О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
гр. Плевен, 17.05.2022г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
май 2022г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 327/2022г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на О.М.А.
*** срещу мълчалив отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен да
издаде СУМПС на жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че на 11.04.2022г. е посетил СПП-
Плевен с искане да възстанови правото си на СУМПС, но му било отказано, тъй
като българското му СУМПС е било унищожено и указано да представи издаденото му
германско СУМПС. Това свидетелство му е било отнето временно от германските
власти, но наказанието е изтекло и е заплатил наложената глоба. Началникът на
СПП-Плевен му разяснил, че не може да издаде СУМПС, след което жалбоподателят
превел документите от немски език и подал настоящата жалба. Твърди, че през
2005г. успешно завършил курс за управление на МПС категория „В“ и му издали
СУМПС от СПП – Плевен. През 2015г. подменил свидетелството си с германско СУМПС.
На 15.02.2020г. немските власти отнели свидетелството му, поради управление на
МПС след употреба на алкохол и го лишили от правоуправление за срок от 10
месеца и наложили глоба в размер на 300 лв., която твърди, че заплатил.
Посочва, че в момента живее със семейството си на адреса в гр. Славяново. А за
да възстанови немското СУМПС трябва в Германия да изкара изпит в курс по
оказване на първа помощ, както и да положи психологически изпит. Но не му
разрешават да се запише за тези курсове, тъй като няма адрес в Германия и не
знае добре немски език. Заявява, че с Решение № 001/10.02.2022г. на Кмета на
Община Плевен е променил имената си на осн. чл. 19а от ЗГР от О.М.Д.на О.М.А.. Позовава
се на чл. 17 ал.18 и ал.19 от Наредба I-157 от
01.10.2002г., според която лице, установило обичайното си пребиваване в
Република България, което е притежавало българско СУМПС и го е подменило с
чуждестранно такова, но е изгубило правоспособност поради отнемане на всички
контролни точки, и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане, може да
възстанови правоспособност на осн. чл. 157 ал.5 ЗДвП, като за това
обстоятелство представи официален документ от компетентните чуждестранни
органи, придружен с легализиран превод на български език. На лицето се издава
ново свидетелство, като при връчване на новото СУМПС лицето връща
чуждестранното свидетелство за изпращането му на държавата, която го е издала.
А когато чуждестранното свидетелство не се представя, се уведомяват
компетентните чуждестранни органи за издаденото ново българско СУМПС. Моли да
се отмени като незаконосъобразен отказа на Началника на СПП – Плевен и да му се
издаде СУМПС. Прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си в
жалбата.
Ответникът – Началник СПП – Плевен в писмено становище
възразява, че не е компетентен орган да издаде исканото свидетелство за
възстановяване на правоспособност на осн. чл. 157 ал.5 ЗДвП, а компетентността
е на Държавна автомобилна администрация, тъй като водачът не е загубил правоспособност
по реда на чл. 157 ал.4 ЗДвП след отнемането на всички контролни точки и
невръщането на свидетелството в съответната служба на МВР. Според твърденията в
жалбата свидетелството временно е отнето от немските власти след употреба на
алкохол и все още се намира там, а СПП – Плевен не разполага с никакви данни
относно срока на валидност на немското свидетелство. Поради това моли да се
прекрати делото като заведено срещу некомпетентен орган, тъй като направеното
искане е извън рамките на служебната му компетентност. Счита, че не е налице правна възможност за
подмяна на немското СУМПС с равностойно такова без полагане на изпит пред ДАИ.
В конкретния случай счита, че не се касае за хипотезата на чл. 17 ал.4 от
Наредба I-157 от 01.10.2002г. , тъй като не е представено
чуждестранното СУМПС. Не сме в хипотеза и на чл. 17 ал.10 от наредбата, тъй
като чуждестранното СУМПС не е изгубено или откраднато, а се намира в Германия.
Моли да се вземе предвид, че жалбоподателят не се води като български водач на
МПС, тъй като е подменил българското си СУМПС с германско. Според ответника,
жалбоподателят очевидно се опитва да заобиколи германското законодателство,
като желае да черпи права от неправомерното си поведение. Той не желае и не
може да покрие немските стандарти за възстановяване на отнетото му СУМПС и се
опитва да си извади българско такова, въпреки че притежава немско СУМПС и в
този случай, ако се издаде и българско, лицето ще притежава две СУМПС, което не
е законно. Възразява и, че не е налице мълчалив отказ за издаване на СУМПС, тъй
като след извършена проверка в деловодството на СПП – Плевен не е установено
лицето да е подавало заявление на 11.04.2022г. А приложените към жалбата
документи са били преведени за нуждите на съдебното обжалване, т.е. към
11.04.2022г. не е разполагал с такива и не ги е предоставил пред
административния орган. Затова и в СПП не е образувана административна преписка
по случая. Единствената информация от АИС „Български документи за самоличност“
сочи, че българското СУМПС е унищожено, поради подмяната на документа в
чужбина.
От твърденията на страните и приложените по делото
доказателства, съдът счита, че не е налице подадено заявление от жалбоподателя
за издаване на СУМПС в СПП – Плевен, придружено с необходимите документи от
немските власти, в подкрепа на искането. Такива за първи път са преведени и
представени към жалбата. От частичния превод е видно, че с постановление на
Окръжен съд – Бремен е отнето СУМПС на жалбоподателя за срок от 10 месеца,
считано от датата на отнемането на шофьорската книжка на 15.02.2020г. за
шофиране в нетрезво състояние. Видно е също така, че жалбоподателят е подал до
немските власти заявление за издаване на шофьорска книжка, но няма данни за
входящ номер, както и липсват данни за произнасянето на органа, за да се
приеме, че това административно производство е приключило.
Това сочи, че жалбоподателят е поискал издаването на
СУМПС от немските власти, което е пречка за подаване на същото по съдържание
искане едновременно и до българските власти, а и такова заявление не е подадено
в СПП – Плевен, а е сезиран направо съда. Жалбоподателят може да сезира органа
не само чрез подаване на заявление на място, а и по пощата. Такова редовно
сезиране на ответника не е налице, поради което не може да се приеме, че по
подаденото заявление е формиран мълчалив отказ, респективно не може да се
прецени спазени ли са сроковете за оспорването му. След като не е налице
формиран мълчалив отказ по подадено заявление от жалбоподателя, то липсва и
предмет на съдебно оспорване, поради което жалбата срещу мълчалив отказ на
Началник СПП - Плевен следва да се остави без разглеждане, а делото да се
прекрати на осн. чл. 159 т.1 АПК.
Подадената до съда жалба следва да се приеме като искане
за издаване на СУМПС, поради което на осн. чл. 130 ал.4 АПК следва да се
изпрати по компетентност до Началника на СПП – Плевен, ведно с приложените
писмени доказателства, за произнасяне по направеното искане.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О.М.А. *** срещу
мълчалив отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен да издаде СУМПС
на жалбоподателя.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД
№ 327/2022г. по описа на Административен съд – Плевен.
ИЗПРАЩА жалбата на О.М.А. ***, ведно с всички приложения към
нея доказателства и всички материали по делото, по компетентност за произнасяне
от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Плевен по направеното искане за
издаване на СУМПС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС в
7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/