РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Бургас, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120106059 по описа за 2023 година
Производството е висящо по искова молба на „Водоснабдяване и Канализация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, против Е. Н. Н., ЕГН
**********, адрес: общ. К., с. В., ***, и К. Н. Н., ЕГН **********, адрес: общ. К., с. Р., ***
за ОСЪЖДАНЕ на всеки от ответниците да заплати на ищеца следните суми: по 26, 63
лева – сборна главница, представляваща неплатена цена за доставени В и К услуги за
водоснабден имот с абонатен № ******, с адрес: общ. К., с. Р., *** дължима по издадени
фактури за периода от 25.01.2021 г. до 26.07.2021 г., с отчетен период по фактури от
18.12.2020 г. – до 19.07.2021 г.; по 6, 69 лева – сборно обезщетение за забава върху
главниците за периода от 26.02.2021 г. до 08.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава
от подаване на исковата молба на 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на В и К
услуги в качеството си на собственици на по ¼ идеална част на водоснабдения имот по
силата на наследяване от К. Н. Н.. Твърди се, че след всяко отчитане на предоставените В и
К услуги са издавани данъчни фактури, но ответниците не са заплатили задълженията си по
тях в предвидения срок, поради което са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците чрез
назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, който оспорва предявените
искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответниците, съответно
между ищеца и ответниците. Твърди се, че отразените в справката стойности не
съответстват на реално потребеното количество вода. Сочи се, че водомерът не е отговарял
на изискванията на ЗИ.
1
В съдебно заседание ищцовото дружество моли за уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адвокат Д., уточнява, че не оспорва твърденията на ищеца, че през водомера
на процесния имот е отчетено количество вода, чиято стойност се претендира от ищеца, но
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2
вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
необходимо да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
Действителен договор за предоставяне на ВиК услуги; 2. Продавачът да е предоставил на
купувача ВиК услуги на определена цена; 3. Неизпълнение на задълженията на купувача за
заплащане дължимата цена за предоставени ВиК услуги; 4. Изпадане на длъжника в забава
за определен период.
По първата предпоставка:
По делото са приети като писмени доказателства нотариален акт от 27.06.1975 г.,
скица от 06.10.2008 г., удостоверение за наследници от 27.10.2023 г., декларация по чл. 14
ЗМДТ. От съвкупната преценка на посочените писмени доказателства се установява, че
процесният водоснабден имот, представляващ жилищна сграда с площ от 100 кв. м., с адрес:
общ. К., с. Р., *** е бил придобит от К. Н. Н. по силата на договор за продажба от 27.06.1975
г. К. Н. Н. е починал на *** г., като е оставил за наследници четирите си деца, две от които
са ответниците Е. Н. Н. и К. Н. Н.. Поради това съдът приема, че за процесния отчетен
период от 18.12.2020 г. до 19.07.2021 г ответниците се легитимират като собственици на по
¼ идеална част от процесния водоснабден имот, находящ се в общ. К., с. Р., *** по силата на
наследствено правоприемство от техния баща К. Н. Н., починал на *** г.
По смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ)„потребители“ са физическите лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. На основание чл.
11, ал. 7 от ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия
на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 8 от ЗРВКУ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К
оператор заявление, в което да предложат различни условия, като предложените от
потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
По делото липсва спор по обстоятелствата относно влизането в сила на приложимите
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас (ОУ), поради което съдът приема, че
същите са влезли в сила. По делото не се твърди и не се установява да са налице
предложените от потребителя и приети от В и К оператора различни от общите условия,
които да са отразени в допълнително писмено споразумение между страните.
Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че ответниците са страни
по сключен с ищцовото дружество действителен договор за предоставяне на В и К услуги
при общи условия.
По втората предпоставка:
Представен е справка-извлечение за процесния водоснабден имот, съгласно която за
2
периода от 18.12.2020 г. до 19.07.2021 г. са отчетени чрез мобилно устройство една
корекция, 3 пъти „служебно отчитане“ и 4 пъти – „видян“, т. е. реален отчет.
Съобразно уточненията на възраженията на особения представител на ответниците,
направено в съдебно заседание, по делото не са спорни обстоятелствата, че през водомера на
процесния имот е преминало количество вода на претендираната от ищеца стойност,
съответна на притежаваните от ответниците идеални части.
Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че ищецът е предоставил
на ответниците В и К услуги на претендираната с исковата молба стойност.
По третата предпоставка:
По делото не се твърди и не се установява ответниците да са изпълнили
задълженията си за заплащане на дължимата цена за получените В и К услуги.
По четвъртата предпоставка:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества. На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на В и К.
По делото са представени фактури, издадени в периода от 25.01.2021 г. до 26.07.2021
г., с отчетен период от 18.12.2020 г. до 19.07.2021 г., на обща стойност 106, 52 лева, от които
по 26, 63 лева дължими от всеки от двамата ответници съобразно притежаваните от тях
идеални части от правото на собственост.
На основание чл. 162 ГПК съдът определи, че законната лихва за забава върху
неизплатените суми по фактурите, считано от датата, следваща датата на падежа на всяка
фактура (първата от които е с падеж на 25.02.2023 г.), до края на посочения от ищеца период
– 08.10.2023 г. (деня, предхождащ постъпване на исковата молба в съда) възлиза общо на 27,
75 лева, от които по 6, 69 лева за всеки от двамата ответници съобразно притежаваните от
тях идеални части от правото на собственост.
Предвид кумулативното наличие на всяка една от законовите предпоставки
предявените искове се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълните
им предявени размери.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ищецът има право
на разноски за сумата от общо 405 лева, от които 100 лева за държавна такса, 200 лева за
депозит за особен представител, 5 лева за съдебно удостоверение, както и за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. Н., ЕГН **********, адрес: общ. К., с. В., ***, и К. Н. Н., ЕГН
**********, адрес: общ. К., с. Р., *** да заплатят на „Водоснабдяване и Канализация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, следните суми: по 26,
63 лева – сборна главница, представляваща неплатена цена за доставени В и К услуги за
3
водоснабден имот с абонатен № ******, с адрес: общ. К., с. Р., *** дължима по издадени
фактури за периода от 25.01.2021 г. до 26.07.2021 г., с отчетен период по фактури от
18.12.2020 г. – до 19.07.2021 г.; по 6, 69 лева – сборно обезщетение за забава върху
главниците за периода от 26.02.2021 г. до 08.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава
от подаване на исковата молба на 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението; по 202, 50 лева – за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4