№ 3507
гр. София, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20231110117445 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че ответниците Е. Г. М. и Х. Г. Г. са били потребители на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г. е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, чиято цена
последните не са заплатили, поради което моли съда да осъди последните да му заплатят при
условията на разделност – по 1/ 2 част от следните суми: от сумата от 131,59 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата
на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2023 г. до окончателното изплащане, от
сумата от 22,11 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., от сумата от 5,37 лв., представляваща цена на
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и от сумата от 1,29 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение"
за периода от 15.08.2020 г. до 20.03.2023 г. Претендира разноски.
Ответниците Е. Г. М. и Х. Г. Г. не оспорват предявените искове, но твърдят плащане в
хода на процеса. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – .... не изразява становище по
предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него
и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за
последните е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед процесуалното поведение на ответниците и приетите писмени
доказателства, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи от
фактическия състав на вземането – несъмнено е, доколкото е направено признание на
исковете, че Е. Г. М. и Х. Г. Г. са били потребители на топлинна енергия за битови нужди в
описания имот, като през процесния имот са използвали топлинна енергия в претендираното
количество и дължат заплащането на стойността й, както и обезщетение за забава върху нея.
При доказаното съществуване и изискуемост на претендираните вземания, в тежест на
ответниците е да установят, че са ги погасили.
Видно от представените по делото от страна на ответниците 2 броя вносни бележки,
/на лист 58-59/, в хода на настоящото производство на дата 12.07.2023 г. от страна на
ответниците е извършено плащане на сумата в общ размер от 160,36 лв., а като основание е
посочено „Задължение по дело № 17445/2023 г. СРС“. Ищецът, чрез своя процесуален
представител – юрк. ... е признал така извършеното плащане, но е заявил, че с тази сума не
са погасени всички задължения по делото, а е останала дължима сумата от 54,34 лв., която
според ищцовото дружество е за главница.
Следва да се даде отговор на въпроса кои задължения са погасени с така
извършените плащания. За отговор на този въпрос, съдът съобрази следното:
Ищецът с исковата молба е претендирал освен двете главници за топлинна енергия и
дялово разпределение и лихви върху тях, и законните лихви върху двете главница, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им плащане, като в случая
плащане на сумата от 160,36 лв. е извършено на дата 12.07.2023 г. Следователно за периода
от 03.04.2023 г. до 12.07.2023 г. върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение в общ размер от 136,96 лв. се дължи законна лихва, която се равнява на
сумата от 4,47 лв. Освен това се дължи от ответниците и сумата от 50 лв. за държавна такса,
платена от ищеца. Или общото задължение на ответниците към 12.07.2023 г. се е равнявало
на сумата от 214,83 лв.
Съгласно постановките на ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС, за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на
чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред
2
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на
чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви.
Според мотивите на същото тълкувателно решение условията и поредността за погасяване
на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка
между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението При
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което
не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на
дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът законосъобразно е приспаднал извършеното от
ответниците плащане при липса на уговорка между страните за прилагане на друг ред
вместо предвидения в нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че е останала непогасена част от главницата
в размер на сумата от 54,34 лв., която следва да бъде присъдена в полза на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2023 г. /денят след извършеното частично плащане на
главниците/ до окончателното изплащане. От дължимата сума за главница всеки един от
ответниците следва да бъде осъден да заплати по 1/ 2 част или по 27,17 лв.
За останалите суми исковете следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответниците са дали
повод за завеждане на настоящото исково производство, доколкото по делото несъмнено се
установи, че в тяхна тежест са възникнали претендираните с исковата молба вземания, като
погасяването на част от задълженията е извършено в хода на процеса, след депозиране на
исковата молба в съда. Ето защо, ответниците на общо основание следва да понесат
отговорността за направените от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 100 лв., от които всеки един от тях следва да бъде
осъден да заплати по 1/ 2 част или по 50 лв.
Ответниците нямат право на разноски за настоящото производство.
3
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Е. Г. М.,
ЕГН **********, да заплати на ..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....,
сумата от 27,17 лв., представляваща непогасена част от дължима главница за ползвана
топлинна енергия в имот с абонатен № 3690, находящ се на адрес: ...., за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2023
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 65,79 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....,
срещу Е. Г. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 11,06 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг /на главницата за ползвана топлинна
енергия/ за периода от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., на сумата от 2,68 лв., представляваща
цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 0,65 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение"
за периода от 15.08.2020 г. до 20.03.2023 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Х. Г. Г.,
ЕГН **********, да заплати на ..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....,
сумата от 27,17 лв., представляваща непогасена част от дължима главница за ползвана
топлинна енергия в имот с абонатен № 3690, находящ се на адрес: ...., за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2023
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 65,79 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....,
срещу Х. Г. Г., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 11,06 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг /на главницата за ползвана топлинна
енергия/ за периода от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., на сумата от 2,68 лв., представляваща
цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 0,65 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение"
за периода от 15.08.2020 г. до 20.03.2023 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Е. Г. М., ЕГН **********, да заплати
4
на ..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 50 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Х. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на
..., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 50 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5