Определение по дело №17/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 13
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Людмил Петров Хърватев
Дело: 20233400600017
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Силистра, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Людмил П. Хърватев

Ана Аврамова
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно
наказателно дело № 20233400600017 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от Л. А. Д. против определение №120 от 21.12.2022г.
постановено по ЧНД №219/2022г. на Тутракански районен съд, с което е
потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство на
РП-Силистра, ТО-Тутракан от 19.10.2022г., по ДП №104/2022г. по описа на
РУ МВР-Тутракан. Жалбоподателя намира определението за неправилно и
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което иска от въззивната инстанция да го отмени, и върне
делото във фазата на досъдебното производство.
Въззивната инстанция като прецени посочените в жалбата доводи и взе
предвид събраните по делото доказателства констатира следното:
На 30.03.2011г. Л. Д. закупил земеделска нива с площ 85 003 ска с
идентификатор 73496.30.3, намираща се в местността „Камбур Гьолджук“ в
землището на гр.Тутракан, обл.Силистра. Сделката била изповядана пред
нотариус.
На 24.11.2017г. ТД „Зов, 92 Комерс“ ЕООД, представлявано от Л. Д.
закупило земеделска нива с площ 250дка, с идентификатор 57090.40.47,
намираща се в местността „Гьола“ в землището на с.Пожарево,
общ.Тутракан. Сделката била изповядана пред нотариус.
Л. Д. влязъл във владение на имотите и ги стопанисвал до 27.07.2021г.
На тази дата в службата по вписванията били вписани договори за отдаването
им под наем, като наемодател бил посочен Т.Г. С. от гр.В.а, а като наемател-
„БГ Органик“ ООД със седалище в с.П., обл.Добрич, представлявано от И. К.
П.. Преди това, на 01.07.2021г. Т.С.упълномощил с две отделни пълномощни
1
И. П. да го представлява по отношение на тези имоти, и на 26.07.2021г. П.
отдал под наем земите на представляваното от самия него дружество „БГ
Органик“ ООД, като на 27.07.2021г. договорите били вписани в службата по
вписванията.
Л. Д. узнал за тези договори след като го уведомили от службата по
земеделие, а освен това, срещу него и представляваното от него дружество
били подадени искове в РС-Тутракан от Т. С., който претендирал, че е бил
собственик на имотите по наследство. Л. Д. депозирал отговори по исковите
молби на 27.07.2021г. и на 25.08.2021г.
Според въззивната инстанция подадената жалба е процесуално
допустима, а по същество неоснователна.
При така установените факти, настоящата инстанция счита, че изводите
до които е достигнал първоинстанционния съд досежно съставомерността на
деянието по чл.323, ал.1 НК почиват на правилна интерпретация на
доказателствената съвкупност, и не могат да не бъдат споделени.
Според текста на чл.323, ал.1 НК, деецът осъществява своето спорно
право „самоволно“, в смисъл, че предприема дейност за упражняването му по
свое решение, без да се съобразява с волята или възраженията на отсрещната
страна. Той освен това осъществява спорното право и не „по установения
ред“, в смисъл, че липсва търпимост от отсрещната страна, и въпреки
противопоставянето й, предприема дейност за упражняването му по ред,
който не отговаря на закона. По този начин обаче, деецът пренебрегва не само
отсрещната страна, но осъществявайки своето спорно право, пренебрегва и
властта, към която е следвало да се обърне, за да го защити и упражни.
В конкретния случай съобразно установената фактология, не са наЛ.
никакви действия, относими към някой от елементите на изпълнителното
деяние на престъплението „самоуправство“. Несъмнено е, че към
инкриминирания момент не е съществувал никакъв спор, предмет на който да
са процесните ниви, и по-конкретно, между Л. Д. и Т. С. не е съществувал
никакъв спор от вещно, облигационно или друго някакво имуществено право.
Самоуправството се извършва винаги и само в условията на такъв правен
спор. Няма ли оспорване от другата страна, и Л.то осъществи своето
действително или предполагаемо право, то завземайки определена престация
и изразявайки своите претенции върху нея, ще създаде условия другата
страна да извърши тепърва самоуправство и да се окаже не пострадал, а негов
субект.
В настоящият случай, преди инкриминираната дата /27.07.2021г./, такъв
спор не е бил възникнал и не е съществувал. Действително процесните ниви
са стопанисвани от Л. Д. до инкриминираната дата на някакво правно
основание, и междувременно Т. С. е предявил претенции за собственост по
силата на наследствени правоотношения, но конкретно за тези ниви, до
27.07.2021г. не е имало повдигнат правен спор, относно тяхната собственост,
ползване и владение. Просто всяка една страна е приемала, че на някакво
правно основание притежава имуществени права върху процесните ниви. В
тази връзка деянието по чл.323, ал.1 НК е несъставомерно и от субективна
2
страна, тъй като то се осъществява винаги при пряк умисъл, а за неговото
наличие деецът във всички случаи трябва да знае за предварителното
оспорване, дошло от отсрещната страна. Не знае ли за такова оспорване, то
той би осъществил поначало добросъвестно своето право.
В този смисъл, достигнатите от първоинстанционния съд изводи касаещи
съставомерността на престъплението по чл.323, ал.1 НК, са обосновани и
законосъобразни.
С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция намира, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №120 от 21.12.2022г., постановено по
ЧНД №219/2022г. на Тутракански районен съд.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3