РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Павликени, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело №
20234140100167 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от А. И. А., чрез
адвокат М. М. М.- *АК срещу ЗД “Б. И.“ АД, с ЕИК *** с предмет осъдителен иск по
чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за обезщетение на претендирани претърпени
имуществени вреди- заплатени разходи за лечение на ищеца, с цена на иска в размер
на 1 949.72 лева, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата,
считано от 01.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Обективирано е искане за
заплащане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е представил доказателства за
заплащане на претендираната сумата в размер на 1 949.72 лева.
С молба от ***.2023 г., с вх. № ***.2023 г. ищецът А. И. А., чрез пълномощника
си адвокат М. М. М.- *АК, заявява оттегляне на предявения срещу ЗД “Б. И.“ АД, с
ЕИК *** иск по чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на
претърпени имуществени вреди- заплатени разходи за лечение на ищеца в резултат на
ПТП от 29.05.2018 г., с цена на иска в размер на 1 949.72 лева поради направено
плащане в хода на процеса. Със същата молба ищецът е конкретизирал акцесорната си
претенция за законна лихва, с оглед плащането, като е посочил размера й- 643,41 лева
и краен период- 01.06.2023 г.
С влязло в сила на 12.08.2023 г. определение № *** от **.07.2023г.
производството по делото е прекратено частично- по отношение на иск по чл. 432, ал.1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на претърпени имуществени вреди в
размер на 1 949,74 лева - заплатени разходи за лечени на ищеца в резултат на ПТП от
29.05.2018 г., поради оттегляне на иска, поради настъпило плащане от ответника в
хода на процеса.
Ищецът твърди, че в резултат на реализирано на 29.05.2018 г., около *** ч., на
път *** км *** ПТП при управление на собствения му мотоциклет „***“ с ДК № ***,
1
ПТП, при което пред него се движел л.а. „Фолксваген ***“ с ДК № ***, чийто водач
предприел маневра завиване в обратна посока без да го пропусне, вследствие на което
ищецът се ударил в задната лява част на автомобила, в резултат от удара изгубил
управление върху мотоциклета, паднал на земята и ударил тялото и главата си в
асфалта. В резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД „Б. И.“ АД, обективирана в полица
№ ***, със срок на валидност към датата на ПТП /от 01.01.2018г. до 31.12.2018г./
водачът и собственикът на л.а. „Фолксваген ***“ с ДК № ***, бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2, във вр. чл.342 ал.1, във вр.
счл.129 ал.2, във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1 и чл. 25 ал. 1
ЗДвП и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание с Решение по АНД № ***г. по описа на Районен съд ***, потвърдено с
решение по ВАНД № ***г. по описа на Окръжен съд ***. Ищецът посочва, че
следствие на инцидента е претърпял множество физически травми, описани подробно
в исковата молба. Твърди, че за претърпените от него неимуществени вреди с Решение
№ ***2020г., постановено по т.д. № ***/2019г., по описа на Окръжен съд ***
ответникът бил осъден да му заплати сума в размер на 27 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на дата
29.05.2018г., както и че е прието, че е налице принос на пострадалия при получаването
на уврежданията, в резултат на процесното ПТП. Посочва, че с Решение № ***.2021г.,
постановено по в.т.д. № ***/2021 г., по описа на ***, Решение № ***2020г., по т.д.
№***/2019г., по описа на **ОС било потвърдено, както и че Решение № ***2020г.,
постановено по т.д. № ***2019г., по писа на **ОС, е влязло в законна сила на
основание чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК.
На следващо място ищецът посочва, че претенцията му за заплащане на
имуществени вреди следствие на процесното ПТП е приета за процесуална
недопустима от **ОС, поради което с влязло в сила определение от***08.2020г.,
постановено по т.д. № ***2019г., по описа на **ОС същата е оставена без разглеждане,
а производството в тази му част е прекратено. Развива подробни съображения, че е
изпълнил процедурата по чл. 380, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал.3 КЗ и предвид прието от
съда съпричиняване на вредоносния резултат претендира 50 % обезщетение за
имуществени вреди 1 949, 72 лева, следствие на ПТП-то, изразяващи се в заплатени
разходи за лечението му в общ размер от 3 899,45 лева.
Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца по чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ЗА.
В срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адвокат
М. Г. от *АК, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на прекия
иск на ищеца по чл. 432 ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди, поради липса на сезиране на застрахователя с искане за
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.380 ГПК и не
изтекъл срока по чл. 498 ал.3, във вр. с чл. 496 ал.1 КЗ. Посочва, че не оспорва иска по
размер, както и че ответникът е заплатил претендираното обезщетение в срока за
отговор на исковата молба, а именно на **.06.2023 г. Твърди се недължимост на
претендираната лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени
вреди.
Процесуалният представител на ответника заявява претенция за присъждане на
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, тъй като намира, че не е станал
причина за завеждане на делото.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните,
намира за установено следното:
С искова молба с вх. № ***.2019 г. на Окръжен съд *** ищецът чрез
процесуалния си представител е предявил искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ,
2
във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, ведно с акцесорни претенции за законни лихви от 03.08.2018 г.
до окончателното им изплащане, срещу ЗД “Б. И.“ АД, с ЕИК *** въз основа на която
било образувано т.д. № ***/2019 г. по описа на Окръжен съд ***. Към исковата молба
ищецът е приложил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални
щети с peг. № ***г; протокол за оглед на ПТП от **.05.2018г., ведно с фотоалбум;
експертиза № ***, по ДП № ***г., по описа на РУ- ***; съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни по ДП № ***г., по описа на РУ- ***; допълнителна
Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по ДП № ***г., по описа на РУ-
***; решение № ***г., по АНД № ***г., по описа на PC *** и мотиви към него;
решение № ***2019г., по ВАНД № ***2019г., по описа на ОС ***; епикриза, издадена
от МОБАЛ „***“ от ***.г.; епикриза, издадена от УМБАЛ *** от ***г; епикриза,
издадена от УМБАЛ *** от ***г.; удостоверение от ***.2018г.; фактура № ***г.;
фактура № ***г.; фактура № ***г.; 5бр. Фискални бонове; квитанция от ***.2018г.;
квитанция от ***.2018г.; квитанция от ***.2018г. и претенция с вх. ***г.
На 28.02.2020 г. по делото е постъпил отговор от ответника ЗД “Б. И.“ АД, с
ЕИК ***, с вх. № *** по описа на Окръжен съд ***, видно от които се оспорва
допустимостта на производството в частта, касателно иска с правно основание чл.432.
ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 899,45
лева, тъй като към момент не е била налице допълнителната специална предпоставка за
допустимост по чл. 498, ал.3, във вр. с чл. 496, във вр. с чл. 380 КЗ, тъй като ищецът е
отправил пред застрахователя писмена застрахователна претенция с вх. № *** г.
единствено касателно изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП реализирано на 29.05.2018 г.
С влязло в сила определение по чл.374 ал.1 ГПК от ***.08.2020г., постановено
по т.д. № ***/2019 г. по описа на Окръжен съд *** производството по делото е
частично прекратено в частта на първоначално предявения с исковата молба пряк иск
на увредено лице с правно основание чл.432. ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение
за имуществени вреди с цена на иска от 3 899,45 лева.
Производството по делото е продължило единствено и само относно
дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди следствие на процесното
ПТП, реализирано на 29.05.2018 г.
С Решение № ***.2020г., постановено по т.д. № ***/2019г., по описа на Окръжен
съд *** ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК *** е осъдено да заплати на А. И. А., с ЕГН **********,
сума от 27 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, реализирано на дата 29.05.2018г., в гр. П., на път ***, км. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлена претенцията за законна лихва върху уважената главница
за периода от 03.08.2018г. до 18.10.2018г. вкл., като неоснователна и недоказана. Със
същия съдебен акт е отхвърлен предявения от А. И. А. против ЗД „Б. И.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата от 42 500 лева над уважения до пълния предявен
размер от 70 000 лева, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
отхвърлената главница, считано от 03.08.2018г. до окончателното изплащане. С
посочения съдебен акт е прието, че е налице принос на пострадалия при получаването
на уврежданията, в резултат на процесното ПТП.
С влязло в сила Решение № ***.2021г., постановено по в.т.д. № ***/2021 г., по
описа на АС ***, Решение № ***.2020г., по т.д. № ***/2019г., по описа на Окръжен
съд *** е потвърдено.
Видно от платежно нареждане с дата ***.2023 г. е, че ответникът по делото е
привел на ищеца сума в размер на 1 949,74 лева- исковата претенция, касателно
претендираното застрахователно обезщетение за имуществени вреди от А. А..
3
С определение № ***2023 г. постановено по настоящото дело, влязло в сила на
**.08.2023 г., производството по делото е прекратено частично- по отношение на иск
по чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на претърпени
имуществени вреди в размер на 1 949,74 лева - заплатени разходи за лечени на ищеца в
резултат на ПТП от 29.05.2018 г., поради оттегляне на иска, поради настъпило
плащане от ответника в хода на процеса.
Предмет на делото, след частичното прекратяване, следствие на оттегляне на
иска с предмет чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е акцесорното вземане
касателно лихва в размер на 643,41 лева върху главницата от 1 949,72 лева-
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, следствие на ПТП от 29.05.2018
г., за периода от 01.03.2020 г. до 01.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне
от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението
на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от
закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. С оглед данните по
делото безспорно е, че претенцията за заплащане на обезщетението за имуществени
вреди от процесното ПТП е обективирана до ответника по делото с исковата молба с
вх. № ***.2019 г. на **ОС, по т. д. № ***/2019 г. по описа на **ОС доколкото с
претенция с вх. № ***г. ищецът е отправил искане единствено и само за репариране на
претърпените от него имуществени вреди. Съдебният състав намира, че няма пречка
претенцията по чл. 380 КЗ да бъде предявена и с исковата молба по т.д. № ***/2019 г.
по описа на **ОС, доколкото със същата до ответника е достигнало искането с
нужните затова реквизити, а и видно от отговор на искова молба с вх. № ***.2020 г., по
т.д. № ***/2019 г. по описа на **ОС е не само, че ответникът е бил запознат с
претенцията за заплащане на обезщетението за имуществени вреди, но и е възразил,
касателно дължимостта на това обезщетение, доколкото до този момент същият не е
бил сезиран с такова искане, а е било отправяно до него искане за заплащане на
застрахователно обезщетение единствено и само за неимуществени вреди,
обективирано в претенция с вх. № ***г., поради което възражението, на ответника по
делото, че не е била спазена процедурата по чл. 380 КЗ към момента на депозиране на
исковата молба по настоящото дело е неоснователно. Изтичането на рекламационния
срок по чл.498 ал.3, във, вр. с чл. 496 ал.1 КЗ към датата на предявяване на исковата
молба по настоящото дело -**.03.2023 г. е налице, тъй като ищецът е отправил до
ответника претенцията си за заплащане на исковата сума ведно със законната лихва с
искова молба с вх. № ***.2019 г., по която е било образувано т.д. № ***/2019 г., по
описа на Окръжен съд ***. Константна е съдебната практика, приемаща, че с
депозирането на искова молба в съда лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция за
изплащане на търсеното обезщетение. Към исковата молба са били представени
достатъчно на брой доказателства, с които да бъдат установени основанието и
размерът на претендираните суми, както и ищецът е представил пълни и точни данни
за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
По този начин съдът намира, че ищецът е изпълнил изискванията на чл. 380, ал. 1, вр.
чл. 498, ал. 3 КЗ.
Доколкото производство по делото е прекратено в частта за дължимостта на
обезщетението за заплащане на имуществени вреди следствие на процесното ПТП,
спорен по делото остава въпросът за дължимостта на законната лихва върху
последното и началният й момент. С оглед основанието на заявената претенция за
присъждане на законна лихва следва да се направи разграничение на отговорността на
4
застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава
като функционално обусловена от отговорността на делинквента – чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ. Застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на уведомяването му за настъпилото застрахователното събитие или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна, тъй
като в застрахователното обезщетение което се дължи по чл. 429 КЗ се включва и
лихва за забава. В този смисъл е и константната практика на ВКС обективирана в
Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение №
50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 53/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 50106 от
3.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1865/2021 г., I т. о., ТК и др. В конкретната хипотеза
ответникът по делото е уведомен за претенцията на ищеца за обезвреда на
имуществените вреди с получаването на исковата молба по т.д. № ***/2019 г., по описа
на Окръжен съд *** и именно това е моментът от който се дължи лихва за забава с
оглед отговорността на делинквента. Ищецът по делото е заявил претенция за
присъждане на лихва с начален момент 01.03.2020 г. в хипотезата на чл. 429, ал. 3,
предл. последно КЗ. Както вече беше посочено, същата е дължима от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице към ответника, с оглед диспозитивното
начало, макар и да няма данни по делото кога ответникът е узнал за претенцията- тоест
кога е получил исковата молба по т.д. № ***/2019 по описа на **ОС то по делото е
установено безспорно, че същият най-късно на **.02.2020 г. е узнал за претенцията,
когато е входиран отговорът на исковата му молба. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във
вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
пред него, поради което искането за присъждане на законна лихва с начален момент
01.03.2020 г. на ищеца е основателно. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят е задължен да покрие спрямо ищеца, в качеството му на увредено при
процесното ПТП лице, отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от 01.03.2020 г. - датата заявена от ищеца, с оглед
диспозитивното начало, доколкото по делото се установи, че всъщност датата на която
увреденото лице е предявило претенцията си пред ответника е най-късно 28.02.2020 г.
С оглед изложеното, искът за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.06.2023г. когато ответникът е платил на ищеца
обезщетението за имуществени вреди е основателен. Дължимата законна лихва върху
сумата от 1 949,72 лева за периода 01.03.2020 г.- 01.06.2023 г., изчислено с помощта на
електронен калкулатор Calculator.bg, е в размер на сумата от 655,09 лева, но доколкото
ищецът претендира същата в размер на 643,41 лева, ръководейки се от принципа на
диспозитивното начало следва да му бъде присъдена сума именно в заявения от него
размер.
При този изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явява
основателна, като възраженията за недължимост на същата от ответната страна
респективно са неоснователни. По делото е безспорно установено, че ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е станал причина за завеждане на делото, тъй като
същият не е изплатил в срок дължимото застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, а ищецът е бил принуден да търси правата си по съдебен ред, давайки основание
за започване на настоящото производство. Действително производството по делото е
прекратено частично, но поради оттегляне на иска след настъпило плащане в хода на
процеса, в срока за отговор на исковата молба, с което плащане е погасено
задължението за имуществена застрахователна обезвреда- в същия смисъл
Определение № *** от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Бойка Стоилова: „В случаите на отказ от иска, обаче, което
процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след
предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи
5
заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът…“. На
основание чл.38 ал.2 ЗА, в полза на адвокат М. М.- *АК следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана от него на ищеца безплатна адвокатска помощ в
хипотеза по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА, определено от съда по реда на чл.7 ал.2 т. 2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
минимален размер адвокатско възнаграждение от 495,00 лева, съразмерно с уважения
иск.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса от 77,99 лева, тъй като при
образуване на делото ищецът е бил освободен от внасянето й в съответствие с чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Б. И." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
*** ДА ЗАПЛАТИ на А. И. А., с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 643,41
лева (шестстотин четиридесет и три лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща законна лихва върху сумата от 1 949,72 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на
29.05.2018г. пътнотранспортно произшествие на път ***, км. ***, за периода от
01.03.2020 г. до 01.06.2023 г.
ОСЪЖДА ЗД "Б. И." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. М. М.- *АК, с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА
ОТ 495,00 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева), на основание чл. 38, ал. 2 от
Закон за адвокатурата, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ищеца А. И. А., с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38
ал.1 т. 2 от Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД "Б. И." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Павликени държавна такса в размер на 77.99 лева (седемдесет и седем лева и
деветдесет и девет стотинки), както и сумата от 5.00 лева (пет лева), в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6