№ 1730
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110210586 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на В. П. К. против Наказателно
постановление № 23-4332-013153/04.07.2023г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” - СДВР, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,
ал.3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева;
на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл. 183, ал.4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
Жалбоподателят оспорва описаната в атакуваното наказателно постановление фактическа
обстановка и намира, че не е извършил вменените му нарушения. Твърди, че е оказал
необходимото съдействие на контролните органи по време на извършваната му проверка,
като житейски логично при предоставяне на документите за проверка вече е бил без
предпазен колан. Посочва, че е налице неяснота в описанието на нарушението, доколкото не
е посочено на какво основание МПС е било спряно от движение. Прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. К. която поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакувания санкционен акт. Посочва, че е оборено изложеното в НП, че
управляваното от жалбоподателя МПС е било спряно от движение, доколкото наложената
1
ПАМ не е била влязла в законна сила, а след нейното обжалване е била отменена като
незаконосъобразна. По отношение на наложената санкция за управление на МПС със
СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл намира, че същото е малозначително
нарушение, тъй като водачът все още е правоспособен. По отношение на вмененото му
нарушение за не поставен обезопасителен колан, намира същото за недоказано по
категоричен начин, като оспорва събраните по делото гласни доказателства. Моли съдът да
приеме изложената в НП фактическа обстановка за недоказана и да отмени наказателното
постановление. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
от ЗА.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител на въззиваемата
страна с изложени доводи по същество и искане НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 12.06.2023г., около
15:50 часа, в гр. София жалбоподателят управлявал л.а марка ***, модел Корса, с рег. № ***,
собственост на П.Г. К., с посока на движение по бул. М.Д.Скобелев, от пл. Руски паметник
към бул. Ал. Стамболийски.
Същият бил спрян за проверка от св. М. Ц. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, тъй като
той забелязал, че водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан. По време на
извършване на проверката водачът представил СУМПС, с изтекъл към 28.05.2021г. срок на
валидност. От извършената справка било установено, че процесното МПС е спряно от
движение на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, заради техническа неизправност считано
от 30.09.2022г.
Св. Ц. намерил че с действията си П. е извършил нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал.3,
т.2, на чл. 150а, ал. 1 и на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, за което съставил против същия, в
присъствието на свидетел – очевидец на нарушението АУАН № GA 819240/12.06.2023г.
АУАН бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като бил подписан без
възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
В кръга на своите правомощия на 04.07.2023г. Началник сектор ОПП – СДВР издал
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 4 от ЗДвП за
нарушение на чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева; на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от
2
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и на основание
чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
По искане на жалбоподателя с хода на съдебното следствие са били събрани писмени
доказателства съдържащи се в адв. Дело № 62/2023г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, видно от които с Решение № 369/08.06.2023г., е отменена ЗПАМ № 22-4332-
004889/23.09.2022г. , с която спрямо П.Г. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т.2, б. а от ЗДвП, а
именно спиране на МПС л.а ***, Корса с рег. № *** от движение. Съдебният акт влязъл в
законна сила на 08.06.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни / показанията на св. М. Ц./ и писмени доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло дадените от свидетеля показания, като ги намира за ясни, логични,
безпротиворечиви и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.
Писмените доказателства допринасят и позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
3
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Спазени са всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон.
По отношение на нарушението на чл. 5, ал.3, т. 3 от ЗДвП.
По делото няма спор, че със Заповед № 22-4332-004889/23.09.2022 г. за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. А ЗДвП, издадена от полицейски
инспектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, спрямо л.а *** Корса с рег. № ***,
собственост на П.Г. К. е наложена ПАМ временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на неизправността (несветещи задна лява габаритна и стоп светлина, които са
счупени). Адресат на указаната заповед е собственикът на автомобила П.Г. К. – баща на
жалбоподателя В. П. К.. От приобщените по делото писмени доказателства категорично се
установява, че заповедта е отменена с Решение № 369 от 08.06.2023 г. Административен
съд-гр. Пазарджик, като съдебният акт е влязъл в сила на 08.06.2023 г. , респ. към датата на
извършване на проверката тя не е била факт, макар това да не е било отразено в
информационните масиви на МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП се забранява на водачите на пътни превозни
средства да управляват пътни превозни средства, спрени от движение.
По силата на чл. 171, т. 2, б. А ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове
или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение. Според чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва
по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 172, ал. 5 от закона); а подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка (чл. 172, ал. 6 от
закона). Ето защо следва да бъде прието, че издадената ЗППАМ е била с допуснато по
силата на закона предварително изпълнение и е послужила като основание за вписване на
4
спирането от движение на процесното МПС в информационните масиви на МВР.По съдебен
ред не е обявена нищожност на индивидуалния административен акт, за да е мислимо
отпадане с обратна сила на последиците от издадения административен акт. Респективно
след влизане в сила на съдебния акт жалбоподателя е следвало да предприеме действия
свързани с пускането в движение на МПС и по- конкретно визираните в Наредба № I-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от
2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.). От самото заглавие на
наредбата е видно, че с нея се урежда и редът за пускане в движение на ППС, спрямо които е
постановено спиране от движение.
Нормата на чл. 43 от наредбата предвижда временно спрените превозни средства да се
пускат в движение след отстраняване на причините, поради които са били спрени, и
извършване на преглед за техническа изправност. На следващо място чл. 44, ал. 1, т. 2 от
същата наредба предписва, че за пускане в движение на превозно средство собственикът
представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се
подписва от него, като към заявлението се представя протокол за извършен преглед за
техническа изправност на ПС. Ето защо спирането от движение в хипотезите по чл. 171, т. 2,
б. А ЗДвП не преустановява действието си автоматично след съответния успешно извършен
ремонт, а е необходимо констатиране на отстраняването на неизправността чрез съответния
преглед и последващо провеждане на процедура във връзка с подаване на разискваното
заявление по наредбата.
Настоящият съдебен състав намира, че съставомерността на деянието е доказана по
несъмнен начин и то правилно е подведено под санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр.
1 ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба от 100 до 300 лв. на водач, който
управлява моторно превозно средство, спряно от движение или състав от пътни превозни
средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение
на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи. Налагането на наказание
в максимален размер правилно е съобразено от АНО предвид наличието на данни за
многобройни нарушения на водача, в т. ч. именно на посочената и в случая като нарушена
норма на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, които сочат на трайно укоримо поведение на последния.
По отношение на нарушението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от
2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
5
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателя К. се
води на отчет като водач на МПС, като има издадено СУМПС № ***, с валидност до
28.05.2021г. Не се установява към датата на извършване на проверката К. да е имал валидно
издадено друг СУМПС.
Доказани се явяват всички елементи от състава на нарупението, както от обективна, така и
от субективна страна.
Правилно е била приложена общата санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, имайки предвид
отсъствието на специален състав на нарушение, като индивидуализацията на наказанието
"глоба" в размер на 20 (двадесет лева) лв. е извършено при спазване изискванията на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН и същото е с фиксиран размер, а съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН е недопустимо
неговото редуциране.
С така наложеното административно наказание ще бъдат постигнати целите на наказването,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
За нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По делото не се спори, че жалбоподателят на 12.06.2023г., около 15:50 часа, в гр. София
управлявал л.а марка ***, модел Корса, с рег. № ***, собственост на П.Г. К., с посока на
движение по бул. М.Д.Скобелев, от пл. Руски паметник към бул. Ал. Стамболийски. се е
движел по , респ. управлявания от него автомобил е бил в движение. Процесното МПС е
било оборудвано с обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от
визираните в алинея 2 на същия текст изключения.
По делото не се събраха доказателства оборващите презумптивната сила на изложеното в
АУАН.
Управлявайки МПС без поставен обезопасителен колан жалбоподателят е реализирал състав
на нарушение визиран в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП ,
като е наложил санкция в определения от закона размер, поради което не са налице
основания за ревизиране на нейния размер.
За нарушения по ЗДвП разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
6
По изложените съображения съдът прецени, че наказателното постановление в тази му част
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя е
неоснователна.
При този изход на спора, на въззиваемата страна, се дължи юрк. възнаграждение, което с
оглед неявяването в съдебно заседание, а изготвянето на писмено становище и правната и
фактическа сложност на делото следва да бъде определено в минимален размер от 80 лв.
по чл. 27е от НЗПП вр. чл. 63д ал. 4 от ЗАНН .
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-013153/04.07.2023г. на
Началник сектор при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 4
от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева; на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 150А, ал.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и на
основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА В. П. К. с ЕГН: ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80,00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7