№ 332
гр. В., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420103551 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „АПС Б.Б“
ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1404 р-н Т., бул. „Б.“ **,
против В. Б. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж. к. „Д.“ **.
Ищецът „АПС Б.Б“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу В. Б. Г. за следните суми: 500,00 лв. –
главница, дължима по Договор за паричен заем № 319677, сключен на 29.05.2019 г. между
„С.К.” ООД и В. Б. Г.; 342,22 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора за паричен заем; 75,78
лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.05.2019 г. до 29.11.2019 г.; 119,88 лв.
– законна лихва за забава, дължима за периода от 29.11.2019 г. до 02.08.2024 г., 391,12 лв. –
такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.К.” ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 28,58 лв. – държавна
такса и сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 3316/12.08.2024 г. заявлението е отхвърлено за сумите 342,22 лв. –
неустойка по чл. 6.2 от договора за паричен заем и 391,12 лв. – такси, дължими съгласно
Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.К.” ООД, дължими по Договор за паричен
заем № 319677, сключен на 29.05.2019 г. между „С.К.” ООД и В. Б. Г., като е издадена
заповед за изпълнение за останалите суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, След
указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 29.05.2019 г. ответницата сключила Договор за
1
паричен заем № 319677 със „С.К.“ ООД, по силата на който получила сумата от 500,00 лв.,
срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски в по 153,00 лв. в срок до 29.11.2019 г.,
когато падежирала последната вноска съгласно Погасителен план, неразделна част към
Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите
условия по Договора за паричен заем страните се съгласили, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
Твърди се, че процесният договор бил сключен според повелителните норми на чл.
10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Поддържа се, че дори и съдът да не приеме, че договорът е
сключен по електронен път, то следва да приеме, че договорът за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на
паричната сума.
Излагат се съображения, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 21.07.2022 г. „С.К.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б“ ЕООД, като
вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в
Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди се, че ответницата била надлежно
уведомена за извършената цесия, като в случай че съдът приеме, че това не е така, се иска да
се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършена с исковата молба.
Поддържа се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за
паричен заем, като към настоящия момент задълженията все още не били погасени.
Навеждат се доводи, че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадената заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 2575/2024 г. по описа на Районен съд – В., а именно: главница в
размер на 500,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 75,78
лв. за периода от 29.05.2019 г до 29.11.2019 г. и законна лихва за забава върху главницата в
размер на 119,88 лв. за период от 29.11.2019 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. Посочва се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за
забава по Договора за кредит не е била начислявана, като претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г).
Предвид тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Навеждат се доводи, че по делото ищецът не е представил никакво искане, заявка или
заявление за отпускане на кредит, подадено от ответницата до „С.К.“ ООД, като не може по
никакъв начин да се установи, че именно ответницата е страна по процесния договор за
потребителски кредит, „сключен от разстояние“, както и каква е нейната самоличност. Сочи
се, че липсват доказателства за това ответницата да е кандидатствала за отпускане на
кредита, като е избрала конкретен продукт на кредитора, срок и размер на кредита, както и
доказателства за изпращане на писмо по електронната поща на ответника от страна на
„С.К.“ ООД, съдържащо СЕФ с цялата необходима преддоговорна информация. Поддържа
се, че в случая не е налице валидно сключен договор за паричен заем и не е възникнала
облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние.
Излагат се съображения, че от приложените писмени доказателства не се установява
„С.К.“ ООД да е предоставило в брой или по банков път заемната сума в размер на 500,00
лв. на ответницата, като в чл. 19 от Общите условия, регламентиращ начина на предаване на
заемната сума, се съдържат две алтернативни хипотези за това, но в исковата молба нито е
описана която и да е от тях, нито пък са представени доказателства за предаване на заемната
сума на ответницата. Оспорва се твърдението, че посочената сума от 500,00 лв. е била
получена от ответницата В. Г., като се твърди, че приложеният към исковата молба
документ, наименован „разписка за усвоена сума“, не представлява разписка за
платена/получена сума, не съдържа имената и подписа на ответницата и по никакъв начин
не доказва, че заемната сума й е била изплатена.
На следващо място се прави възражение за недействителност на договора за паричен
заем на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че клаузата на чл. 6.2 от договора за паричен
заем оставя заемателят-потребител без право да избира дали да изпълни задължението си по
чл. 6.1. и да осигури обезпечение или да заплати неустойка, като съгласно тази клауза на
неустойката директно е включена в размера на погасителна вноска, което е недопустимо.
Сочи се, че и изискванията, които чл. 6.1. от договора поставя пред потребителя, са
невъзможни за осъществяване от негова страна.
Твърди се, че начислената по чл. 6.2 неустойка не е включена към ГПР и по този
начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изтъква се, че законът поставя
изискване в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява точно
какви суми ще дължи, като в конкретния случай е посочено, че ГПР е 47.48 %, но от
съдържанието на договора по никакъв начин не става ясно точно какви разходи ще заплаща
длъжникът и по какъв начин е формиран ГПР. Поддържа се, че потребителят е поставен в
неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като е принуден да заплаща допълнително
възнаграждение под формата на неустойка за предоставяния му паричен заем, което
обстоятелство не му е било известно при първоначалното определяне на ГПР и той не би
могъл да направи информиран избор дали да сключи договора, като в случая потребителят
3
не разполага с информация за точния размер на оскъпяването на кредита, тъй като ГПР е
посочен само в краен размер и то в процент, без да се съдържат индивидуалните разходи, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочва
се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК в договора не са посочени
изрично, ясно и конкретно всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР.
Излагат се съображения и че клаузата, с която е регламентиран лихвен процент в
размер на 40,05 %, е неравноправна и като такава е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД
поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че посоченият лихвен процент не
съответства на изискванията на добрите нрави, тъй като максималният размер на
възнаградигелна лихва, до който съглашението за плащане е действително, е ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва, като в случая договорената между страните
годишна лихва в размер 40,05 %, надхвърля така установения праг. Посочва се, че не е
налице валидна клауза за възнаградителна лихва и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, поради
което искът за възнаградителна лихва следва да се отхвърли като неоснователен. Отделно от
това се изтъква, че възнаградителна лихва се претендира за периода от 29.05.2019 г. до
29.11.2019 г., но същото вземане е погасено по давност, тъй като заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 02.08.2024 г., а 3-годишната давност е изтекла на
03.02.2023г., тъй като в периода 13.03.20г. – 20.05.20 г. давност не текла.
Оспорва се и предявеният иск за мораторна лихва. Сочи се, че от исковата молба и
доказателствата по делото не се установява основанието за претендираната лихва за забава,
не става ясно по отношение на коя главница се претендира обезщетението за забавено
плащане. Отделно от това се изтъква, че тази лихва се претендира за периода от 29.11.2019 г.
до 02.08.2024 г., но вземането е погасено по давност за част от периода, тъй като заявлението
за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 02.08.2024 г. и за периода 29.11.2019 г.
– 02.08.2021 г. то е погасено по давност.
Навеждат се и доводи, че ищецът не е доказал при условията напълно и главно
доказване надлежно уведомяване на ответника – длъжник за цедираното вземане, като по
делото липсват доказателства за това представеното по делото уведомление по чл. 99, ал. 3
ЗЗД да е достигнало до длъжника. Твърди се, че връчването на особен представител не
следва да се приравнява нито на връчване на самия ответник, нито на връчване на
упълномощен адвокат, като получаването от страна на особения представител на изявления,
които по принцип биха довели до промяна в спорното материално правоотношение, каквото
е заменянето на предишния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Посочва се и че от
представения по делото договор за прехвърляне на вземания с дата 21.07.2022 г. не се
установява дали и кое точно вземане спрямо ответницата е цедирано на ищеца.
По тези и останалите посочени в отговора на исковата молба съображения се иска
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
4
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2575/2024 г. по описа на
Районен съд – В. се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е
издадена Заповед № 1556/12.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 500,00 лв. –
главница, дължима по Договор за паричен заем № 319677, сключен на 29.05.2019 г. между
„С.К.” ООД и В. Б. Г.; 75,78 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.05.2019
г. до 29.11.2019 г.; 119,88 лв. – законна лихва за забава, дължима за периода от 29.11.2019 г.
до 02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 09.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от
13,91 лв. – държавна такса и сумата от 24,34 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С Разпореждане №
4374/18.10.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания заявителят е
депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото е представен Договор за паричен заем „Кредирект“ № 319677 от
29.05.2019 г., сключен между „С.К.“ ООД, в качеството на заемодател, и ответницата, в
качеството на заемател. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на
500,00 лв., които подлежат на връщане на 6 месечни вноски с последно плащане 29.11.2019
г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,05 %, а годишният процент на
разходите на 47,48 %. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с
начислена неустойка, възлизащи на 153,00 лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза
на 918,00 лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 575,75 лв. В чл. 6.1 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната
сума, да предостави обезпечение: поръчители или банкова гаранция, отговарящи на
изискванията по чл. 33 от Общите условия. Съгласно чл. 6.2, при неизпълнение на горното
задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер 342,22 лв., която се
начислява автоматично от заемодателя.
Приети като доказателство са Общи условия на „С.К.“ ООД за заеми „Кредирект“ в
сила от 08.03.2019 г., както и Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.К.“ ООД от
неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“.
Представена е неподписана разписка от 29.05.2019 г., според която на посочената
дата „С.К.“ ООД е наредило в полза на ответника сумата от 401,00 лв., с основание: „заем
съгл. дог. 319677“, без отбелязване същата да е получена.
Приет като доказателство е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г., по силата на които цедентът „С.К.“ ООД прехвърля на цесионера – ищец по
делото „АПС Б.Б“ ЕООД портфолио с вземания, описани в Анекс № 1 към договора, срещу
уговорената покупна цена.
5
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 9
ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 500,00 лв. – главница по
Договор за паричен заем № 319677, сключен на 29.05.2019 г. между „С.К.“ ООД и В. Б. Г.;
75,78 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 29.05.2019 г. до 29.11.2019 г.;
119,88 лв. – законна лихва за забава за периода от 29.11.2019 г. до 02.08.2024 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1556 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.08.2024 г. по ч. гр. дело №
2575/2024 г. по описа на Районен съд – В..
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 146 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР,
във вр. с чл. 99 ЗЗД, в тежест на ищеца е установи наличието на следните материални
предпоставки /юридически факти/: 1/ Наличие на валидно облигационно правоотношение
между „С.К.“ ООД и ответника по Договор за паричен заем № 319677/29.05.2019 г., сключен
чрез средства за комуникация от разстояние, по силата на което за заемополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва в
претендираните размери; 2/ Реално предоставяне на заемната сума в твърдения размер; 3/
Наличие на валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията към
ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 4/ Уведомяване на ответника за извършената
цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха елементите
от фактическия състав и въпреки разпределената му с доклада доказателствена тежест,
ищцовото дружество не ангажира доказателства, които да установяват възникнала между
„С.К.“ ООД и ответницата облигационна връзка, нито реално предоставяне на заемната
сума, нито че вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
сключения договор за цесия от 21.07.2022 г.
На първо място, не се установи между „С.К.“ ООД и ответницата да е бил сключен
Договор за паричен заем № 319677/29.05.2019 г. при спазване на разпоредбите на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ
Процесният договор има правната характеристика на такъв, сключен от разстояние
по смисъла на ЗПФУР, поради което неговото сключване, респ. доказване на това
обстоятелство, следва да се съобрази с изискванията на специалния закон. Съгласно
легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
6
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1
ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена на доставчика на услугата – в случая ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл. 18, ал. 3 ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая и въпреки изричното
оспорване от ответната страна, такива доказателства не бяха ангажирани от ищцовото
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕУУ „електронен документ“ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален
или аудио-визуален запис. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – електронен подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като
законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен – чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ.
В случая сключването на договора за кредит не се доказа от ищцовото дружество.
Процедурата по сключването му е уговорена в ОУ и по-конкретно в раздел V, озаглавен
„Процедура по кандидатстване и одобрение на заем“ и раздел VI „Договор за заем. Ред за
сключване“. В чл. 6 от ОУ е посочено, че кандидатстването за заем се извършва по одобрен
от заемодателя ред посредством създадена за това електронна форма, намираща се на
неговия сайт, като искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва лично от
заемателя. Съгласно чл. 8 при кандидатстване за заем заемателят е длъжен да предостави
всички посочени във формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон
за връзка, параметри на желания заем, две лица за контакт, както и желания начин за
7
изплащане на отпуснатата заемна сума: на декларирана банкова сметка или чрез системата
на „Изи Пей“. След това заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща
стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация
за искания заем /чл. 9 от ОУ/. Заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт проект на
договора за заем, общи условия, като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима
преддоговорна информация, като с натискането на бутона „Изпрати“ заемателят декларира,
че приема така предоставените му условия и това действие се счита за подписване от
заемателя на всяка страница от предоставените му документи при условията, при които те са
му предоставени /чл. 11 от ОУ/. Съгласно чл. 12 от ОУ заемодателят потвърждава
сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение
или изпращане на SMS на декларирания от заемателя телефонен номер. Едва след
извършване на тези действия заемателят, посочен в изпратеното искане, се счита за негов
автор до доказване на противното /чл. 16 от ОУ/. Според чл. 18 от ОУ при одобрение на
сключването на договор за заем заемодателят изпраща на декларирания от заемателя
електронен адрес договор за заем заедно с погасителен план и общи условия във формат,
който не позволява коригиране на предоставената от него информация, като изпратеният
договор се счита за приет от заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за
заем, като тези действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените
документи от всяка от страните, при които те са предоставени. Договорът се счита за
сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя /чл. 20 от
ОУ/.
С оглед приетото в ОУ, следва да се приеме, че едва след попълване и подаване на
посоченото в ОУ искане за предоставяне на потребителски кредит може да се приеме, че
заемателят е направил валидно волеизявление за сключване на договора за заем, приемане
на ОУ и съгласие всички негови изявления да се считат подписани от него, т. е. че на
обикновения електронен подпис е придадена стойността на саморъчен такъв. А едва след
одобряване на заявлението от заемодателя и изпращането на договора за заем на заемателя,
същият влиза в сила.
Ищцовото дружество не е представило попълнено от ответника искане за
предоставяне на потребителски кредит, нито доказателства, че СЕФ, договорът и ОУ към
него са му били изпратени на посочена от него електронна поща, нито че е направил валидно
електронно волеизявление, че приема ОУ и условията по договора и е съгласен да сключи
договора за кредит. Не са представени и доказателства, че „С.К.“ ООД е одобрило такова
заявление.
В случая е представен единствено договорът за кредит, който се твърди да е сключен
с ответницата. При наличието на изрично оспорване от насрещната страна обаче и при
аргументираната по-горе доказателствена тежест за установяване на факта на постигнато
между страните съгласие за сключване на договора, респ. за установяване на авторството на
приложения по делото електронен документ, само и единствено този договор не е
достатъчен, тъй като с оглед уговорките със заемодателя, уговорените в договора за заем
8
условия не доказват пълно и главно възникване на облигационно отношение между
страните. Както бе посочено, по делото не са представени попълнено от заемателя и
одобрено от „С.К.“ ООД заявление за кандидатстване за кредит, нито извлечения от
електронна поща или други електронни изявления, съхранявани на траен носител, от които
да се установяват изявления на ответнциата, обективиращи волята й да сключи процесния
договор за заем и да получи в заем претендираната сума. Приетите по делото доказателства
не са достатъчни, за да обосноват извод за постигнато между страните съгласие за сключване
на договора за заем.
Представената по делото разписка за извършено плащане, съставена от трето по
делото лице, също не доказва възникнало между страните заемно правоотношение, нито
доказва реално предаване на сумата на ответника. На първо място разписката е
неподписана, като не е представен документ, съдържащ подпис на ответника за получаване
на сумата от 500,00 лв. На следващо място, разписката обективира платежно нареждане на
стойност 401,00 лв., а не на стойност 500,00 лв., колкото е твърдяната предоставена в заем
сума. На последно място, дори и да се приеме, че сумата от 401,00 лв. е била действително
предадена на ответника, платежният документ не доказва наличието на задължение за
ответника да върне сумата при условията на описания в исковата молба договор за заем.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
обстоятелството за сключен между страните валиден договор за заем посредством
средствата за комуникация от разстояние при описаните условия. Ето защо, предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Освен всичко гореизложено, ищцовото дружество не доказа, че вземанията към
ответницата са прехвърлени в негова полза по силата на сключения със „С.К.“ ООД договор
за цесия. По делото не е представено надлежно подписано от цедента и цесионера
Приложение № 1, от което да е видно, че вземанията на „С.К.“ ООД към ответника са
валидно прехвърлени на ищцовото дружество и че изобщо са предмет на договора за цесия,
на който се позовава ищцовото дружество. Въпреки че с проекта за доклад, неоспорен от
страните и приет за окончателен доклад по делото, съдът изрично е указал на ищеца, че
следва да докаже това обстоятелство, такива доказателства не са ангажирани в
производството. Налице е твърдение, че към молба с вх. № 6289/29.04.2025 г. е приложено
извлечение от Приложение № 1, но първата страница от него е в абсолютно нечетлив вид и
не може да се направи извод, че документът представлява именно извлечение от
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
21.07.2022 г., между „С.К.“ ООД и ищцовото дружество. Ето защо ищецът не е доказал
качеството си на кредитор по отношение на ответницата Г. и искът е неоснователен и на
това основание и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, то неоснователни се явяват и
кумулативно обективно съединените акцесорни искове за заплащане на сумата 75,78 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 29.05.2019 г. до 29.11.2019 г. и на сумата
9
119,88 лв. – законна лихва за забава за периода от 29.11.2019 г. до 02.08.2024 г. Същите
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора за ищцовото дружество не възниква право на разноски.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „АПС Б.Б“ ЕООД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1404 р-н Т., бул. „Б.“ **, против В. Б. Г., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж. к. „Д.“ **, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, във вр. чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: 500,00 лв. – главница по Договор за паричен заем № 319677, сключен на 29.05.2019 г.
между „С.К.“ ООД и В. Б. Г.; 75,78 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
29.05.2019 г. до 29.11.2019 г.; 119,88 лв. – законна лихва за забава за периода от 29.11.2019 г.
до 02.08.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 1556 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.08.2024 г. по ч.
гр. дело № 2575/2024 г. по описа на Районен съд – В..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10