Решение по дело №1643/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на З. А. Т., [ЕГН] от гр.Варна, [улица]ет.* ателие „*“ против против ЗППАМ № 23-0819-000815/12.07.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, сочи, че по свое желание си е направил тест на урината в МДЛ „К.“, като пробата е излязла отрицателна. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В депозирана по делото молба претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 12.07.2023г. около 03.28ч. в гр. Варна, на [улица], жалбоподателят управлява лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARРК-0014, който е отчел положителен резултат за кокаин. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0155017/12.01.2024г. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 970031, който е подписан от нарушителя, като същият е подписал и талона за медицинското изследване. В съответствие с изискванията на чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г., след като с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване – ВМА – Варна.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция, Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. за определяне на техническите средства за извършване на проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и тестове за употреба на наркотични вещества или техни аналози, Протокол за сервизна проверка на Дръг Тест 5000 с № ARРК-0014 от 29.08.2022г.

Като доказателства по делото са приобщени и Докладна записка от мл. И. К. И. мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози рег. № 819р-21236/12.07.2023г., Мотивирана резолюция № 23-0819-М000297/12.07.2023г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН, с оглед образуваното Досъдебно производство № 273/2023 година по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, справка за актове, наказателни постановления и фишове на жалбоподателя З. Т..

По делото е представен от страна на жалбоподателя фиш за токсикохимичен анализ, извършен на 12.07.2023г. в МДЛ „К.“.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност. Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, същият е издаден и при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано от компетентните длъжностни лица и по посочения в закона начин – с тест. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Установяването на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози на водача на МПС, е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Към датата на съдебното заседание по делото е представено Постановление за прекратяване на досъдебно производство на прокурор при Районна прокуратура – Варна, от което е видно, че в иззетите на 12.07.2023г. биологични проби / кръв и урина/ от лицето З. А. Т. не се открива наличие на наркотични вещества, в това число отрицателен е и резултата за кокан и метаболити.

Съдът при съобразяване на нормата на чл. 142 ал. 2 от АПК, намира, че този факт води до основателност на жалбата. Нормата на чл. 171 т. 1 т. „б“ предл. последно от ЗДвП определя, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, след като е установено, че резултатите от кръвната проба са отрицателни, принудителната мярка се явява незаконосъобразна. Невъзможността на държавата да осигури своевременното и без забавяне изследване, което да потвърди или опровергае резултата от полевия тест, не може да е основание за налагане на принудителната мярка. Съдът споделя становището на ответника, че при положителен резултат от полевия тест, административният орган действа при обвързана компетентност, като по този начин се реализира и идеята на законодателя за принудителната мярка, но след получаване на резултатите от кръвната проба, съгласно посоченото по-горе, следва да се даде приоритет на последните. В случая не може да се приеме, че с получаването на отрицателния резултат се решава въпроса с отговорността, тъй като такава на практика не се ангажира, защото не е било налице изначално основание за нейното ангажиране - лицето не е употребило наркотици. Установяването на липсата на употреба на наркотици в разумен срок след полевия тест, е въпрос на организация, а не на законодателна празнота или противоречие, поради което при установяване, макар и със закъснение на този факт, наложената принудителна мярка се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съдът намира направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата за основателно. По делото се съдържат данни, че е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Поради това и по аргумент от чл. 38, ал. 2 от с. з. в полза на адвоката, осъществил безплатната правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, вносими от ответника.

При този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10лв. държавна такса.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 23-0819-000815/12.07.2023г. на Полицейски инспектор към ОДМВР - Варна, сектор Пътна полиция Варна.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на З. А. Т., [ЕГН] от гр.Варна, [улица]ет.*, ателие * сумата от 10лв. /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати адвокат Г. Н. К., [ЕГН] сумата от 1000лв. / хиляда/, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.