Решение по дело №100/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700100
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 97                                   01.07.2022 год.                                 Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 100 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Т. Н. И. от с. Д., област Р., чрез адв. К. К. от АК-Разград, срещу решение № 1012-16-112/1 от 27.04.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ.  С  него е потвърдено разпореждане № 2140-16-95 от 10.03.2022 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО считано от 15.12.2021 год.

В жалбата се твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода, през който е отбил редовна наборна военна служба от 15.01.1973 год. до 15.01.1975 год. Позовавайки се на действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове в областта на осигуряването оспорващият твърди, че за него е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като военната му служба през този период следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Излага доводи, че за този период следва да се прилага действащото тогава законодателство Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона, и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., намира жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Производството по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващия с вх. № 2113-16-1191/17.12.2021 год., подадено по електронен път  на 15.12.2021 год. до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж, в т.ч. военна книжка сер ПЛ № 006942 от което е видно, че от 15.01.1973 год. до 15.01.1975 год. оспорващият И. е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия. Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 26-27/на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III-та категория в размер на 05 години 05 месеца и 23 дни, в т.ч. 2 години 00 м. и 01 ден  наборната военна служба като срочнослужащ за времето от 15.01.1973 год. до  15.01.1975 год.  и осигурителен стаж от II категория в размер на 10 г. 06 м. 28 дни, или общ осигурителен стаж без превръщане по чл. 104 от КСО  в размер на 16 г. 00 м. и 21 дни.

С Разпореждане № 2140-16-95 от 10.03.2022 год.  ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 15.12.2021 год. Административният орган приел, че оспорващият има навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно зачетения в описа на осигурителния стаж, но не е зачел времето на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като по този начин е приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващия по чл. 68, ал. 3 от КСО е 14 години 00 месеца и 20 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО. Разпореждането е връчено на оспорващия на 14.03.2022 год. и е обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 29.03.2022 год.

С Решение № 1012-16-112/1 от 27.04.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е приел че времето, през което Т. И. е отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението за „действителен стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. На това основание е приел, че оспорващият И. има 14 год. и 20  дни  действителен осигурителен стаж, т.е. няма предвидените в закона 15 години действителен осигурителен стаж.   Решението е връчено на оспорващия на 04.05.2022 год., съгласно известие за доставка /л 6/, а жалбата срещу него е подадена на 13.05.2022 год.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на такива.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното: Между страните не  е спорно, че през периода от 15.01.1973 год. до 15.01.1975 год. оспорващият е бил на наборната военна служба като срочнослужещ в Българската армия. Спорният въпрос е дали тази служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен стаж или не следва да бъде зачетена. Съдът не споделя извода на административният орган, че не следва да се зачита.

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2021 год. изискуемата възраст по тази разпоредба за мъжете е 66 години и 08 месеца навършена възраст, която оспорващият е имал навършена към датата на подаване на заявлението – 15.12.2021 год.

Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год.

В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през периода от 15.01.1973 год. до 15.01.1975 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби.

През този период наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години като служат лично във въоръжените сили или в строителни войски. По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.), в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.

Следователно в процесния период 1973-1975 год. наборната военна служба в България е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия Т. И. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна служба по чл. 21 от ЗВВСНРБ в относимата редакция /отм./, положен от оспорващия за процесния период, се зачита за действителен трудов стаж, съгласно действащата към този период норма на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Като не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.

В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд, Шесто отделение -  Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.; Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от 01.12.2020 год. по адм.д. 6666/2020 год. Решение № 9933 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2021 г.

Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК  жалбоподателят има право на разноски, които са заявени своевременно и доказани  в размер на 500 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не представлява правна и фактическа сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 36 от ЗАдв и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. следва да се присъди възнаграждение за адвокат в минималния размер от 350 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-112/1 от 27.04.2022 год.  на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-95 от 10.03.2022 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.

ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград да заплати на Т. Н. И с ЕГН ********** от с. Д., област Р. разноски по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

 

 

            Съдия:/п/