№ 18439
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА
РАДЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ КР. КИТАНОВА ЧЕРВЕНКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА
Гражданско дело № 20251110121812 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл ГПК.
Образувано е по предявени два активно субективно иска с правно основание чл. 150 вр. чл.
143, ал. 2 СК от Б. Н. С., ЕГН **********, и С. Н. С., ЕГН **********, първият от тях
действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата А. В. Н., ЕГН
**********, срещу Н. С. С., ЕГН **********, за увеличаване на месечната издръжка на
всеки от двамата ищци от по 200,00 лв. месечно на по 400,00 лв. месечно за всеки от тях,
считано от датата на подаване на исковата молба /15.04.2025 г./. Направено е и искане по чл.
146 СК за присъждане на законна лихва за забава по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на решение № 89/23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2100/2023 г. по описа на РС
Дупница, Първи състав, влязло в сила на 23.02.2024 г., да им заплаща месечна издръжка в
размер на по 200,00 лв., считано от 23.02.2024 г. /датата на влизане в сила на съдебното
решение/. Сочат се увеличени нужди на ищците предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и израстването им, както и променената
социално-икономическа обстановка в страната. Навеждат се твърдения за наличие на
възможност на ответника да заплаща увеличен размер на издръжка. В съдебно заседание
ищците поддържат исковата молба. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по размер. В съдебно заседание ответникът оспорва исковата молба. Претендира
1
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцовата
страна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че родители на децата Б. Н. С., ЕГН **********, и С. Н. С., ЕГН
**********, са А. В. Н., ЕГН **********, и Н. С. С., ЕГН ********** /същото се установява
и от представените по делото удостоверения за раждане/. Безспорно между тях е и
обстоятелството, че с решение № 89/23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2100/2023 г. по
описа на РС Дупница, Първи състав, влязло в сила на 23.02.2024 г., да заплаща месечна
издръжка в размер на по 200,00 лв. месечно за всеки от двамата ищци /същото се установява
и от представеното по делото решение/. Установява се по делото, че майката на ищците в
процесния период има деклариран средномесечен осигурителен доход от правоотношение с
“ОФИС ЕКСПРЕС СЪРВИС” АД в размер на около 3050 лв. в периода от м. 01.2025 г. до
м. 04.2025 г. От приложен към отговора на исковата молба трудов договор се установява,
че ответникът, считано от 01.04.2025 г., за срок до 20.03.2030 г., се намира в трудово
правоотношение с Община Рила, при месечно възнаграждение в размер на 1527,12 лв.,
за изпълняване на длъжността “личен асистент” на физическо лице. Установява се от
постъпилата информация от НАП, че в процесния период ответникът се е намирал в
правоотношение с ИВ-АН 2014 в периода от 18.05.2023 г. до 01.04.2025 г., както и към
момента на устните състезания се намира в непрекратени правоотношения с “НАСКО 2016”,
считано от 11.04.2025 г., и с Община Рила, считано от 31.03.2025 г., като в периода м.01.2025
г. - м. 03.2025 г. има деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на около 1100
лв., за м. 04.2025 г. - в размер на 1850,22 лв. от правоотношения с Община Рила и “Наско
2016” ООД, а за м. 05.2025 г. - 538,50 лв. от правоотношение с Наско 2016” ООД. В
процесния период се установява и декларирано от ответника на 10.04.2024 г. придобИ.е
собственост върху моторно превозно средство - СУЗУКИ/ ГРАНД ВИТАРА, рег. №
Х6090МА. Съдът не обсъжда представените от ответника документи във връзка със сключен
и усвоен на 01.04.2022 г. договор за кредит, доколкото, на първо място, същият е сключен
още преди определяне на предишния размер на издръжката на ищците и не съставлява ново
обстоятелство, а на следващо място, задълженията на ответника за заплащане вноски по
кредит не следва да се ползват с приоритет пред задължението му за издръжка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно задължението за издръжка е безусловно, т.е. не е обусловено
от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин –
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо
2
право на издръжка, и от възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две
величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се
уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице.
В случая се установява, че ответникът е баща на ищците и следователно е лице, задължено
да им дава издръжка. Съдът намира, че израстването на всяко от децата през периода от
определяне на предишния размер на тяхната издръжка само по себе си води до увеличаване
на необходимите средства за издръжката им. Нуждите на ищците, обичайни
за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, други занимания и т.н./, както
и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което децата се отглеждат,
се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. От определяне на предишния размер на издръжката на ищците е
изминал период от по-малко от две години. Предвид изложеното,
съобразявайки увеличените нужди на децата, размера на доходите на родителите им, при
упражняване правото си на преценка по чл. 162 ГПК, намира, че ответникът има
възможност и следва да поеме дял от месечната издръжка за ищците, като заплаща такава в
размер на по 320,00 лв. месечно за всеки от ищците. По горните съображения исковете с
правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, се явяват частично основателни за сумата в
размер на по 320,00 лв. месечно за всеки от ищците, като в останалата им част над уважения
размер до пълния предявен такъв от по 400,00 лв. месечно за всеки от тях следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни. Издръжките се дължат от датата на предявяване на
исковата молба – 15.04.2025 г., до настъпване на законово основание за тяхното изменение
или прекратяване. Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за
забава.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Претенции за разноски са направени от двете страни по делото. По
отношение на ищците се установи направата на разноски в размер на 600,00 лв., заплатен
адвокатски хонорар, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да
бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 360,00 лв. В
тази връзка съдът следва да посочи, че намира за неоснователно направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 СК, доколкото, макар и делото да не се отличава с фактическа и
правна сложност с оглед броя на ищците уговореният и заплатен адвокатски хонорар от
600,00 лв. в полза на процесуалния представител на ищците не се явява прекомерен. По
отношение на ответника се установи направата на разноски в размер на 500,00 лв., заплатен
адвокатски хонорар, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
3
бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 200,00 лв.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от исковете следва да остане за сметка на бюджета на
съда. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС сумата от 345,60 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдените
издръжки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка
от Н. С. С., ЕГН **********, определена по силата на решение № 89/23.02.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2100/2023 г. по описа на РС Дупница, Първи състав, влязло в сила на
23.02.2024 г., в полза на Б. Н. С., ЕГН **********, и С. Н. С., ЕГН **********, първият от
тях действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата А. В. Н., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, да заплаща на Б. Н. С., ЕГН **********, чрез неговата
майка А. В. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 320,00 лв., считано
от 15.04.2025г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 320,00 лв. до
пълния предявен такъв от 400,00 лв. месечно.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, да заплаща на Х С. Н. С., ЕГН
**********, чрез неговата майка А. В. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 320,00 лв., считано от 15.04.2025 г., до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер
от 320,00 лв. до пълния предявен такъв от 400,00 лв. месечно.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. С., ЕГН **********, да заплати на Б. Н. С.,
ЕГН **********, и С. Н. С., ЕГН **********, първият от тях действащ лично и със
съгласието, а вторият - чрез майката на двамата - А. В. Н., ЕГН **********, сума в размер
на 360,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Н. С., ЕГН **********, и С. Н. С., ЕГН
**********, първият от тях действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез майката на
двамата - А. В. Н., ЕГН **********, да заплатят на Н. С. С., ЕГН **********, сума в размер
на 200,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. С. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сума в размер на 345,60 лв., представляваща държавна такса върху
присъдените издръжки.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5