Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./26.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19650 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
С.П.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** ****, за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 153.41 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия за периода 06.12.2017г.
– 05.01.2018г.
по фактура № ****/19.01.2018г., както и сумата от 23.73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 12.02.2018-23.08.2019г.; сумата от 47.57 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия за периода 05.05.2018г.
- 05.06.2018г. по фактура № ****/07.06.2018г., както и сумата 5.57 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 27.06.2018г.-23.08.2019г. за обект с
абонатен номер **** на адрес **** и клиентски № ****, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019 г.
– датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ответникът и ищцовото дружество се намирали в облигационни отношения,
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.”
АД и в изпълнение на договора е доставяна ел.енергия за обект с абонатен номер ****
и клиентски № ****, находящ се в ****. В нарушение на
договорните си задължения, ответникът не е заплатил консумираната ел.енергия по
фактури №№ ****/19.01.2018г. и ****/07.06.2018г. през периода 06.12.2017г.
– 05.01.2018г. и
05.05.2018г.-05.06.2018г. Потребителят е следвало да заплати
консумираната ел. енргия в сроковете, определени
в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от
падежа на главното задължение, на основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид
неизпълнение на поетите задължения, по негова инициатива е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № № 14151/2019г. по описа на ВРС, по което
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват
частично исковете като неоснователни. Оспорва се предоставянето на твърдяното
количество ел. енергия в негова полза и реалното й потребление по фактура №****/07.06.2018г.
на стойност 47.57 лева, ведно с мораторната лихва от
5.57 лева, начислена за консумирана ел. енергия в периода 05.05.2018г.
- 05.06.2018г.. Твърди, че е бил в договорни отношения с ищеца, като е
ползвал имота до 19.02.2018 г., след което е отчуждил същия в
полза на С.Б.ЕООД. Дружеството е продължило да ползва партидата по клиентски № ****. Счита, че не е ползвател на обекта
след 19.02.2018 г. и задължението за заплащане на
доставяна в него ел. енергия, не следва да се възлага в неговия патримониум. Моли за отхвърляне на иска в тази част.
С определение от 20.05.2020г., постановено в
закрито съдебно заседание, С.Б. ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, е конституирано като трето
лице – помагач на страната на ответника С.П.Т., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
В проведените
открити съдебни заседания, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Съдът, като
прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №14151/2019г. на ВРС се
установява, че същото е образувано по подадено от „Е.П.П.”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** ****заявление от 03.09.2019г.
срещу С.П.Т. с ЕГН **********, с
адрес ***, за
заплащане на сумата 200.98
лв. (двеста лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща главница за
консумирана и незаплатена електрическа енергия, дължима по 2 бр. фактури №№ ****/19.01.2018г.
и ****/07.06.2018г. за периода от 19.01.2018г. до 07.06.2018г. за обект с абонатен номер **** с адрес **** и
клиентски № ****, сумата от 29.30 лв. (двадесет и девет лева и тридесет
стотинки), представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от падежа на
всяко едно вземане до 23.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.09.2019 г. – датата на депозиране на заявлението
в съда, до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв. (двадесет и
пет лева) – държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. (петдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение №6824/04.09.2019г. Издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение
е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, поради което
за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Представена е вносна бележка от
14.01.2021г. за внесена сума в размер на
230.30 лева по банкова сметка ***ящото дело.
При така установените факти и обстоятелства по делото,
съдът възприе следните правни изводи:
С оглед същността на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване
на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и
неговия размер.
Установи се, че на 14.01.2021г. /след подаване на
заявлението и завеждане на исковата молба/ са погасени претендираните
от ответника суми за главници и мораторни лихви.
Непогасени са останали вземанията за законна лихва върху главниците, считано от
03.09.2019 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане, както и присъдените със заповедта
разноски, вкл. и заплатената държавна такса за образуване на исковото
производство и претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на главницата и мораторната лихва е надлежно погасено с изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК, при
постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това
означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на претендираните суми. Следователно, към приключване на
съдебното дирене, претендираните в настоящото
производство суми за главница и мораторна лихва са недължими поради извършеното
плащане. Предявените за тях искове са неоснователни и следва да се постанови
решение, с което да се отхвърлят.
От представените доказателства не се установява да са
погасени суми претендирани върху главниците като
законна лихва за забава за периода от завеждане на заявлението до погасяване на
задълженията.
Предвид факта, че плащането е настъпило в хода на
производството /14.01.2021г./, съдът намира, че са налице основания за
присъждане на законната лихва върху главницата от 153.41 лв. по фактура № ****/19.01.2018г. за периода от 03.09.2019г. до 14.01.2021г.,
чиито размер възлиза на 21.31
лева, изчислен с
програмен продукт Апис финанси и върху главницата от 47.57 лева по фактура
№ ****/07.06.2018г. за периода от 03.09.2019г. до
14.01.2021г., чиито размер възлиза на 6.61 лева, изчислен с програмен продукт Апис
финанси.
Относно разноските:
При този изход на
делото в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени деловодни разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Присъдените разноски в заповедното
производство са в
общ размер на 75. /25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение/. За образуване на
исковото производство е платена държавна такса в размер на 75 лева, а претендираното юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 100 лева.
На основание
чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
За защита в
заповедното производство съдът определя 50 лева юрисконсултско
възнаграждение в съответствие с чл.26 НЗПП и 100 лева за исковото производство
на основание чл.25, ал.1 НЗПП.
В случая
плащането е настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, т.е. ответникът
е станал причина за образуване на заповедното производство и сега не може да
черпи права от собствената си забава, поради което дължи разноски за
заповедното производство. Следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските, направени в
заповедното производство в общ размер на 75лв., съгласно ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
Предвид извършеното плащане след издаване на заповедта
за изпълнение и датата на исковата молба, същият е дал повод за установяване на
размера на вземането, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени и
направените от ищеца разноски. Ето защо на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 75 лева
– държавна такса, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***,
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу С.П.Т. с ЕГН **********, с
адрес: *** ****, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 153.41 лв., представляваща
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода 06.12.2017г.
– 05.01.2018г.
по фактура № ****/19.01.2018г., както и сумата от 23.73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 12.02.2018-23.08.2019г.; сумата от 47.57 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия за периода 05.05.2018г.
- 05.06.2018г. по фактура № ****/07.06.2018г., както и сумата 5.57 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 27.06.2018г.-23.08.2019г. за обект с
абонатен номер **** на адрес **** и клиентски № ****, като погасени, чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С.П.Т.
с ЕГН **********, адрес: *** **** ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** сумата от 21.31 лева /двадесет и един лева и 0.31 ст./, представляваща законната лихва върху главницата от 153.41
лв. по фактура № ****/19.01.2018г., за периода от подаване на заявлението в съда /03.09.2019г./ до
окончателното й изплащане /14.01.2021г./, на
основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.Т.
с ЕГН **********, адрес: *** **** ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** сумата от 6.61 лева /шест лева и
0.61 ст./,
представляваща законната лихва върху главницата
от 47.57
лева по фактура № ****/07.06.2018г., за периода от подаване на
заявлението в съда /03.09.2019г./ до окончателното й изплащане /14.01.2021г./, на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.Т. с ЕГН **********, адрес: *** **** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 /седемдесет и пет лева/ лева, представляваща реализирани от
заявителя съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №14151/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Т. с ЕГН **********, адрес: *** **** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 175 /сто седемдесет и пет лева/ лева, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора,
изразяващи се в заплатена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1, вр. ал.8 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - С.Б. ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: