№ 4214
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110125929
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение
на ответника за сумата 15 452,73 лв., представляваща потребена вода от длъжника за
периода от 09.03.2020 г. до 03.12.2020 г., ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 517,18 лв. за периода от 09.04.2020
г. до 03.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 14 251/2021 г. на СРС, 153 състав. Ищецът претендира разноски за
заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за предоставяне на .. услуги при Общи условия, съгласно чл. 8 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. Твърди ответникът да има качеството на потребител на .. услуги, които
са му предоставени за обект, находящ се в гр. София, .., клиентски № .., като за периода от
9.3.2020 г. до 3.12.2020 г. ответникът не заплатил стойността на услугите.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е потребител на ..
услуги през исковия период за процесния имот, който се е ползвал от неговия брат Ж.К. –
вещен ползвател на имота, а реално се е стопанисвал от дружеството .. ЕООД, с управител
В.К., с която К. живее на семейни начала. Оспорва исковете и по размер. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на .. услуги по
1
възникнало между страните облигационно правоотношение, като през исковия период
ищецът е доставял такива в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност е
в размер на претендираните суми.
При установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта да докаже
погасяване на задължението си чрез плащане.
По отношение на облигационните отношения между страните.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране
на в. и к. услуги „потребители” по смисъла на закона са юридически и физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят .. услуги;
юридически и физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на в. и к. с.
„потребители” на .. услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост.
В този смисъл е уредено качеството „потребител” и в Общите условия на ищцовото
дружество, в които е посочено още, че потребител може да бъде и наемател на имота, за
който се предоставят .. услугите.
Ответникът не оспорва да е собственик на процесния имот. Видно от нотариален акт
от 27.05.2005 г. същият е придобил 5 броя магазинни помещения в гр. София, местност „..“
по дарение от Ж.Г. К., действащ като едноличен търговец с фирма „К. – Ж.К.“, като
дарителят си е запазил правото на ползване върху дарените имоти. По делото не е спорно, че
тези магазини са преустроени в обект – закусвалня, за който ищецът претендира да е
доставял вода.
Видно от служебни справки от А. по в., Ж.Г. К. и ЕТ „К. – Ж.К.“, в качеството им на
титуляри на запазеното право на ползване върху посочените 5 броя магазинни помещения,
са направили отказ от тези ограничени вещи права, вписан по партидите на тези лица в А.
по в.та на 10.03.2009 г.
Следователно по делото се установява, че към исковия период върху процесния имот
не са били учредени ограничени вещни права, нито се твърди или пък има данни същият да
е бил отдаден под наем. Собственик на имота към 9.3.2020 г. до 3.12.2020 г. е ответника
Х.Г. К., който се явява и потребител на в. и к. услуги, предоставени за преустроен обект,
находящ се в гр. София, .., през исковия период.
Предоставянето на .. услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ..
оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на .. услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на ..
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на в. и к. с. или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
ищецът не е представил доказателства общите му условия да са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, за да се извърши преценка съобразно
нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата, която посочва, че в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. В случая обаче
не са релевирани подобни възражения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си да възрази срещу Общите условия. Следователно между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на в. и к. услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на в. и к. с. и Общите
условия за преустроен обект с клиентски № ...
По отношение на количеството и цената на изразходваната вода през исковия период.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. количеството изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка
водопроводно отклонение водомери, а за сгради - етажна собственост - въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер,
като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а
след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по
електронен път.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата при разлика в отчетеното количество вода по ал. 2
и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-
дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост.
При подаване на молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-
дневен срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия,
в която се включват молителят и представители на оператора.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата Наредба, по изключение, разпределението на
изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се
извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. При липса на индивидуални
водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се
3
определя, както следва - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл.
25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 ОУ от 2016 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ОУ от 2016 г., изразходваното количество питейна
вода се отчита от водомер, монтиран на водопреносното отклонение от .. оператора и/или в
имотите на потребителите. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от
служител на оператора на .. услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на .. оператора, като се посочват трите имена и адреса на
свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет (чл. 23, ал. 4 ОУ от 2016 г.).
Според заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза
процесният обект е разположен в група търговски сгради, оформящи ротонда пред
централната жп гара в гр. София и е едно ниво под нивото на терена. Обектът е с посочен
титуляр Х.Г. К.. В обекта има монтиран индивидуален водомер, който е отчитан на място за
исковия период, като консумацията за целия период е 218 куб. метра. Според вещото лице
има големи разлики между реално потребената вода - 218 куб. метра и водата, начислена за
общи нужди – 3 564 куб. метра, което според вещото лице се дължи на обстоятелството, че
общият водомер с голям диаметър 80 mm, който е монтиран на уличния водопровод, който
захранва цялата ротонда, е или неправилно подбран като параметри, или е развален, или има
теч в трасето на сградното водопроводно отклонение, който не е отстранен от ищеца, или е
комбинация от тези причини. Отделно от това към процесната претенция е прибавено и
старо вземане с включени лихви в общ размер на 5 201,75 лв., което не е образувано в
процесния исков период.
Следователно в нарушение на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. и чл. 25, ал. 5 от
ОУ, където е определена границата за надвишение с до 20 %, ищецът е разпределил на
ответника общи нужди в размер на 1 635% от реалното потребление за периода без да
уведоми клиентите, за да могат да подадат молба за назначаване на комисия за установяване
на причините за разпределение на вода за общи нужди в такъв огромен процент. А реално
консумирания обем вода е 218 куб. метра, заедно с общи нужди макс. 20 % – 44 куб. метра,
или общо за исковия период 262 куб. метра на стойност 603,91 лв., до която сума искът за
главница следва да се уважи, тъй като ответникът не ангажира доказателства за
погасяването й, като се отхвърли до пълния предявен размер 15 452,73 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
По делото се установи главно задължение. Съгласно клаузата на чл. 44 ОУ от 2016 г.,
при неизпълнение в срок на задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят
4
дължи на .. оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа. Дължимите лихви, изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК върху
уважените главниците от падежа на всяка една от тях, за периода 09.04.2020 г. – 03.12.2020
г., са в общ размер на 20,22 лв., до която сума акцесорната претенция следва да се уважи и
да се отхвърли до пълния предявен размер 517,18 лв.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважената главница от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.03.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. На ищеца
следва да се присъдят съобразно уважената част от исковете 35,12 лв. за заплатени държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и
14,44 лв. за заплатени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. На ответника следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от исковете
1 057 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Х.Г. К., ЕГН
********** дължи на „ДРУЖЕСТВО” АД, ЕИК .. на основание чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата 603,91 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода за
обект, находящ се в гр.София, .., през периода 09.03.2020 г. – 03.12.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 10.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 20,22 лв. мораторна лихва за периода 09.04.2020 г. - 03.12.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 14
251/2021 г. на СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума
603,91 лв. до пълния предявен размер 15 452,73 лв. и иска за главница над присъдената сума
20,22 лв. до пълния предявен размер 517,18 лв.
ОСЪЖДА Х.Г. К., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„ДРУЖЕСТВО” АД, ЕИК .. сумите 35,12 лв. разноски за исковото производство и 14,44 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” АД, ЕИК .. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
Х.Г. К., ЕГН ********** сумата 1 057 лв. разноски за исковото производство
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5