№ 37833
гр. София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110130040 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Я. С. С. срещу „А----“ АД, с
която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за прогласяване
нищожността на чл. 11 от анекс № 437784/26.10.2021г. към договор за кредит №
429598/26.10.2021 г. поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2021г. между страните е сключен анекс
№437784 към договор за кредит № 429598 и приложение № 5 към анекс №437784 към
договор за кредит № 429598, по силата на който ищецът получил сумата от 1500 лева,
като бил определен размер на договорна лихва за периода на договора от 102.48 лева.
Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл.7 от анекс №437784 към договора за
кредит № 429598 е имал задължение да обезпечи изпълнението по договора с банкова
гаранция или поръчителство на поне две физически лица, като съобразно чл. 11 от
анекс №437784 към договор за кредит № 429598, в случай на неизпълнение на
посоченото задължение съгласно сроковете и условията на чл. 7 от анекса или
действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, следвало да заплати
неустойка за всеки период, за който не е предоставила обезпечение, в размер,
определен съгласно приложение № 1 към договора и погасителен план. Твърди, че
ответникът начислил неустойка в размер на сумата от 462.36 лв., в размер на около
5.06лв. на ден, поради неизпълнение от ищеца на поетото договорно задължение за
осигуряване на обезпечение по кредита съгласно посочените клаузи, като сумата била
платима на погасителни вноски. Поддържа, че чл. 11 от анекс №437784 към договора
за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като начисленият
размер на неустойка съставлява около 1/3 от отпуснатият кредит в размер на 1500лв., с
което се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на
страните и размерът на неустойката не отговаря на изискванията за добросъвестност и
справедливост. Поддържа, че договорната клауза е нищожна и на основание чл.21, ал.1
от ЗПК, доколкото има за цел заобикаляне изискванията на закона. Релевира и довод,
че с уговорката за неустойка не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а
допълнително оскъпяване на договора и допълнително възнаграждение за заемодателя,
така и уговореният размер излиза извън присъщите функции на неустойката и цели
1
единствено неоснователно обогатяване, като по този начин се заобикаля и изискването
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че в анекса е посочен по- нисък от действителния ГПР,
което навежда да е с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, така и
съставлява заблуждаваща потребителя търговска практика. Навежда и довод, че
неустойката не е включена като разход в ГПР, като заплащането на сумата по договора
за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за кредит. Моли исковете да
бъдат уважени.
Представени са 3 бр. писмени доказателствени средства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А----“
АД. Релевира се възражение за недопустимост на производството. Ответникът
признава, че между страните е сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г., по
който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1500 лв. По същество оспорва
клаузата по чл. 11 от анекс № 437784 към договор за кредит № 429598/26.10.2021 г. да
е нищожна на посочените основания. Твърди, че договорът е сключен от разстояние
след направена от ищеца регистрация на сайта на ответника, попълване на въпросник,
запознаване и изразяване на съгласие с общите условия, както и след потвърждаване на
съгласието за сключване на договора по имейл. Твърди, че е предал отпуснатата сума
на ищеца в брой чрез електронна система за разплащания на „И-“ АД, както и че му е
предоставена преддоговорна информация и е запознат с параметрите по договора.
Поддържа, че начислената неустойка представлява обезщетение за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора, като
същата е дължима само за период на неосигурено обезпечение по договора и цели
последващо обезпечаване на кредита, а размерът й е съразмерен с обезпечителната и
обезщетителна функция на неустойката. Твърди, че неустойката е уговаряна
индивидуално за ищеца, поради което клаузата не е неравноправна, като не бил
надхвърлен и максималният размер на допустимия ГПР, поради което в него не се
включвали неустоечните вземания в случай на неизпълнение. Моли за отхвърляне на
исковете.
Представя под опис 8 бр. писмени доказателствени средства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 1002.48 лв., представляваща незаплатена главница по процесния анекс № 437784
към договор за кредит № 429598/26.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на депозиране на насрещния иск в съда-28.07.2023г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 162.19 лв. – незаплатена лихва за забава за
периода от 27.01.2022г. до 28.07.2023 г.
В насрещната искова молба твърди, че между „А----” АД, в качеството на
кредитодател, и Я. С. С., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
кредит № 429598 от 23.08.2021г., по който ищецът предоставил на ответника по
насрещните искове заем, както и на 26.10.2021 г. между страните е сключен анекс №
437784 към договор за потребителски кредит № 429598, по силата на който частично е
рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит. По
сключения между страните анекс № 437784 към договор за кредит № 429598
кредитополучателят е получил заем в размер на 1500ля., като се е задължил да върне
сумата на три 30-дневни вноски в срока за погасяване на кредита - от 27.10.2021 г. до
26.01.2022 г. и при условията, договорени между страните. В изпълнение на
задължението по договора за кредит кредитодателят е предоставил сумата по кредита
2
чрез системата на „И-“ АД. След изтичане на датата на падежа на последната
погасителна вноска - 26.01.2022 г., кредитополучателят е бил в забава за непогасената
главница по кредита. Поддържа, че непогасени са задължения за главница в размер на
от 1002.48 лв., както и сумата от 162.19 лв. – лихва за забава за периода от 27.01.2022г.
до 28.07.2023 г. При изложените твърдения претендира незаплатените задължения по
договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на
насрещната искова молба до окончателното плащане.
Представя под опис 7 бр. писмени доказателствени средства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит и
анекса към него, като излага, че не отговоря на изискванията ЗПК. Поддържа, че
договорът бил нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД- поради
противоречие с императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Релевира
довод, че било нарушено изискването на разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от изискуемото договорно
съдържание, доколкото липсвало посочване на ГПР- относно включените в същия
компоненти и как се формира посоченият в договора ГПР, така и в определеният ГПР
не са включени всички разходи по кредита и неустойката за непредоставяне на
обезпечение, а с прибавяне на същата ще бъде нарушено императивното изискване на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер на ГПР не отговарял на действително
прилаганият, с което е налице заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
Моли съда да отхвърли предявените насрещни искове.
Съдът приема, че насрещните искове отговарят на изискванията на чл. 211, ал. 1
ГПК, поради което следва да бъде приети за съвместно разглеждане.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявен е главен установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл.
33, ал. 1 от ЗПК, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК,
вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК и евентуален иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по
делото, че между страните има сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г. и
анекс № 437784 от 26.10.2021 г., вкл. и на оспорената неустоечна клауза (безспорно),
което противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите нрави, а в
тежест на ответника е да установи, че сочената като неравноправна клауза е била
индивидуално уговорена между страните, както и че договорът и анексът към него
съдържат всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на
императивните правни норми.
По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на
облигационно правоотношение с ответника по договор за кредит № 429598 от
3
23.08.2021г. и анекс № 437784 от 26.10.2021 г. (безспорно), че е получил съгласието на
ответника за сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на
заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя (безспорно),
уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането (безспорно); както и
размерът на незаплатената главница; наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава. При установяване на
тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на вземанията. С оглед
възраженията на ответника в отговора на насрещния иск – в тежест на ищеца по
насрещния иск е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на действителния
ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г. и анекс № 437784 от 26.10.2021 г. със
соченото от страните съдържание, по силата на който „А----“ АД е отпуснало заем в
размер на 1500лв., както и че сумата е усвоена от ответника Я. С. С.; че на основание
чл. 11 от анекс № 437784 от 26.10.2021 г. е начислена неустойка в размер на сумата от
462.36 лв.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, отговора
на исковата молба и насрещния иск писмени доказателства, тъй като са допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по
отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния
съдебен акт.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.11.2023 г. от 14:40 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „А----“ АД ООД
срещу Я. С. С. насрещни осъдителни искове за сумата от 1002.48 лв., представляваща
незаплатена главница по анекс № 437784/26.10.2021г. към договор за кредит №
429598/26.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
насрещния иск в съда-28.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 162.19 лв. – незаплатена лихва за забава за периода от 27.01.2022г. до
28.07.2023 г.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
4
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба, отговора на исковата молба и по насрещния иск писмени доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5