РЕШЕНИЕ
№ 1073
гр. Пловдив, 12.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330111038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от А. Н. П., ЕГН ********** против П. Ж. Ж.,
ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл.
79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и евентуален осъдителен по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че предал на ответницата в заем сумата от общо 3500 лева с
парични преводи от 24.01.2020 г. /1200 лв./, от 06.02.2020 г. /1500 лв./, от 25.02.2020 г.
/800 лв./, като предвид липсата на уговорен падеж, ИМ следвало да се счита за покана
за плащане. Моли за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от постъпване
на ИМ в съда до окончателното плащане. В условията на евентуалност, ако не се
докажат облигационни правоотношения, се моли за присъждане на сумата, като
платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ. В о.с.з., чрез
назначения особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Моли за
отхвърлянето им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се счита за сключен от
момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на
страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна
уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на
съглашението.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти.
При анализа на ангажираните по делото писмени доказателства, обсъдени
поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът намира, че ищецът доказва пълно и
главно претенциите си. Приети са три служебни бона за извършени парични преводи
именно в размер на исковите суми и на твърдените дати, чрез „Български пощи“ ЕАД.
Съобразно издаденото и неоспорено удостоверение от „Български пощи“ ЕАД, чрез
директора на дирекция „Финанси и икономика“ – тези парични преводи са приети на
съответните дати - 24.01.2020 г. /1200 лв./, 06.02.2020 г. /1500 лв./, 25.02.2020 г. /800
лева/, с подател – ищецът, като са изплатени на същите дати именно на ответницата, с
посочени три имена и ЕГН, от Пощенски станции в Банско и Пловдив Централа.
Несъмнено се установява предаването на исковите суми на ответницата, която от своя
страна ги е получила, съобразно удостовереното от БП. Няма твърдения или
доказателства паричните суми да са върнати, вкл. след получаване на ИМ от
ответницата. Поради това и исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Възраженията на особения представител, макар обосновани, резонни,
обясними като защитна позиция, не могат да бъдат споделени. По делото с
категоричност се установява реалното предаване на сумите от ищеца на ответницата,
която ги е получила. Няма доказателства за наличие на каквито и да е различни
правоотношения, въз основа на които да се приеме, че тези суми са предадени. Същите
подлежат на връщане, поради липсата на погасяване.
Тъй като съдът достигна до извод за основателност на претенциите на главното
основание, не са налице предпоставки за разглеждане на евентуално предявеното по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени док. за
платени такива от: 160 лв. – ДТ; 475 лв. – възн. за ос. представител; 500 лева – платено
адв. възн., съгл. ДПЗС.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: .........да плати на А. Н. П., ЕГН
**********, с адрес:.........., следните суми: 1200 лева /хиляда и двеста лева/ -
предадени в заем на 24.01.2020 г.; 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ - предадени в
заем на 06.02.2020 г.; 800 лева /осемстотин лева/ - предадени в заем на 25.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от постъпване на исковата молба в съда –
01.07.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 1135 лева /хиляда сто
тридесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.8/:
.................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3