Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, в публичното заседание на 30.01.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа
докладваното от съдия Бишуров АНД № 2348/2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Белово
обл.Пазарджишка, представлявано от изп. директор М.С.В. против НП № 446302-F483653 от 05.07.2019 година на директора на ТД на
НАП-Пловдив, с което на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ и за нарушение на чл.3
ал.1, т.2 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. /две
хиляди и петстотин лева/.
Релевираните
в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че издаденото НП е материално и
процесуално незаконосъобразно,
като се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна – АНО, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба, респ. - потвърждаване на НП.
Съдът провери основателността на жалбата,
като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и взе
предвид следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано
за нарушение на ЗОПБ при следната възприета от АНО фактическа обстановка:
Дружеството „Б.“ ЕАД приело плащане в
брой на сумата от 5000.00лв. по Фактура № **********/29.11.2018г.,
представляваща част от парична престария по Договор за възлагане на обществена
поръчка № АРД-88/
Сумата в размер на 5000.00лв. е приета
в брой на 27.12.2018г., за което дружеството е издало фискална касова бележка
от ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и с фискална памет № 36580108 в офис в ***.
С приемане на плащането в брой, а не
чрез превод или внасяне по платежна сметка, дружеството е допуснало нарушение
на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, която правна норма разписва, че плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна
сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична
престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Датата на приемане в брой на сумата е била
и дата на допускане на нарушението - в настоящия случай 27.12.2018г.
Нарушението е било установено на
Нарушението се потвърждавало от
приложения Аналитичен регистър на сметка 501 - Каса в лева за периода
По повод на всичко това на 23.04.2019г.
против дружеството бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, на основание
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството
на 08.05.2019 год.
Нарушението било извършено за първи път
и се потвърждавало от приложените доказателства: Договор № АРД-88/11.12.2017г.;
Фактура № 31/29.11.2018г.; фискален бон и Аналитичен регистър на сметка 501 -
Каса в лева.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 27.11.2019 година.
Жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 03.12.2019г., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. При това положение е несъмнено, че въззивната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства
приети по делото и показанията на актосъставителя - св. А.Н..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Според настоящия съдебен състав в хода
на административнонаказателното производство, със съставения АУАН и издаденото
НП е била нарушен материалният закон, врезултата на което към
административнонаказателна отговорност е привлечено лице, което не може да бъде
субект на вмененото административно нарушение. Отделно от това е допуснато съществено
процесуално нарушение, драстично накърняващо правото на защита, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, защото издаденото НП не
отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в
него не се съдържа подробно, ясно и точно описание на нарушението - най-вече изпълнителното
деяние на същото и обстоятелствата, при които е извършено.
По процесуалното нарушение:
Пълнотата на
описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е
функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая дружеството е санкционирано по административнонаказателния състав на чл.5 ал.1 от ЗОПБ,
предвиждащ, че който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се
наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако
е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер
на направеното плащане - ако е юридическо лице.
Както се посочи и по-горе, вмененото на дружеството
административно нарушение е по чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, която норма регламентира императивно, че плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация
по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
В конкретния казус, за да е налице
изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е
необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните
елементи на деянието, както и посочване на всички релевантни за ангажирането
отговорността обстоятелства по обвинение за извършено нарушение по чл. 5, ал.1
във вр. с чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.
В
случая, в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП, за да обосноваване извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е посочено, че „Б.” ЕАД „е приело плащане в брой“ на сумата посочена в НП,
представляваща част от парична престация на стойност над 10 000 лева, а
именно по описания договор за възлагане на обществена поръчка и последвал анекс към него.
С така описаното изпълнително деяние на
нарушението в самото начало на НП „е приело плащане в брой“
излиза, че дружеството е привлечено към отговорност в качеството му на
пряк извършител на нарушението. По-надолу в обстоятелствената част на НП обаче
е посочено друго, а именно, че дружеството е действало като допустител. Това
личи от израза: „Датата на приемане в брой на сумата е била и дата на
допускане на нарушението - в настоящия случай 27.12.2018г.“, както и от
израза: „С приемане на плащането в брой, а не чрез превод или внасяне по
платежна сметка, дружеството е допуснало нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2
от ЗОПБ“.
С този начин на описване на
нарушението, както в АУАН, така и в НП, дружеството е лишено от възможност да разбере в какво точно качество
е било привлечено към административнонаказателна отговорност на
основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, т.е. дали в хипотезата на
извършено от него нарушение на чл.3
ал.1, т.2 от ЗОПБ /пряк извършител/ или в хипотезата
на допускане извършването на такова нарушение /допустител/. Казано с
други думи, поради липсата на съответност и
корелация между направеното фактическо и
словесно описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и
приложимата административнонаказателна
разпоредба, на основание на която е ангажирана отговорността, не може
еднозначно да се установи дали санкционираното лице е определено като субект на
нарушението в качеството си на извършител или на допустител.
Всичко това е достатъчно, за да се отмени НП като
незаконосъобразно, т. к. санкционираното дружество е лишено от възможността
адекватно да организира своята защита относно осъществяването от негова страна
и наличието или не на обективни съставомерни признаци на административното
нарушение, за което му е повдигнато съответното административно обвинение.
По нарушението на материални закон:
Словесният анализ на описателната част на НП, предвид
липсата на яснота относно обстоятелството дали дружеството е извършил пряко или
е допуснало извършването на вмененото
нарушение, по-скоро навежда на мисълта, че
е
ангажирана отговорността му на основание чл.5
ал.1 от ЗОПБ, в качеството му на пряк извършител на
нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ. Вече
бе посочено по-горе обаче, че административнонаказателният състав на чл.5 ал.1 от ЗОПБ предвижда налагане на
наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3
от ЗОПБ. Съответно нормата на чл.3 от ЗОПБ императивно регламентира плащанията
на територията на страната над определена стойност или по договори над
определена стойност, да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна
сметка. В този ред на мисли и изхождайки от
разрешението дадено в ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК, и разглеждайки плащането като задължение за
предаване на пари или други заместими вещи, следва извод, че субектът на това
задължение и в частност субектът на задължението за предаване на пари, е субект
/адресат/ и на административното задължение по чл.3 от ЗОПБ. Понеже регламентираният състав на административното
нарушение по чл.5 ал.1 от ЗОПБ, се свързва с неизпълнение на задължението по
чл.3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена
стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, то субектът на задължението за плащане се явява и адресат на задължението по чл. 3 от ЗОПБ, респ. само той може да е субект на нарушението и да понесе отговорност по чл.5 ал.1 от ЗОПБ.
Казано с други думи, субект на административнонаказателна
отговорност по чл.5 ал.1 от ЗОПБ като извършител на нарушение на чл.3 от ЗОПБ,
може да бъде единствено и само платецът на паричната престация, но не и
получателят на плащането. Нито формулировката на състава на нарушението по чл.5
ал.1 от ЗОПБ, нито систематичното тълкуване на санкционната норма с материалноправната
разпоредба на чл.3 от ЗОПБ, нито друга законова норма, дават основание да се
направи извод, че с разпоредбата на чл.5 ал.1 от закона, законодателят е предвидил отговорност за всяко административнонаказателно
отговорно лице, което е страна в размяна на парични средства над определена
стойност, както неправилно е приела
приходната администрация и в частност АНО.
Единствената
възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5 ал.1, предл. 1 от ЗОПБ е
действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ.
Фактическите действия по приемане /получаване/ на извършеното плащане не са
предмет на регулация от нормата на чл.3 от ЗОПБ и съответно получателят на
предмета на престацията, извършена в нарушение същата тази норма, не е субект на отговорността по чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
От всичко казано до тук следва да се заключи, че липсва каквото и
да било нормативно основание за налагане на административно наказание на лицето
– получател на плащането, и то като пряк извършител на нарушение на чл.3 от ЗОПБ.
Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки
водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод
неправомерно поведение на определен
субект,
поради което е недопустимо разширителното тълкуване на
административнонаказтелните разпоредби.
В допълнение на всичко казано до тук следва само да се
поясни принципно, че получателят на плащане, извършено при неспазване на
императивното изискване на чл.3 от ЗОПБ, не може да бъде санкциониран на
основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ, дори и в хипотезата на допустителство, доколкото страната
по договора - получател на паричната престация, не може да се третира като
допустител по смисъла на разпоредбите на НК, респ. за целите на
налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ. Нещо повече, доколкото в случая се касае за юридическо лице, то не може да
бъде ангажирана отговорност на същото за допустителство, т.к. последното е специфична форма на съучастие,
регламентирана в отделни норми на особената част на НК. Допустителството се изразява в непопречване
извършването на престъпление/нарушение и може да бъде осъществено само от
физическо лице, поради което, като възможна
форма на изпълнителното деяние на административно нарушение е извън приложното
поле на чл. 83 ал.1 от ЗАНН. В такива
случаи
по правило приложение би могла да намери единствено нормата на чл.24 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че неправилно на дружеството е наложено административно наказание на
основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ и то като
пряк извършител на нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, доколкото като получател на плащането, не е адресат на задължението по чл.3
от закона и не може да бъде субект на административнонаказателна
отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, нито в качеството на извършител, нито на
допустител на въпросното, т.е. същото е
несъставомерно от обективна страна.
В този смисъл е и Указание № УК-3 от 04.04.2011 г.
относно прилагането на ЗОПБ на Министерство на финансите, където в Раздел V - „Реализиране
на административнонаказателна отговорност по ЗОПБ“, т.1 – „Лица, които търпят
административни санкции“ е подчертано изрично, че страната по договора, която
получава плащането не може да се третира като допустител по смисъла на
разпоредбите на НК, респ. за целите на налагането на административни санкции по
реда на ЗОПБ.
В този ред на мисли е налице и константна
съдебна практика, като само за пример биха могли да се цитират Решение № 2612 от
19.04.2018 г. по адм. д. № 983/2018 г., Решение № 3660 от 01.06.2018 г. по адм. д. № 3664/2018 г., двете по описа на АССГ, Решение от 19.02.2018 г. по к.а.н.д. № 482/2017г., Решение № 28 от 01.03.2018г. по
к.а.н.д. № 465/2017г., Решение № 31 от 02.03.2018г. по к.а.н.д. № 483/2017г.,
трите на Адм.С-Стара Загора, Решение от 07.12.2018г. по а.н.д. № 9769/2018г. на
КРС.
С оглед на всичко казано до тук обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Относно
направените искания за присъждане на разноски:
Предвид
изхода на делото – отмяна на обжалваното НП, то искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователно и не може да бъде уважено.
Пак с оглед изхода на делото и предвид
направеното своевременно искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на разноски, то последният има право на такива с оглед разпоредбата
на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото
списък на разноските се установява, че дружеството жалбоподател и заплатило на
пълномощника – адв. Б.адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.
Основателно се явява обаче възражението
за прекомерност на разноските, направено от процесуалния представител на АНО, защото
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като производството
приключи в едно съдебно заседание и с разпит само на един свидетел. Ето защо,
присъждането на разноски следва да бъде направено след тяхното редуциране до
минималния размер от 300 лв. /триста лева/, определен в чл.18 ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При това положение Националната агенция
за приходите ще следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на дружеството
жалбоподател посочените по-горе съдебни разноски от 300 лева. Именно в тежест
на посочената Агенция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и
чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто представител е издал
обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е
структурирано към същата агенция.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 446302-F483653 от 05.07.2019 година на директора на ТД на
НАП-Пловдив, с което на „Б.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Белово, обл.Пазарджишка,
представлявано от изп. директор М.С.В., на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ и за
нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лв. /две хиляди и петстотин лева/.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Белово, обл.Пазарджишка, представлявано от изп. директор М.С.В. разноски в
размер на 300 лв. /тиста лева/ - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: