№ 542
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110106449 по описа за 2021 година
Производството по делото се развива по предявен иск с правно осн. чл.
422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, с вх.№96473/27.12.2019г., подадена от „****"
ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****"
114, ет. Мецанин, представлявано от ****, чрез процесуален представител:
Юрисконсулт **** Съдебен адрес за получаване на книжа: град ****, бул.
"****" №114, ет. Мецанин, против Н. ВЛ. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес - Варна, ПК:9000, ул. ****, бл./№ 17, с правно основание на чл. 415 във
вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено че „****" ООД има
следните вземания срещу Н. ВЛ. Г. по Договор за паричен заем №5528897 от
24 май 2019 г.: сумата от 1106.90 лв., прледставляваща непогасен остатък от
главница; сума в размер от 189.10 лева, представляваща остатък от
непогасена договорна лихва за периода от 07 юни 2019 г. до 27 март 2020 г.;
сума в размер от 60.35 лв., представляваща лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница за периода от 28 март 2020 г. -датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на
подаване на заявлението – 22 януари 2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
1
В исковата молба се излагат твърдения, че заемодателят „****“ ООД е
предоставил на длъжника заем по Договор за паричен заем № 5528897 от 24
май 2019г., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Размерът на предоставения заем бил 1200 лева, като
договорът за кредит има характер на разписка за получената сума. Твърди се,
че ответникът се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2085.38 лева,
ведно с договорната лихва и такса за експресно разглеждане на документи на
22 двуседмични погасителни вноски за срок от 44 седмици, всяка вноска е в
размер на 94.79 лв., включваща първоначално главница, договорна лихва и
такса за експресно разглеждане. Твърди се, че ответникът е извършил
плащания на обща стойност от 239,79 лева. Твърди се, че поради
неизпълнение на задължението за заплащане на регламентираните
погасителни вноски, като падежа на задължението е настъпил на 27.03.2020г.
- датата на последната погасителна вноска. Претендира договорна лихва в
размер на 189.10 лева за периода от 07 юни 2019 г. - датата на първата вноска
до 27 март 2020 г. - датата на настъпване на падежа на договора, както и
мораторна лихва за периода от датата на забавата в размер на 60.35 лева, от
28.03.2020г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението – 22.01.2021 г. Посочва,
че вземането е придобито от ищеца по Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01.06.2020г. между „****“ ООД, ЕИК
********* и „****" ЕООД, ЕИК ****, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Предявения иск се оспорва по основание и размер. Не се оспорва наличието
на облигационно правоотношение между заемодателят „****“ ООД и
ответника. Оспорва се надлежното уведомяване на ответника за сключената
цесия. Оспорва се действителността на договора, като се релевират доводи за
липса на изготвен и подписан от ответника погасителен план към него.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
2
Представен е по делото Договор за паричен заем заем № 5528897 от 24
май 2019г., въз основа на който кредиторът „****" ООД отпуска на
кредитополучателя Н. ВЛ. Г. сумата от 1200 лева, за срок от 44 седмици, при
уговорен падеж на задължението 27.03.2020г. при лихвен процент 40,33% и
размер на двуседмичната погасителна вноска от 94,79 лева. Уговореният ГПР
възлиза на 49,38%.
По делото е представен и препис от рамков договор за цесия от
01.12.2016г. между „****“ и „****“ ООД, както и Приложение
№1/01.06.2020г., от което се установява, че ищецът е придобил вземането по
договор за паричен заем № 5528897 от 24 май 2019г.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
11712/28.12.2016г. ,„****“ упълномощава „****“ ООД да осъществи
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Прието по делото е заключение на вещо лице по възложена съдебно
счетоводна експертиза, в което се посочва, че размера на дължимата главница
възлиза на 1106,90 лева, договорната лихва възлиза на 189,10 лева, а
обезщетението за забава върху непогасената главница от 1106,90 лв. за
периода от датата на изтичане на договора - 28.03.2020 г. до датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК пред ВРС - 01.02.2021 г. е в размер на
94.01 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем за
послужване е реален и за да породи правно действие е нужно заемодателят да
предаде на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи,
докато същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на
уговорения падеж. Разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД дава право на
заемодателя да получи възнаградителна лихва, ако такава е уговорена.
От представените по делото доказателства се установява, че е
възникнала валидна облигационна връзка, основана на договор за
предоставяне на паричен заем № 5528897 от 24 май 2019г. по силата, на който
„****“ ООД, в качеството на заемодател се е задължило да предостави на
ответника, като заемател сумата от 1200 лева, за срок от 44 седмици, която
сума последният е следвало да върне, ведно с възнаградителна лихва при
3
годишен лихвен процент от 40,33%, на разсрочено плащане от двадесет и две
погасителни вноски, всяка в размер от 94,79 лева, последната от която с
падеж на 23.02.2019г. Уговореният ГПР възлиза на 49,38%.
В чл.3, ал.2 от договора изрично е посочено, че служи за разписка за
получаване на заемната сума. След като ответникът е положил подпис на
всички страници на договора, същият е признал, че заемната сума му е била
предоставена.
Следователно с реалното получаване на сумите от ответника, съдът
приема, че е сключен договора за заем.
Уговореният падеж на първата погасителна вноска е настъпил на
07.06.2019г., а на последната на 27.03.2020г., който момент предхожда
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда – 01.02.2021г. От заключението на вещото
лице по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза се установи, че
е наличе частично погасяване на задълженията по процесния договор за заем
от страна на ответника както следва: на 24.05.2019 г. в размер на 114,79 лева,
с което предсрочно е погасена изцяло първата погасителна вноска с падеж
07.06.2019г. и 125 лв на 01.07.2019 г., с което на същата дата са погасени
следните задължения по кредита: 114,79 лв-изцяло втора погасителна вноска
спадеж 21.06.2019 г., 10,00 лв - разходи за събиране на вземания, с падеж
25.06.2019, 0,21 лв - частично е погасена такса за експресно разглеждане от
трета погасителна вноска с падеж 05.07.2019 г. В тежест на ответника бе да
установи плащане на задължението, който положителен факт не бе доказан в
хода на съдебното производство.
При тези съображения и доколкото съдът прие, че между „****“ и
ответника е възникнала валидна облигационна връзка по договор за паричен
заем № 5528897 от 24 май 2019г., то следва да бъде прието, че в последствие
кредитора „****“ надлежно се е разпоредил с вземането си. От представения
по делото рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение №1 от
01.06.2020г., съдът приема, че носител на вземането е станал настоящия
ищец. Съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД не е елемент от фактическия състав
на цесията. С последното се цели да бъде доведено до знанието на длъжника,
кой е носител на вземането. Разпоредбата на цитирания текст посочва, че
стария кредитор следва да осъществи уведомяване за осъществената цесия, но
4
не следва да бъде отричан института на упълномощаване, като вместо него
друго лице, включително и нови кредитор да осъществи тази дейност. В
такава хипотеза е осъществено и настоящото уведомяване, като към исковата
молба, с която е представен договора за цесия се представя и пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег. № 11712/28.12.2016г., с което ,„****“
упълномощава „****“ ООД да осъществи уведомяване на длъжниците по
реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Препис от исковата молба ведно с договора за цесия
и пълномощното е връчен на особения представител на ответника, на който
съдебната практика приема, че може да бъде съобщена същата, поради което
съдът намира, че процедурата по уведомяване визирана в чл. 99, ал.3 ЗЗД е
надлежно проведена. В случая макар и цесията да не е била съобщена преди
депозиране на заявлението в съда, то в последствие в исковото производство
уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД бе осъществено.
С оглед изложеното договорът за прехвърляне на вземания валидно
обвързва длъжника и същият дължи плащане на новия кредитор, в лицето на
ищеца.
По тези съображения предявените искове за главница в размер на
1106.90 лева и договорна лихва в размер на 189,10 лева се явяват основателни
в пълните им предявени размери.
От датата на падежа ответникът е изпаднал в забава по смисъла на
чл.84, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от деня на забавата -
28.03.2020г., т.е. деня следващ деня на падежа на първата погасителна вноска,
по която липсва плащане, до дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК, а в случая до поисканата дата - 22.01.2021г. Съдът намира и тази
претенция за доказана по основание и размер, поради което следва да бъде
установено, че ответникът дължи сумата от 60,35 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изходът по спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, претендирани в общ размер от
1032,70, в това число 122.70 лева заплатена държавна такса, 300.00 лева
внесен депозит за назначаването на особен представител, 250.00 лева внесен
депозит за изготвянето на назначената по делото експертиза, 360,00 лева
5
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от
ГПК, съразмерно уважената част на предявените искове. Съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от
последния процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 150 лева, което да му бъде присъдено, или, общо
в полза на „****” ЕООД следва да се присъди сума от 822.70 лева.
В полза на страната следва да бъдат присъдени и съдено – деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за сторени в заповедното
производство в размер на 77,13 лева, съразмерно уважената част на
предявените искове, като тук за основа при определяне на размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът взима за база сумата от 50
лева, на осн.26 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
ВЛ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес - Варна, ПК:9000, ул. ****,
бл./№17 ДЪЛЖИ на **** ООД ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. ****, ул. **** №29, ет.3 сумата от 1106,90 /хиляда сто и шест
лева и деветдесет ст./ лева, представляваща главница по Договор за паричен
заем № 5528897 от 24.05.2019 г., сключен от длъжника с „****„ ООД, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва
в размер на 189,10 лв./сто осемдесет и девет лева и десет ст./ , за периода от
07.06.2019 г. до 27.03.20201 г., обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху непогасената главница в размер на 60.35 лв./шестдесет лева и
тридесет и пет ст./, за периода от 28.03.2020 г. до 22.01.2021 г., които
вземания са прехвърлени с договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение №
6
1/01.06.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение
№260868/02.02.2021г. по ч.гр.дело №1516/2021г. по иписа на ВРС, на осн. чл.
422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. ВЛ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес - Варна,
ПК:9000, ул. ****, бл./№17 ДА ЗАПЛАТИ на **** ООД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. ****, ул. **** №29, ет.3 сумата от 822.70
лева /осемстотин двадесет и два лева и 70 стотинки/ съдебно – деловодни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство и сумата от 77,13 лева (седемдесет и седем лева и 13 ст.),
съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство, съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн .чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7