№ 21213
гр........, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110141025 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
21.12.2023 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №41025 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
1
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от ......, със седалище и адрес на управление:
гр......, представлявано от .....- Изп. директори, срещу А. Л. Б., във връзка с указания по реда
на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 1 587,85 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се
в гр........., аб. №......., за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сума от 209,20 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 15.09.2021г., сума от
41,59 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2020г. и сума от 8,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.10.2018г. до 15.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. №56241/2021г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника А. Л. Б.,
чрез особен представител адв.Х. Л.- САК, с който оспорва исковата молба като частично
неоснователна. Прави възражение за погасителна давност. За периода, необхванат от
давността, прави признание на иска.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „......“ АД.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са препис на заявление- декларация от ответната
страна от 16.05.2005г. до ищеца за откриване на партида на нейно име за процесния имот и
писмо от СО, р-н ‚Студентски“ за извършена продажба по реда на НДИ съгласно Договор от
21.03.1990г. между СНС- ОбНС и Любомир Ангелов Бакърджиев, починал на 01.06.2001г.,
съгласно удостоверение за наследници, като ответницата се явява наследник по закон.
Третото лице- помагач представя писмени доказателства с посочен абонат за имота
ответницата.
Съгласно прието заключение по СТЕ, в имота са налице 3 бр. отоплителни тела, с
поставени уреди за отчет, щранг- лира в мокрото помещение, като е изчислявана ТЕ
съобразно инсталираната мощност умножена по максималния специфичен разход на
сградата, както и 1 бр. водомер за топла вода, /БГВ/. За отопл. сезон 2018/2019г. ТЕ е
начислена по реален отчет, като за отопл. сезон 2019/2020г. ТЕ е начислена по наказателен
отчет, поради неосигурен достъп до имота. Начислена е и ТЕ от сградна инсталация в
имота.
Съгласно заключение по ССч.Е, не се установяват плащания по партидата, като са
посочени размерите на дължимите суми за ТЕ за процесния период и тези, които се явяват
погасени по давност.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства по делото се установява
основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, койот се
2
явява задълженото лице на договорно основание по партида за процесния имот.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от
средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя меду отделните
имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа
на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната
инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в
съответната методика математически формули. Вземането на ищцовото дружество за
потребена ТЕ за битови нужди е единно, като същото се образува от отделни компоненти.
Правилата за носенето на доказателстваната тежест, установени в гражданския процес
указват, че в тежест на страната, претендираща изгодните за себе си правни последици, е да
докаже тяхното настъпване. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество-
ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното
количество ТЕ, изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване.
Задължение на потребителя на услугата е да заплаща стойността на потребената от него ТЕ.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от м.05.2018г. до м.08.2018г. вкл., с оглед датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на 29.09.2021г. и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно ТР
№3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна
практика, вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и
падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането
на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в
обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая следва да се
приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец, включен в съответния
отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за съответния месец, като
възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или
прекъсва теченето на давността. С оглед на горното задълженията за главница в размер на
406,98 лв. следва да се признаят за погасени по давност. На това основание следва да се
приемат предявените искови претенции за главница срещу ответника за частично
основателни до сумата от 1 466,15 лв. и този за мораторна лихва до сумата от 200,27 лв.,
съобразно справките по заключението по ССч.Е и изчисление в онлайн ел. калкулатор.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, респ. нейния подизпълнител, поради което не може да се приеме за
3
обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и
съответно възникването на право на регрес спрямо ответницата.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв., депозит за особен представител от 485 лв. и юрисконсултско
въазнграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на
1 148,67 лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Л. Б., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от .....- Изп. директори, съществува вземане за сумата от 1 466,15 /хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр........., аб. №......., за отчетен период:
01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда– 29.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането и
сума от 200,27 /двеста лева и двадесет и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода: 15.09.2019г.- 15.09.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56241/2021г. по описа на СРС, 165 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен размер от 1 587,85 /хиляда
петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия и сума от 209,20 /двеста и девет лева и двадесет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
ул. „....“ №...., представлявано от .....- Изп. директори, срещу А. Л. Б., ЕГН:**********,
установителни искове за следните суми: сума от 41,59 /четиридесет и един лева и петдесет и
девет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.08.2018г.-
30.04.2020г., сума от 8,89 /осем лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 01.10.2018г.- 15.09.2021г., за които сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56241/2021г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Л. Б., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .....,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори,
сума в размер общо на 1 148,67 /хиляда сто четиридесет и осем лева и шестдесет и
седем стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „........., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
4
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5