Твърденията на свидетелката, че имало дни в които се налагало да звъни по 20 пъти
на телефона на подс. П., не се отричат от самата нея. Това обаче в никаква степен не
доказва, че подс. П. е осъществила вмененото й престъпление, а само говори за
трудностите пред които са били поставени, както подс.П., а така и св.* М.а, която
въпреки нежелание си да ходи в домът на баща си, е трябвало да изпълнява все пак
условията по съдебното решение.
В случая съдът счете, че няма пречка да бъде кредитиран и приложения към
делото, като веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК, електронен
носител- 1 бр. CD-R носител, изпратен за нуждите на производството с писмо вх.
№7775/28.06.2022г. от Районен център 112 гр.Кърджали /лист 64 и 65 от НЧХД
№87/22г./ , както и да се кредитират съдържащите се върху този носител 2 бр.
файлове със запис. Диска има качеството на предмет, върху който има следи, които са
във връзка с повдигнатото обвинение за престъпление, поради което без съмнение
могат да се ползват за нуждите на наказателното производство, включително и с оглед
разпоредбата на чл.102 от НПК, като при съмнение за достоверността, то безспорно
може да се проверява чрез различни процесуални способи, включително и експертиза.
От съдържанието на диска се установява, че на същия има записани един звуков и
един графичен файл. От записите се установят конкретни обстоятелства, чрез които се
проверяват събраните доказателства които са в пряка връзка с твърденията в тъжбата
за посещението на тъжителя от 14.01.2022г. В този смисъл съдържанието на записите
в пълна степен съответстват на дадените показания от страна на разпитаните
свидетели и подсъдимия по фактите на частната тъжба.
В своята цялост,съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
които кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че от страна подс.
К. Й. П. не е бил осъществен състава на престъплението по чл.182 ,ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, а именно , в това, че в периода 23 - 25.12.2021г., в периода 31.12.2021г. -
02.01.2022г., както на 14.01.2022 г., на 28.01.2022г. и на 29.01.2022г. в гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, като родител на децата
16

й – * и *, да не е изпълнила или по какъвто и да е начин, да е осуетила изпълнение на
съдебно решение относно упражняването на родителски права и относно личните
контакти на тъжителя с децата, а именно Решение от 10.08.2018 г. по гр. дело №
1611/2017г. по описа на РС – Асеновград, в частта му досежно изпълнението на
определения режим за осъществяване лични отношения между тъжителя В. Ю. М. и
децата - * и *.
Както бе посочено и по-горе,безспорно е това, че между подс. П. и частния
тъжител М. се е водило гр.дело № 1611/2017г. по описа на РС Асеновград. Същото е
приключило с влязло в сила Решение № 367/10.08.2018г. с което упражняването на
родителските права върху детето * било предоставено на подс.П., като местоживеенето
на детето било определено на адреса на майката- гр. Асеновград, *. Спрямо тъжителя
В. М., като баща на св.* М.а бил определен режим на лични отношения с детето през
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа неделя,
един месец през лятото, който не съвпадал с платения годишен отпуск на майката,
както по 3 дни по време на зимната и пролетната ваканция, и по два дни по време на:
„Коледните/ новогодишни празници“ и „Великден“.
С Решението упражняването на родителските права върху детето *, било
предоставено на тъжителя В. М., като местоживеенето на детето било определено на
адреса на бащата гр. Асеновград, *. С решението бил определен режим на лични
отношения между св. * М.а и нейната майка, всяка първа и трета седмица от месеца от
18 часа в петък до 18.00 часа неделя, един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата, както по 3 дни по време на зимната и пролетната
ваканция, и по два дни по време на: „Коледните/ новогодишни празници“ и
„Великден“.
От съдържанието на цитираното решение, се установява, че по отношение на
детето *, спрямо бащата няма поставен режим на лични отношения. Родителските
права по отношение на нея са присъдени на бащата, но както се установи по делото,
св.* М.а сама е напуснала жилището на баща си на 23.09.2021г., като по свое решение
е отишла да живее в домът на майка си. Предвид горното, следва и изводът, че в
инкриминираните периоди и дати, няма как подс. П. да е нарушила или неизпълнила
същото и с това да е осъществила състава на престъпление по чл.182, ал.2 о НК. В
този смисъл в тази част от повдигнато обвинението тя следва да бъде призната за
невинна и оправдана.
По делото се установи и това, че след датата на която св.* М.а е напуснала
домът на баща си, то постановения по отношение на св. * М.а режим на лично
отношения с тъжителя не се е изпълнявал. Причината за това обаче не са били
конкретни умишлени действия или бездействия реализирани от страна на подс. П., а
това е било нежеланието и отказа на * М.а да ходи в домът на баща си в отсъствие на
* М.а.
С частната тъжба спрямо подс. П., като родител на св.* М.а, е повдигано
обвинение за извършено престъпление по 182, ал.2 от НК, което в случая се изразява в
неизпълнение или по какъвто и да е начин осуетяване изпълнението на съдебно
решение относно родителските права или относно лични контакти на родителя с
детето. По отношение на родителските права спрямо * М.а доколкото по делото
безспорно се установява, че те са присъдени на майката К. П., която пък живее с
детето и полага грижи за нето, то следва и извода, няма как да е осъществен състав на
горното престъпление. В случая няма и такова обвинение.
17

По отношение на конкретното обвинение, във връзка с лични контакти на
тъжителя и детето * М.а, то за да е налице състава на престъплението, от обективна
страна, е необходимо да бъде установено, че с конкретни умишлени действия или
бездействия реализирани от задълженото по решението лице, са били засегнати
интересите на детето да изгражда пълноценна връзка с родителя, с когато не живее,
като с това е била накърнена е възможността то да се развива с подкрепата и с грижата
и на двамата родители независимо от неразбирателството между тях. За
инкриминирания период от време обаче, този елемент от обективна страна на
повдигнатото спрямо подс.К. П. обвинение за извършено престъпление, по чл.182, ал.2
от НК, касаещ и детето * М.а не се установява, поради и което същата следва да бъде
призната за невинна и оправдана.
Както бе посочено и по-горе, макар и нуждаещо се от известно тълкуване,
постановеното и влязло в сила съдебно решение касаещо упражняването на личните
отношения между тъжителя В. М. и детето * М.а не е било изпълнено в частта относно
Коледните празници на 2021г. , следващите ги новогодишни празници между 2021г и
2022г., както и през втората е четвъртата седмица на месец Януари 2022г. Основната
причината за това обаче не се съдържа и обективира в конкретни действия или
бездействия на подс.П., а в нежеланието на детето * М.а да се вижда с баща си.
От друга страна, по делото безспорно се установи, че по време на самите
Коледни и Новогодишни празници, тъжителя М. не е изразил по никакъв начин
намерението си, а и желанието си да се види с дъщеря си * М.а. Неговото отиване, на
неустановен ден, на адреса на подс. П., между тези две групи от празници, не
опровергава този извод на съда. От доказателствата се установява, че тъжителя не
само, че е решил да упражни правата си през период от време, който е бил извън този
регламентиран в съдебното решение, но е предприел тези свои действия с пълното
съзнание, че е налице голяма вероятност целения от него резултат да не се реализира.
Доколкото по делото се установи безспорно, че за един сравнително дълъг период от
време, считано от 23.09.2021г., детето * М.а е прекъснало всякакви контактите с баща
си, в действителност е нямало как де се предвиди каква ще бъде нейната реакция при
едно изненадващо посещение от страна на тъжителя В. М.. Тази неизвестност, във
всички случаи обаче е предполагала бащата да предупреди по някакъв начин поне
майката на детето, за намеренията си да отиде на адреса, с цел да види дъщеря си, още
повече , ако искал да я вземе в домът си. Търсейки обаче именно изненадата, а и
очаквайки реакцията на подс. П., с която са били във влошени отношения, без
предупреждение тъжителя решил да отиде и да потърси дъщеря си *, като при това си
осигурил и присъствието на двамата свидетели. Както се установи по делото, целения
на тъжителя резултат в този случай пропаднал, като това се дължи не на поведението
на подс. П., а поради това, че отишлите на адреса хора, включително и тъжителя М.,
пропуснали да обективират по някакъв начин своето присъствие там. Както бе
посочено и по-горе, тримата отишли на адреса, където установили, че входната врата е
заключена. Предприетите от тях действия по случайно налучкване на звънеца, свързан
с апартамента на подс. П. се оказали безрезултатни, след което си тръгнали от там.
Пропадналите намерения на тъжителя да осъществи исканата от него среща с дъщеря
му * М.ане, в този случай не са били осуетени по някакъв начин от действия или
бездействия от страна на подс.П., като няма и никакви данни, че тя е създала и
някакви пречки да не бъде изпълнено влязлото в сила съдебното решение в тази му
част.
Сходни изводи, могат да се направят и по отношение на реализираното
18

посещение на 14.01.2022г. от страна на тъжителя В. М.. В действителност, горната дата
съвпада с периода от втората седмица през месеца, в която тъжителя има право на
лични отношение с дъщеря си * М.а. По делото безспорно се установява, че на тази
дата среща между тъжителя М. и * М.а реално не се е състояла, като с това
постановеното решение не е било изпълнено. Неизпълнението обаче в случая, отново
не се дължи на действия или бездействия, т.е.неправомерно поведение от страна на
подс. К. М.а. Както се установи по делото, на 14.01.2022г. спрямо тъжителя М. е бил
реализиран отказ да му се осигури възможност да види * М.а, но този формален отказ
не е бил от страна на подс. К. П., а от страна на св. * П.. По отношение на същата обаче
е имало и две основателни причини , като първата от тях това е отказа на самата * М.а
да се види и да говори с баща си, а втората причина е била обективната невъзможност
на св. * П. да изпълни желанието на тъжителя. В този смисъл, по отношение на
повдигнато обвинение също са налице предпоставките за оневиняване и оправдаване
на подс. К. П.. В действителност по делото се установи, че впоследствие тъжителя е
посетил и адреса на подс.П. в гр. Асеновград, *. Това негово посещение е обаче е било
с цел да видим св.* М.а, като той е бил с ясното съзнание, че * М.а е в домът на св.*
П. на адрес гр. Асеновград, *. Т.е. след като това отиване на тъжителя М. на адреса на
подс. *, не е било направено за да упражни той правата си лични отношения с * М.а,
то неизпълнението на условията по издаденото решение, няма как да се вмени във
вина подс. П.. Подс. П. е нямало как да изпълни условията по решенето и поради
факта, че нейната дъщеря * М.а в момента не е била в домът си.
В действителност от събраните по делото доказателства, че връщайки се на
адреса на адреса *, тъжителят и придружаващите го двама свидетели да предприели
определени, действия, с които са предизвикали смут у подс. К. П. и довели до
истерията на св. * П.. Макар и последната да е нямала желание да се среща с баща си и
говори с него, то все пак със съдействие на дошлите полицейски служители се е
стигнало до търсената от тъжителя комуникация с голямата му дъщеря. Всичко това
обаче не касае изпълнението или нарушаването на издаденото съдебно решение,
особено в частта му свързана със св.* М.а. Основната причина за неговото
неизпълнение се явява нежеланието на св. * М.а да се среща с баща си, за което няма
вина майката. Налице е липса на обективно съставомерно поведение от страна на
подсъдимата, което да бъде подведено под текста на чл.182, ал.2 от НК. В
действителност е налице накърняване на обществените отношения, осигуряващи
нормалното развитие на детето, доколкото това развитие е обусловено от нуждата от
реализиране на редовни контакти с всеки от родителите му, но интересът на самото
дете в настоящата хипотеза не е накърнен, защото на първо място следва да се
постави волята на детето и неговата детска възраст. След като то по собствено
желание не желае да се среща с баща си и липсват доказателства за повлияването му в
това отношение от страна на неговата майка, то следва изводът за липса на
реализирано от подс. П. престъпно посегателство с претендираната от тъжителя
квалификация. В този смисъл същата следва да бъде призната за невинна и оправдана
и в тази част на обвинението.
Сходни изводи, могат да се направят и по отношение на датите 28.02.2022г. и
29.01.2022г. за които се твърди от страна на тъжителя, че подс. П. отново е
реализирала състава на чл.182, ал.2 от НК. В действителност, по делото се установи,
че и двете дати попадат в периода от четвъртата седмица през месеца, в който
тъжителя също е имал право на лични отношение с дъщеря си * М.а. По делото
безспорно се установява, че и на двете дати не е имало срещи между тъжителя М. и *
19

М.а, като с това постановеното решение отново формално не е било изпълнено.
Относно желанието на св. * М.а да се вижда и среща с баща си, следва да се посочи,
че по отношение и на двете дати, в пълна степен важи и казано по-горе. Въпреки
изтеклото време от около две седмици от 14.01.2022г., не се установяват обстоятелства
довели до промяна в отношението на детето към тъжителя. Няма данни по делото към
28.01.2022г. то е да изразило желание да се срещне или пък да говори с баща си.
Тъжителят е бил наясно с тази ситуация, като вместо да ходи до домът на подс. П., той
е решил да й се обади по телефона на 28.01.2022г. Какви са били точните намерения
на тъжителя и каква точно е била неговата цел на това обаждане по делото не беше
изяснено. В действителност от съдържанието на съдебното решение, а и от тъжбата се
установява, че тази на дата се е падал деня за среща между тъжителя и св.* М.а. Само
обаче от това обстоятелство няма как да се приеме, че тъжителя е извършил
съответните действия именно с цел да се срещне с дъщеря си, като обективираните от
него намерения в тази насока, са били възприети като такива от страна на подс. П. и
св. * М.а. Както се установява от показанията на св. * М.а и обясненията на подс. П., в
действителност е имало обаждане от страна на тъжителя М.. Същото е било
реализирано с телефона на подс.П., като поради нейното нежелание да говори с
тъжителя, обаждането е било прието от св. * М.а. В хода на разговорът между тях,
тъжителят е заявил, че иска да ги види, като дъщеря му е отвърнала, че това няма да е
възможно, тъй като всички са болни от „Ковид“. Т.е. дори условно се приеме, че
обаждането на тъжителя от 28.01.2022г. е било именно с цел да упражни правата си
спрямо * М.а, като намеренията му в тази насока са били осуетени, то това отново не е
станало поради някакви действия или бездействия от страна на подс. П.. Наред с
липсата на съгласие от страна св. * М.а, се установява, че поканата за среща с двете му
деца, отправена към от страна на тъжителя, е била отклонена от страна на * М.а, а не
от подс.П.. Съвсем логично може да се постави под съмнение и основателността на
причината за нейния отказ, тъй като събраните по делото доказателства внасят
известно противоречие. В действителност, от събраните по искане на защитата на
тъжителя писмени доказателства се установява, че към онзи момент в регистъра воден
при личния лекар на подс. П. и нейните деца не са отразени извършени медицински
прегледи и заболявания свързани с „Ковид“. Общоизвестно е обаче, че по време на
пан*ята „Ковид“, поради налагането от страна на официалните здравни органи на
редица ограничителни мерки, включително изолация и принудително карантиниране
за дълъг срок от време, насочени спрямо лицата установени като носители на този
вирус, то с оглед избягване на тези мерки, въпреки риска и без посещения при лекари,
много хора взеха решение да се самолекуват при домашни условия. Дали семейството
на подс. П. са били част от тези хора, се явява без значение, но след като по делото се
установява, че подс. П. и членовете на нейното семейство са имали симптоми от
„Ковид“, за което са взели решение да ограничат своите контакти с хората, то
изтъкнатото от св. * М.а оправдание за липсата на възможността се види с баща си,
няма как да се пренебрегне. По отношение на 28.01.2022г., подс.П. също следва да
бъде призната за невинна и оправдана и в тази част на обвинението. Същия извод
следва да се направи и по отношение на 29.01.2022г. за която дата, в тъжбата се
твърди, че придружаван от св. *, тъжителя М. бил ходил на адреса на подс.П.. Без да
уточнява в тъжбата какви точно действия е предприел на адреса, тъжителя твърди, че
бил звънял по телефона на подс. П. , като обаждането му било прието от св.* М.а. В
хода на разговорът си със св. * М.а, тъжителя твърди, че бил поискал да му свалят *
М.а за да се види с нея за 5-10 минути, но * му отказала с твърдението, че са болни и
му затворила телефона. Анализа на събраните по делото и кредитирани от съда
20

доказателства установява, че те опровергават една част от тези твърдени, поради което
същите се явяват недостоверни. Това касае заявеното от тъжителя, че на 29.01.2022г.
бил посетил адреса на подс. П., като това било в присъствие на св. *. По делото няма
никакви доказателства установяващи факта, че на същата дата тъжителя е бил на
адреса, като дори в показанията си св. * не твърди това обстоятелство. В показанията
си същия твърди, че е присъствал на разговор осъществен между тъжителя и дъщеря
му *, но кога е бил този разговор, не става ясно. Анализа на втората част на заявеното
от тъжител във връзка със датата 29.01.2022г. установява, че фактически при описване
на обстоятелствата в тъжбата, той допуснал смесване на фактите от двете дати /тези от
28.01.2022г. с тези твърдени от 29.01.2022г. /. Както се посочи и по-горе, безспорно
анализа на доказателствата по делото се установява, че е имало разговор между
тъжителя М. и дъщеря му * М.а, но той се състоял не на 29.01.2022г. а на 28.01.2022г.
На втората дата, освен че тъжителя не е обективирал някакви намерения да се види с
дъщеря са * М.а, то отново не се установиха, някакви действия или бездействия от
страна на подс. П., свързани със създаване на пречки за изпълнение или осуетяване на
влязлото в силя съдебно решение касаещо режима на установените лични отношения
между бащата и малката дъщеря. В този смисъл същата следва да бъде призната за
невинна и оправдана и в тази част на обвинението.
В този смисъл съдът счете, че с действията си подс. П. няма как да е
осъществила състава на престъплението по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, като
поради недоказаност на обвинението и липса на извършено престъпление на
основание чл.304 от НК, същата беше призната за невинна и оправдана.
Предвид това, че подс. К. Й. П. бе оправдана, то частния тъжител В. Ю. М. бе
осъден да заплати на подсъдимата направените от нея разноски, а именно сумата от
1200 лева.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

21

Номер на акта:	7
Дата:	19 март 2025 г.
Съдия:	Иван Георгиев Шейтанов

Дело:	20235310200362
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 юни 2023 г.

Присъда по дело №362/2023 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите