Решение по дело №3679/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 04.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              СЪДИЯ:   АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3679/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 38843/23.03.2017 г., предявена от В.Т.К. с ЕГН **********, А.В.М. с ЕГН **********, Й.С.К. с ЕГН **********, Т.С.К. с ЕГН **********, Ю.С.К. с ЕГН **********, С.Н.К. с ЕГН **********, С.И.К. с ЕГН **********, Т.И.К. с ЕГН **********, К.И.К. – П.с ЕГН **********, Н.И.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** – адв. Ц.П., против „Ч.Р.Б.” АД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Д.и Л.“.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот пл. № 2130, в кв. 78 по плана на гр.София, м. „*****, с площ от 3548 кв.м. при съседи: ул. „Димитър Списаревски“, парцел IV - за озеленяване, бул. „Професор Ц. Лазаров“, парцел III- за ОЖС и магазини. Собствеността им върху този имот била възстановена с Решение № 99 / 30.10.2007г. издадено от ОСЗГ - община Панчарево, влязло в сила на 14.11.2007 г. Ищците заявяват, че квотите им от собствеността са както следва: В.Т.К. - 36/144 ид.части; А.В.М. - 16/144 ид.части; Й.С.К. - 6/144 ид.части; Т.С.К. - 6/144 ид.части; Ю.С.К. - 6/144 ид.части; С.Н.К. - 12/144 ид.части; С.И.К. - 12 /144 ид.части; Т.И.К. - 12/144 ид.части; К.И.К. – П.- 9/144 ид.части; Н.И.К. - 9/144 ид.части. Освен ищците, съсобственик на имота с 20/144 ид.части от него била и Н.В.К. – В., която обаче не е страна по делото.

Ищците твърдят, че ответното дружество е упражнявало фактическата власт върху имота. Смятат, че след 14.11.2007 г. (датата на влизане в сила на решението на  ОСЗГ – Панчарево) „Ч.Р.Б.” АД (по-долу ЧЕЗ) държи имота без правно основание. Ищците твърдят още, че с влязло в сила решение са били признати за собственици на имота и ответникът е бил осъден да им предаде владението върху него.

Ищците заявяват, че чрез използването на собствения им имот, ответникът е препятствал упражняването на правото им на собственост и ги е лишавал от възможността да реализират ползи от него. Затова те молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., в размер на общо 284 166 лева, който се разпределя сред ищците както следва:

-                 На В.Т.К. – 82 500 лева

-                 На А.В.М. – 36 666 лева

-                 На Й.С.К.  - 13 750 лева;

-                 На Т.С.К. - 13 750 лева;

-                 На Ю.С.К. - 13 750 лева;

-                 На С.Н.К. – 27 500 лева;

-                 На С.И.К. – 27 500 лева;

-                 На Т.И.К. – 27 500 лева;

-                 На К.И.К. – П.– 20 625 лева;

-                 На Н.И.К. - 20 625 лева;

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищците претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - „Ч.Р.Б.” АД,  е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Ответникът твърди, че в отчуждения от наследодателя на ищците имот законно са били построени сгради. ЧЕЗ заявява, че е ползвал имота доколкото това е било необходимо за ползването на собствените му сгради, находящи се в имот с идентификатор 68134.1500.37. Заявява също, че имотът е обременен със сервитутни права, което е било признато и в решението по иска по чл. 108 ЗС, на което се позовават ищците. Те ограничавали ползването на процесния имот и не допускали никакви действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти. Затова смята, че не дължи обезщетение. Твърди още, че е имал право да ползва имота именно поради учредените сервитути, а лишаването на ищците от правото да ползват същия имот е било отново по тази причина. Оспорва и размера на претендираното от ищците обезщетение. Претендира разноски.

В хода на процеса страните поддържат твърденията си. В допълнителна молба от 23.04.2018 г. ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за претендираното от ищците обезщетение за периода от 01.01.2012 г. до 22.03.2012 г. (вж. молба, л. 161, том I).

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Спорното право, претендирано от ищците, възниква от фактически състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта. Т.е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищците докажат, че техният патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без да е налице правно основание за такова разместване на материални блага.

Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно – чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. То не съществува, ако съответната престация се дължи на договорно или на някакво друго извъндоговорно основание (деликт, гестия или неоснователно обогатяване по чл. 55 – чл. 58 от ЗЗД). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 от ППВС №1/1979г., ако законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК,  решение № 75 от 15.05.2009г. по т. д. № 770/2008г. на ВКС, ІІ ТО.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в практиката на Върховния съд и Върховни касационен съд (така: решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., на ВКС, ІІІ ГО,  решение № 463/20.12.2011 по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.).

По делото е установено, че с влязло в сила решение на ВКС по гр.д. № 2396/2016 г., е признато по отношение на „Ч.Р.Б.” АД, че В.Т.К., А.В.М., Й.С.К., Т.С.К., Ю.С.К. , С.Н.К., С.И.К., Т.И.К., К.И.К. – П., Н.И.К. и Н.В.К. – В. са собственици на поземлен имот пл. № 2130, в кв. 78 по плана на гр.София, м. „*****, с площ от 3548 кв.м. при съседи: ул. „Димитър Списаревски“, парцел IV - за озеленяване, бул. „Професор Ц. Лазаров“, парцел III- за ОЖС и магазини, обременен със сервитутни права върху сервитутните зони от терена, находящи се под минаващия въздушен електропровод 2х110 кV, над минаващия през имота електрически сигнален кабел и над минаващия през имота водопровод. Имотът е изобразен на скица-приложение № 3 към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза вх. № 23515/13 от 28.02.13 г. по делото на ВКС, а сервитутите са изобразени с черен пунктир и оцветени в жълто на посочената скица. Последната е подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението. С него върховният съд е осъдил „Ч.Р.Б.” АД  да предаде на ищците по делото владението върху описания имот (решения на СГС, САС и ВКС, л. 25-41), което „Ч.Р.Б.” АД  е  сторило на 24.01.2017 г. (вж. протокол за предаване на владението (л. 42-44).

При съпоставка на скицата, неразделна част от решението на ВКС (л. 114-115 и л. 120), с извадките от актуалния кадастрален план (вж. извадка от КК на район „Искър“ и скица, л. 62-63) се установява, че имот с пл. № 2130 представлява ПИ с идентификатор 68134.1500.2130 по КК и КР. Това се потвърждава и от приетите по делото тройни съдебно технически и оценителни експертизи (л. 205, л. 297 и л. 377) и приложенията към тях (л. 219, л. 222-225 и л. 305).

Обстоятелство, че ответното дружество е владяло имота, освен че е установено със сила на пресъдено нещо между страните, се подкрепя и от показанията на свидетеля В.С.М.(протокол от с.з. от 15.10.2018 г., л.  238-239). Така по делото е установено както обогатяването на ответната страна, така и обедняването на собствениците на имота – настоящи ищци. То произтича от ползването от страна на ЧЕЗ на имота на ищците, без наличието на основание за това. По този начин по настоящото дело са установени всички елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване, с изключение на конкретния размер на дължимото обезщетение.

За доказване на размера на обогатяването, респ. обедняването, са приети няколко експертизи:

Първата, изготвена от инж. Д.М. (л. 140-146), е използвала сравнителния метод (метода на пазарните аналози) и е определила средномесечния пазарен наем на имота. Тя е изследвала реални оферти за отдаване под наем на имоти, аналогични на оценявания и със сходни характеристики, както в същия район, така и в други райони на града. Експертизата е отчела и корекционен коефициент за това, че изходните данни са офертни стойности, които в процеса до сключване на сделка се променят със средно 10 % надолу. Така в.л. е дала осреднена пазарна стойност за 1 кв.м. от 0,78 евро или 1,53 лева за 2012 г.; 0,68 евро или 1,33 лева за 2013 г.; 0,94 евро или 1,84 лева за 2014г. ; 0,90 евро или 1,76 лева за 2015 г.; 0,69 евро или 1,35 лева за 2016 г.

Допълнителното заключение, изготвено от същото вещо лице (л. 165-170), е имало за задачи да определи наемната цена на имота, като отчете сервитутните зони и намалената площ в следствие на регулацията. Това обаче не е променило извода на инж. М. за пазарния наем на 1 кв.м. от имота, а единствено е коригирало крайната наемна цена в зависимост от площта, която включва оценявания обект.

По делото е изслушана и тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза (л. 203-231), изготвена от инж. Т., инж. Р. и инж. С.. Тя е определила средният месечен пазарен наем за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. като е отчела ограниченията във връзка с ползването на имота, наложени от преминаващите през него енергийни и водопроводни обекти. За да определят пазарния наем на обекта вещите лица са ползвали метода на сравнителната стойност. Така те са достигнали до средна цена за 1 кв.м. от 1,38 лева за 2012 г.; 0,92 лева за 2013 г.; 0,88 лева за 2014г. ; 1,02 лева за 2015 г.; 0,73 лева за 2016 г. Експертите са дали варианти за обща наемна цена за имота отново в зависимост от това дали тя включва сервитутните зони или не, както и дали се изчислява с или без намалената в следствие на регулацията площ.

Същите вещи лица са дали и допълнително заключение (л. 295-304), с което са оценили имота, използвайки метода на предприемача (т.е. на остатъчната стойност), метода на приходната стойност и метода на ликвидационната стойност. Всички тези методи обаче се използват за оценка на имота, т.е. те отговарят на въпроса каква е неговата стойност. Както се посочи, неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период. Самите вещи лица също са поддържали, че следва да се прилага методът на сравнителните аналози, който определя средния наем за периода (вж. показанията на в.л. Т., л. 235 и л. 320; заключението на в.л., л. 380). Затова съдът не кредитира и не обсъжда това допълнително заключение.

Последната тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза (л. 370-391) е използвала сравнителния метод и е определила средна наемна цена за 1 кв.м. от процесния имот в размер на 1,53 лева за 2012 г.; 1,33 лева за 2013 г.; 1,84 лева за 2014г. ; 1,76 лева за 2015 г.; 1,34 лева за 2016 г.

При отговора на последния въпрос вещите лица са посочили, че в България не се публикуват обобщени статистически данни за размера на средните месечни пазарни наеми на терени в гр. София. Такива официални данни изобщо липсват – няма такава статистика от НСИ, нито в специализирани печатни издания. Затова в.л. са ползвали специализираното списание „Софийски имоти“, както и информация от интернет сайтове за реални оферти за отдаване под наем на празни поземлени имоти със сходни характеристики (вж. СТОЕ, л. 390). Същите данни са посочени и в другите експертизи като изходни за заключението на вещите лица за размера на пазарния наем (вж. СТОЕ, л. 210 и СТЕ, л. 142). Това ограничение при наличните данни, които експертите да вземат предвид при изготвянето на заключението си, би следвало да означава, че те ще достигнат до близки, ако не и идентични заключения. Това е вярно за единичната експертиза, изготвена от инж. Д.М. (л. 140-146[1]) и тройната СТОЕ (л. 382-384[2]). Те са почти напълно идентични. Тройната СТОЕ, изготвена от инж. Т., инж. Р. и инж. С., обаче е стигнала до много различни стойности на наемна цена за 1 кв.м. (л. 210-214[3]). При установеното ограничено количество изходни данни, не става ясно на какво се дължи тази разлика. Същевременно в заключението на тройната СТОЕ на инж. Т., инж.  Р. и инж. С. не са описани нито точните източници на всяка една сравнителна оферта, нито са описани конкретни данни на имота, които да позволяват да се квалифицира като съпоставим. Това не позволява и да се извърши проВ.на изводите на вещите лица. За разлика от това заключение, останалите, изготвени съответно от в.л. М. (л. 142-146) и от в.л. К., Д. и О. (л. 382-384), са посочили характеристиките на имота, който са приели за сравним или са приложили съответната обява (вж. приложенията към СТОЕ, л. 399-423). По тези съображения съдът кредитира заключението на тези вещи лица и приема, че наемът на 1 кв.м. за процесния имот е бил в размер на 1,53 лева за 2012 г.; 1,33 лева за 2013 г.; 1,84 лева за 2014г. ; 1,76 лева за 2015 г.; 1,34 лева за 2016 г.

За да се стигне до конкретния размер на дължимото от ответника обезщетение, следва да се съобрази площта на имота, върху която следва да е изчисли то. Спорът между страните се е концентрирал около това дали площта, върху която тежат сервитути, следва да се отчете от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение, предвид ограниченията, които са свързани с ползването на имот, обременен с такава тежест. Според настоящия състав по отношение на размера на обогатяването, респ. обедняването, всяка от страните следва да докаже направените от нея твърдения и възражения.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, „в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска:

1. всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба;

2. засаждане на трайни дървесни насаждения;

3. извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства;

4. паркиране на всички видове превозни средства;

5. складиране на отпадъци и материали;

6. действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти;

7. палене на огън и опожаряване на площите след прибиране на селскостопанската продукция;

8. стрелба с ловно и бойно оръжие.“

Съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, „не се разрешава изграждането на сгради и надземни съоръжения и разполагането на трайни насаждения в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на водопроводите и водопроводните отклонения“

Видно от тези разпоредби е, че наличието на сервитут на енергиен обект и на водопровод, сериозно ограничават възможността един имот да се ползва свободно. Много вероятно е това ограничение да възпрепятства отдаването му под наем или да доведе до сключване на сделка на по-ниска цена. Въпреки сериозните ограничения, които сервитутът налага на имота, той не препятства напълно ползването му. Въпреки вероятността отдаването на имота под наем да бъде затруднено, или то да стане на занижена, заради ограничението цена, това е само предположение и няма как категорично да се определи какво отражение би имало то върху евентуалните доходи от имота. Принципът е, че лицето, лишено от ползването на имота, следва да бъде обезщетено за това, че е лишено от ползването на целия имот. За да се възприеме тезата на ответника и при определяне на обезщетението да се отчете единствено свободната от сервитути зона, следва да се установи не само, че върху имота тежат сервитути, но и че ограниченията, произтичащи от тях със сигурност ще доведат до по-ниски доходи от имота. Това не е установено по делото. Поради това съдът приема, че обезщетението следва да се определи върху площта на целия имот. В този смисъл е и заключението на вещите лица по приетата тройна СТОЕ (л. 380).

По отношение на площта на имота обаче по делото има данни, че тя е била различна в различни периоди от време. Установи се по делото, че имотът, който е възстановен на ищците е бил с площ 3 548 кв.м. (решение на ОСЗГ – Панчарево, л. 14-15; констативен нотариален акт, л. 11-13; решенията на СГС, САС и ВКС, л. 25-41). Същевременно, съгласно одобрената със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изп.директор на АГКК кадастрална карта, процесният имот е с площ от 3 515 кв.м. (тройни съдебнотехнически и оценителни експертизи: л. 205, л. 297 и л. 377, и приложенията към тях: л. 219, л. 222-225 и л. 305). При наличието на тези данни по делото и при липсата на други, съдът приема, че до заповедта за одобряване на КК от 03.04.2012 г. имотът е бил 3 548 кв.м., а след тази дата – 3 515 кв.м.

Установи се, че за 2012 г. наемната цена, респ. дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване, възлиза на 1,53 лева на кв.м. Затова ЧЕЗ дължи на ищците 5 428,44 лева на месец (1,53 лева х 3548 кв.м., като в СТЕ – л. 382 и л. 388 е допусната техническа грешка), което за периода от 01.01.2012 до 01.04.2012 г. възлиза на общо 16 285,32 (5 428,44 лева х 3 месеца). За първите три дни на м.април 2012 г. дължимият наем е 542,844 лева[4]. За останалите 27 дни на м.април обезщетението следва да се изчисли върху площ от 3 515 кв.м. Същото възлиза на 4 840,155 лв.[5] Така общо за първите 4 месеца на 2012 г. ЧЕЗ дължи 21 668,319 лева (4840,155+542,844+16 285,32). За останалите 8 месеца дължимото обезщетение е 43 023,60 лева (1,53 лв. х 3515 кв.м. х 8 месеца), т.е. за цялата 2012 г. то е 64 691,92 лева. За следващите години, обезщетението е както следва: 56 099,40 лева за 2013 г.[6]; 77 611,20 лева за 2014 г.[7] ; 74 236,80 лева за 2015 г.[8] и 56 521,20 лева за 2016 г.[9] Така обезщетението за неоснователно обогатяване за целия период, за който се търси, възлиза на 329 004 лева.

Съдът не възприема направените в последната тройна експертиза изчисления, които с цел да определят пазарния наем добавят 10 % лихва към определената сума за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. (СТОЕ, л. 389). Според настоящия състав при използването на метода на пазарните аналози се отчита именно пазарният наем към определен момент. Така колебанията на пазара са калкулирани в определената наемна цена. Затова не е необходимо тази определена пазарна цена да се коригира чрез „капитализиране“ или друг метод. Ето защо за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. ЧЕЗ дължи на ищците обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на техния имот от 329004 лева. То се претендира от ищците спрямо квотите им от собствеността, които следва да бъдат съобразени от настоящият състав. В тази връзка съдът намира следното:

В решението си по гр.д. 2396/2016 г., ВКС е установил, че ищците са наследници на К.С.Т., който е бил собственик на земеделски имот – нива от 15,800 дка, в землището на с. Слатина, м. „Под могилите“. Съдът е установил още, че част от имота, с площ от  3548 кв.м., е възстановена на наследниците на К.Т.с влязло в сила съдебно решение № 33 от 11. 03. 2007 г. по адм.д. № 5911/2004 г. на СРС, а след това възстановената част от 3548 кв.м. е нанесена като самостоятелен имот пл. № 2130, в кв. 78 по плана на гр. София.

Видно от констативния нотариален акт (л. 11-13) и от приетото по делото удостоверение за наследници (л. 16-19), всички ищци са наследници на К.С.Т.. Като такива те са съсобственици на процесния имот при следните квоти: В.Т.К. -1/4 ид.части ; Й.С.К. - 1/24 ид.части; Т.С.К. - 1/24 ид.части; Ю.С.К. - 1/24 ид.части; С.Н.К. - 1/12 ид.части ; С.И.К. - 1/12 ид.части; Т.И.К. - 1/12 ид.части; К.И.К. - П.- 1/16 ид.части; Н.И.К. - 1/16 ид.части. Най-малкото общо кратно между тези дроби е 48.

От удостоверението за наследници (л. 16-19) е видно още, че А.В.М. и Н.В.К. – В. са наследили по 1/12 ид.част от имота от техния баща В.С.(син на К.Т.). Той е починал на 05.06.2007 г. и освен тях е оставил за негов наследник и съпругата му – В.С.. Последната също е наследила 1/12 ид.част от имота.

От влязлото в сила на 25.08.2015 г. решение на СРС (л. 45-47) се установява, че В.С. е извършила универсално завещателно разпореждане и е завещала цялото си имущество на Н.К.- В.. С посоченото решение съдът е възстановил запазената част на А.М. в размер на 1/3 от наследството на В.В.С. и е намалил с 1/3 завещателните разпореждания, извършени от В.С.. Така А.М. е придобила още 1/36 ид.част от имота (1/3х1/12), т.е. А.М. се легитимира като собственик на 4/36 ид.части (1/36 + 1/12). Н.К.-В. пък е придобила още 2/36 ид.части (2/3х1/12), освен нейните 1/12 и така има 5/36 ид.части.

Най-малкото общо кратно между 36 и 48 е 144. Така общо всички ищци се легитимират като собственици на 124/144 ид.части от имота, както следва:

В.Т.К. -1/4 ид.части = 36/144 ид.части;

Й.С.К. - 1/24 ид.части = 6/144 ид.части;

Т.С.К. - 1/24 ид.части = 6/144 ид.части;

Ю.С.К. - 1/24 ид.части = 6/144 ид.части;

С.Н.К. - 1/12 ид.части = 12/144 ид.части;

С.И.К. - 1/12 ид.части = 12/144 ид.части;

Т.И.К. - 1/12 ид.части= 12/144 ид.части;

К.И.К. - П.- 1/16 ид.части = 9/144 ид.части;;

Н.И.К. - 1/16 ид.части = 9/144 ид.части;

А.М. - 4/36 ид.части = 16/144 ид.части;

Н.К.-В.  - 5/36 ид.части = 20/144 ид.части;.

Предвид квотите от собствеността върху имота, дължимото от ответника обезщетение за неоснователно обогатяване е 283 309 лева[10], както следва:

1.             На В.Т.К. - 82 251 лева[11], до който размер искът е основателен, а за разликата до 82 500 лева, следва да се отхвърли.

2.             На Й.С.К. - 13 708,50 лева[12], до който размер искът е основателен, а за разликата до 13 750 лева, следва да се отхвърли.;

3.             На Т.С.К. - 13 708,50 лева, до който размер искът е основателен, а за разликата до 13 750 лева, следва да се отхвърли.;

4.             На Ю.С.К. - 13 708,50 лева, до който размер искът е основателен, а за разликата до 13 750 лева, следва да се отхвърли.;

5.             На С.Н.К. - 27 417 лева[13], до който размер искът е основателен, а за разликата до 27 500 лева, следва да се отхвърли.;

6.             На С.И.К. – 27 417 лева, до който размер искът е основателен, а за разликата до 27 500 лева, следва да се отхвърли.;

7.             На Т.И.К. – 27 417 лева, до който размер искът е основателен, а за разликата до 27 500 лева, следва да се отхвърли.;

8.             На К.И.К. - П.- 20 562,75 лева[14], до който размер искът е основателен, а за разликата до 20 625  лева, следва да се отхвърли.;

9.             На Н.И.К. – 20 562,75 лева до който размер искът е основателен, а за разликата до 20 625  лева, следва да се отхвърли.;

10.         На А.М. – 36 556 лева[15] до който размер искът е основателен, а за разликата до 36 666  лева, следва да се отхвърли.

Предвид основателността на главните исков, основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от датата на исковата молба  (23.03.2017 г.) до окончателното плащане.

По възражението на ЧЕЗ за изтекла давност:

В диспозитива по т. 4 на ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени някои конкретни възражения (за наличие на правопогасяващи или дилаторни права), за които безспорно преклузията настъпва с изтичане на срока за отговор. Такива са възраженията за погасителна и придобивна давност. В настоящият случай възражението на ответника за изтекла погасителна давност е направено едва с молба 23.04.2018 г. Затова то е преклудирано и съдът не го обсъжда.

Относно разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК,  право на разноски имат и двете страни, които са направили искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива.

Ищците са заплатили общо 25 016,64 лева, от които: 11 366,64 лева – държавна такса (л. 50); 11 400 лева за адвокат (л. 48); 2 250 лева за вещи лица (л. 116; л. 154, л. 243, л. 326 и с молба от 01.10.2019 г.).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да се присъдят 24941,19  лева[16] от общо направените разноски в размер на 25 016,64  лв., в т.ч. и адвокатско възнаграждение в размер на 11 365,62 лв.

„Ч.Р.Б.” АД е заплатило 1 480 лева за вещи лица (л. 131, л. 156, л. 181, л. 245, л. 246) и 17 400 лева за адвокат.

В открито съдебно заседание на 30.09.2019 г., процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника и е поискал същото да бъде намалено, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, че с влязло в сила решение между страните са установени почти всички предпоставки за уважаването на исковете, а спорът се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение, както и след като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението следва да се  намали до минималното съгласно посочената наредба. Ето защо възнаграждението за адвокат на „Ч.Р.Б.” АД следва да се определи на 7 213,32 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Ч.Р.Б.” АД следва да се присъди сумата от 4,46 лева[17] от общо направените разноски в размер на 1 480 лева - депозити за ВЛ и 21,75 лева[18] от дължимото възнаграждение за адвокат от 7 213,232 лева.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, да заплати обезщетение за ползване на ПИ пл. № 2130, в кв. 78 по плана на гр.София, м. „*****, за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., в размер, както следва:

1.       на В.Т.К., с ЕГН: ********** - сумата от 82251 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 82 251 лева до пълния предявен размер от 82 500 лева.

2.       на Й.С.К.,  с ЕГН: ********** - сумата от 13708,50 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 13 708,50 до пълния предявен размер от 13 750 лева;

3.       на Т.С.К., с ЕГН: ********** - сумата от 13708,50 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 13 708,50 до пълния предявен размер от 13 750 лева;

4.       на Ю.С.К., с ЕГН: ********** - сумата от 13708,50 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 13 708,50 до пълния предявен размер от 13 750 лева;

5.       на С.Н.К., с ЕГН: ********** - сумата от 27417 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 27 417 лева до пълния предявен размер от 27 500 лева;

6.       на С.И.К., с ЕГН: ********** - сумата от 27417 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 27 417 лева до пълния предявен размер от 27 500 лева;

7.       на Т.И.К., с ЕГН: ********** - сумата от 27417 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 27 417 лева до пълния предявен размер от 27 500 лева;

8.       на К.И.К. – П., с ЕГН: ********** - сумата от  20562,75 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над  20 562,75 лева до пълния предявен размер от 20 625  лева;

9.       на Н.И.К., с ЕГН: ********** - сумата от 20562,75 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 20 562,75 лева до пълния предявен размер от 20 625  лева;

10.    на А.В.М., с ЕГН: ********** - сумата от 36556 лева,  ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 36 556 лева до пълния предявен размер от  36 666  лева.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на В.Т.К. с ЕГН **********, А.В.М., с ЕГН **********, Й.С.К. с ЕГН **********, Т.С.К., с ЕГН **********, Ю.С.К., с ЕГН **********, С.Н.К., с ЕГН **********, С.И.К., с ЕГН **********, Т.И.К., с ЕГН **********, К.И.К. – П.с ЕГН **********, и Н.И.К. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 24 941,19  лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Т.К. с ЕГН **********, А.В.М. с ЕГН **********, Й.С.К. с ЕГН **********, Т.С.К. с ЕГН **********, Ю.С.К. с ЕГН **********, С.Н.К. с ЕГН **********, С.И.К. с ЕГН **********, Т.И.К. с ЕГН **********, К.И.К. – П.с ЕГН **********, Н.И.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, да заплатят на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 26,21 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                                     СЪДИЯ: