Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 17.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №733/24.07.2019г. на началника на РУ- Ихтиман, с
което на Ж.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 80, т. 5 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/ и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50
лева.
Твърди
се, че НП е незаконосъобразно, тъй са нарушени изискванията на ЗАНН. Поддържа,
че личната карта се е намирала в личния му автомобил на метри от входа на
сградата на РУ- Ихтиман, където му е поискан документ за самоличност, но не му
е дадена възможност да я представи.
Жалбоподателят,
редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв. П., като се
поддържа жалбата и се моли за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище моли за отхвърляне на
жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок (от л. 5 от делото се установява, че НП е връчено на 26.12.2019г.,
а жалбата е депозирана на 31.12.2019г.), от лице имащо право на жалба и против
акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна по
следните съображения:
На
16.07.2019 г., около 14,50 часа, пред сградата на РУ- Ихтиман служителите на РУ-
Ихтиман С.К. и М.А. извършили проверка на лице, на което поискали документ за
самоличност- лична карта, но същото не им представило такъв. Това лице бил
жалбоподателят, когото служителите на РУ- Ихтиман познавали и преди извършване
на проверката, като същият бил пред сградата на РУ- Ихтиман във връзка с
подаване от негова страна на сигнал за сбиване и им заявил, че личната му карта
се намира в автомобила му, паркиран пред входа на сградата на РУ- Ихтиман. Поради
непредставянето на лична карта полицейските служители съставили АУАН за
нарушение на чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност, тъй като лицето
не предоставило лична карта при поискване от орган на реда. АУАН е подписан от
нарушителя в момента на съставянето му, като същият е вписал възражение в него,
а именно, че документите му са в колата пред полицията.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на основание чл.
80, т. 5 от ЗБЛД и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на жалбоподателя
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели К., А., А. и К., обясненията на жалбоподателя, както
и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК.
Съгласно чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. В случаите, когато някой не представи документ
за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица, санкционната
норма на чл. 80, т. 5 ЗБЛД предвижда наказание "глоба" в размер от 50
до 300 лева.
Действително
в чл. 6 ЗБЛД не е посочено по какъв начин следва да стане удостоверяването на
самоличността, но от своя страна в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 т ЗБЛД
е посочено, че "документите за самоличност удостоверяват самоличността, а
при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни",
както и че "самоличността на българските граждани може да се удостоверява
със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени
със закон". Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби сочи, че
законодателят е въвел задължение за гражданите да удостоверяват своята
самоличност пред компетентните длъжностни лица чрез документи за самоличност,
респ. чрез други документи- заместващи или документи изрично посочени в закон
за тази цел. В този смисъл в НП не е необходимо да се изброява изчерпателно
видовете документи, чрез които лицето може да установи самоличността си.
Според
легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, "документ за
самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от
компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на
българските и чуждестранните граждани. Според чл. 13,ал.1 и 2 от ЗБЛД, на
българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична
карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт,
военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС), както и замесващите паспорта временен паспорт, служебен
открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно
напускане на Република България. От своя страна, разпоредбата на чл. 13, ал.3
от ЗБЛД, предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде
удостоверена, с който и да е от документите по ал.1 и 3 на посочената норма.
На
първо място законът не предвижда, че единственият начин да бъде установена
самоличността е чрез представяне на лична карта. Същевременно в АУАН и НП е
посочено, че жалбоподателят не представя документ за самоличност- лична карта,
като от показанията на св. К. се установява, че именно лична карта е бил
единственият поискан от лицето документ в процесния случай.
На
следващо място в АУАН и НП не е отразено обстоятелството пред кого лицето не е
представило лична карта. Неотразяването на това обстоятелство е съществено
нарушение, доколкото това обстоятелство е съществен елемент от разпоредбата на
чл. 6 ЗБЛД. Единствено при поискване от компетентно длъжностно лице, определено
със закон, гражданите са длъжни да удостоверят самоличността си. Нарушението на
чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД се състои в "неудостоверяване на самоличността при
поискване от комепетентни длъжностни лица, определени със закон".
В
конкретния случай, отразените в АУАН и НП обстоятелства не съответстват на чл.
6 ЗБЛД, който вменява задължение на гражданите единствено при поискване от
компетентни длъжностни лица да удостоверяват самоличността си и то не само с
лична карта, а с всички допустими от ЗБЛД документи за самоличност.
Дори
обаче да се приеме, че не са налице горепосочените недостатъци, то съдът счита,
че са налице материалноправните предпоставки за третиране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът при тълкуване на обективираната в
термина "маловажен случай" законодателна воля, приема, че при
административните нарушения следва да се преценяват както обстоятелствата
относно обществената опасност на административното нарушение, липсата или незначителността
на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по
отношение на нарушителя. Вярно е, че обществените отношения, които регулира
ЗБЛД, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира
задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на
всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния нарушител, още повече, че самият законодател в ЗБЛД е уредил подобни
маловажни случаи на административни нарушения. В конкретния случай съдът
приема, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е допуснал това нарушение, то
извършеното от него за нарушение е незначително с оглед на това, че същият се е
намирал пред сградата на РУ- Ихтиман, а документите му за самоличност (вкл. и
поисканата конкретно лична карта) са се намирали в автомобила му, паркиран също
пред самата сграда на РУ- Ихтиман. Освен това, жалбоподателят е поискал да му
бъде предоставена възможност да представи лични документи, но такава не му е
дадена. Касае се за нарушение, от което не е могло да настъпят вредни за
обществото последици. След проверка на жалбоподателя, административните
служители "рутинно" са констатирали, че същият не представя документ
за самоличност, но не са изследвали причините за това. Безспорно влизането в
сградата на РУ- Ихтиман във връзка с подаване на сигнал за сбиване предполага
едно по- емоционално състояние и оставянето на личните документи в паркирания
пред същата сграда автомобил, респ. невзимането им при влизането в нея, очевидно
касае маловажен случай на нарушение по чл. 6 ЗБЛД и като не са го квалифицирали
като такова полицейските служители са приложили неправилно материалния закон.
Според съда, съвкупната преценка на посочените обстоятелства в настоящия случай
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 6 от ЗБЛД,
поради което е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Като
не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, поради което е
налице основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Жалбоподателят претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., заплащането на което се установява
от приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Възражение за
прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна, но
същото е неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е под
законовия минимум. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№733/24.07.2019г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на Ж.А.К., ЕГН **********,
на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и чл.
53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА РУ- Ихтиман при ОДМВР-София да
заплати на Ж.А.К., ЕГН **********,
сумата от 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: