Решение по дело №169/2025 на Административен съд - Монтана

Производството се разглежда повторно след връщането му от ВАС за ново разглеждане и изпълнение на дадените указания.

Образувано е по жалба на, [улица], представлявано от управителя П. Т. Б. – Гоцина, чрез адв. Л. А. срещу Уведомление с изх. № ЗТ2-05-10-06327#45 от 26.04.2024 г. на Директор дирекция Бюро по труда Монтана.

В жалбата се твърди немотивираност на оспорения акт, същият издаден въз основа на сключен между страните административен договор. Липсват посочени правни и фактически основания за издаване на акта, както и защо се предприемат действия по възстановяване на цялата сума. Твърди се също необоснованост на постановеното възстановяване на платената по договора сума като се позовава на чл. 26, ал. 2, вр.с чл. 19, т. 2 от договора. Твърди се, че макар заявените от оспорващия работодател позиции с различен код НКПД 94110002 “Помощник кухня, заведение за бързо хранене“ и длъжността по НКПД 94120002 “Помощник кухня/без домашен“, всъщност са в една основна графа - помощници при приготвяне на храна, а установеното разминаване се дължи на техническа грешка на счетоводителя. Оспорва се и компетентността на административния орган, като счита, че е подписано от служител, без посочена длъжност, а Директорът на дирекция“ Бюро по труда“ Монтана няма изрично оправомощаване да уведомява и събира неустойки и други вземания, възникнали от неизпълнение на сключения договор, каквото не е предвидено в представените заповеди. В с.з. адв. А. поддържа жалбата, моли да се отмени оспорения акт, както и да им се присъди адвокатско възнаграждение. В писмено становище подробно описва фактическата обстановка и твърденията на административния орган и последвалото искане за възстановяване на сумата от 16 830,32 лева. На първо място твърди, че процесното уведомително писмо е издадено от некомпетентен орган. За издател на същото е вписана С. У., в качеството ѝ на Директор Дирекция „Бюро по труда“-Монтана, а в същото време писмото е електронно подписано от Н. В. М., за което лице няма упомената, нито длъжност, нито качество, в което подписва. С електронното подписване, реално Н. М. е издател на оспорения акт, с оглед което оспорва нейната компетентност. Алтернативно оспорва и компетентността на С. У. за издаване на процесния акт. По делото са представени три Заповеди на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта /АЗ/, а именно: Заповед, с която, считано от 05.01.2024 г. се прекратява действието на Заповед за временно преназначение на С. Н. У., по реда на чл. 82а от ЗДСл, на длъжността „Директор“ на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ Монтана; Заповед № РД-11-00-428/10.01.2024 г., с която считано от 05.01.2024 г. С. Н. У. е на длъжност „Директор“ на Дирекция „Бюро по труда“ Монтана и Заповед № РД-11-00-1049/24.06.2020 г., с която на директорите на Дирекции „Бюро по труда“ е възложено да сключват договори по проект BG05M9OP001-1.106-0001 „Заетост за теб“ от името и за сметка на АЗ, да подписват допълнителни споразумения и предложения към тях, и други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта. В конкретния случай, в цитирана Заповед не се съдържа оправомощаване на Директорите на Дирекции „Бюро по труда“ да пристъпват към действия по уведомяване и събиране на неустойки и други вземания, възникнали от твърдяно неизпълнение на Договора. Тези действия са изключително правомощие на АЗ, респ. на Изпълнителния ѝ директор или на оправомощено от него лице, както и правомощието за сключване на споразумение за разсрочено плащане на дължими суми по неустойки и възстановяване на неправомерно платени суми, визирано в Общите условия към Договора. В Ръководството също не се установява вменяване на директорите на ДИТ по места да предприемат действия по сключване на споразумения за разсрочено плащане на дължими суми по неустойки и възстановяване на неправомерно платени суми по договори, сключени по проект BG05M9OP001-1.106-0001 „Заетост за теб“ от името и за сметка на АЗ. С оглед изложеното и предвид липсата на писмени или гласни доказателства в обратна насока, се налага логичният извод, че тези действия са изключително правомощие на АЗ, респ. на Изпълнителния ѝ директор или на оправомощено от него лице. Доказателства за такова оправомощаване на Директора на ДИТ Монтана по делото не се съдържат. Отделно счита за невъзможно, както за оспорващия, така и за съда да достигне до извод дали отпореното уведомително писмо с характер на ИАА е подписано именно с КЕП, за който са представени допълнителни писмени доказателства от ответника. На второ място счита, че искането е немотивирано и необосновано, тъй като не става ясно защо се предприемат действия по възстановяване на цялата пратена сума по договора. Позовава се на точка 10.6 от Общите условия за сключване на договори по програмата за финансиране, в която е посочено, че в случай на неправомерно прекратяване изпълнението на поетите задължения по договора, Възложителят, т.е. Агенцията по заетостта, може /а не е длъжна/ да поиска изцяло или частично възстановяване на вече платени суми от вече платената безвъзмездна помощ, съразмерно с тежестта на нарушението, като даде възможност на работодателя да даде своето становище в писмен вид. В нарушение на тези договорени условия за финансово подпомагане, Възложителят в лицето на АЗ, не е посочил каква е методиката за индикации за извършено нарушение, която е използвана, за да квалифицира нарушението, като ниво на допусната тежест на нарушението, а от там и да мотивира своето решение да изисква възстановяване на цялата платена сума от 16830,32 лева. Не е посочено въз основа на кои доказателства е направен извод за неизпълнение на задълженията. Не е ясно защо Възложителят основава своята претенция на разпоредбата на чл. 29 от Договора, а не коментира и не възприема това, че цитираните за прекратени от него договори са на основание изрично писмено изявено желание от служителите и в случая работодателят е изправен пред хипотезата на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 19, т. 2 от Договора, като всички трудови договори са прекратени от наетите работници по тяхно изрично искане. От писменото изложение в молбите за напускане недвусмислено се прави извод за категорично заявена воля от страна на работниците за прекратяване на трудовите им договори и нежеланието им да се възползват занапред от програмата за заетост. Същевременно административният орган поддържа становището, че по отношение на три от първоначално заетите лица, на три от заявените длъжности, няма допуснато нарушение, а именно: „готвач“, „снабдител - доставчик“ и „помощник кухня, заведение за бързо хранене“. По отношение на втората бройка за длъжността „помощник кухня, заведение за бързо хранене“, считано от 22.03.2021 г. е назначено лицето И. С. И., съгласно трудов договор № 58/19.03.2021 г. и освободена, считано от 15.11.2021 г., с отработени общо 7 месеца и 26 дни. За тази длъжност АЗ приема, че субсидираният период на заетост е до 21.09.2021 г., а срокът за наблюдение на ангажимента за устойчивост е до 21.12.2021 г., т.е. субсидираната заетост е изпълнена изцяло /шест месеца/, а от тримесечната заетост на несубсидирания период, която работодателят има задължение да запази, не са изпълнени 1 месец и 4 дни. Видно от представен по делото трудов договор № 076/26.04.2022 г., на това работно място, считано от 26.04.2022 г. е назначено лицето С. С. К., която е освободена на 29.09.2022 г. или това лице е отработило 5 месеца и 6 дни, т.е. с повече от 4 месеца от този неспазен един месец и 4 дни останал от предходния служител на тази длъжност И. И.. След освобождаването на С. К. мястото е заето от Д. М. И., която е назначена на 18.09.2023 г. и правоотношението ѝ е прекратено на 01.07.2024 г., поради което счита, че ангажиментът на дружеството е изпълнен в срок, имайки предвид и удължаването срока на проекта, съгласно писмата представени от АЗ. Отбелязва, че от представената от страна на ответника Служебна бележка изх. № 60-02-05-12870/20.06.2025 г. на ДИТ-Монтана, лицето С. К. е била регистрирана, като безработно лице, считано до 25.04.2022 г. и веднага на следващия ден, това лице е назначено на работа в дружеството, съгласно трудов договор № 076/26.04.2022 г. С оглед на изложеното, счита че дружеството не дължи претендираните суми, тъй като е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 19, т. 2 от Договора, а именно, че работодателят не търпи санкция, в случай че трудовият договор с наето лице е прекратен едностранно от наетото лице. Тази хипотеза, макар и заявена от наша страна, не е по никакъв начин коментирана от АО и липсва становище от АЗ в тази връзка. В подкрепа на изложеното, по делото е представена и приета като доказателство молба № 012/15.10.2021г. от И. С. И., с която иска работодателя да я освободи от заеманата длъжност, считано от 15.11.2021 г., т.е. работникът е отработил едномесечното си предизвестие, преди правоотношението ѝ да бъде прекратено. Същата е ситуацията и с двете лица, последователно наети на първата бройка длъжност „Помощник кухня, заведение за бързо хранене“, а именно: С. П. И. и Т. Т. В., които също са отработили предизвестията си преди да бъдат освободени. Работодателят „Хаус Консулт“ ЕООД е изпълнил задължението си по чл. 15 от Договора, като е представил на Дирекция „Бюро по труда“ Монтана акта за прекратяване на трудовото правоотношение на И. И., както и Карта за участие за същото лице, с оглед което АО е уведомен за прекратяването на правоотношението. Въпреки това, от АЗ не е насочено подходящо безработно лице, което да заеме длъжността „Помощник кухня, заведение за бързо хранене“ с код по НКПД 9411-0002, с оглед осигуряване на изпълнение на проекта. В о.с.з., проведено на 19.06.2025г. процесуалният представител на ответника заяви пред съда, че АЗ, респ. ДИТ-Монтана, няма задължение да насочва безработни лица, с оглед което работодателят сам се е интересувал и назначил лице, което отговаря на изискванията на проекта и договора за заемане на тази длъжност. Счита също така, че в Договора не е предвиден краен срок за изпълнение на ангажиментите, нито е посочен срок на проекта. От приложените по делото писма на АЗ до работодателите, сключили договори по проекта, може да се направи извод, че срокът на проекта е двукратно удължаван – първоначално е посочен срок за изпълнение не по-късно от 31.12.2022 г., след което срокът е удължен до 31.05.2023 г., а след това до 31.12.2023 г. Предвид това и с оглед изложеното, счита че дружеството, в качеството си на работодател и страна по договор № ЗТ2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. за осигуряване на заетост по проект “Заетост за теб“ е изпълнило ангажимента си /субсидирана и несубсидирана заетост/ в рамките на Проекта. Отбелязва още, че видно от представените по делото длъжностни характеристики на служителите, заети в различни периоди по изпълнение на Договора /субсидиран и несубсидиран/ на длъжност „Помощник кухня“ са идентични без значение на посочения код по КИД, т.е. при този работодател задълженията и отговорностите на тези лица са идентични и структурата на неговото предприятие няма разделение на тези длъжности по код, йерархична зависимост и т.н. Предвид това, неоснователно е формализирането до посочване на друг код от страна на АЗ, респ. ДИТ-Монтана с оглед обосноваване законосъобразността на оспореното уведомително писмо. Моли за отмяна на оспореното Уведомление изх. № ЗТ2-05-10-06327#45 от дата 26.04.2024 по Договор № ЗТ2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г., с което от „Хаус Консулт“ ЕООД се изисква възстановяване на сумата от 16 830.32лв. Претендира разноски съгласно списък, представен по делото в о.с.з., проведено на 26.06.2025 г.

Ответната страна чрез процесуалния си представител юрк. Б. оспорва жалбата. В писмени становища излага подробни съображения за приложимостта на чл. 29 от договора. Позовава се на изпратени до работодателя писмени уведомления за неизпълнение на договора и предупреждения, че работодателят следва да възстанови цялата сума по договора. В писмена защита моли да остане в сила писмо per. № 3T2-05-1006327#45 от 26.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда" /ДБТ/ Монтана, като правилно и законосъобразно. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Обръща внимание на начина на изчисляване ангажимента за изпълнение на устойчива заетост по проекта за конкретния договор. В случая работодателя е кандидатствал за разкриване на 4 работни места представляващи 100% заетост. От тях 3 работни места са 75 % заетост, за които поема задължителен ангажимент за устойчивост. За едното работното място „Помощник кухня, заведение за бързо хранене“ с код по НКПД 9411-0002, поради обективна невъзможност на Дирекция „Бюро по труда“ Монтана да насочи подходящи безработни лица в двумесечен срок от освобождаването на последното заето лице, работното място е закрито, като работодателят не подлежи на санкция. За работното място „Готвач“ с код по НКПД 5120-2001, е спазен ангажимента за устойчива заетост. За работното място на длъжност „Снабдител доставчик“ с код по НКПД 4321-2015, е спазен ангажимента за устойчива заетост. За второто работно място на длъжност „Помощник кухня, заведение за бързо хранене“ с код по НКПД 9411-0002, наетото лице е освободено преди да е изпълнен срокът за наблюдение на изпълнението на ангажимента за устойчива (несубсидирана) заетост и не е изпълнен ангажиментът за устойчива заетост. Работодателят е сключил трудови договори с други лица за изпълнение на длъжност „Помощник кухня (без домашен)“ с код по НКПД 94120002, която длъжност не отговаря на заявената длъжност „Помощник кухня, заведение за бързо хранене“ с код по НКПД 9411-0002, съгласно заявката за включване в проекта, каквото е изискването на чл. 9 от Договора, който еднозначно гласи: „Работодателят се задължава да осигури заетост на избрано/и от него лице/лица на заявените работни места и длъжности, посочени в Заявката по проекта, като запази заетостта на не по-малко от 75% от заетите работни места за период, равен на половината на периода на субсидираната заетост“. С оглед съдържанието на чл. 9 от договора, счита че не може да се прилага хипотезата за назначаване на лица на длъжности със сходни функции, тъй като не кореспондира с разпоредбите на договора и на посочените условия и критерии в подадената от Работодателя заявка за включване в проекта. Длъжността, на която се наемат лица по заявката се определя с нейния код по Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/. В случая неизпълнението на договора произхожда от това, че назначените лица на мястото на освободените лица са назначени с друг код по НКПД, а не по този код, който е посочен в заявката. В случая от страна на работодателя има неспазване на заявката, т.е. изменение на условията за допустимост на заявката и кандидатстване по проекта. Счита, че за една и съща позиция следва да се приеме случая, при който единичната група професии по код от НКПД, съвпада с единичната група професии, за която работодателят е подал заявка за разкриване на свободни работни места и за която лицето кандидатства по проекта. Съгласно Методологични бележки към НКПД 2011 г., раздел „Структура на НКПД-2011 и схема на кода“, единичната група професия се определя от първите четири цифри от кода за длъжността от НКПД. НКПД-2011 се прилага от всички предприятия и организации и осигурява единство при управление на труда и трудовите отношения. Всяка длъжност в НКПД-2011 се кодира посредством уникален осемзначен цифров код, който съдържа информация за единичната група, към която се класифицира длъжността, минималното образователно и квалификационно ниво за заемането й и поредният номер на длъжността в единичната група. Длъжността се означена с осемзначен цифров код, в който първите четири знака указват единичната група, петият знак указва минималното образователно и квалификационно ниво за длъжността, а последните три цифри са пореден номер на длъжността в единичната група. В трудовите договори наименованията на длъжностите се включват за ясно определяне на работните задължения и отговорности. В различни административни дейности, като например при провеждане на административни проверки или при подаване на документи за социално осигуряване, наименованията на длъжностите се изискват за идентификация на служителите. Спазването на наименованията на длъжностите от НКПД осигурява яснота и стандартизация в областта на трудовите отношения и пазара на труда в България. Основна последица от съществуването на НКПД е установяването на т.н. „осигурителни прагове“, които задължават Работодателя предвид сферата на неговата стопанска дейност и вида труд, който ще полага конкретното наето лице, да превежда осигуровки върху определен минимален доход – дори и ако договореното трудово възнаграждение е по-ниско. В договорът не е предвидена възможност за частично изпълнение на задълженията от страна на работодателя и следователно налагане на санкция за частично неизпълнение. Агенция по заетостта неколкократно е давала или посочвала индикации за извършено нарушение от страна на Работодателя по изпълнение на договора. На общо достъпно място в интернет пространството на електронната страница на Агенцията по заетостта също е качено важно напомняме до всички работодатели, че краен срок за изпълнение на проекта е 31.12.2023 г. и при неизпълнение съгласно чл. 9, ще бъдат предприети мерки, съгласно чл. 29 от договора. Работодателя „Хаус Консулт” ЕООД, периодично е уведомяван за това с уведомителни писма рег. № ЗТ2-05-10-06327#38 от 05.04.2022 г., рег. № ЗТ2-05-10-06327#40 от 04.05.2023 г. и рег. № ЗТ2-05-10-06327#43 от 12.10.2023 г., с които му е даван допълнителен срок за изпълнение на задължението за „устойчивост и заетост”, но въпреки това задължението не е изпълнено. Въз основа на справка е установено, че лицето Д. М. И. има сключен трудов договор на 18.09.2023 г. на длъжност „Помощник кухня (без домашен)“ с код по НКПД 94120002, който код не отговаря на посочения в заявката. Със същото лице има сключено допълнително споразумение, но според условията на Проекта работодателя следва да назначи нови хора /безработни лица/ с цел увеличаване на заетостта, а не да преназначава вече работещо лице от длъжност в длъжност. Същевременно допълнителното споразумение, с което е променен кода на длъжността по НКПД на лицето е 17.05.2024 г., т.е. след оспореното уведомително писмо от 26.04.2024 г. За да бъдат изпълнени посочените в договора условия, заетостта (субсидирана и устойчива) на наетите лица по договора за осигуряване на заетост, работодателят „Хаус консулт"ЕООД следва да е назначило ново лице, след 15.11.2021 г. на длъжност "Помощник кухня, заведение за бързо хранене" с код НКПД 94110002, както е заявеното и посочило в заявката към сключения договор с Агенцията по заетостта, което не е изпълнило. Твърденията на дружеството работодател, че длъжностите с различен код НКПД са идентични, не следва да се кредитират от съда, предвид изрично дадените методични указания/бележки към Национална класификация на професиите и длъжностите 2011, конкретно в раздел Правила за класифициране. В приложени от самото дружество - трудов договор на С. П. И. № 059/30.03.2021 г. за длъжността "Помощник кухня, заведение за бързо хранене" с код НКПД 94110002 и длъжностна характеристика, подписана от същия и трудов договор № 058/19.03.2021 г. с И. С. И. и подписана от нея длъжностна характеристика със същия код, но вече „топла" и „студена" кухня, т.е. дружеството е посочило различни изисквания към наеманите работници. Същото се потвърждава и от приложен трудов договор № 063/15.06.2021 г. с Т. Т. В., назначена на длъжност "Помощник кухня, заведение за бързо хранене" с код НКПД 9411002, но с приложена подписана длъжностна характеристика за помощник готвач. За изпълнението на поетите ангажименти е указвано на дружеството-работодател, същото не е предприело мерки за тяхното своевременно отстраняване, дирекция „Бюро по труда" Монтана не е уведомена по надлежния ред, нито пък е заявено за тези обстоятелства, като дирекцията разполага с възможност да насочва лица, търсещи работа с подходяща квалификация и опит към дружеството за сключване на трудов договор. Писмото е обосновано и мотивирано, в него изрично са посочени установените факти и обстоятелства, които се установяват и по делото, както и са посочени нарушените норми на чл. 9 и чл. 26 от договора. Издател на акта е директор на дирекция „Бюро по труда" Монтана, на когото са делегирани чрез заповед правомощия от Агенция по заетостта и са спазени процесуалните правила. Моли за оставяне в сила на оспореното Писмо и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Проект „Заетост за теб“ /л. 136-140/, в т. 1, същият предвижда предоставяне на подкрепа за реинтеграция в заетост на безработните лица, останали без работа, вследствие на възникналата пандемия. Целевата група по проекта са безработни лица, регистрирани в дирекция Бюро по труда (ДБТ), а изпълнението изисква наемане на такива лица на пълно или непълно работно време (най-малко 4 часа) за период до 6 месеца. Управляващият орган е Министерство на труда и социалната политика, а бенефициент – Агенция по заетостта.

Съгласно подадена от „Хаус Консулт" ЕООД и одобрена по допустимост Заявка за участие в Проект „Заетост за теб“, дружеството заявява две работни места на длъжност „Помощник кухня, заведение за бързо хранене" с код по НКПД 9411-0002, едно работно място на длъжност „Готвач" с код по НКПД 5120-2001 и едно работно място на длъжност „Снабдител доставчик" с код по НКПД 4321-2015, всички с период на заетост 6 месеца.

Със сключен Договор № 3T2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. между Агенция по заетостта - Възложител и „Хаус Консулт“ ЕООД – Работодател, страните са се съгласили Работодателят да наеме на трудов договор на пълно или непълно работно време насочено/и и одобрено/и от Възложителя безработно/и лице/а по условията на Проект „Заетост за теб“ (чл. 1 на договора), а Възложителят да предостави средства от бюджета на Проекта за същите тези лица и при същите условия на Проекта, за период до шест месец, съгласно посочените в чл. 2 на Договора разходи за трудово възнаграждение.

Съгласно одобрени и насочени от Агенцията лица, дружеството сключва трудови договори със следните лица: С. П. И., считано от 01 04 2021 г. на длъжността „помощник кухня, заведение за бързо хранене с код по НКПД 9411-0002; В. Л. Л., считано от 01 03 2021 г. на длъжност „готвач“ с код по НКПД 5120-2001; С. И. Б., считано от 01 03 2021 г. на длъжност „снабдител доставчик“ с код по НКПД 4321-2015 и И. С. И., считано то 22 03 2021 г. на длъжността „Помощник кухня, заведение за бързо хранене“ с код по НКПД 9411-0002.

Въз основа на подадена, на дата 26 04 2021 г. молба за освобождаване от С. П. И., трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед, считано от 26 05 2021 г., което е в рамките на едномесечно предизвестие. В заповедта като правно основание е цитиран чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. /л. 65-66/

Въз основа на подадена, на дата 15 10 2021 г. молба за освобождаване от И. С. И., трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед, считано от 15 11 2021 г., което е в рамките на едномесечно предизвестие. Посоченото в заповедта правно основание е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. /л. 71-72/

Сьгласно сключен трудов договор от 15 06 2021 г. на длъжността „Помощник кухня“ заведение за бързо хранене с код по НКПД 94110002 е назначено лицето Т. Т. В., който трудов договор е надлежно регистриран в НАП /л. 38/.

Въз основа на подадена молба за освобождаване от Т. В., при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие), алтернативно при условията на чл. 326, ал. 1 от КТ (с едномесечно предизвестие), без да има данни за датата на подаване на молбата (липсва посочването на такава) /л. 57/, трудовото правоотношение с това лице е прекратено със Заповед, считано от 01 09 2021 г. /л. 56/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. От същата заповед е видно, че не е изплащано обезщетение за срок на неспазено предизвестие.

Сьгласно сключен трудов договор от 26 04 2022 г., надлежно регистриран в НАП /л. 39/, на длъжността „Помощник кухня“ (без домашен) с код по НКПД 94120002 е назначено лицето С. С. К.. Договорът е прекратен на дата 29 09 2022 г.

Съгласно представените от Агенция по Заетостта служебни бележки /л. 149-153/ Т. Т. В. и С. С. К. са регистрирани в бюрото по труда като безработни лица преди да бъдат назначени в „Хаус консулт“ ЕООД.

С оспореното Уведомление, от управителя на „Хаус консулт“ ЕООД е поискано, в 14 работни дни, възстановяване на изплатени средства по сключен с Агенция по заетостта Договор № 3T2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. за осигуряване на заетост, които са на стойност 16830,32 лв. В писмото е посочено, че цитираният договор е сключен въз основа на Проект „Заетост за теб“, като работодателят е поел ангажимент да запази заетостта на не по-малко 75 % от заетите работни места за период равен на половината на периода на субсидираната заетост. При неизпълнение на този ангажимент, съгласно чл. 9 от договора, който е с краен срок 31 05 2023 г. работодателят следва да възстанови всички изплатени средства по проекта като ще му бъде ограничено участието в проекти, мерки и програми, реализирани от възложителя, за срок от две години. Посочени са имената на назначените лица, длъжностите и датите на които същите са назначени, както и датите на които са освободени лицата Т. Т. В. (назначена на мястото на С. П. И.) и И. С. И..

С писмо до ДБТ Монтана (и всички останали дирекции) на 10 10 2023 г. и във връзка с приключване на дейностите по Проект „Заетост за теб“ и с цел гарантиране устойчивата заетост и избягване налагане на санкции на работодателите, същите следва да се уведомят, че ангажимента за запазване на заетостта не по-малко от 75 % следва да бъде изпълнен не по-късно от 31 12 2023 г. /л. 158/

Съгласно писмо от Информационно обслужване /л. 162-164/ лицето С. Н. У., асоциирана с Д. Б. по труда Монтана, има издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП) на дата 12 02 2024 г. със срок на валидност 365 дни и подновен на 11 02 2025 г., валиден до 11 02 2026 г.

По делото са представени още длъжностни характеристики за длъжността „Помощник кухня“, органиграма на дружеството, Методологични бележки от Н. К. на професиите и длъжностите; доказателства за извършваните плащания по сключения договор.

С Определения от 22 05 2025 г. и 03 06 2025 г. и Протоколно определение от 19 06 2025 г. съдът е давал указания и е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресата на акта. Подадена е на 17 05 2025 г., видно от поставения върху същата щемпел с входящ номер 1232 на Административен съд Монтана /л. 2 на адм.д. № 235/2024 г./, без данни за надлежно получаване на оспореното уведомление (от представеното известие не може да се установи какъв документ е изпратен). Същевременно в самото уведомление не е посочен срок и орган, пред който същото подлежи на оспорване, поради което и жалбата се явява допустима за разглеждане по същество.

Страните не спорят по фактическата обстановка. Спорът е свързан с подвеждането на тази фактическа обстановка към съответния правен и договорен режим.

Съгласно т. 8 на П. З. за теб - „План за изпълнение/Дейности по Проекта“ /л. 138/ предвижда, че с цел осигуряване на устойчивост по проекта, работодателят ще бъде длъжен да запази заетостта на 75 % от подкрепените лица за период, равен на половината от периода на субсидираната заетост.

Съгласно Ръководство за работа на конкретния бенефициент /Ръководството/, Раздел „ВАЖНО“, п. Б) (л. 9 на Ръководството) /л. 90 на делото/ е посочено, че Работодателят възстановява изплатените средства за лицето/ата по Проекта, в случай, че едностранно прекрати трудовия/те договор/и с лицето/ата по причини, които не са свързани с виновно неизпълнение на трудовите му задължения, както и по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по инициатива на Работодателя или на основания изрично посочени в договора за осигуряване на заетост) Работодателят не може да участва в проекти, мерки и програми, реализирани от Агенцията по заетостта, в срок от 2 (две) години, в случай на едностранно прекратяване на договор за осигуряване на заетост от страна на Агенцията по заетостта или при неизпълнение на условието за осигуряване на устойчива заетост съгласно условията на проекта, считано от датата на неговото прекратяване.“

Съгласно т. 5.1. от същото Ръководство визира, че целева група по Проекта са безработни лица, регистрирани в дирекции „Бюро по труда“ /ДБТ/, а т. 5.3. задължава Работодателят да осигури заетост на избрано/и от него лице/лица на заявените работни места и длъжности, посочени в Заявката (Приложение № 1) по проекта, като запази заетостта на не по-малко от 75% от заетите работни места за период, равен на половината на периода на субсидираната заетост.

В раздел „Проследяване на устойчива заетост“ на Ръководството (л. 34) /л. 102 на делото) е предвидено, че с цел гарантиране на устойчивост, работодателят е длъжен да запази заетостта на 75% от заетите работни места за период, равен на половината на периода на субсидираната заетост.; В периода на устойчива заетост съгласно подписния договор между АЗ и работодателя, ДБТ няма ангажимент за насочване на подходящи БЛ. При изявено писмено желание от страна на работодателя, за насочване на безработни лица, ДБТ следва да изпълни молбата на работодателя. Липсата на подходящи БЛ, насочени от ДБТ в периода на устойчива заетост, не води до отпадане на задължението на Работодателя за изпълнение на клаузите по договора.

Съгласно чл. 8 от Договор № 3T2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. – При отпадане на лице, включено в заетост по чл. 2, преди планирания край на субсидираната му заетост, същото може да бъде заменено от друго лице за оставащия срок на заетостта след насочване и одобрение на лицето от страна на Възложителя.

Съгласно чл. 9 от Договор № 3T2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. – Работодателят се задължава да осигури заетост на избрано/и от него лице/а, по чл. 2 на заявените работни места и длъжности, посочени в Заявката (Приложение № 1) по Проекта, като запази заетостта на не по-малко от 75 % от заетите свободни работни места за период, равен на половината на периода на субсидираната заетост.

Съгласно чл. 19, т. 2 от Договор № 3T2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. – Работодателят има право да прекратява сключените трудови договори по реда на КТ с лицата по чл. 2, преди изтичане на уговорения в тях срок, в следните хипотези: т. 2 при едностранно прекратяване на участието в Проекта от страна на наетото лице.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Договор № 3T2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. – Работодателят възстановява изплатените по чл. 2 средства за съответното/ите лице/а по Проекта, когато през периода на предоставяне на средства от Възложителя по реда на настоящия договор, едностранно прекрати трудовия договор с лицето по причини, които не са свързани с виновно неизпълнение на трудовите му задължения, както и по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, по инициатива на Работодателя. Съгласно втората алинея на същата разпоредба – Работодателят не търпи санкция, в случай, че трудовият договор с наетото/ите лице/а е прекратен на основание някое от хипотезите по чл. 19 от настоящия договор.

Съгласно чл. 29 от Договор № 3T2-05-10-06327#3 от 18.02.2021 г. – При неспазване на задължението по чл. 9 Работодателят следва да възстанови всички изплатени по Проекта средства и няма да може да участва в Проекти, мерки и програми, реализирани от Възложителя, в срок от две години, считано от датата на прекратяването му.

Съгласно чл. 19ж от АПК - Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.

Съдът въз основа на вмененото му от законодателя служебно начало /чл. 168 от АПК/ извърши проверка на всички основания за законосъобразност спрямо оспорения акт.

По отношение на компетентността на административния орган.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, а именно от Директор на Дирекция „БТ“ Монтана, които функции се изпълняват от лицето С. У. и това безспорно се установява от съответно установеното за целта място за подпис на неговия издател, което е в края на писмото (наречено и оспорено като Уведомление). В тази връзка неоснователни са възраженията, че издател на акта е лицето Н. В. М., чийто подпис стои в началото на писмото при неговия регистрационен номер. Това лице е служител, който е въвел същият този акт в електронната система, за да получи съответен регистрационен номер и дата, но това не го прави издател.

По отношение компетентността на лицето С. У. този състав има предвид, че Проект "Заетост за теб" се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси4 2014- 2020“/ОП РЧР/, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Съгласно тази програма и проект Управляващ орган е Министерството на труда и социалната политика /МТСП/, а бенефициент е Агенцията по заетостта.

Съгласно Заповед № РД-11-00-1049/24 06 2020 г. Изпълнителен директор на АЗ /л. 125, том трети/ възлага на Директорите на Дирекции „Бюро по труда“ да сключват договори по Проект „Заетост за теб“, от името и за сметка на Агенцията, да подписват допълнителни споразумения и приложения към тях, и други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта. С. Р. предвижда изпълнението на проекта да се осъществява от ДБТ, които съставят съответните актове и документи. В този смисъл е т. 3 на раздел VII на Ръководството /л. 102 на делото/, където са предвидени условията, редът и документите, които се съставят от тези дирекции, включително и в случаите когато при проследяване на устойчивата заетост следва да се издадат актове за възстановяване на изплатените суми, какъвто е настоящият случай. С оглед на това, видно от Заповед № РД-11-00-428 от 10 01 2024 г., С. У. заема длъжността Директор на Дирекция „БТ“ Монтана. /л. 126, том трети/, поради което този състав счита, че административният орган е надлежно оправомощен и с нужната компетентност да издава акт от вида и с характер на оспорения. Този орган има издаден и квалифициран електронен подпис, валиден в периода на издаване на оспорения акт, което е удостоверено от доставчика на този подпис, поради което и актът се явява валидно подписан.

По отношение приложимостта на материалния и процесуалния закон.

Оспореният акт е лишен изцяло от фактически обстоятелства, респ. мотиви, каквото е императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а това е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да бъде отстранено във фазата на съдебното производство. В акта са цитирани договорните основанията, на които същият се издава, но липсва описание на каквито и да било факти и обстоятелства релевантни към твърдението за неспазен ангажимент по чл. 9 и необходимостта от запазване на 75 % от наетите лица. Единственото, което е посочено, това е целта на проекта, сключеният между страните договор, насочените и назначени лица, ведно с прекратяване на трудовите им договори и извършени плащания, все безспорни обстоятелства, от които не може да бъде направен извод с последиците на органа. За първи път в хода на първоначално образуваното съдебно производство, след подаването на жалба, административният орган, чрез своя процесуален представител развива съображения и описва фактически обстоятелства, каквито няма описани в оспорения акт, а попълване на акта с мотиви, едва в съдебната фаза е недопустимо. В тази връзка преди издаването на акта административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях и въз основа на кои доказателства приема за установени, за да приложи съответната правна норма. В случая липсата на посочени фактически обстоятелства е довело и до липсва на какъвто и да било анализ, а от там и до липсата на мотиви. Допустимо е мотивите да бъдат изложени и в друг документ, съставен в административното производство от органа или негови помощни органи, в който смисъл е незагубилото действие Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, но такива не се представят по делото. Същевременно е недопустимо събраните доказателства да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, както и фактите, които се приемат за доказани от тях да се посочват за първи път след сезиране на съда, каквато е и константната практика на ВАС.

От така оспореното писмо не е ясно какъв е периодът на действие на Проекта, респ. на сключения договор, какъв е периодът на субсидираната, респ. на устойчивата заетост за всяко едно лице и длъжност, въпреки възможността за извеждане на тези факти и обстоятелства от доказателствата по делото. Защо се приема, че с назначаването на лица, регистрирани в бюрото по труда, т.е. от целевата група на Проекта, изискването за устойчива заетост не е спазено, в който смисъл са и възраженията на оспорващото дружество. Всички тези обстоятелства са релевантни при вземането на решение, респ. обосноваване на същото. В тази връзка едва в с.з. се навеждат съображения, че назначените лица са на длъжност, която е с различен код по НКПД. Не са обсъдени основанията поради които се е стигнало до прекратяване на трудовите договори на С. И., Т. В. и И. И., респ. тези обстоятелства, как се тълкуват на базата на предвиденото в Раздел „ВАЖНО“, п. Б) на Ръководството и чл. 26 на сключения Договор. Поради липсата на изложени съображения, а единствено направен извод за неспазен ангажимент, не става ясно кое е спорно и кое безспорно, последното разграничено едва в последното по настоящото дело с.з. В тази връзка и само на това основание – липса на мотиви, оспореният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, тъй като нито органът, нито съдът могат във фазата на съдебното производство да запълват този пропуск.

Извън изложеното, безспорно по делото се установява, че Проект „Заетост за теб“ се реализира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Целта на проекта е да се предостави подкрепа за реинтеграция в заетост на безработните лица, останали без работа вследствие от възникналата пандемия и разпространението на коронавируса COVID-19. Проектът цели да окаже навременна подкрепа на работодатели за наемане на безработни лица чрез осигуряване на субсидия за заетост. Условията за изпълнението на този Проект са предвидени в Ръководство за работа на конкретния бенефициент. Именно в това Ръководство изрично са посочени основанията, при които работодателят възстановява изплатените средства за лицето/ата по Проекта – п. Б, а именно когато едностранно прекрати трудовия/те договор/и с лицето/ата по причини, които не са свързани с виновно неизпълнение на трудовите му задължения, както и по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по инициатива на Работодателя или на основания изрично посочени в договора за осигуряване на заетост, като по отношение на основанията в договора, към който препраща Ръководството, то същите са посочени в чл. 26 и чл. 29 на сключения Договор № ЗТ2-05-10-063272#3 от 18.02.2021 г. В тази връзка видно от втората алинея на чл. 26 същата предвижда хипотеза, при която работодателят се освобождава от санкцията да възстанови изплатени средства, а именно, когато трудовият договор е прекратен едностранно от страна на наетото лицето. Същевременно текста на чл. 29 не дерогира втората алинея на чл. 26 от същия този договор.

Тук е от значение да се отбележи, че видно от представените по делото молби за освобождаване от работа на назначените лица - С. И., Т. В. и И. И., същите са заявили изрично желанието си за напускане, а видно от Заповедите за прекратяване на трудовите им правоотношения, същите са освобождавани след изтичането на срок от 30 дни, което е правното основание по чл. 326, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КТ. Вьпреки че трудовите договори са прекратявани след изтичане на едномесечно предизвестие, в тези Заповеди е отразено погрешно правно основание - чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, погрешно, защото последното не съответства и не отразява реално действителната фактическа обстановка, а именно, че лицата са подали един месец по-рано молби за прекратяване на трудовото им правоотношение, работили са един месец, колкото е срокът на предизвестието и едва след изтичането на този срок, трудовият им договор е прекратен, тъй като работодателят няма друга законова възможност. Въпреки че в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение от лицето Т. В. липсва дата на нейното подаване, от липсата на изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, може да се направи същият правен извод, като това обстоятелство е следвало да бъде надлежно проверено от административния орган. С оглед на изложеното и при изрично договореното в чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 19 на договора, този състав счита, че възстановяване на средства поради едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на наетото лице, не се дължи. Следва да се има предвид, че хипотезата, указваща условията за освобождаване от възстановяване на изплатените средства се отнася за субсидирания период, арг. от чл. 26, ал. 1 на договора, поради което на по-голямото основание тази хипотеза е приложима и в периода на устойчивата /несубсидирана/ заетост. По този начин въпросът е уреден и в Ръководството.

Отделно от тази освобождаваща, възстановяване на средства, норма, този състав установява цялостно изпълнение на ангажимента за устойчива заетост по сключения Договор № ЗТ2-05-10-063272#3 от 18.02.2021 г., т.е. липсва твърдяното от АО неизпълнение на ангажимента за устойчива заетост в рамките на изискуемите 75 %. Безспорно е, че по силата на сключения Договор, одобреният Проект и Ръководство, няма пречка на мястото на напуснало лице, да бъде назначено друго такова от целевата група. В тази връзка и с оглед на представените от ответната страна служебни бележки, за регистрация в ДБТ, за процесния период, на наетите от работодателя лица, същите безпротиворечиво установяват активно негово поведение (въпреки напускането на трима от четиримата насочени и наети лица), целящо спазване на всички условия по сключения договор и конкретно условията и срокът на устойчива заетост, като са назначавани други безработни лица на длъжността – „Помощник кухня“ на мястото на напусналите. Видно от представените служебни бележки от ДБТ Монтана, лицата Т. В. и С. К., са с регистрация в Бюрото по труда за времето на действие на сключения договор или същите са лица от целевата група.

Тъй като АО приема изпълнение на ангажимента за две от назначените лица – готвач и доставчик-снабдител, проблемът остава в една от двете бройки помощник кухня. По отношение на първата бройка – ангажимента е приет за приключил, тъй като АЗ / БТ не е имала възможност да изпрати безработно лице в периода, в който е прекратено трудовото правоотношение с Т. В.. По същото време, обаче е действащо трудовото правоотношение с И. И., поради което ангажимента остава в изискуемите 75 %, т.е. трима от наетите лица продължават да работят в дружеството. След прекратяване на трудовия договор с това лице, обаче, устойчивата заетост спада под изискуемите 75 %. Това, обаче все още не означава неспазване на ангажимента, предвид възможността за наемане на други безработни лица във времето на действието на Проекта, в който смисъл са и твърденията и представените от ответната страна доказателства. С оглед на тази възможност, на длъжността „помощник кухня“, на дата 26 04 2022 г. е назначено лицето С. С. К., която е освободена на 29.09.2022 г. и която на практика отработва повече от останалия период от предходно напуснал служител, а именно И. И., на която длъжност, до крайният срок на ангажимента, не е достигал един месец и четири дни. С назначаването на безработното лице С. К., устойчивата заетост от 75 % се явява спазена, тъй като за четирите наети по Проекта лица за срок от общо девет месеца (6 субсидирана + 3 {1/2 от 6} несубсидирана), трима от тях работят тези изискуеми пълни девет месеца.

Доколко по време на съдебното производство стана ясно, че административният орган счита, че наетото лице/а (без да посочва за кое) не е/са назначавани с кода на длъжността посочена в заявлението и поради това няма съответствие с код по НКПД, т.е. назначаването не е на длъжността „Помощник кухня заведение за бързо хранене“, а на длъжността „Помощник кухня без домашен“, то на първо място тези обстоятелства е следвало да бъдат посочени и анализирани в издадения акт, без да съществува правна възможност, липсата им да бъде попълвана едва в с.з.

На следващо място, безспорно е, че Националния класификатор на професиите и длъжностите /НКПД/ има за цел да осигури получаването на съвместима и сравнима информация на европейско и международно ниво за професионалната и длъжностна структура на работната сила от администрацията на страната, както и за статистически цели. Тези конкретни цели на НКПД действително дават една стандартна рамка за видовете длъжности и техните функционални задължения и този класификатор е приложим от работодатели и администрация.

Одобреният Проект, обаче, респ. приетото Ръководство, включително сключеният Договор изисква наемането на безработни лица, с оглед подкрепата им и реинтеграция в заетост, и не предвижда/не поставя изисквания тези наети лица да са под точно определен код по НКПД, доколкото това има отношение към нуждите на всеки отделен работодател. Това, че в заявлението за участие, дружеството посочва такъв код, също не се отразява, нито променя условията по Проекта, а единствено има значение за целите и приложението на този класификатор, т.е. не се отразява върху целите и приложението на Проекта, респ. за изпълнение на условията по него. Същевременно, нито в Ръководството, нито в сключения Договор има изискване/поставяно условие, наетите лица да са на изрично заявените по НКПД кодове. Това и няма как да бъде предвидено, тъй като този класификатор е национален и както се каза по-горе, същият преследва цели, които имат едно по-широко изучаване анализиране и прогнозиране на професионалната структура, както и за статистически цели, които цели, нямат отношение към конкретния Проект, който има за цел наемане на работа на безработни лица за определен период (субсидиран и несубсидиран), което в случая безспорно е изпълнено.

Извън това, заявените от оспорващото дружество две бройки „Помощник кухня“ са от една обща група 941 „Помощници при приготвянето на храна“ и назначаваните лица са изпълнявали именно задачите за този вид група. В случай че АО е счел, че тези помощници са изпълнявали други задачи, различни от първоначално насочените, респ. дружеството разполага с трудов капацитет и осигурява работа на длъжностите и по двете единични групи, то това е следвало да бъде проверено, т.е. дружеството имало ли е предвидени работни места и за двете длъжности, съобразно посочените кодове в НКПД или същите съвместяват едни и същи функции. В тази връзка видно от длъжностните характеристики за длъжностите „работник кухня“; „помощник кухня“ и „помощник кухня в заведение за бързо хранене“ имат едни и същи задължения. Органиграмата на ресторант И. Х. /л. 132/, също установява една длъжност помощник кухня, без значение класифицирането им като отделни единични подгрупи по НКПД /л. 113-115/, което в случая е без значение, както за самия работодател, така и за наетото лице, предвид липсата на различни правни последици от това, извън статистическите цели, които не са обект на обсъждане. Все в тази връзка, няма данни дружеството да е променяло организацията на своята работа в обекта, където безработните лица са назначавани и изпълнявали трудовите си функции в рамките действието на Проекта, а посоченият код по НКПД за единичната група да съставлява печатна грешка, т.е. дали същият се отнася за две отделени и независими длъжности или обслужва една и съща такава.

С оглед на изложеното и разграничението от АО на назначаваните безработни лица по код на НКПД, не просто е формално, а в противоречие с условията на Проекта, още повече, че самият работодател не прави такова разграничение, предвид това, че задълженията и по двете длъжности са идентични. Доколко в една от длъжностните характеристики е добавена и топла и студена кухня, то това по никакъв начин не се отразя върху общият обем от изпълнявани трудови функции. Този състав не счита, че Проектът отдава значение на формата на сключения договор и конкретно в частта на посочения код по НКПД, вместо на неговото съдържание, същност и изпълнение. Проектът, както се посочи по-гореь изисква спазване на заетостта на 75 % от заявения брой работни места, за съответния период и за лица от целевата му група, които изисквания се явяват спазени и ангажимента за устойчива заетост изпълнен, а това обуславя незаконосъобразност на издадения акт за възстановяване на суми.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от цитираните, в защитата на ответната страна Уведомителни писма /л. 21-29, том втори – син класьор/, за които се твърди, че дружеството неколкократно е уведомявано за изпълнение на задълженията си, то видно от съдържанието на тези писма, не се установява да е указвано, че назначените лица, не са съгласно и съответно на заявения код по НКПД и поради това тяхното назначаване не се счита за изпълнение на ангажимента за устойчива, трудова заетост.

При тази съвкупната преценка на всички относими за случая доказателства, този състав счита оспореният акт за незаконосъобразен.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на оспорващата страна за присъждане на направените в производството разноски (както при предходното разглеждане на делото, така и пред ВАС, и в настоящото) общо в размер на 2804 лева, представляващи в случая внесената държавна такса в размер на 50 лв. /л. 4 на предходното дело/ и довнесена д.т. в размер на 84 лева /л. 16 на делото/, депозит за вещо лице в размер на 300 лева /л. 78 на приложеното дело/, държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лева /л. 11 по делото на ВАС/, довнесена д.т. в размер на 64.64 лв. /л. 19 по делото на ВАС/ и довнесена д.т. за касационното обжалване в размер на 235.36 лв. /л. 33 по делото на ВАС/ както и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2000 лв. /л. 135 на делото и л. 110-113 на приложеното дело/, предвид нормата на чл. 143 от АПК, която урежда отговорността за разноски, където в случай на отмяна на обжалван административен акт, същите се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Писмо (Уведомление) с изх. № ЗТ2-05-10-06327#45 от 26.04.2024 г. на Директор дирекция Бюро по труда Монтана.

ОСЪЖДА Агенция по заетоста ДА ЗАПЛАТИ на “Хаус консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] направените в производството разноски в размер общо на 2804 лева, представляващи в случая внесената държавна такса в размер на 50 лв. по адм.д. № 235/2024 г. и довнесена д.т. в размер на 84 лева по адм.д. № 169/2025 г., депозит за вещо лице в размер на 300 лева, държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лева, довнесена д.т. в размер на 64.64 лв. и втори път довнесена д.т. в размер на 235.36 лв., както и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2000 лева (по 1000 лева за адм.д № 235/24 и 169/25 г.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.