Решение по КНАХД №1339/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Д. от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Д., чрез адв. Ж. Д., против решение № 518/14.05.2025 г., постановено по АНД № 111 по описа на Районен съд – [област] за 2025 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1030-010147/03.12.2024 г. на началник група в Сектор “Пътна Полиция” при ОД МВР – [област], с което на касационния жалбоподател, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорваното решение, като същото се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е депозирана молба от адв. Д. с доводи за неправилност на решението на районния съд, аналогични на изложените в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно представен списък.

Ответникът – началник група в ОД на МВР – [област], сектор "Пътна полиция", не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, касационната инстанция установи основание за недопусимост на оспореното решение и съответно - за обезсилването му, поради което проверка за правилното приложение на процесуалния и материалния закон не е необходима.

Жалбата против наказателното постановление, поставила началото на производството пред Районен съд [област], е подадена от жалбоподателя Д. Д. Д., чрез адв. Ж. Д., като самата жалба е изготвена, подписана и подадена от адв. Д..

Както в самата жалба, така и в хода на съдебното производство пред Районен съд-[област], не е приложено/представено пълномощно за адв. Д., по силата на което последната да може валидно да представлява жалбоподателя, с права да подпише и подаде жалбата, и за процесуално представителство по самото въззивно дело.

Така подадената въззивна жалба, според настоящия касационен състав, е била недопустима, като подадена и подписана от лице, което не притежава надлежна представителна власт да изготвя, подписва и подава жалби от името на жалбоподателя, нито с права да го представлява пред съда. Районният съд не е констатирал този недостатък на въззивната жалба, поради което е провел недопустимо въззивно производство, съответно приключило с недопустимо решение. В случая, наказаното с НП лице не е подписало и подало жалбата до районния съд, а и не е упълномощило надлежно за това процесуален представител – адвокат. Подаването на въззивна жалба представлява процесуално действие, което, за да е валидно, когато се извършва от пълномощник, последният трябва да е лице, упражняващо адвокатска професия, което е надлежно упълномощено от наказаното лице, като за доказване на това обстоятелство е необходимо да представи надлежно писмено пълномощно. Т. в кориците на въззивното дело липсва. При това положение, действията, извършени от адв. Д. пред съда, т. е. изготвянето, подписването и подаването на жалбата против НП от името на наказаното лице, са извършени без необходимата представителна власт и е следвало да бъдат потвърдени от последното.

Тук следва да се посочи, че при липса на надлежна представителна власт на посоченото като пълномощник на жалбоподателя лице, което безспорно определя нейната допустимост, съдът е следвало да се съобрази с разпоредбите на чл. 323, ал. 1, във връзка с чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 320 от НПК определя съдържанието на жалбата, а съгласно нормата на чл. 323, ал. 1 от НПК, съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 3, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено. Приложима в случая е нормата на ал. 3 - жалбата да е подписана от подателя и това е така, защото жалбата е подадена от Д. Д. Д. чрез неговия представител по пълномощие адв. Д., при което липсата на пълномощие се явява липса на подпис на жалбата от наказаното лице-жалбоподател. Следователно, жалбата е следвало да бъде оставена без движение от районния съд, като на нейния подател е следвало да се определи срок за отстраняване на тази нередовност, като му се укаже да представи пълномощно за адв. Д., чрез която е изготвена, подписана и подадена жалбата, респективно да се укаже на жалбоподателя да потвърди тези действия на адв. Д.. Следвало е да се укаже още на страната, че в случай, че ще бъде представлявана от адвокат в съдебното производство, пълномощното следва да включва и права за процесуално представителство по делото. Ако това не бъде сторено в определения от него срок, съдът е следвало да върне жалбата и да прекрати производството по делото.

Съобразно изложените по-горе обстоятелства, след като не е предприел действия в тази насока, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да приложи процедурата по предоставяне на жалбоподателя на 7/седем/-дневния срок по чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, за отстраняване на посочената нередовност на така подадената въззивна жалба.

Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските по водене на производствата.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 224 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 518 от 14.05.2025 г., постановено по анд № 111/2025 г. на Районен съд – [област], VI н.с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – [област], при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.