Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
25.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Д. Димитров при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 231
по описа за 2021г.
на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на
В.В.И. ***, депозирана чрез адвокат Й.Г.от Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение №83/05.07.2021г.,
постановено по ВАНД № 776/2021г. на Районен съд – Шумен. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-000381/02.03.2021г.,
издадено от Началник сектор
към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна
полиция» – Шумен, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от на В.В.И. е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 200 (двеста) лева и «лишаване от право
да управлява МПС» за срок от 6 месеца.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Твърди, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено
нарушаване на производствените
правила, визирани в ЗАНН, което
не е отчетено от въззивния съд. В тази насока
сочи, че административно наказващият орган е смесил двете законови възможности за издаване на НП, а
именно общият случай по чл.36, ал.1 от ЗАНН, при който това става след съставен АУАН и при позоваване на
изключението от това
правило, разписано в чл.36, ал.2 от ЗАНН, вследствие
на което наказателното
постановление се явявало незаконосъобразно.
Като самостоятелно основание за незаконосъобразност
на НП се сочи, че същото е издадено
извън визирания в чл.34,
ал.3 от ЗАНН срок. По тези съображения
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, ОД на МВР –
Шумен, редовно и своевременно призована,
не изпраща представител в съдебното заседание, респективно
не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено
при следната фактическа
обстановка:
На 22.05.2020г. лек автомобил марка «Ленд Ровер Ланд Ровер Фриландер», с рег. № ******* се движел
по път I-2 край гр.Шумен. Поради движение с превишена скорост автомобилът бил заснет от
техническо средство „MULTA RADAR“ на км.112+737. При извършване на обработка на снимката
била извършена служебна
проверка, при която било констатирано,
че посоченото моторно превозно средство било със служебно прекратена регистрация
по чл.143, ал.15 от , поради
регистриран договор за продажба
на МПС, постъпил в електронния
портал на МВР на 30.08.2019г. Тъй като
в двумесечен срок новият собственик не е пререгистрирал придобития автомобил, на
31.10.2019г. регистрацията на МПС с рег.№ ******* е била
прекратена.
След като
служителите от сектор «ПП» при ОД на МВР – Шумен
установили собственика, от него била попълнена декларация, че на 22.05.2020г. въпросният автомобил бил управляван от В.В.И.. Декларация била подадена
и от В.В.И., в която същият
потвърдил факта, че именно той е управлявал
автомобила.
В хода на административното
производство било установено, че по силата на Договор за прехвърляне
на собствеността върху моторно превозно средство в изпълнение на Договор за лизинг № AG000871 от 30.08.2019г.,
с нотариална заверка на подписите,
М.И.В. е придобила правото
на собственост върху лек автомобил марка «Ленд Ровер Ланд Ровер Фриландер», с рег. № *******, както
и че в законоустановения срок по чл.3 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията
на МПС и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС на министъра
на вътрешните работи, не е изпълнила задължението си да регистрира автомобила в сектор ПП
при ОД на МВР - Шумен. Предвид това
на 31.10.2019г. регистрацията на този
автомобил била служебно прекратена.
Против В.В.И. е съставен АУАН №266584/19.08.2020г. за това,
че на 22.05.2020г. управлява МПС с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от , с което е нарушил изискванията на чл.140, ал.1, пр.1 от .
След съставяне
на АУАН, административно наказателното производство
било прекратена на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката била изпратена на Районна прокуратура – Шумен за преценка
относно извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
По така
изпратените материали била
образувана преписка вх. № 613/2021г. на ШРП.
На 22.02.2021г. преписката приключила с отказ за образуване на наказателно
производство и върната на ОД на МВР - гр.Шумен с оглед преценка за търсене на административна
отговорност.
Въз основа на материалите по преписката и на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН административно наказващият
орган издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол пред районния съд.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство, не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният
състав приел за безспорно установено от обективна и субективна страна
извършването на описаната в НП деятелност от страна на санкционираното лице,
поради което потвърдил процесния правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка
в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора.
Касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие
на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Противно на изложеното в жалбата, касационният състав намира, че
санкционното производство е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията
на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след като е била образувана преписка вх. № 613/2021г. на ШРП, която приключила на 22.02.2021г. с отказ за образуване на
наказателно производство и върната на ОД МВР - гр. Шумен с оглед преценка за
търсене на административна отговорност. В рамките на регламентирания законов
срок административно наказващият орган, надлежно оправомощен
с посочената в обстоятелствената част на НП заповед на министъра на вътрешните
работи, е пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца.
Административно наказаващият орган изрично е посочил, че наказателното постановление се издава
в административно наказателно производство, образувано по реда на чл.36, ал.2
от ЗАНН, като е изложил и конкретните
индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно
производство. В този смисъл
липсва твърдяното «смесване» на законовите възможности за издаване на НП, в сочения от касатора аспект.
В контекса
на гореизложеното, неоснователно
е и възражението на касатора
за незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради издаването
му извън визирания в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок. Цитираната
норма указва, че образуваното
административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено
по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва да се извърши при отчитане на датата на постановлението за
отказ да се образува наказателно
производство и изпращането на материалите
на съответния административно наказващ
орган. В конкретния случай прокурорското
постановление е от 22.02.2021г., поради което наказателното
постановление, издадено на 02.03.2021г. се явява постановено в рамките на законоустановения
срок.
Шуменският административен съд се
солидаризира и с решаващото становище на районния съд относно безспорната
установеност от обективна и субективна страна на вмененото на водача нарушение.
С разпоредбата на чл.140, ал.1,
изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и
чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата при промяна в
регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като «историческо». Цитираната
нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което
го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното
средство на свое име и в съответното звено «Пътна
полиция» при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от
наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство
и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация,
промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3,
ал.1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират
в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса
(постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15
от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно §6, т.25, предл.първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява
пътно превозно средство.
По делото не е спорно обстоятелството,
че на посочените в НП дата и място, касаторът е управлявал лек автомобил Ленд Ровер Ланд Ровер Фриландер», с рег. № *******, собственост
на М.И.В., като е безспорно,
че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване,
както и че това МПС, към датата на управлението е било със служебна прекратена
регистрация, считано от 31.10.2019г. Прекратяването
на регистрацията на описания лек автомобил е
извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на
регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил
на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото
факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че В.В.И.
е осъществил виновно вмененото
му нарушение, за което е санкциониран с обжалваното пред
ШРС наказателно постановление. Наложените
санкциите – «глоба» в
размер от 200 лева и «лишаване от правоуправление»
за срок от 6 месеца, са определени в минимален
размер. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят
не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от .
С оглед на това оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото правилно
е било потвърдено от районния съд.
Ограничен в пределите
на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния
закон.
С оглед
изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 83/05.07.2021г.,
постановено по ВАНД № 776/2021г. по описа на Районен съд – Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 25.10.2021 г.