№ 70
гр. гр.Монтана, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР МЛ. СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора Нина Светославова Вълчева (РП-Монтана)
като разгледа докладваното от КРАСИМИР МЛ. СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630200982 по описа за 2021 година
Производството е по чл.375 и сл. НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура - Монтана постановление от
26.08.2021г., съдържащо обвинение спрямо обв.Р. Д. П. с посочен адрес в
гр.Лом, област Монтана за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на РП - Монтана излага доводи за
приложение на чл.78а от НК по отношение на обв.П., поддържайки
обвинението.
Обв.П. в рамките на ДП е заявил, че разбира обвинението и, че не желае
предявяване на разследването.
Редовно призован за съдебно заседание, обв.П. не се явява, тъй като
живее и работи в Германия. На обв.П. е разяснено, че явяването му не е
задължително с оглед вида на съдебното производство, респ. че не е длъжен
да пътува от ФРГ. Обв.П. е заявил в телефонен разговор, че не възразява
съдебното производство да протече в негово отсъствие.
Доказателствата по ДП са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във
1
връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
На 07.09.2016 год. обв.Р. Д. П. от гр.Лом се явил и депозирал заявление
и документи за издаване на СУМПС в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -
гр.Монтана, като подал и изискващата се на основание чл.151, ал.5 от ЗДвП
декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І -157 от 2002 год. на МВР за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на мпс, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. В декларацията П. декларирал, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС, а е в
България.
Документите обвиняемият депозирал пред св.А.Г.П. - системен
оператор в Група ,,МПС, водачи и АНД“ в сектор „ПП“ при ОД МВР -
Монтана. Заявление № 11001017/07.09.2016 год. е депозирано от обв.П. в
Сектор ПП при ОД МВР – Монтана и услугата е била бърза. За целта
обвиняемият е представител освен заявлението, и свидетелство за завършено
основно образование, вносна бележка за платена такса, удостоверение за
завършен курс по първа долекарска помощ, удостоверение за здравословно
състояние и декларация за обичайно пребиваване, с която декларира, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава, членка на Европейския
съюз, а е в България. Тази декларация се попълва и подписва лично от лицето
и е задължителна съобразно разпоредбата на чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП и
чл.13, т.6 от Наредба № І - 157 от 2002 год. на МВР за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на мпс, отчета на водачите и тяхната
дисциплина.
С оглед проверка истинността на обследваната декларация, в хода на
разследването по ДП е изготвена съдебно - почеркова експертиза/СПЕ/, от
която се установява, че именно обв.Р. Д. П. е подписал инкриминирания
документ.
Въз основа на представените документи, на 09.09.2016 год. е издадено
СУМПС № *********, което обв.П. е получил на 16.09.2016 год ( л.82 от ДП).
От доказателствата по ДП се установява, че обв.Р. Д. П. живее
непрекъснато в Германия от 01.08.2015 год. до момента, като съответно има и
статус „Обичайно пребиваване в Германия“ по смисъла на § 6, т.46 от ДР на
ЗДвП. В подкрепа на това е изискана справка от властите на ФР Германия,
2
чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР.
Видно от приложените отговори ( л.98 до л.110 от ДП), обв.Р. Д. П. живее от
01.08.2015 год. в Германия, като живее в гр.Хаген. Първоначално на
ул.Кьокингщрасе № 1, а от 18.12.2017 год. - на ул.ВестербауерЩрасе № 23.
Т.е., към момента на подаване на декларацията за обичайно пребиваване,
обв.П. не е живял в България и обичайното му пребиваване не е било в РБ, а
във ФР Германия.
От приобщената справка - характеристика на обв.П. е видно, че лицето е
с добри характеристични данни, няма регистрирани криминални прояви и
присъди. От няколко години живее и работи на територията на ФР Германия,
заедно с родителите си. Прибира се единствено през лятото в България за
около месец ( л.122 от ДП).
Съгласно разпоредбата на § 6, т.46 от ДР на ЗДвП: „Обичайно
пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“
Настоящия случай обаче не е такъв - обвиняемият не е пребивавал в
друга държава - членка, за да следва или в изпълнение на задача с определена
продължителност. Т.е. подадената декларация за обичайно пребиваване,
подадена от Р. Д. П. е с невярно съдържание, тъй като преди подаването й той
е пребивавал в друга държава членка повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца.
С постановление от 21.07.2021г. лицето Р. Д. П., ЕГН **********, от
гр.Лом, област Монтана, но пребиваващ в Германия, е привлечен в
3
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК за
това, че на 07.09.2016г. в гр.Монтана, пред А.Г.П. - системен оператор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Монтана, потвърдил наистина в
писмена декларация - Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І - 157 от 2002г.
на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
мпс, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон -
чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР -Монтана, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава
- членка на Европейския съюз, което не отговаря на истината, тъй като в
периода от 07.09.2015 год. до 07.09.2016 год. е бил с обичайно пребиваване и
адресно регистриран в гр.Хаген, ФР Германия.
Разпитан в хода на досъдебното производство обв.П. заявява, че разбира
обвинението, посочвайки, че от 2015г. живее и работи в Германия, прибирал
се в РБ няколко пъти за един – два месеца, предимно живее в Германия,
попълнил е документите, които му били дадени. В рамките на съдебното
производство обв.П., не се явява, тъй като живее и работи в Германия.
Като се има предвид горното съдът намира, че обв.Р. Д. П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1
от НК:
- на 07.09.2016г. в гр.Монтана, пред А.Г.П. - системен оператор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Монтана, потвърдил наистина в писмена
декларация - Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І - 157 от 2002г. на МВР
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на мпс, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от
ЗДвП се дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -
Монтана, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно,
че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския
съюз, което не отговаря на истината, тъй като в периода от 07.09.2015 год. до
07.09.2016 год. е бил с обичайно пребиваване и адресно регистриран в
гр.Хаген, ФР Германия.
От субективна страна обв.П. е проявил пряк умисъл – съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
4
опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Страните не спорят по събраните в рамките на ДП доказателства, за
това и съдът не ги обсъжда в детайли. Съдебното следствие протече без
непосредствено събиране на доказателства, в т.ч. и на тези в рамките на ДП.
Обв.П. е заявил, че разбира обвинението и на практика не оспорва
изложените факти и обстоятелства в постановлението на РП – Монтана.
Анализът на събраните доказателства води до извода, че по несъмнен начин
обв.П. е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, както
от обективна, така и от субективна страна. Съдът изцяло споделя доводите на
РП – Монтана по разбора на доказателствата и приложението на материалния
закон, без да намира за необходимо да ги преповтаря.
Въз основа на доказателствата по ДП, не оспорени в рамките на
съдебното производство, съдът признава за ВИНОВЕН обв.П. за извършеното
деяние по чл.313, ал.1 от НК, като намира, че са налице предпоставките на
чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК – следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 лева. В
особената част на НК за престъплението по чл.313, ал.1 от НК са предвидени
наказания лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста
лева, обв.П. е неосъждан, по отношение на същия не е прилагано и
освобождаване от наказателна отговорност, а имуществени вреди от
престъплението не са причинени, за да се налага тяхното възстановяване или
обезпечаване. Процесният случай, не на последно място, не попада в
хипотезите изброени в чл.78а, ал.7 от НК. Към момента на постановяване на
настоящето Решение наказателната отговорност считано от 07.09.2016г. не е
погасена по давност имайки предвид разпоредбите на чл.81, ал.3 вр. с чл.80,
ал.1, т.4 от НК.
При определяне размера на глобата съгласно чл.78а, ал.1 НК съдът
съобрази, че обвиняемия има добри характеристични данни, при липсата на
данни за доходите на обв.П., поради и което съдът наложи размер на глоба
предвиден в чл.78а, ал.1 НК при минимума. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от обв.П.. Липсват данни по делото и ДП, които да
обосновават налагането на по–голям размер глоба.
Решаването на делото дава основание на съда да отмени наложената
мярка за неотклонение “подписка” спрямо обв.П..
На основание чл.189, ал.3 от НПК обв.П. следва да заплати по сметка на
ОД МВР - Монтана сумата – 154.64 /сто петдесет и четири лева и 0.64 ст./
лева – деловодни разноски – възнаграждение и разноски за изготвената
съдебно – почеркова експертиза /СПЕ/ и сумата 75 лева за извършен превод и
по сметка на РС - Монтана сумата 10 /десет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителни листове.
На основание горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Р. Д. П. – роден на 14.10.1995г. в гр.Лом,
област Монтана, с посочен адрес в РБ – гр.Лом, област Монтана,
улХХХХХХХХ, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
07.09.2016г. в гр.Монтана, пред А.Г.П. - системен оператор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Монтана, потвърдил наистина в писмена декларация
- Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І - 157 от 2002г. на МВР за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на мпс, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава
пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Монтана, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното
му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, което не
отговаря на истината, тъй като в периода от 07.09.2015 год. до 07.09.2016 год.
е бил с обичайно пребиваване и адресно регистриран в гр.Хаген, ФР
Германия – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
На основание чл.313, ал.1 вр. с чл.78а, ал.1, б. ”а” – б. ”в” от НК
ОСВОБОЖДАВА обв.Р. Д. П. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева, която следва да се заплати от обв.П. по сметка на МРС.
ОСЪЖДА обвиняемия Р. Д. П. със снета по–горе самоличност да
заплати по сметка на ОД МВР - Монтана сумата 154.64 /сто петдесет и четири
лева и 0.64 ст./ лева – деловодни разноски – възнаграждение и разноски за
изготвената съдебно – почеркова експертиза /СПЕ/ и сумата 75 лева за
извършен превод и по сметка на РС - Монтана сумата 10 /десет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове за събиране
на наложеното административно наказание глоба и на разноските.
ОТМЕНЯ взетата в рамките на ДП мярка за неотклонение “Подписка”
спрямо обвиняемия Р. Д. П..
Решението може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд –
Монтана в 15/ петнадесет/ дневен срок, считано от 28.09.2021г.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7