Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 29.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
І-6 състав в публично заседание на тринадесети април
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Петя Алексиева гр.д.№ 16337 по
описа
за
2016 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от П.Е.Г. против „Б.Д.” ЕАД, с която предявява иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 22.08.2015 г. между страните бил
сключен договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на
физически лица в български лева № 22892016, по която сметка следвало да
постъпят суми от Областна администрация София за обезщетения за отчуждени от
държавата имоти, собственост на ищцата. Поддържа се, че на 14.10.2015 г.
сметката е захранена със сумата от 31 202 лв. от Областна администрация София,
а е задължена на 16.10.2015 г. На 19.10.2015 г. сметката на ищцата е захранена
и със сумата от 11 214лв., като към 20.10.2015 г. салдото на сметката е било 42
416 лв. Поддържа се, че на 22.08.2015 г. между страните е сключен и договор за
издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица за същата
разплащателна сметка и за издаването на карта VISA electron.
Твърди се, че съгласно ОУ към договора, раздел V, т.19, ответникът е следвало
да издаде картата до 10 работни дни от подписване на договора от страна на
клиента и да му я предаде заедно с плик с ПИН лично или на изрично упълномощено
с нотариално заверено пълномощно лице. Поддържа се, че клиентът се подписва на
обратната страна на картата върху полето за оторизиран подпис в присъствието на
служител на банката и потвърждава получаването на картата и плика с ПИН в
декларация за предаване на банкова карта. Твърди се, че ищцата не се е
възползвала от това свое право и не е направила опит да получи издадената на
нейно име дебитна карта, поради което е следвало в 6-месечен срок от заявката
за издаване, съгласно чл.20, ал.1, картата да бъде унищожена. Поддържа се, че
на 18.05.2016 г., когато ищцата искала да изтегли сума от сметката си,
разбрала, че наличността по сметката възлиза на сумата от 235 лв. Твърди, че
чрез неправомерните действия на служители на банката-предоставяне на средство
за разплащане /издадена на името на ищцата дебитна карта/ на неоправомощено за това лице, ищцата е претърпяла реална
вреда в размер на 41 240 лв.-липсващата сума от сметката й.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 37 129, 84 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на последното теглене от разплащателната сметка на
ищцата-19.01.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по
делото.
Такава е исковата претенция, след допуснато изменение
по реда на чл.214 ГПК в първото по делото заседание, когато ищцата е намалила исковата
си претенция със сумата от 4 110,16 лв., представляваща сбор от
възстановените суми по разплащателната й сметка, с които са платени операции за
покупка на парични инструменти от „SBT LONDON“, както и възстановените такси за
превод.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Попов, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към
отговора.
Счита исковата претенция за допустима, но
неоснователна и недоказана. Счита, че банката е изпълнила добросъвестно и
правилно задълженията си по договора за издаване и обслужване на дебитна карта
на физически лица от 22.08.2015 година и Договор за откриване и обслужване на
стандартна разплащателна сметка на физически лица от 22.08.2015 година. Не
оспорва, че на посочените дати са сключени двата договора. Поддържа се, че в
изпълнение на договора е издадена банкова карта Visa Electron, която е получена лично от ищцата на 07.09.2015 г.
в 12,30 часа в офис на банката- Филиал МОЛ Сердика Център, за което ищцата е
положила собственоръчно своя подпис върху декларацията за предаване на банкова
карта пред служител на банката. Твърди се, че транзакциите извършени след
получаване на банковата карта са вследствие на неправомерна употреба, но същата
вероятно е следствие от неизпълнение на едно или повече задължения за лично
пазене на банковата карта и непредоставянето на картата и ПИН кода на трети
лица. Твърди се, че банката е положила всички необходими усилия на
добросъвестен търговец и е оспорила всички извършени международни транзакции с
картата, като след международното оспорване част от претендираните
суми по настоящето дело са възстановени по сметката на ищцата, като след
възстановяването на тези суми, ищцата е изтеглила част от тях, използвайки
банковата си карта на 17.10.2016 година. Твърди се, че са възстановените суми
от транзакции извършени в Интернет, в резултат на международно оспорване са в
общ размер на 4096,40 лв., като също са възстановени и таксите за посочените
транзакции. Твърди се, че останалите транзакции са извършени на ATM и ПОС, с
прочитане на чипа на картата и въвеждане на коректен ПИН код. Твърди се, че в
периода от 15.10.2015 г. до 17.06.2016 г. с дебитната карта на П.Г. са осъществени успешни
транзакции, като по-голямата част от операциите са извършени на банкомати и
физически ПОС терминали с прочитане чипа на картата и въвеждане на верен ПИН
код, което изключва възможността картовите данни да са били скимирани.
Поддържа се, че за целият период от активиране на банковата карта на 07.09.2015
година до блокирането й на 17.05.2016 година няма регистрирани опити за
извършване на транзакции, поради грешен ПИН код. Твърди се, че тегленията от банкомати са извършени в района, където е
регистриран постоянният адрес на клиентката. Оспорва исковата претенция по
размер, като при условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме за
основателна исковата претенция, то ответникът твърди, че сумите следва да бъдат
намалени със сумите, за които ищцата не е уведомила банката своевременно, със
сумите, които са възстановени по сметката на клиентката във връзка с оспорванията пред международните картови организации и с
част от които суми ищцата се е разпоредила повторно. Поддържа се, че
претенцията за законна лихва се дължи след изтичане на 21 дни от датата на
оспорена транзакция (чл. 57 ЗПУПС). Твърди се, че ищцата недобронамерено не
отчита в исковата си претенция възстановените суми вследствие извършените
международни оспорвания на плащания.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск по съображения изложени в депозираните по делото
писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът редовно призован, не изпраща представител,
не изразява становище в хода по същество.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на
22.08.2015 г. са сключили договор за откриване и обслужване на стандартна
разплащателна сметка на физически лица в български лева № 22892016, по която
сметка следвало да постъпят суми от Областна администрация София за обезщетения
за отчуждени от държавата имоти, собственост на ищцата. Не се спори, че на 14.10.2015
г. сметката е захранена със сумата от 31 202 лв. от Областна администрация
София, а е задължена на 16.10.2015 г., както и че на 19.10.2015 г. сметката на
ищцата е захранена и със сумата от 11 214лв. Тези обстоятелства се установяват
и със заключението на ССчЕ. Не се спори, че на
22.08.2015 г. страните са сключили и договор за издаване и обслужване на
дебитни карти за физически лица за същата разплащателна сметка и за издаването
на карта VISA electron.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ се установява, че общият
размер на операциите-теглене чрез АТМ, за периода от 20.10.2015 г. до
19.01.2016 г. е 36 400 лв. За операциите на банката са удържани такси в
общ размер на 22,10 лв.
Размерът на мораторната
лихва за забава върху извършените тегления от АТМ за периода от 20.10.2015 г.
до 19.01.2016 г., изчислен от датата на всяка операция до 28.12.2016 г., е
3 974,39 лв., от които 3 971,78 лв. върху изтеглените суми и 2,61 лв.
върху удържаните такси.
Налице са възстановени суми по
транзакции за покупка на парични инструменти в общ размер на 4 110,16 лв.,
от които 4 096,40 лв. по операции и 13,76 лв. по удържани такси.
Възстановените суми са по транзакции с данни за устройството „CBR LONDON SBT
LONDON“. Покупка на парични инструменти е
извършвана и чрез устройство с данни „BGR SOFIA BARGAME AD“, за които покупки няма възстановени суми.
Общо удържаните такси за покупките
възлизат на сумата от 47,96 лв., от която сума е възстановена само 13,76 лв.
Установява се, че за периода от 22.08.2015
г. до 31.01.2017 г. от разплащателната сметка на ищцата при ответната банка, са
извършени следните транзакции за плащания:
-покупка на парични инструменти в
размер на 5 346,40 лв., представляващи валутни операции /от лева в евро/.
За извършените операции са удържани такси в размер на 62,46 лв.,
-теглене на АТМ в размер на 37 200
лв. За извършените операции са удържани такси в размер на 24,10 лв.,
-теглене на каса в размер на 3 180
лв. За извършените операции са удържани такси в размер на 5 лв. и
-други /удържани за лихви за овърдрафт,
дарения, такси справка-баланс и такси обслужване/ в размер на 59,77 лв. Общият
размер на извършените транзакции по дебита е 45 877,73 лв.
Установява се, че теглене на ATM се е
извършвало от следните устройства:
BGR SOFIA ********в размер на 7 200 лв.,
BGR SOFIA ******** в размер на 400 лв.,
BGR SOFIA V. A. в размер на 800 лв.,
BGR SOFIA DSKBANK SOFIA ******* в размер на 13600 лв.,
BGR SOFIA DSKBANK SOFIA BUL ******* в размер на 4 400 лв.,
BGR SOFIA RFB ****** в размер на 400 лв.,
BGR SOFIA RFB ****** в размер на 400 лв.,
BGR SOFIA DSKBANK SOFIA ********* в размер на 9 600 лв.,
BGR SOFIA CCW ******** в размер на 400 лв.
За операциите по покупка на парични инструменти се
установяват следните данни за устройство:
GBR LONDON SBT LONDON в размер на 4 096,40 лв.,
BGR SOFIA BARGAME AD в размер на 1 250 лв. Установяват
се и два броя тегления на каса на банката в размер на 3 180 лв.
По-горе установените факти не са спорни между
страните.
Спорът по фактите е дали ищцата се е подписала на
обратната страна на картата върху полето за оторизиран подпис в присъствието на
служител на банката и потвърдила ли е получаването на картата и плика с ПИН в
декларация за предаване на банкова карта.
Ищцата твърди се, че не се е възползвала от това свое
право и не е направила опит да получи издадената на нейно име дебитна карта.
Ответникът от своя страна твърди, че в изпълнение на
договора е издадена банкова карта Visa Electron, която е получена лично от ищцата на 07.09.2015 г.
в 12,30 часа в офис на банката-Филиал МОЛ Сердика Център, за което ищцата е
положила собственоръчно своя подпис върху декларацията за предаване на банкова
карта пред служител на банката.
Във връзка с установяване на спорните факти, съдът е
изслушал заключението на графическа експертиза, изготвена от вещото лице Х., от
което се установява, че подписът в графа „Подпис на клиент“ в Декларация за
предаване/връщане на банкова карта на „Б.Д.“ ЕАД (Приложение А14), с отпечатването в графа „Получена на (дата/час)“-„07.09.2015,
12:30“, е изпълнен от П.Е.Г..
Това заключение е оспорено от ищцата, във връзка с
което е допуснато изслушването на повторна тройна графическа експертиза,
заключението на което потвърждава изцяло изводът на оспорената експертиза.
Изводите на вещите лица кореспондират и с показанията
на разпитаната свидетелка Л.Л.Б., която установява, че
от 27 години работи в „БАНКА ДСК“. Свидетелката установява, че има правилник за
предоставяне на дебитни и кредитни карти, от който всички служители се ръководят
и стриктно го изпълняват. Съобразно този правилник, след като картите се
произведат от Картовия център, пристигат запечатани, има служител, който ги
приема, съгласно заповед, издадена от мениджъра на клона. Този служител
разпечатва пликовете, вкарва данните в системата. След това отделно се слагат
пликовете с ПИН-кодовете в метален шкаф, който се заключва. Отделно се слагат
картите, които не седят на едно място и когато дойде клиентът за получаване на
картата, той трябва да се легитимира с личната карта, която се сравнява в
системата дали отговаря, след което се взима ПИН-а и картата, сравняват се цифрите
на картата, дали отговарят в системата и клиента полага лично подпис.
Евентуално, ако се явява упълномощено лице, трябва да представи пълномощно
заверено от нотариус. Това пълномощно се описва в справката, която се дава на
клиента за подпис, с който удостоверява, че е получил картата. Изготвя се и
копие на личната карта и на самото пълномощно, които се прилагат към този
документ, който клиента подписва.
По отношение на приетото писмено доказателство на стр. 32 от делото, представляващо заверено копие от
(ПриложениеА14)
Декларация за предаване/връщане на банкова карта, свидетелката установява, че
вписаните в графа: „Име и длъжност на служителя, предал/приел картата:“ инициали
Л.Б., са инициалите на нейното име-Л.Б.. Свидетелката установява, че е написала
къде е издадена личната картата- МВР-София. Отметнала, че е нова карта. Свидетелката
потвърждава, че подписът, удостоверяващ предаването картата на клиентката в
5-та колона от таблицата е на свидетелката, а подписите в колона 2 и колона 6
са на получателя на картата. Свидетелката потвърждава, че ищцата се е подписала
пред нея и че не е възможно да е предоставила картата на друго лице.
С оглед на събраните доказателства, съдът приема за
вярно и доказано твърдението на ответника, че издадената банкова карта Visa Electron е получена лично от
ищцата на 07.09.2015 г. в 12,30 часа в офис на банката-Филиал МОЛ Сердика
Център, за което ищцата е положила собственоръчно своя подпис върху
декларацията за предаване на банкова карта пред Л.Л.Б.-служител
на банката.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-компютърна експертиза се установява, че процесната
банкова карта, с която са извършени оспорените транзакции е с „чип“. Оспорените
транзакции, извършени на АТМ, са протекли с прочитане на данните записани в
чипа на банковата карта и с въвеждането на верен ПИН код от първия път. Банкова
карта е била активирана на 07.09.2015 г. в 15:17 часа. За всички тегления е бил
коректно четен чипа на картата и е въведен верен ПИН код от първия път. Ако е
имало въведен грешен ПИН код, то в Картовата система транзакцията е щяла да
бъде отказана поради причина „невалиден ПИН код“. Оспорените транзакции са
регистрирани и осчетоводени точно и липсва индикация за техническа повреда или
друг недостатък. Вещото лице установява, че използваната от Банка ДСК
технология предлага най-висока степен на защита. На теория не е възможно да
бъде копирана информацията от чипа, тъй като тя е криптографски
защитена, както и не е възможно да се създаде копие на чипа. Вещото лице
установява още, че при коректно въвеждане на ПИН код и прочитане на данните от
чипа на картата банката приема, че платежната операция (теглене) е автентична и
е наредена от лице, което има право да разполага и извършва операции с
конкретната банкова карта. Допълнителна защита се явяват и ограниченията за
теглене на суми от картите.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 27, ал.1 от действащия към 2011 г. Закон за платежните услуги и
платежните системи (отменен 06.03.2018 г.), съобразно който платежната
институция, каквато безспорно е ответната банка, носи отговорност за действията
на нейните служители, клонове, представители или подизпълнители.
Отговорността на ответника
се претендира с фактически твърдения за причиняване на имуществена вреда на ищцата,
изразяваща се в липсващата сума от сметката й, произтекла в пряка причинна
връзка от предоставянето на средство за разплащане /издадена на името на ищцата
дебитна карта/ на неоправомощено за това лице.
За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което
възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата
при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е
очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник
или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД,
е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са
необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е
причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата,
като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа безспорно
се установява, а и не се оспорва от ответника. Ищцата твърди неправомерни действия на
служители на банката от неин
офис - Филиал МОЛ Сердика Център.
Спорът между страните е налице ли са неправомерни действия от
страна на служители на офис на банката.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този
въпрос е отрицателен.
Както вече е посочил по-горе в мотивите си, с оглед
категоричността на заключенията на единичната и тройната съдебно-графически
експертизи, както и с оглед показанията на разпитаната свидетелка, които съдът
намира за достоверни, дадени добросъвестно, логично и последователно,
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че
ответникът по безспорен начин доказа твърдението си и съдът го приема за вярно,
че издадената банкова карта Visa Electron
е получена лично от ищцата на 07.09.2015 г. в 12,30 часа в офис на
банката-Филиал МОЛ Сердика Център, за което ищцата е положила собственоръчно
своя подпис върху декларацията за предаване на банкова карта пред Л.Л.Б.-служител на банката.
С оглед на горното безспорно не са налице твърдените
от ищцата неправомерни действия на служител/и на банката, поради което и
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед неоснователността на главната претенция, то
безспорно и предвид акцесорността на претенцията за
законна лихва, последната също подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По
разноските:
Своевременно и с отговора си срещу исковата молба,
ответникът е заявил искане за присъждане на направените по делото разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и сумата от 500 лв.-заплатени от ответника депозити за вещи лица,
или общо сума в размер на 950 лв.
Ищцата дължи разноските в пълен размер, поради
прекратяване на производството (чл.78, ал.4 от ГПК) за част от исковата претенция, поради отказ от иска в
тази част.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от П.Е.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат Д.П. от САК против „БАНКА ДСК“ АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за осъждането
на ответника да заплати на ищцата сумата от 37 129, 84 лв. (тридесет и седем хиляди сто двадесет и девет и 0,84
лв.), представляваща обезщетение за нанесената й
имуществена вреда,
изразяваща се в липсващата сума от сметката й, произтекла в пряка причинна
връзка от предоставянето на средство за разплащане /издадена на името на ищцата
дебитна карта/ на неоправомощено за това лице, ведно със законната лихва от датата на последното
теглене от разплащателната сметка на ищцата-19.01.2016 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА П.Е.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат Д.П. от САК да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.4 на „БАНКА ДСК“
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********6, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лв.) разноски направени от ответника пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: