№ 8915
гр. ****, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110167620 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на следните лица да заплатят на
„****“ ЕАД сумите, както следва:
Д. Д. Й.: сумата от 1587.50 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2019г. до м. 04.2021г. (след уточнение на исковата молба относно периода в проведеното
на 04.12.2024г. открито съдебно заседА.е) топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 14, находящ се в гр. ****, ж.к. „****“ бл. 313, вх. А, ет. 3, сумата от 278.26
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2020г. до 17.11.2022г., сумата от 21.48 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 4.54 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 17.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземА.я, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
12.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението;
А. Г. Й.: сумата от 529.17 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2019г. до м. 04.2021г. (след уточнение на исковата молба относно периода в проведеното
на 04.12.2024г. открито съдебно заседА.е) топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 14, находящ се в гр. ****, ж.к. „****“ бл. 313, вх. А, ет. 3, сумата от 92.76
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2020г. до 17.11.2022г., сумата от 7.16 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.53 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 17.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземА.я, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
12.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците, респ. праводателя им въз основа на договор за продажба на
1
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на
месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от
изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в
забава, поради което и на основА.е разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане
и на обезщетение за забава върху главните вземА.я, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба, с
които исковете се оспорват поради недоказаност до имота реално да е доставено соченото от
ищеца количество топлинна енергия на претендираната с исковата молба стойност, на
изправността на измервателните уреди, както и на начина на отчитане на същите. В
условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на част от задълженията
по давност.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основА.е за ангажиране отговорността на ответниците именно за сочените в исковата
молба и уточнението й квоти, респ. размери.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основА.е чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на
ответниците Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 165, том II, рег. №
2
3899, дело № 316/2019г. се установява, че на 14.06.2019г. Г. А. Й. е придобил правото на
собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. ****,
ж.к. „****“ бл. 313, вх. А, ет. 3, а от приобщеното по реда на чл. 186 ГПК съобразно
искането на ищеца извлечение от акт за сключен граждански брак- че към датата на сделката
приобретателят по нея е бил в брак с ответницата Д. Й., поради което, при липсата на други
данни и съобразно нормата на чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 3 СК следва да се приеме, че имотът е
придобит от съпрузите при условията на бездялова съпружеска имуществена общност,
прекратена впоследствие на основА.е нормата на чл. 27, ал. 1 СК с настъпилата на
26.05.2020г. смърт на ищеца съгласно представеното по делото удостоверение за наследници
№ ***г. В резултат, преживялата съпруга се е легитимирала като носител на право на
собственост върху общо ¾ идеални части от имота (1/2 идеална част, придобита при
прекратяването поради смъртта на съпруга на съпружеската имуществена общност по
отношение на имота, а ¼ идеална част- по наследяване от починалия, оставил като свои
наследници по закон именно ответниците- негови съпруга и дъщеря- арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗН), а дъщерята на починалия- ответницата А. Г. Й., се е легитимирала като носител на
право на собственост върху останалата ¼ идеална част от жилището. С оглед на това, при
липса на други данни, а и твърдения в тази насока, вкл. касаещи разпореждане от
ответниците с притежавА.те от тях идеални части от имота, респ. размера на същите, който,
освен това, изрично се признава в депозирА.те от името на ответниците отговори на
исковата молба, и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се
приеме, че именно Д. Й. и А. Й. са материално легитимирА. да отговарят за процесните
задължения в качеството си на собственици на имота, респ. на наследници на собственик на
имота през исковия период при сочените от ищеца квоти, съответни на обема на
притежаваното от всяка от тях право на собственост.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесният имот, протокол от проведено общо събрА.е на етажните собственици в тази
сграда, документите за извършено през исковия период дялово разпределение по отношение
на процесния имот, представени от подпомагащата ищеца страна, както и от заключенията
на съдебно- техническата експертиза, които, преценени по реда на чл. 202 ГПК, съдът
намира за компетентни и добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновА.
отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните
вземА.я, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е
била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основА.е чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в процесния имот радиаторите са били
демонтирА., поради което и на абоната не е начислявана топлинна енергия за отопление. За
отчетния период 2019/2020г. абонатът не е осигурил достъп до имота, поради което
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно- на „брой лица“
с разходна норма от по 140 л/денонощие на потребител- за двама потребители, а за периода
2020/2021г. топлинната енергия за подгряване на вода е реално отчетена и е начислена въз
основа на извършения отчет. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия,
отдавана от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между
3
абонатите пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на
вещото лице, обективирА. в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общите топломери, монтирА. в абонатната станция, са
преминавали периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и
техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период
същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е
определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата
от 2221.63 лева- сбор от сумите по основното и допълнителното заключения, касаещи
отделните времеви периоди, включени в исковия, като е съобразило и издавА.те през
последния изравнителни сметки.
Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като
това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от дружеството за
дялово разпределение документи, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на цената на услугата, предоставена
в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., именно в претендирА.я от ищеца общ размер от
28.64 лева.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно чл. 22 от общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача
на топлинна енергия по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост, като клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрА.я от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, понастоящем отменена, но приложима през релевантния за спора
период, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на
изисквА.ята на тази наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, за които следва да се
приеме, че са обвързали ответниците в качеството им на клиенти на топлофикационното
дружество (доколкото не се установява, а и не се твърди да са подали в срок възражение
срещу приложимостта им), именно ищецът се легитимира като носител на вземането за
извършената услуга дялово разпределение. Следва да се изясни, че задължението за
заплащане на цената на тази услуга в полза на топлопреносното предприятие, дори и то да
не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между
ищеца и дружеството за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които
4
регламентират съдържА.ето на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на
закона между главните стрА. в процеса.
С оглед формирА.я положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземА.я за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответниците възражение за
погасяване на тези вземА.я по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите оргА. разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащА.я е предварително определеният и известен
на стрА.те момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. ВземА.ята на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащА.я по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземА.ята на ищеца „****“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждА.я случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 07.2019г. до м.
04.2021г. и от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., през които отношенията между стрА.те по
продажбеното правоотношение са били регламентирА. съобразно общите условия за
продажба на топлинна енергия от „****“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.
07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментирА.те общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявА. прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
5
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитирА.те разпоредби от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на
давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземА.ята
на ищеца за м. 07.2019г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за месечното задължение за м.
07.2019г. погасителната давност е изтекла на 21.11.2022г.- три години два месеца и седем
дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло течението
на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в
случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 20 дни преди подаване на исковата молба в
съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземА.ята на търговеца за цената на топлинната
енергия, доставена за периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г., чиято стойност съгласно
разясненията на вещото лице в основното и допълнителното заключение на съдебно-
техническата експертиза възлиза на сумата от общо 2221.63 лева (изрично експертът в
писменото си заключение от 15.11.2024г. е уточнил, че идентичността на сумите за периода,
включващ м. 07.2019г., респ. за периода, от който този месец е изключен и за който
вземането на ищеца би било погасено по давност, се дължи на обстоятелството, че за м.
07.2019г. на абоната не са начислявА. суми за топлинна енергия), както и стойността на
услугата дялово разпределение, предоставена през целия исков период- от м. 10.2019г. до м.
04.2021г., доколкото началният момент на същия следва във времето периода, за който по
изложените вече съображения бе прието, че би било погасено правото на иск на ищеца.
При тези съображения и при съобразяване на действащото в българския граждански
процес диспозитивно начало исковете за стойността на топлинната енергия срещу всеки от
ответниците следва да бъдат уважени за пълните предявени размери и за периода от м.
08.2019г. до м. 04.2021г., а исковете за цената на услугата дялово разпределение- за пълните
предявени суми и периоди.
По исковете с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна
енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни
6
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментирА.те общи условия дължимостта на обезщетението за
забава върху цената на потребената топлинна енергия е обвързано с изтичането на
определен срок след приключване на съответния отчетен период, след който потребителят
изпада в забава, поради което ирелевантно за настъпване на същата е съставянето на
месечна, респ. на обща фактура след приключване на отчетния период, респ. момента на
издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2020г. до 17.11.2022г., чийто начален момент следва във времето
настъпването съобразно цитирА.те правила от приложимите през исковия период общи
условия на ищеца на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение за
цената на топлинната енергия. С оглед на това, при съобразяване периода на забавата, както
и размера, до който претенцията на ищеца за цената на топлинната енергия подлежи на
уважаване в случая- изцяло, исковете с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу всеки от
ответниците, имащи за предмет обезщетение за забава върху тази цена, следва да бъдат
уважени също в тяхната цялост като доказА. по основА.е и размер.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответниците
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в
съда. Поради това претенциите с предмет законната мораторна лихва върху стойността на
услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени в цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете стрА..
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от общо 1240.14 лева (3/4 части от Д. Й. и ¼ част- от А. Й.), представляваща
част от сторените от ищеца разноски, съответна на уважената част от исковете, в т. ч.
определеното от съда на основА.е разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото.
В случая в полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждА., доколкото не
е заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
1587.50 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. ****, ж.к.
„****“ бл. 313, вх. А, ет. 3, сумата от 278.26 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 17.11.2022г.,
сумата от 21.48 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземА.я,
7
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.12.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основА.е нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 930.10
лева, представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 4.54 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 17.11.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Г. Й., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
529.17 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. ****, ж.к.
„****“ бл. 313, вх. А, ет. 3, сумата от 92.76 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 17.11.2022г.,
сумата от 7.16 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземА.я,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.12.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основА.е нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 310.04
лева, представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Г. Й., ЕГН **********, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 1.53 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 17.11.2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„***“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8