О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 2293 25.11.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, V-ти въззивен
състав
На двадесет и пети ноември две хиляди
и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1627 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба,
подадена от Община Поморие чрез временно изпълняващия длъжността Кмет- Янчо
Ангелов Илиев. Обжалвано е определение №668 от 15.10.2019г. на РС- Поморие, с
което производството по гр.д.№572/2016г. по описа на същия съд е спряно до приключване на гр.д.№199 от 2019г. по
описа на районен съд- Поморие.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли да бъде отменено, а делото да се върне на ПРС за продължаване
на съдопроизводствените действия. Намира, че не са налице предпоставките на
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като предявения от П. и Р.О., против страните по
настоящото дело установителен иск за собственост е с предмет 219/283 кв.м.ид.ч.
от имота, поради което за Общината бил налице правен интерес от продължаване на
производството по гр.д.№572/16г. на ПРС независимо от образуваното исково
производство.
След като съобрази становището на частния жалбоподател и след преценка
на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок /определението е съобщено
на страната на 16.10.2019г., а жалбата е входирана в съда на 22.10.2019г./ против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от легитимирано лице, законен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът я намира
жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по гр.д.№572/2016г. по описа на Районен съд- Поморие е образувано по молба на Община Поморие с правно основание чл.51 от ЗН. Иска
се да бъдат призовани ответниците А.Д., К. К., Е. К., Д. К. и Х.К., в
качеството им на наследници на С.Т.Г., б.ж. на гр.А. , Г., починала на ***.,
като им бъде определен срок да заявят дали приемат наследството, останало им от
наследодателката С.Г., включващо недвижим имот в гр.Поморие, ул.“Цар Калоян“
№10, а именно- 219/287 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор 57491.502.235 с площ 283 кв.м., ведно с построените в него
многофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 57491.502.235.1 с площ от
157 кв.м., както и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. с идентификатор 57491.502.235.2. Посочено е
още, че от гр.дело №96/2004г., образувано по иск за делба на дворното място,
предявен от Г. К. против С. Г. /приключило с влязло в сила решение за
отхвърляне на иска/ било установено, че последната е починала и ответниците по
настоящото дело са нейни наследници по силата на публично завещание. Сочи се още,
че С.Г. се легитимира като собственик на прехвърления имот с нотариален акт
№25, н.д.№101/1998г. на нотариус Добрин Горанов.
В молбата се твърди също, че
останалите идеални части от имота- 68/287 кв.м. ид.ч. са собственост на Р.Б.О.и
П.Б.О., които са го придобили с нотариален акт №43, н.д.№216/2003г. на нотариус
Добрин Горанов, обективиращ договор за гледане и издръжка, сключен между С.Г.П., като прехвърлител и Р.Б.О.и П.Б.О.,
като приобретатели на имота.
Молителят заявява, че повече от
10 години никой от ответниците не се интересувал от имота, не плащал данъци за
него, не го обитавал и стопанисвал, не предявявал и права спрямо него и не е упражнявал
правни и фактически действия, които да го легитимират като собственик. За този
период било установено само правото на собственост на Р.Б.О.и П.Б.О.. В този
период били подавани множество жалби от съседите, а през 2006г. било образувано
административно производство, приключило със заповед №РД-16-31/8.07.2007г. за
премахване на сградите. Същевременно общината образувала административни
производства с цел установяване възможността за заздравяване на сградата,,
правила проверки относно собствеността върху имота, изисквала информация за
евентуалните наследници или собственици, предприемала действия по почистването
и ограждането на имота и задължаване на известните собственици- Р.Б.О.и П.Б.О.,
да ремонтират оградата към съседния имот.
Изтъква се, че на основание чл.11
от ЗН когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото
да го приемат, то се получава от общината, на чиято територия се намират
имотите, когато става въпрос за движими вещи, жилища, ателиета и гаражи, както
и парцели и имоти, предназначени предимно за жилищно строителство. С това
обосновават и правния си интерес от производството по чл.51 ЗН.
С влязло в сила определение от
1.11.2016г. съдът е прекратил производството по евентуално съединения
установителен иск за собственост по мчл.124 ГПК.
С влязло в сила определение от
3.01.2018г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на К. К. К..
С обжалваното определение, след
като е обсъдил служебно събрано от него доказателство- препис от искова молба с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявена от Р.Б.О.и П.Б.О. против страните
по настоящото дело, районният съд е счел, че производството по гр.д.№572/16г.
по описа на ПРС следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Изложил е мотиви, че производството по гр.д.№199/2019г. по описа на ПРС, по
която е предявен установителния иск за собственост е преюдициален по отношение
на гр.д.№572/16г. на ПРС, тъй като при уважаването на иска и легитимирането на Р.Б.О.и
П.Б.О. като единствени собственици на имотите, за молителят Община Поморие няма
да е налице правен интерес от водене на производството по молбата по чл.51 ЗН.
Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваното определение е неправилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК постановява, че съдът спира производството когато в същия или друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. За да е налице връзка на преюдициалност между двете дела е необходимо на
първо място да се установи идентичност между страните по тях, а на второ-
решението по преюдициалния въпрос да е от съществено значение за спряното
производство. В случая и двете предпоставки не са налице.
Нещо повече, производството по
гр.д.№572/2016г. по описа на ПРС не е исково, а охранително, поради което за
него се прилагат правилата на чл.536 ГПК. В случая решението по
гражданскоправният спор, образуван по иск за собственост на трети лица срещу
Общината и физическите лица, спрямо които по реда на чл.51 ЗН общината е
поискала да бъдат задължени да заявят дали приемат процесното наследство,
независимо от изхода му не би могло да има последиците по чл.536, ал.2 ГПК, тъй
като решението дали приемат или не наследството зависи единствено от волята на
ответниците- А.Д., Е. К., Д. К. и Х.К..
Обжалваното определение е неправилно
и следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№668 от 15.10.2019г., постановено по гр.д.№572 по описа за 2016г. на Районен съд-
Поморие, с което е спряно производството по същото дело.
ВРЪЩА делото на Районен
съд- Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.