О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260332 10.12.2020г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав
на
десети декември две хиляди и двадесета година
в
закрито съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Златев
частно гражданско дело № 3372 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл.274-278 във вр. с чл.410 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен срок
по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба от заявителя “Т.Б.”- EАД, *** против разпореждане № 260126/28.10.2020г., поставено по ч.гр.д № 445/2020 г. по
описа на Районен съд- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, с което е било отхвърлено
заявлението му против длъжника П.М.И. *** за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, в частта с която се претендира сумата 136,13 лв. за неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Частният жалбоподател
излага подробни фактически и правни доводи за неправилност и
незаконосъобразност в атакуваната част на първоинстанционния акт и моли
настоящия въззивен съд да го отмени изцяло, като издаде заповед за изпълнение
за отхвърлената сума.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, данните по
първоинстанционното дело и приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, намери за установено и доказано следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от заявителя “Т.Б.”- ЕАД, ***срещу българския гражданин П.М.И. *** за издаване на заповед за
изпълнение за различни по вид, размер и основание парични суми в левове,като му е отказано от Районния съд издаването на заповед само относно
едно от исканията- за процесната сума 136, 13 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, като РС я е счел за изцяло неоснователна, нищожна
поради основаването й на неравноправна клауза. В текста на самото заявление
изрично е посочено, че вземането произтича от 2 бр. договори за абонамент за
ползването на 2 бр. мобилни номера- единият от дата 29.09.2016г. с предоставено за ползване мобилно устройство
с подписано към договора Допълнително споразумение, а вторият договор е от дата
07.09.2018г. Абонатът- длъжник не е заплатил дължимите суми за периода от
15.09.2018г.- 14.12.2018г. на обща стойност 213, 99 лв. Абонатът е в
неизпълнение , изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни вноски,което е
ангажирало договорната му отговорност. Именно поради тази причина е сезиран РС-
Гълъбово да издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за всички
вземания. В обжалваната част на разпореждането, РС е отхвърлил заявлението в
частта, с която молителят-доставчик е поискал издаване на заповед за изпълнение
за сума, представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги в размер на отстъпката от стандартната цена на предоставено
устройство,в общ размер 136, 13 лв. за всички договори, като всякакви противни
уговорки са нищожни.Мотивирано, законосъобразно и правилно РС се е мотивирал, че
едностранното прекратяване на действието на договора за мобилни услуги, поради
виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока на действие, представлява
разваляне на същия.Следователно предвид характера на уговорените насрещни
престации за продължително изпълнение от заявителя (по предоставяне на мобилни услуги) и за периодично изпълнение от длъжника(за ежемесечно плащане на абонаментни такси и мобилни услуги),развалянето на договорите има действие занапред съгласно императивната
разпоредба на чл.88, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК,за
да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да
не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България
и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република
България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния случай, въззивният съд
приема, че действително са налице законовите пречки по смисъла на чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на претендираните суми, съгласно
клаузите на договора за предоставяне на
мобилни услуги между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД,
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, като автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка обаче е ограничена в две посоки-съдържанието на
договора не може да противоречи на императивни норми,на закона и на добрите
нрави,като ограничението се отнася както за гражданските,така и за търговските
сделки по аргумент от чл.288 от ТЗ. Добрите нрави представляват морални норми, на
които законът е придал правно значение,като тяхното нарушение води до
недействителност на договореното и то в най-тежката му форма(нищожност) по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Самите
добри нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът е
длъжен да следи служебно, като един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона доказан правен интерес.
В конкретния случай, уговорката в
договора, предвиждаща при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният да дължи на
доставчика си част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги, има характер на неустойка, която обезпечава изпълнението на паричните
задължение на длъжника по договора за мобилни услуги до края на уговорения в него срок на действие и служи като
обезщетение на доставчика за вредите от неизпълнението,при предсрочното му
разваляне,без да е нужно те да се доказват съгласно чл.92 от ЗЗД. Поради което
тази сума не се дължи при разваляне на договора за мобилни услуги, защото
развалянето има действие само занапред, като клаузата за плащането й има
характера на неустойка за вредите от развалянето, което излиза извън
горепосочените функции на неустойката. Следователно тази уговорка наистина се
явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и 19 от ЗЗП. И предвид
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК,при забава на потребителя,кредиторът има
право само на законна лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата,и всякакви други различни уговорки са нищожни.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК/в последната му редакция от ДВ-
бр.100/20.12.2019 г./ съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор,сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът е
длъжен да следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и
при констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. По
спорния въпрос по делото,за правомощията на заповедния съд да се позове на нищожност,
без да е бил сезиран с изрично писмено възражение, ако констатира наличие на
неравноправна клауза е налице и задължително решение на Съда на ЕС от
14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е дадено задължително
тълкуване на транспонираната в националното ни законодателство Директива 93/13 ЕИО, съгласно което не се допуска правна уредба на държава членка/каквато се явява Република България/, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на производството, да
преценява служебно неравноправния характер на клауза от договор. В този смисъл,
заповедният РС в това особено производство разполага с правомощия и задължения
да извърши служебно проверка дали предявено вземане не произтича от
неравноправна клауза,и ако констатира наличието на такава клауза, заявлението
следва да бъде отхвърлено- както е направил първоинстанционният РС, което
следва да се потвърди и от настоящия въззивен ОС.
Въззивният съд намира,че относимите по
казуса клаузи от договора за доставка на мобилни услуги носят всички белези на
неравноправие по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като нарушават изискването за
добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора,а разпоредбите на чл.143, т.1-19 от ЗПП изброяват
отделните изрично посочените хипотези, като в чл.143, т.20 от ЗПК изброяването
е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с приложимите
разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е достатъчно законово основание спорните клаузи да
се приемат от РС за нищожни,като неравноправни, поради което и на това
основание заявлението правилно е било отхвърлено в тази му част, със законните
последици от това.
Предвид гореизложените съображения,
въззивната инстанция счита,че процесната частна жалба се явява
неоснователна,поради което атакуваното първоинстанционно разпореждане в
обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и
законосъобразно, със законните последици от това.
Настоящото въззивно съдебно Определение
е окончателно и не подлежи на по-натътшно обжалване пред по-горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на
основание чл.278, ал.1 и 2 във вр.с чл.410 от ГПК, въззивният ОС- Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част
Разпореждане № 260126/28.10.2020г., поставено по ч.гр.д. № 445/2020г. по описа на РС-гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: