Присъда по дело №725/2013 на Районен съд - Хасково

мотиви

Към присъда №   70 /20.09.2013 година, постановена по

НОХД № 725/2013 година по описа на ХРС

            Районна прокуратура / РП / - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия И.Т.К. с ЕГН: **********, роден на ***г. в гр. Русе, бъл­гарин, българско гражданство, неженен, основно образование - грамотен, безработен, осъждан, живущ ***, понастоящем в Затвора гр. Стара Загора за  това, че в периода от 07.11.2012г. до 30.01.2013г., в гр. Хаско­во, отнел чужди движими вещи, а именно - 40 килограма брашно и 60 килограма жито, всички на обща стойност 66,20 лева, от владението на К.В.Т. ***, без ней­но съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен - престъпление по чл. 194, ал.3, вр.ал. 1,вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, както и с оглед самопризнанията на същия и събраните по досъдебното производство доказателства. Прокурора иска от съда по отношение на подсъдимия да приложи разпоредбата на чл.58а от НК след като го признае за виновен и  да му наложи наказание към минимума за „Лишаване от свобода”. Според РП-Хасково при всички случаи режимът, при който следва да изтърпи наказанието подсъдимият е „строг”и да бъде изтърпян в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. От една страна като смекчаващи вината обстоятелства, следва да бъдат отчетени самопризнанията на подсъдимия и ниската стойност на предмета на престъплението, а от друга страна като отегчаващи вината му обстоятелства се сочи, обремененото му съдебно минало и изключително лошите му характеристични данни. В тази връзка прокурорът иска и съдът да се произнесе с със своя акт.

Защитника на подсъдимия, адв. А.Я. пледира, че подзащитният му признава изцяло обстоятелствата и фактите, изложени в обвинителния акт, като иска съдът да му наложи наказание глоба, ли алтернативно се придържа към предложеното от прокурора за минимално наказание „Лишаване от свобода”.

Подсъдимият И.Т.К. се признава за виновен, признава изцяло обстоятелствата и фактите, изложени в обвинителния акт, иска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, съжалява за случилото се и обещава то да не се повтаря, като се присъединява към казаното от адвоката си.

По делото, срещу подсъдимия не се приеха за разглеждане граждански искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със самопризнанията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното:  В периода от време от 07.11.2012г. до 30.01.2013г. св. К.В.Т., живеела в двуетажна си къщата на адрес гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 50. Св. Т. обитавала преимуществено първия етаж. В една от стаите на втория етаж, в горепосочения пе­риод от време живеел, подс. И.Т.К., който бил на квартира. В кухнята на втория етаж на къщата св. Т. съхранявала собствени  движими ве­щи между които, 40 килограма брашно намиращо се в 4 чувала от по 10 килограма всеки и 60 килограма жито намиращо се в 2 чувала от по 30 килограма всеки.  На неустановена дата през периода от 07.11.2012г. до 30.01.2013г., в гр. Хасково, подс. К., тъй като имал нужда от парични средства, решил да вземе без знание и съгласие на св. Т.  собственото и брашно. В изпълнение на намерението си да извърши намислената от него кражба, отишъл в кухнята на къщата където бил на квартира и взел  40 килограма брашно намиращо се в 4 чувала, собственост на св.Т.. След като взел брашното, подс. К. го продал на св. Т. Ю. М. за сумата от 10 лева. Получената парична су­ма обвиняемия похарчил за собствени нужди.  На неустановена дата през периода от 07.11.2012г. до 30.01.2013г., в гр. Хасково, подс. К., отново имал нужда от парични средства. Той отново решил да открадне от хазяйката си и в изпълнение на намерението си да извър­ши намислената от него кражба, отишъл в кухнята на къщата където бил на квартира и взел соб­ствените на пострадалата 60 килограма жито намиращи се в 2 чувала. След като взел житото, подс. К. го продал на св. Л. Т. А. за сумата от 7 лева. Получената парична сума обвиняемия похарчил за собствени нужди. На 30.01.2013г. св. К.В.Т. констатирала извършената кражба на собст­вените и гореописани вещи. На 27.03.2013г. св.Т. подала заявление за кражбата в РУП – Хасково. Била извършена полицейска проверка по случая, като било установено, че извър­шител на кражбата бил подс. К.. Преписката била депозирана в РП — Хасково и про­курора образувал досъдебно производство по случая.

Видно от заключението на назначената по досъдебното производство оценъчна експер­тиза за определяне оценка на вещите предмет на престъплението, към момента на извършването му: 40 килограма брашно възлизат на стойност 39,20 лева, 60 килограма жито възлизат на стой­ност 27 лева, като всички вещи възлизат на обща стойност 66,20 лева.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, самопризнанията на обви­няемия; разпити на свидетели; 2 броя протоколи за разпознаване; оценъчна експертиза; справка за съдимост; и др. по ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Разпитан в хода на досъдебното производство в качеството си на обвиняем в присъствието на защитника си, И.Т.К. се признава за виновен в престъплението за ко­ето е привлечен към наказателна отговорност и дава подробни обяснения по случая, които го сочат като лицето осъществило процесната инкриминирана деятелност. Установените по делото факти, че обвиняемия И.Т.К. в периода от 07.11.2012г. до 30.01.2013г. двукратно е отнемал чужди движими вещи с обективирано прис-воително намерение, безусловно налагат извода, че инкриминираната му деятелност е из­вършена при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Извършената от обвиняемия кражба представлява маловажен случай поради ниската стойност на предмета на престъплението, която е повече от 4 пъти по - ниска от минималната работна заплата за страната към момента на извършване на престъплението и факта че не са на­лице квалифициращи признаци от състава на престъплението.

От приложените по делото справка за съдимост и копие от писмо на МП ГД „Изпълне­ние на наказанията" се установява, че осъжданията на К. на оказват влияние върху правната квалификация на инкриминираната му деятелност за да бъде тя обусловена като такава извършена при условията на повторност или при опасен рецидив в предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 194, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като в периода от 07.11.2012г. до 30.01.2013г., в гр. Хаско­во, отнел чужди движими вещи, а именно - 40 килограма брашно и 60 килограма жито, всички на обща стойност 66,20 лева, от владението на К.В.Т. ***, без ней­но съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен.

Според нъстоящият състав не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като обв. К. видно от приложената справка за съдимост има множество осъждания, при които е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода" и не е реабилитиран за тези осъжда­ния и освен това е на лице продължавано престъпление. Характеристичните му данни пък го сочат, като лице с ярко изразен криминален профил, и трайно усвоени навици за престъпно поведение.

От субективна страна подс. К. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК. Той е разбирал свойството и значени­ето на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния ха­рактер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване. Бил е с ясното съзнание, че двукратно отнема чужди вещи и е обективирал присвоително намерение. Налице е формиран пряк умисъл от обвиняемия обхващащ всички елементи на извършеното престъпление. Субективната страна се доказва от обективно устано­вените факти по делото.

    При определяне  на вида и размера на наказанието по отношение на подс.К., съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината му обстоятелства самопризнанията на подсъдимия, съжалението за извършеното деяние, съдействието при разкриване на престъплението. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие многобройните предишните осъждания на подсъдимия, изключително лошите му характеристични данни. Във връзка с горното съдът счита, че не са на лице основанията и не следва да приложи чл. 55 от НК, тъй като видно от изложеното смекчаващите вината обстоятелства не вземат превес над отегчаващите вината обстоятелства следователно не могат да се обосноват, изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а от там и приложението на чл.55 от НК и евентуална замяна на наказанието с по-леко такова. В случая въз основа на изложените съображения и на основание чл. 373, ал. 2 пр. посл. от НПК, съдът прие, че в случая на подсъдимия К. следва да се наложи най-тежкото наказание предвидено в чл.194, ал.3 от Нк а именно „Лишаване от свобода”, като определи наказанието за подсъдимия, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Съдът прие, че наказанието следва да се определи в размер на шест месеца „лишаване от свобода”. Въз основа на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия К.  наказание „лишаване от свобода” в размер на 4 /четири/ месеца, което да изтърпи в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг" режим.

Съдът осъди  И.Т.К. с ЕГН: **********, роден на ***г. в гр. Русе, бъл­гарин, българско гражданство, неженен, основно образование - грамотен, безработен, осъждан, живущ *** да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР– Хасково деловодни разноски в общ размер на  40лв.

Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита, че ще съдейства за поправянето му и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото – чл.36 ал.1 от НК.

Районен съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./