№ 3757
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20251110211898 по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И. Н. К. чрез адв. П. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №*** от
12.12.2024г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Твърди, че при съставяне на АУАН нарушението не е описано в
достатъчна степен на яснота, така че лицето да може да упражни правото си на
защита, предвид че не бил посочен кой е забранителния сигнал на светофара – червен
или жълт, който е нарушен. На следващо място, имало непълнота в правната
квалификация на нарушението, където отново не е обвързана със съответните
разпоредби на Наредба №17/2001г. на МВР. Сочи също, че в АУАН никъде в
обстоятелствата на нарушението не било посочено, че същото е при повторност, а
единствено в НП деянието било квалифицирано като повторно, без никакви
обосноваващи обстоятелства, представляващо съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като е ограничило правото на защита.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Адв. П. е
депозирала писмено становище с вх.№***, в което поддържа изложените в жалбата
съображения и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира
присъждане на разноски по приложен списък в размер на 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Наказващият орган не се представлява. Юрк. П. е депозирал писмени бележки с
1
вх.№***, в които оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН за задължително съдържание, а от
приобщените доказателства категорично се установило извършеното нарушение, което
било правилно квалифицирано, а наложеното наказание било правилно определено и
съобразено с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на И. Н. К. е наложена глоба от 200 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, за това, че на 23.11.2024г., около 02:45ч. в гр. София на ул.
„Монтевидео“ като водач на лек автомобил „***“ с рег.№***, посока на движение от
ул. „Боряна“ към ул. „Любляна“, на кръстовището с ул. „Никола Петко“ навлиза и
преминава на забраняващ сигнал на светофара, при нормален режим на светофарната
уредба, като повторно не съобразява поведението си със светлинните сигнали –
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №3246713/23.11.2024г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП.
Разпитани по делото са свидетелите Д. И. З. – актосъставител и П. Д. Ч. –
присъствал при извършване на нарушението, неговото установяване и при съставяне
на акта, според които на датата, посочена в акта, в тъмната част на денонощието се
придвижвали със служебния си автомобил по ул. „Монтевидео“ и видели, че водач на
лек автомобил *** на кръстовището с ул. „Никола Петков“ преминал на забранителен
сигнал на светофарната уредба – червен, като навлязъл и преминал през кръстовището
на червен сигнал на светофара, работещ при нормален режим. Последвали водача и
със звуков и светлинен сигнал го спрели след преминаване на кръстовището. На място,
в негово присъствие съставили АУАН за установеното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи
наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.4 и т.5.
2
Направено точно и прецизно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото
извършване. Действително в текстовото съдържание няма посочване дали светлината
е била червена или друг цвят, но това не е от категорията липсващ реквизит, който да
ограничава правото на защита. В чл.31, ал.7, т.1 и т.2 от ППЗДвП са дадени
забранителните сигнали на светофара – червената светлина, която означава
"Преминаването е забранено", като водачите на пътни превозни средства не трябва да
преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е
поставен светофарът, а ако светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите
не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека; едновременно
светещи червена и жълта светлина, означаващи "Преминаването е забранено", което
предупреждава водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина. В чл.31,
ал.7, т.3 и т.4 от ППЗДвП са дадени и значенията на другите светлини на светофара –
зелено и жълто, никоя от тя обаче не означава „Преминаването е забранено“. Светеща
само жълта светлина, за сведение на жалбоподателя, тъй като такъв довод е развит в
жалбата, не означава, че преминаването е забранено, а означава "Внимание, спри!".
Така, посочването на конкретната забраняваща светлина на светофара е допълнително
съдържание, за пълнота на описанието, но не и задължително, т.е. недостатъчно
описание за правилното квалифициране и правото на защита. Законовата разпоредба
на чл.6, т.1 от ЗДвП е правилна, като правната квалификация, под която е подведено
деянието се покрива от изложените в текстовата част обстоятелства. При съставяне и
предявяване на акта са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи.
НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.10, като на съдът
служебно е известно, че в ОПП-СДВР има сформирана една група АНД. НП и е със
задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, което се отнася и до т.5. Съдът не
счита, че следва да повтаря съображенията си горе, тъй като НП е с идентично
съдържание на АУАН.
Що се отнася до признака за повторност, то това е квалифициращо
обстоятелство, което единствено води до по-тежка наказуемост на деянието и по тази
причина неизлагането му в съдържанието на АУАН не представлява пропуск от
задължителните реквизити. В случаят обаче, в НП е посочен само признака за
повторност, без да се изложат конкретните обстоятелства, предвид легалната
дефиниция по §6, т.33 от ДР на ЗДвП - "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в
сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Така, без да се посочи от кое влязло в сила НП, с което е
3
наложено наказание на водача за същото по вид нарушение, не може да се прецени
налице ли е признака за повторност. Затова и неправилно е приложена санкционната
разпоредба на чл.183, ал.6 от ЗДвП за по-тежко наказание.
Констатациите в акта и НП, че водачът е навлязъл и преминал през процесното
кръстовище на забранителен сигнал на светофара, в случая само червен сигнал, се
установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
възприема като единни и незаинтересовани. Жалбоподателят не оспорва тези
констатации, не ангажира доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори
това, излагайки единствено процесуални нарушения в административнонаказателното
производство. Конкретното нарушение се установи с гласни доказателствени
източници, без да се породи у съда съмнение за обективност на полицейските
служители, които са възприели извършването му, както и са спрели водача
непосредствено след като е преминал кръстовището.
От тук и категорично се доказа, че К. е извършил нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофара, а
е навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен сигнал.
Изхождайки от вече казаното за липса на изложени данни за повторност,
правилната санкционна разпоредба е по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Спазвайки принципа
на чл.3 от ЗАНН, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му и ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, на жалбоподателя следва да се
наложи наказание глоба от 100 лева, предвидена по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП в
редакция към датата на нарушението, представляваща и и по-благоприятна от
сегашната – глоба от 150 лева.
При изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде изменено на осн.
чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН в санкционната част, тъй като се приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В останалата част, НП следва да остане
непроменено.
При този изход на делото, в полза на учреждението и организацията, чийто
орган е издал НП – ОПП - СДВР следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, тъй като категорично се установи извършеното от К. нарушение.
Макар в съдебното производство за наказващия орган да не се яви пълномощник, юрк.
П. е депозирал писмени бележки, поради което на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението и организацията, чийто орган е издал НП се дължи присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера по чл.63д, ал.5 от ЗАНН,
съдът отчете разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от
4
Наредбата за заплащането на правната помощ, съобрази липсата на фактическа и
правна сложност на делото, бързо приключилото разглеждане в едно съдебно
заседание и извършените процесуални действия от юрк. П., което обосновава размер
на възнаграждението от 80 лева, т.е. под минималния от 130 лева по сега действащата
Наредба за заплащане на правната помощ, което жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати. Допълнителни доводи в тази насока са определения от съда размер
на глобата от 100 лева, като при определяне на юрисконсултско възнаграждение от 130
лева, то ще е несъразмерно високо спрямо наказанието, както и при липса на такъв
обем работа от юрисконсулта.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №*** от 12.12.2024г. на Началник
Група ОПП-СДВР, в частта, в която на И. Н. К. за извършено от него нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено наказание при повторност глоба от 200 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец на осн. чл.183, ал.6, вр.
ал.5, т.1 от ЗДвП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на И. Н. К. за
извършено от него нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП наказание глоба от 100 лева на
осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП /предишна редакция/. В останалата част НП остава
непроменено.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Н. К. с ЕГН ********** да заплати на
учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП - СДВР
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5