№ 39
гр. Г., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20245550200131 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 30-101-23/02.05.2024 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Стара Загора, с което на основание чл.
164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., п. к. ****, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:
******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/ за
нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на
Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от
инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през
изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“ поради факта, че неорганизирани емисии се
изпускат от подпокривното пространство на котелен цех, около работещите енергийни
мощности, както и прахови неорганизирани емисии от лентов транспортьор към котелен
цех.
Жалбоподателят "Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в
жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на
административно нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
1
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора - административнонаказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Констативен протокол №
011501/09.10.2023 г.; Писмо с изх. № КОС-06-0115012/24.10.2023 г. на Директора на РИОСВ
до Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр. Г., ведно с известие за доставяне; АУАН №
101/03.11.2023 г.; Наказателно постановление № 30-101-23/02.05.2024 г. и Писмо с изх. №
ПО-04-011501/09.05.2024 г., ведно с известие за доставяне; пълномощно от 24.04.2024 г.;
Договор за правна помощ и процесуално представителство от 10.06.2024 г., фактура №
**********/10.06.2024 г., платежно нареждане за кредитен превод от 14.06.2024г., списък на
разноски по чл. 80 от ГПК; Пълномощно от 25.10.2024г.; заключение на съдебно инженерно-
техническата експертиза.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят инж. Р. И. П., Н. Д. Л., Д.
Д. Г. и Г.К.М..
Бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. И. В. Д.. Пред настоящия състав е извършен разпит на
вещото лице и заключението е прието.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Г., след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2023 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Стара Загора, а именно Р. И. П. – гл. експерт и Н. Д. Л. – мл. експерт, са извършили
извънредна проверка на топлоелектрическа централа за производство на електроенергия с
капацитет 510 MW, стопанисвана от „Б.“ ЕАД, гр. Г.. По време на проверката е установено
наличие на неорганизирани емисии от подпокривното на котелен цех, около работещите
енергийни мощности, както и прахови неорганизирани емисии от лентов транспортьор към
котелен цех. Неорганизирани емисии са констатирани и по газохода около Енергиен котел 2.
Установено е, че не се изпълнява Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г. Констатациите от
проверката са обективирани в Констативен протокол №011501/09.10.2023 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №101/03.11.2023 г. за извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с
установено неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г. Въз основа на АУАН е
2
издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Р. И. П. и Н. Д. Л. следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Що се отнася до въпроса дали
описаните от тях действия от страна на дружеството жалбоподател представляват
нарушение на ЗООС, съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при
обсъждане на твърдяното за извършено административно нарушение по същество. По
отношение на показанията на свидетеля Д. Д. Г., същата е свидетел единствено при връчване
на АУАН, поради което не може да даде сведения за нарушението. Съдът кредитира и
показанията на свидетеля Г.К.М. като отчита отношенията му с дружеството жалбоподател.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на
нарушителя по установения за това ред.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението визирано
в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, който гласи, че операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Въпросната
разпоредба е бланкетна. В случая се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 9.3.1 от КР
№40-Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие
2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани
в Условие 9.2“ поради факта, че неорганизирани емисии се изпускат през подпокривното
пространство на котелен цех, около работещите енергийни мощности, както и прахови
неорганизирани емисии от лентов транспортьор към котелен цех. Обвинението се базира на
визуалните възприятия на служителите на РИОСВ – Стара Загора, които са осъществили
проверката в горивната инсталация на 09.10.2023 г. От показанията на актосъставителя става
ясно, че неорганизираните емисии, които се изпускали в атмосферния въздух, са възприети и
установени визуално при обход на обекта. Няма данни служителите на РИОСВ – Стара
Загора да са извършили изследвания какви са били конкретните характеристики и състав на
установените емисии във въздуха, да са направили замервания и да са установили
отклонения от нормите.
По делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа
експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда. Според същото при процеса
на горене на въглища в пещната камера се развиват много високи температури, като в
ядрото на факела се наблюдава температура достигаща до 1400 градуса по Целзий.
Химичният състав на генерираните димни газове от процеса на изгаряне е серен диоксид,
азотни окиси, въглеродни окиси, кислород и отнесени пепели. Механизмът на работа в
централата е следният, котлите произвеждат пара, която постъпва в парната турбина, която
3
чрез система от валове предава механичната работа на електрическия генератор и се
произвежда електроенергия. След изгарянето на въглищата в пещните камери се получават
димни газове с висока температура, която трябва да бъде усвоена за повишаване на
коефициента на полезно действие на съоръжението. Те отдават температура, след това
преминават във въздухоподгревател за подгряване на необходимия въздух за процеса на
горене в пещните камери. След това газовете влизат в електрофилтри, където става
отделянето на летящата пепел и по този начин се очистват от механичните частици, за да
могат да постъпят в сяроочистващата инсталация. Пречистените газове се изпускат в
атмосферата през комин. Според заключението е технологично невъзможно да бъдат
изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация по пътя им до комин №1
поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното – може да засмуква
от околния въздух, а не да нагнетява. Вещото лице е категорично, че евентуално изпускане
на вредни вещества и вредни емисии от горивна инсталация би довело до невъзможност на
експлоатационния и ремонтен персонал да изпълняват задълженията и задачите по
експлоатация и ремонт – в залата на котелен цех температурата на въздуха би се покачила
толкова много, че няма как жив организъм да издържи. Освен това, изгарянето на въглища е
съпроводено с генериране на силно задушливи вредни емисии с високо съдържание на серен
диоксид и това би довело до големи здравословни последици за персонала на инсталацията.
След изгаряне на въглищата се извършва охлаждане на горивната камера и газоходите чрез
включване на димен вентилатор до температура подходяща за работа на персонала. Този
вентилатор засмуква въздушни маси въздух от помещението, в което е котелът и ги
нагнетява в комин №2, където излизат отново в атмосферата. Неорганизирано изпускане на
вредни емисии от подпокривното пространство би довело до създаване на трудности за
работата на персонала заради високите температури и химичния състав на газовете.
Предвид установения механизъм на работа в централата и предвид заключението на
вещото лице съдът счита за установено, че температурата на газовете, които излизат от
котлите е изключително висока и няма как същите да бъдат изпускани неорганизирано, тъй
като в централата работят хора. От събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява също така, че е технологично невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии
или газове от горивната инсталация, както твърди административнонаказващият орган,
поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното, иначе казано може
да засмуква от околният въздух, а не да нагнетява.
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на изпълнителното
деяние на визираното в АУАН и НП административно нарушение. При извършената на
09.10.2023 г. въпросните вредни емисии са възприети само визуално от контролните органи,
не са правени измервания, не е ясно какъв е техният химичен състав, какъв е произходът им.
Съдът счита, че за обосноваване на административнонаказателното обвинение от
фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства
от актосъставителя, който не притежава необходимата квалификация, съответна на спора по
конкретния технически въпрос, предвид което АНО не установи безспорно твърдяното
4
нарушение и наказателното постановление подлежи на отмяна.
За пълнота, съдът счита, че следва да посочи, че административнонаказателното
производство е строго формален процес поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само
редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно
посочените императивни изисквания на закона НП следва да съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Предвид посочените по-горе
неясноти относно начина на установяване на емисиите, как същите са преценени като
„вредни“, какви са характеристиките, съставът и съдържанието им, имало ли е характерни
белези - цвят, мирис – съдът счита, че нарушението не е достатъчно описано и
индивидуализирано от обективна страна, което представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в
жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи наличието на
нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, са неоснователни. Както в
АУАН, така и в НП е посочено, че проверката е осъществена на 09.10.2023 г. Именно това е
и датата на извършване и установяване на нарушението, предвид което не е налице
противоречие или неяснота относно това обстоятелство.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в наказателното
постановление не е посочено бащиното име на неговия издател, а само собственото име и
фамИ., съдът счита същите за неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на
наказващия орган е формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените,
тъй като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за упражняване
на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е индивидуализиран
достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си. Актът е подписан според
изискванията на ЗАНН, има и поставен печат. Тоест, не може да бъде направен извод, че
наказаното лице не е в състояние да разбере кой орган му налага административно
наказание.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в
жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи наличието на
нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не са посочени датите на
раждане на свидетелите по акта, както и че не са посочени личните им адреси, а адресите по
месторабота, са неоснователни. Тези обстоятелства не представляват съществени
5
процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за
свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат
показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите имена,
длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени. Действително в акта
не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни
същите да бъдат индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са
посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН
не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, касаещи
нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН, тъй като в акта не е посочена възможността за
обжалването му, както и конкретният съд, пред който наказателното постановление подлежи
на обжалване, не могат да бъдат споделени. Изискването за посочване на място на
извършване на нарушението касае не само описанието на същото от фактическа страна, но е
и във връзка с разпоредбата на чл. 48 ЗАНН, който определя компетентния да разгледа
административнонаказателната преписка орган. В случая се касае за извършване на
нарушение на територията на град Г., в обект, стопанисван от жалбоподателя „Б.“ ЕАД, гр.
Г.. Предвид деянието и мястото на неговото извършване, което е безпротиворечиво
определено, не може да се приеме, че е накърнено правото за защита на санкционираното
лице да разбере пред кой конкретен съд подлежи на обжалване наказателното
постановление. Освен това, видно от развилото се съдебно производство, липсата на
посочен конкретен местно компетентен съд не е довела до ограничаване на достъпа на „Б.“
ЕАД до правосъдие.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата против НП е
основателна и като такава следва да бъде уважена, и обжалваното НП - да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната
среда и водите – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 63д ал. 1
от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на общо 2
700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/, от които: 2400 лв. /две хиляди и четиристотин
лева/ с вкл. ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение, и 300 лв. / триста лева/ - заплатен
депозит за изготвяне на съдебно инженерно-техническа експертиза.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 30-101-23/02.05.2024 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Стара Загора, с което на основание чл.
164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., п. к. ****, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:
******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно
6
наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ за
нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на
Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от
инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през
изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“ поради факта, че неорганизирани емисии се
изпускат от подпокривното пространство на котелен цех, около работещите енергийни
мощности, както и прахови неорганизирани емисии от лентов транспортьор към котелен
цех.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да
заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., п. к. ****, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:
******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 2 700 лв. /две хиляди и
седемстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
7