№ 829
гр. Бургас, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500904 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център
„Люлин-6“, ет.2, чрез юрисконсулт Симеон Книжаров против Решение №
630/29.03.2024 г., постановено по гр.дело № 7614/2023 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което съдът е приел за установено, на основание чл. 439 от
ГПК, че К. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген.
Гурко“ № 9, ет. 3, офис 1, не дължи на въззивника следните суми: 471,69 лв.;
128,34 лв.- възнаградителна лихва за периода 29.02.2008 г.-29.05.2009 г.; 79,52
обезщетение за забава за периода 28.03.2008 г.-22.07.2009 г.; законна лихва за
забава, считано от 22.07.2009 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и деловодни разноски от 25 лв., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 26.08.2009 г. по ч. гр. д. № 5343/2009 г. на БРС, и които суми са били
предмет на изп. д .№ 449/2009 г. и са били предмет на висящото изп. д. №
1835/2020 г.на ЧСИ рег. № 803, поради изтекла през периода 05.05.2010 г.-
05.05.2015 г. погасителна давност за вземанията. Присъдил е разноски на
ищеца-въззиваем в размер на 650 лв. за първата инстанция.
1
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, което намира решението за неправилно, постановено в
противовес с практиката на ВКС. Излага подробни съображения, като
твърди, че БРС не е приложил възприетите в редица решения на съдилищата и
на ВКС принципи, които са основополагащи за изпълнителния процес. Цитира
конкретни дела на ВКС, както и тълкувателни решения, касаещи
изпълнителния процес като прави извод, че БРС неправилно и приел, че
давността относно процесните вземания е изтекла. Моли съда за отмяна на
решението и отхвърляне на предявената претенция, както и за присъждане на
направените по делото разноски. Прави възражение за евентуална
прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К. Д. С., ЕГН **********, чрез адвокат П. Станчева-
Минкова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 9, ет.3, с който
счита подадената жалба за неоснователна, а постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата, като потвърди
атакуваното решение и присъди разноски за настоящата инстанция. Излага
съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание
чл. 124 във връзка с чл.439 от ГПК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че с изпълнителен лист от 26.08.2009 г., издаден
по ч.гр.д. №5343/2009 г. на БРС въз основа за заповед за изпълнение
№3925/23.07.2009 г. въззиваемият С. е осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми. Също така е
безспорно по делото, че е било образувано изпълнително дело №
449/17.12.2009 г. на ЧСИ с рег.№803 като последното изпълнително действие
по него е изпращане на запорно съобщение до „ЦКБ“ на 18.01.2010 г.
Длъжникът е предложил разсрочено плащане и е извършил плащане на
2
сумата от 50 лева, което е станало на 05.05.2010 г. На 02.07.2013 г. е направено
искане за вписване на възбрана, като на 07.08.2013 г. е възбранен имот
собственост на длъжника, находящ се в с. Черно море, община Бургас. На
29.11.2018 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател в лицето
на въззивника по настоящото дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В
последствие на 14.08.2019 г. в деловодството на ЧСИ е входирана молба и
налагане на запор по банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“ ЕАД. Установено е
по делото, че на 01.10.2020 г. въззивникът е поискал изтегляне на
изпълнителния лист, а на 12.10.2020 г. е образувано ново изпълнително дело
№ 1835/2020 г. пред същия ЧСИ.
При така установената фактическа обстановка по делото настоящата
съдебна инстанция намира предявения иск за основателен и доказан, което
налага обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Изложените във въззивната жалба аргументи и позоваването на съдебна
практика, както и на тълкувателни решения на ВКС е резонно и е взето
предвид от настоящата съдебна инстанция. Следва да се отбележи, че след
постановяване на обжалвания съдебен акт е постановено Тълкувателно
решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС,
в т.3 на което е даден отговор, включително и на настоящия съдебен казус.
Няма спор по делото, че на 05.05.2010 г. длъжникът е извършил
доброволно плащане, като видно от представеното платежно нареждане, на
16.05.2010 г. ЧСИ е превел на кредитора „БНБ Париба“ ЕАД сумата от 50
лева. Това представлява безусловно признание на задължението в
съответствие с подадената от длъжника молба за разсрочено плащане –
чл.116, б.“а“ от ЗЗД. От този момент започва да тече двугодишния срок и след
изтичането му е настъпила перемпция по делото.
Следва да се отбележи, че при така изяснената по делото фактическа
обстановка в случая намира приложение Постановление на пленума на
Върховния съд №3/1980 г., което в последствие с Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за
загубило сила. Това е наложило приемането на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието,
че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
3
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 т. по тълк.д. №2/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
След като последното действие по изпълнително дело № 449/2009 г. е
извършено на 05.05.2010 г., то от този момент е започнал да тече срока за
перемиране на изпълнителното дело, перемпцията по който е настъпила на
05.05.2012 г. Изпълнителното дело е прекратено чрез перемпция по силата на
закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 05.05.2012 г. Видно от
представените доказателства, освен изпълнителното действие поискано на
02.07.2013 г. – вписване на възбрана, други действия не са извършвани. От
момента на образуване на изпълнителното дело до неговото прекратяване
приложимата практика е била ППВС № 3/1980 г., съгласно което при
образуване на изпълнителни производства давност не тече. На 29.11.2018 г. е
депозирана молба за конституиране на нов взискател. Това е изпълнително
действие по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това обаче извършеното
изпълнително действие само по себе си е станало след изтичане на давността.
Последната е текла от 05.05.2012 г. до изтичането й на 05.05.2017 г. Това е
така, тъй като от 26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение № 2 по
тълк.дело № 2/2013 г., ВКС извършвайки задължително тълкуване дава
приоритет на изпълнителните способи, за разлика от предходното ППВС, при
което давност по изпълнителни дела не тече.
Съгласно Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк.дело
№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС: „Възприетото понастоящем от ОСГТК на ВКС
правно разрешение, че в изпълнителния процес давността бива прекъсвана
многократно и по време на висящ изпълнителен процес погасителна давност
не спира да тече, наложи разясненията дадени с приемането на Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС за
делата, образувани за вземания преди датата 26.06.2015 г. По изпълнителните
дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла
погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк.дело № 2/2013 г ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания е
започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо
тълкуването за спряла да тече давност на основание чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД,
но само когато са налице двете кумулативно посочени в ППВС № 3/18.11.1980
г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление
4
за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по
малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес“
и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015
г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът
на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, което при действието на ППВС №3/1980 г. указва
началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече
от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага
чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на
тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила.
При действието на постановлението на пленума на ВС искането на взискателя
за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния
процес и прекъсва давността, когато изпълнителното дело е образувано. При
изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26.06.2015 г., срокът на новата
давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването
им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като
хипотезата за фактите, означение в тълкуванията, се съобразява според
значението в съответния тълкувателен акт.“. При това положение, след като
перемпцията е настъпила през 2012 г., то давността е изтекла през 2017 г. и
депозираната молба за конституиране на нов взискател, в лицето на
въззивника по делото на 29.11.2018 г., е станало при изтекла погасителна
давност. С оглед на това съдът намира отрицателния установителен иск за
основателен и доказан, което налага потвърждаване на първоинстанционното
решение. На въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 400 лева –
разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 630 от 29.03.2024 г., постановено по
гр.дело № 7614/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
К. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 9,
5
ет. 3, офис 1, сумата от 400 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6