Решение по КНАХД №1838/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. Я. З., [ЕГН], чрез адв. Й. Д.- пълномощник, против Решение № 785/07.07.2025г., постановено по АНД № 1509/2025г. по описа на Районен съд-[област], с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-1030- 000322/05.02.2025г., издадено от Началник група при ОДМВР-[област], сектор „Пътна полиция“- [област], с което на касатора за нарушение на чл.104Б, т.1 от Закона за движение по пътищата(ЗдвП) на основание чл.175А, ал.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Конкретно сочи, че в оспореното пред ПРС наказателно постановление, липсва описание на доказателствата, които потвърждават извършване на нарушението, кредитиране само показанията на полицейския служител, с което е нарушено правото му на защита. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация – Началник група при ОДМВР-[област], сектор „Пътна полиция“- [област], редовно произован, не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-[област] дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, и предлага да бъде потвърдено.

Съдът установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е установил от фактическата страна релеватните за спора факти, които не следва да се повтарят.

Приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят да опорочаване на административнонаказателното производство, както и да ограничават правото на защита на наказаното лице по отношение на нарушението по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Обсъдил е съвкупно събрания доказателствен материал, вкл. свидетелските показания, и е направил правните си изводи, че съставът на административното нарушение е реализиран и от обективна и субективна страна, понеже водачът участва в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване. На следващо място е намерил, че в случая нарушението, извършено от З., с оглед неговите обективни характеристики, не следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28, б. А от ЗАНН. По тези съображения РС-[област] е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 1 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари(арг. по чл. 104б, т. 2 ЗДвП). Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.

Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 1 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП, за превенция на такива случаи, като настоящия, при които водачи на автомобили извършват подобни „действия“ в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание „глоба“ от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

По отношение възражението на жалбоподателя, че не е доказано умишлено деяние от негова страна, следва да се отчете, че законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения/чл. 7 от ЗАНН/. Тъй като М. З., видно от Справка нарушител/водач, е правоспособен водач и придобитата правоспособност означава знание относно това как се управлява моторно превозно средство, известно му е как се борави със системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин на 13.01.2025г., в 21:01ч. в [населено място], бул. „Цар Борис III Обединител“ до номер 132, посока от север към юг, е привеждал в движение/управлявал автомобил Ф. Б. с рег. № [рег. номер], собственост на С. И. Д., неоправдано с някакви препятствия, а с цел да участва в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване с л.а. [Марка] А4 с рег.№ [рег. номер], движейки се успоредно един до друг с висока скорост, при снеговалеж и мокра пътна настилка.

В конкретния случай целенасоченото съгласуване на поведението на водачите на двата автомобила, подаване на сигнали, неколкократно изравняване на двата автомобила и др. в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари, а именно целта е била участване в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. В настоящия случай и актосъставителят, и административнонаказващият орган за описали обективната страна на деянието, а именно: „като водач на МПС участва в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено ползване…“, т.е. в обстоятелствената част на АУАН и на НП е индивидуализирано нарушението, вменено на З..

Касационната инстанция намира, че вмененото на касатора деяние се явява и доказано от събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че З. У. - актосъставител е свидетел на твърдяното нарушение, като е съставил акта в присъствието на друг пряк свидетел- Г. М., което е и отбелязано в приетия АУАН и така не е нарушил процедурата по налагане на административното наказание в неговата начална фаза. Неправилно се поддържа, че показанията на полицейските служители не били доказателствено средство, а средство за защита на отразеното в акта. Безспорно се приема в съдебната практика, че както актосъставителят, така и свидетелите по акта, могат да бъдат разпитвани в качеството им на свидетели по делото, респ. да са източник на гласни доказателствени средства в процеса. Много често единствено именно чрез техния разпит могат непосредствено да бъдат събрани доказателства относно начина, по който е извършено и/или установено вмененото на наказаното лице административно нарушение.

Свидетелят на защитата И. Г. е твърдял пред ПРС, че по време и място на извършване на твърдяното нарушение, е бил в автомобила, управляван от З., и приет за очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съответно е бил призован и разпитан като свидетел в хода на производството пред районния съд. Същото се отнася и до лицето Н. Н., който е заявил, че е управлявал другия автомобил, участвал в нерегламентираното състезание- Ауди А4, рег. № [рег. номер], и е дал свидетелски показания във въззивното производство. Правилно и в съответствие с процесуалните правила районният съд е окачествил показанията на тези двама свидетели като защитна теза и не са кредитирани.

При това положение административното обвинение против касатора, осъществено със съставения му АУАН, се основава на събраните писмени доказателства и на показанията на свидетеля Здр.У., който в разпита си пред ПРС е обяснил подробно и изчерпателно фактите във връзка с нарушението така, както са възприети от него.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на процесуални правила са неоснователни.

В тази връзка следва да се отбележи, че въззивната инстанция е дала правилни и законосъобразни отговори на всяко едно от тях, доколкото същите вече са били поставени за разглеждани пред нея, поради което следва да бъдат споделени изцяло и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН настоящият съдебен състав препраща към мотивите на решението в съответните части.

Въпреки това е уместно да се отбележи следното:

По отношение на съставения в случая АУАН следва да се има предвид, че той се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно специалния закон - чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Видно от мотивите на атакуваното решение, констатациите в АУАН и в НП, и най-вече спорният въпрос относно факта на извършено нарушение, деецът и неговата вина, обаче са приети за доказани от районния съд след внимателна и прецизна съпоставка на целия събран и обсъден доказателствения материал по делото.

При това положение следва да се приеме, че противно на поддържаното в касационната жалба, авторството на процесното деяние е било безспорно установено по делото. В този ред на мисли наведеното от касатора възражение за недоказаност на извършеното нарушение не може да бъде споделено.

Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице касационните основания по чл.348 НПК, решението е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ето защо Административен съд-[област], ХХIV к. състав, на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 785/07.07.2025г., постановено по АНД № 1509/2025г. по описа на Районен съд-[област], ХХ н. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.