Решение по адм. дело №1994/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по чл.1, ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 205 и сл. от АПК и е образувано по искова молба на В. Г. Г. от гр. Варна, [улица], ет.*, ап. ** срещу община Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 246.77 лв. със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Заявеното основание на исковата претенция са незаконни действия и бездействия на длъжностни лица от община Варна при връчване на акт за установяване на задължения /АУЗ/ № МД-АУ-3721/06.04.2017г. на инспектор при дирекция "Местни данъци" на община Варна.

В допълнителна молба ищецът уточнява, че фактическото основание на иска за обезщетение са незаконосъобразните бездействия на служители на община Врана по изпълнение на процедурата по чл. 32 от ДОПК на цитирания АУЗ /л. 19 от делото/.

В проводеното открито съд. заседание на 25.11.2025г. ищецът измени размера на предявения иск , като го увеличи на 264.77 лв. /л.82-83/.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция , считайки същата за доказана както по основание, така и по размер . В депозирани писмени бележки аргументира своята правна позиция по казуса .

Ответникът – община Варна , се представлява в процеса от гл. юриск. Ж. Х., който изразява становище за недоказаност на иска за обезщетение , която правна теза , обосновава и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна преценява исковата молба за основателна и счита, че същата следва да бъде уважена от съда.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.04.2017г. инспектор към дирекция „ Местни данъци“ при община Варна е издал АУЗ № МД-АУ-3721, с който на В. Г. Г. са установени задължения за ДНИ, ДМПС и ТБО за периода 2015 г.-2016 г. в общ размер от 6518.81 лв. и лихва за забава в общ размер от 622.52 лв. / л. 7-13/.

Този акт е бил изпратен на адресата като препоръчана пощенска пратка на адрес ,идентичен с посочения в жалбата до съда, но не е бил получен от Г.. Има отбелязване на пощенски служител, че пратката не е потърсена и поставен печат на пощенска станция от дата 10.04.2017 г. / л.78-79/ . Повторно актът е бил изпратен като препоръчана пощенска пратка . О. Г. не е бил открит на адреса и не е потърсил пратката в пощенската станция. Има поставен печат от пощенската служба с дата 10.05.2017 г. /л. 76-77/.

Ответникът представя съобщение на дирекция „Местни данъци“ при община Варна на таблото за съобщения с вписана дата на поставяне 14.06.2017 г.и дата на сваляне на съобщението 27.06.2017 г. /л. 80/.

Издателят на процесния АУЗ е отбелязал върху акта ,че същият е влязъл в законна сила на 13.07.2017 г. /л. 13/.

На 14.08.2020г. ЧСИ Н. Г. е изпратил покана за доброволно изпълнение на ищеца по повод образуваното изп. дело № 20207160400320 на основание изпратения за принудително изпълнение АУЗ . В поканата е посочен дължим размер ан публичното вземане от 1257.99 лв. и такси по тарифата по ЗЧСИ от 472.97 лв. /л. 5-6/. Поканата е била връчена на Г. на 08.09.2020г. Видно от събраната по инициатива на ищеца сметка № 27783/15.01.2021. на ЧСИ Н. Г. общият размер на таксите по изп дело № 20207160400320 е 264.77 лв. , платени по банков път на 11.01.2021г. /л. 73-74/ .

На 04.09.2020г. по банков път ищецът е превел на ЧСИ Н. Г. с цел погасяване на неговите задължения по изпълнителното дело сумата от 1730.96 лв. /л. 14/.

По жалба на ищеца срещу постановлението на ЧСИ относно разноските Окръжен съд -Варна е постановил необжалваемо решение № 1582/27.11.2020г., с което е отменил постановлението на ЧСИ в частта над 246.77 лв. до приетия размер от 472.97 лв. /л. 20-23/

Изложената фактическа установеност обуславя следните правни изводи :

Ищцовата претенция е за обевреда на вреди с имуществен характер , настъпили от незаконно проведена процедура по „връчване чрез прилагане към досието“ на АУЗ № МД-АУ-3721/06.04.2017г. на инспектор при дирекция „ МД“ към община Варна, която процедура е разписана в чл. 32 от ДОПК.

Според нормативното предписание на чл. 4, ал.1 и 3 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.

При тази правна рамка правилата на ДОПК по връчване на съобщения важат също при връчване на актове за установяване на задължения за местни данъци и местни такси.

Събраните доказателствени източници сочат, че връчването на горепосочения АУЗ на Г. е станало по особения ред чрез прилагане към досието. Законодателят приравнява по правни последици тази процедура на личното връчване на съобщения , но само когато са спазени всички процесуални действия в тяхната последователност по чл. 32 ДОПК . В подкрепа на това становище е съдебната практика - решение № 13927/20.12.2024 на ВАС; решение № 13578/13.12.2024г. на ВАС ; решение № 11977/07.11.2024г. на ВАС ; определение №1678/13.02.2024г. на ВАС/.

В случая два пъти безуспешно на адреса за кореспонденция на Г., който съвпада с неговия адрес по жалбата до съда , не е бил връчен акта. Последвало е поставяне на съобщение на таблото за съобщения на община Варна, което обаче е било свалено на 13-я ден, а не след 14 дни, съобщението не е било публикувано на интернет страницата на общината и не било изпратено писмо с обратна разписка, каквото е изискването на чл. 32, ал.5 ДОПК.

Множеството действия, които следва да изпълни адм. орган в процедурата по чл.32 от ДОПК , не са произволно законодателно решение , защото преследват легитимна цел по уведомяване на адресата на съобщението при използване на различни начини и средства . Именно поради тази причина се изискват поне две посещения на адреса, поставяне на писмено съобщение на таблото на администрацията, оповестяване в интернет, изпращане на писмо с обратна разписка ,изпращане на електронно съобщение.

Незаконосъобразно проведена в случая процедура по връчване на акта чрез прилагане към досието в случая няма правен ефект на редовно връчване по смисъла на чл.32, ал.6 от ДОПК .

Издаденият АУЗ спрямо В. Г. подлежи на предварително изпълнение т.е. преди актът да е влязъл в законна сила и преди да е изтекъл срокът за неговото обжалване , но предварителното изпълнение също се реализира по два начина: доброволно или принудително. Доброволното изпълнение е възможно, само ако лицето узнае на издаване на АУЗ и има желание да погаси своите задължения. В случая няма редовно съобщаване на АУЗ на Г. . Той е бил лишен от възможност да погаси доброволно установените публични вземания , без да се образува производство по тяхното принудително събиране т.е. без да дължи такси за образуване на изп. дело, такси по обезпечаване на вземанията. В контекста на изложеното съдът счита ,че съществува пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразно проведената процедура по чл. 32 ДОПК и настъпилата имуществена вреда за ищеца – платени такси по образувано изп. дело в общ размер от 264.77 лв. предвид събраната сметка от частния съдебен изпълнител. В подкрепа на тази правна теза е решение № 359/12.01.2021г. на ВАС.

Според съда обаче е налице и съпричиняване на вредата от ищеца . Връчването на съобщения в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта . Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор / чл. 29, ал.1 и 3 от ДОПК/. Именно на адреса за кореспонденция на Г., който съвпада и с посочения негов адрес в жалбата до съда , два пъти са му били изпращани съобщения за издаване на АУЗ , но видно от отбелязванията на пощенските служители ищецът , след като при посещенията не е бил открит на същия, не е проявил желание да посети съответна пощенска станция и да получи пратките . Г. не твърди да е променял своето местоживеене, не твърди да е отсъствал продължително от този адрес . Следователно няма причини от обективен характер той да не получи пратките , а единствено причини от субективно естество . Безуспешните опити на общинската администрация да връчи акта лично на Г. се дължат на неговата пасивност да посети пощенската станция и да получи пратката. С това свое бездействие ищецът сам се поставил в невъзможност да узнае за издадения АУЗ № МД-АУ-3721/06.04.2017г. от инспектор при дирекция „ МД“ към община Варна. Изложените по-горе бездействия на служители на общината по непубликуване на съобщение в интернет, неизчакване с още един ден на снемане на съобщението от таблото, неизпращането на писмо с обратна разписка съобразно чл. 32, ал.5 от ДОПК не променят обективния факт на предходните законно извършени техни процесуални действия- два опита за лично връчвана на акта на Г. по реда на чл. 32, ал.1 ДОПК , както не променят причината за безрезултатност на тези действия , а именно нежеланието на ищеца да посети съответната пощенска станция, за да получи пощенската пратка .

Това негово поведение е съпричиняване на вредата , а съгласно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В случая обезщетението следва да се намали наполовина.

При този изход на правния спор допустимото искане на ответника следва да се уважи съобразно правилото на чл. 10 , ал.4 от ЗОДОВ , като му се присъди юриск. възнаграждение от 65 лв.

Мотивиран от изложените съображения съдът

 

ОСЪЖДА община Варна да заплати на В. Г. Г. от гр. Варна, [улица], ет.*, ап. ** обезщетение за имуществени вреди от 132.38 лв. заради незаконосъобразно проведена процедура по връчване на АУЗ № МД-АУ-3721/06.04.2017г. на инспектор при дирекция „Местни данъци" на община Варна заедно със законната лихва считано от 27.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърля иска в останалата му част като неоснователен.

Осъжда В. Г. Г. от гр. Варна, [улица], ет.*, ап. ** с [ЕГН] да заплати на община Варна сумата от 65 лв. , представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяването на страните.