№ 14385
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110177290 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Я. С. Л.,Е. С. Л., Е. Ф. Л., О. П. Е., Ю. П. В. и Н. П. Р.
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответниците да бъде осъдени да заплатят
следните суми : сумата от 411,43лв. – главница представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот находящ
се в ***, сумата от 43,35лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2023г. до 17.12.2024г., сумата
от 65,38 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 05.2022г. до 04.2024г.,
както и сумата от 12,51 лева мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение. Сумите се претендират при условията на разделност – 2/18 за Я. Л., Е. Л. и Е.
Л., 3/18 за О. Е. и Ю. В. и 6/18 за Н. Р.. Претендира разноски. Производството по делото е
прекратено по отношение на Я. Л., Е. Л. и Е. Л., с влязло в сила определение от 0.04.2025г.
В срока за отговор по чл.131 ГПК О. Е. и Н. Р. по не депозират писмен отговор.
Ответницата Ю. В. депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален
представител, който поддържа предявения иск.
Ответницата Ю. П. В. не се явява, не изпраща представител.
Ответникът О. П. Е. се явява лично, като заявява, че оспорва предявения иск.
Ответницата Н. П. Р. се представлява от процесуален представител, който оспорва
предявения иск със съображение, че процесният имот не се ползва от доверителката й.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница
(главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна
енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които
1
изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 05.11.1993 г. лицата Ж.И. Л. и З.Р. Л. са придобили собствеността
върху имот – апартамент ***, находящ се в ***. По делото липсва спор, че именно това е
процесният топлоснабден имот. От представеното по делото удостоверение за наследници
на лицето Ж.И. Л. се установява, че същият е починал на 27.09.2000 г. – като е оставил за
наследници съпруга З.Р. Л., брат С.И. Л. и още двама братя, за които липсват данни: Й. и С..
С.И. Л. е починал в Германия на 30.01.2007 г. – като е оставил съпруга – ответницата Е. Ф.
Л., дъщеря ответницата Е. С. Л. и син ответникът Я. С. Л., като по отношение на тях
производството по делото е прекратено.
Предвид липсата на всякакви данни за лицата „Й.“ и „С.“ като братя на Ж.И. Л. съдът
приема, че същите са починали преди него и без наследници.
Липсват доказателства за наследници на М.С., поради което искът за припадащата й
се идеална част от имота следва да бъде отхвърлен.
По отношение на припадащата се на Д.С. идеална част от имота, съдът съобрази, че
по делото са ангажирани доказателства за извършено завещателно разпореждане от
починалата към трето лице, неоспорено от страните, поради което искът следва да бъде
отхвърлен за припадащата и се част от съсобствеността.
От писмо от СО се установява, че Ж.И. Л. и З.Р. Л. са били женени от 10.12.1950 г. до
смъртта на Ж.И. Л. на 27.09.2000 г.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и
ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. В протокола от
ОС на СЕС З.Р. Л. фигурира под № 22. Видно от молба декларация от 14.08.2002 г.
последната е подала молба да й бъде открита партида за битови нужди при ищеца за
процесния имот – при един член на домакинството.
По делото е са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелката
П.Р.С., която заявява, че Н. Р. притежава идеална част от процесния недвижим имот, но
никога не го е ползвала. Твърди, че ответницата не е имала ключ от имота и никога не е
имала достъп до него.
Обявено за безспорно по отношение на страните по делото е, че ищцовото дружество
е доставило до процесния имот ТЕ в претендираните суми, като не се излагат възражения
срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите,
нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна
енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от
2
дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното
е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна
енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор
с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно
основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период. От
така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /
удостоверения за наследници на лицата Ж.И. Л. и З.Р. Л., копие от договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.11.1993 г., писмо
от СО относно датата на сключен граждански брак на първоначалните собственици и ОУ на
ищеца/ следва извод, че всички ответници поначало имат качеството потребители на
топлинна енергия, доколкото са съсобственици на процесния имот, като между тях и „Т.С.“
ЕАД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и
одобрени от КЕВР. Предвид представените удостоверения за наследници и данните от СО за
датата на сключване на гражданския брак между Ж.И. Л. и З.Р. Л. съдът намира, че
действително след смъртта на Ж.И. Л., преживялата му съпруга З.Р. Л. е придобила 5/6
идеални части от имота – съобразно чл. 9, ал. 2 от ЗН. Останалата1/6 идеална част се дели по
равно между ответниците Е. Ф. Л., Е. С. Л. и Я. С. Л. – които притежават всеки по 1/18 част
или по 4/72 части от имота, като производството по отношение на тях е прекратено с влязъл
в сила съдебен акт.
Починала е и З.Р. Л. – на 16.11.2012 г. – като нейни наследници вкл. по право на
заместване към момента са ответницата Д.С., М.С., Н. П. Р. /племеница – дъщеря на сестрата
на З.Л.П.М./, ответницата Ю. П. В. /внучка на сестрата на З.Л.П.М./ и ответникът О. П. Е.
/внук на сестрата на З. Л. и П.М./.
Идеалните части на З.Р. Л. се разпределят между Н. П. Р., Ю. П. В. и О. П. Е. – като
Н. П. Р. притежава 10/72 идеални части, а Ю. П. В. и О. П. Е. – всеки по 5/72 идеални части.
Обстоятелството, че ответницата Р. не ползва имота, не я освобождава от задължението й да
заплати дължимите към „Т.С.“ЕАД суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
3
и топла вода на третото лице „Т.С.“ ООД.
Не е спорно между страните, че са ползвани услугите за доставка на топлинна
енергия и дялово разпределение.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 65,38 лева,
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Доколкото страните не оспорват претенцията за лихва за забава по размер и
период, съдът намира, че същият следва да бъде уважен.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски в размер на в общ размер от 150 лева, от които 50 лева
за заплатена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата 40,72 лева разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответницата Н. Р. претендира разноски за производството в размер на 200лв. –
адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцовото
дружество и дължи сумата от 118,56лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. П. Е., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 36,15 лева /съответна на
5/72 части от задълженията за имота/, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот -апартамент ***,
находящ се в ***, с аб.№ ***, формирана от 1/ сумата от 28,59 лева – представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от датата на исковата молба – 30.12.2024 г.
до изплащане на вземането и сумата от 3,02 лева – представляваща обезщетение за забава за
период от 15.09.2023г. до 17.12.2024г., 2/ сумата от 4,54 лева – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.22 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 30.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата от 10,18 лева разноски по делото, като отхвърля искът за сумата от
0,87лева – представляваща обезщетение за забава, дължимо върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.12.2024 г.
ОСЪЖДА Ю. П. В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 36,15 лева /съответна на
5/72 части от задълженията за имота/, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот -апартамент ***,
4
находящ се в ***, с аб.№ ***, формирана от 1/ сумата от 28,59 лева – представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от датата на исковата молба – 30.12.2024 г.
до изплащане на вземането и сумата от 3,02 лева – представляваща обезщетение за забава за
период от 15.09.2023г. до 17.12.2024г., 2/ сумата от 4,54 лева – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.22 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 30.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата от 10,18 лева разноски по делото, като отхвърля искът за сумата от
0,87лева – представляваща обезщетение за забава, дължимо върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.12.2024 г.
ОСЪЖДА Н. П. Р. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 72,30 лева /съответна на
10/72 части от задълженията за имота/, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот -апартамент ***,
находящ се в ***, с аб.№ ***, формирана от 1/ сумата от 57,18 лева – представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от датата на исковата молба – 30.12.2024 г.
до изплащане на вземането и сумата от 6,04 лева – представляваща обезщетение за забава за
период от 15.09.2023г. до 17.12.2024г., 2/ сумата от 9,08 лева – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.22 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 30.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата от 20,36 лева разноски по делото като отхвърля искът за сумата от
1,74лева – представляваща обезщетение за забава, дължимо върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.12.2024 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Н. П. Р. с ЕГН: ********** и адрес: *** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от
118,56 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5