№ 3937
гр. Варна, 25.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Н.й Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Н.й Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20253100501767 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, с адрес на
управление гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, срещу Решение
№2155/11.06.2025г. по гр. дело №16794/2023г. на ВРС, 26-ти състав, с което е
прието за установено по отношение на ищците Н. М. С., ЕГН**********, В.
П. С., ЕГН**********, Г. Я. П., ЕГН**********, и Д. Г. В., ЕГН**********,
че ответникът Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“,
№43, представлявана от кмета, не е собственик на 129 кв.м. ид. части от ПИ с
идентификатор №***.3859 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ
по скица от 1442 кв.метра, а по документи за собственост - 1452 кв.метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, стар идентификатор №***.517, номер по
предходен план: 479, при граници по същите КК и КР на Варна ПИ с
идентификатори №№: ***.515, ***.699, ***.700, ***.701, ***.5644, ***.5643,
***.520, ***.516, с административен адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ул.
„***“, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и при непълен и неточен анализ на събраните доказателства. След
като за процесния имот има одобрен РП от 1987г., територията няма
земеделски характер. Още през 1989г. Държавата чрез нотариуса се е
противопоставила на това ищците да са били собственици на горницата над
признатите им с КНА 1000кв.м. от земята до пълната му площ от около
1
1500кв.м., като тази разлика е била придобита от Държавата по силата на
закона на осн. чл.12 от ЗСГ и чл.6 от ЗС. Липсата на данни за отчуждаване по
ЗСГ не е пречка за последното, тъй като придобиването е по силата на закона.
Така към 1989г. Държавата е била собственик на 500 от всичките 1500кв.м. ид.
части от терена, в т.ч. на спорните 129 кв.м. ид. части от него. След което на
осн. пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ 96/1999) те са станали общинска
собственост. Липсата на реализация на предвижданията на РП и
неосъществяването на регулацията не е пречка за запзване правото на
собственост на общината и на осн. пар.7, ал.1, т.4 от ПРЗ от ЗМСМА. Отделно
спорният терен е включен в ЖК „Стойко Пеев“, противно на приетото от ВРС
и от вещите лица. Както при действието на ЗСГ, така след неговата отмяна,
ищците не са могли да придобиват по давност имота поради действащия
мораториум за това. Недоказано е и своителното им владение за годините от
2007г. до издаването на АЧОС през 2018г. Дори и да не е приложен ПУП-ПУР
през 2012г., с факта на отреждането с него е било потвърдено, че се касае до
общинска собственост за спорните 129 кв.м. ид. ч. Моли се за отмяна на
решението на ВРС, за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на
разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания. Поддържа твърденията си за легитимация въз основа на
своително владение с присъединяване на същото на наследодателите, с оглед
на което ответникът следва да докаже правата си на соченото от него
основание. Не са налице предпоставките по пар.7, ал.1, т.4 от ПРЗ от ЗМСМА
и по пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС( ДВ 96/1999) в полза на Общината, за което
излага аргументи. По същество моли за потвърждаване на решението за
разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.10.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
2
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3