РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Нови пазар, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100377 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявени са искове по чл. 415 от ГПК от „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника
К. В. С. от с. Ц.,, обективно кумулативно съединени искове по чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № 819/23г. на
НПРС срещу ответника, както следва:
1/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 42,48 лв. -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***;
2/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 93,64 лв. -
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно
ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл.11, буква б) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер
***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година;
3/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 60,64 лв. -
1
представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура */* година,
представляващо месечни и еднократни такси за предпочетен номер *** за периода
25.07.2020 година - 24.10.2020 година;
4/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 42,48 лв. -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11. буква а) от
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***;
5/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 59.21 лв.-
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно
ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл. 11, буква б) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен
номер ***;
6/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 40.46 лв. -
представляващи задължения от предходен период с ДДС, представляващи месечни и
еднократни такси за предпочетен номер *** за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020
година;
7/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 109.34 лв. -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.1У.2., буква а) от
Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за
предпочетен номер 3***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020
година;
8/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 180,12 лв. -
представляваща неустойка в размер на разлика между стандартната цена на мобилно
устройство ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената
от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на
договора, на основание чл.1У.2., буква б) от Допълнително споразумение от *** година към
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен
период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година;
9/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 135.09 лв.,
представляващи задължения за потребление на предпочетен номер 3*** за периода
25.07.2020 година - 24.10.2020 година, посочен във фактура № */* година, месечни и
еднократни такси за предпочетен номер 3***;
10/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 54.97лв.,
2
представляващи вземания, произтичащи от договор за лизинг на *** от *** г. година за
предпочетен номер 3***, от които 7.17 лева - представляващи задължения от предходен
период с ДДС, за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година (3 месечни вноски);
11/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата 47.80 лева -
представляващи останалите 20 дължими вноски по договора, всяка по 2,39 лева, които са
предсрочно изискуеми като неустойка поради прекратяване на договор за лизинг;
12/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 49,98 лева -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги Договор за услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер *** на
основание чл.12, буква а) от Договора;
13/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 96.00 лева -
представляваща неустойка за устройство *** на основание чл.12, буква б) от Договор за
услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер ***;
14/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 60.87 лева -
представляващи задължения от предходен период месечни и еднократни такси за
предпочетен номер за Договор за услуга интернет за дома от *** година за предпочетен
номер *** за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година.
Предявени са общо 14 бр. установителни иска по чл. 415 ГПК.
Исковете са спрямо ответника К. В. С. от с. П., който е уведомен за издадената
заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че между страните по делото са били сключени множество договори за
мобилни услуги, както следва:
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер *** със срок от 24
месеца, с който са определение условията за предоставяне и ползване на съответната
мобилна услуга като на абоната е предоставена отстъпка в размер на 130.00 лева от цената
на мобилно устройство ***, закупено при сключване на договора.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата
по договора е деактивирана на 21.12.2020 година, всички договори с абоната са прекратени
и е начислена сума в размер на 42.48 (четиридесет и два и 0,48) лева - представляваща
дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от Договор за
мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период
25.11.2020 година - 24.12.2020 година, посочен във фактура */* година и сума в размер на
93.64 (деветдесет и три и 0,64) лева - представляваща неустойка в размер на разликата
между стандартната цена на ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на
3
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща
на оставащия срок на договора, на основание чл.11, буква б) от Договор за мобилни услуги
от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година -
24.12.2020 година, посочен във фактура */* година.
2. Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер *** със срок от 24
месеца, с който са определение условията за предоставяне и ползване на съответната
мобилна услуга като на абоната е предоставена отстъпка в размер на 130.00 лева от цената
на мобилно устройство ***, закупено при сключване на договора.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата
по договора е деактивирана на 21.12.2020 година, всички договори с абоната са прекратени
и е начислена сума в размер на 42.48 (четиридесет и два и 0,48) лева - представляваща
дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от Договор за
мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период
25.11.2020 година - 24.12.2020 година, посочен във фактура */* година и сума в размер на
59.21 (петдесет и девет и 0,21) лева - представляваща неустойка в размер на разликата
между стандартната цена на ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща
на оставащия срок на договора, на основание чл.11, буква б) от Договор за мобилни услуги
от*** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година -
24.12.2020 година, посочен във фактура */* година.
3. Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от
*** година за предпочетен номер *** със срок от 24 месеца, с който са определение
условията за предоставяне и ползване на съответната мобилна услуга като на абоната е
предложена отстъпка от цената на мобилно устройство при сключване на договор за лизинг.
Между страните е сключен договор за лизинг на *** от *** година за
предпочетен номер *** за срок от 23 месеца като е предоставена отстъпка в размер на 250.05
лева.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата
по договора е деактивирана на 21.12.2020 година, всички договори с абоната са прекратени
и е начислена сума в размер на 109.34 (сто и девет и 0.34) лева - представляваща дължима
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.1У.2., буква а) от
4
Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от ***
година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година -
24.12.2020 година, посочен във фактура */* година и сума в размер на 180,12 (сто и
осемдесет и 0,12) лева - представляваща неустойка в размер на разлика между стандартната
цена на мобилно устройство ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща
на оставащия срок на договора, на основание чл.1У.2., буква б) от Допълнително
споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен
номер 3***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година, посочен във
фактура */* година.
4. Договор за лизинг на *** от *** година за предпочетен номер 3*** за срок от
23 месеца като е предоставена отстъпка в размер на 250.05 лева.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата
по договора е деактивирана на 21.12.2020 година, всички договори с абоната са прекратени
и е възникнало задължение в размер на 47.80 (четиридесет и седем и 0,80) лева -
представляващи задължения за вноски по договор за лизинг на *** от *** година за
предпочетен номер ***. Сумата е формирана от сбора на останалите 20 дължими вноски по
договора, всяка по 2,39 лева за лизинг на ***, които са предсрочно изискуеми като
неустойка поради прекратяване на договор за лизинг на *** от *** година по вина на
лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за
лизинг. Задължението е възникнало в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година,
посочен във фактура */* година.
5. Договор за услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер ***,
със срок от 24 месеца, с който са определение условията за предоставяне и ползване на
съответната мобилна услуга като на абоната е предоставено устройство ***.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата
по договора е деактивирана на 09.08.2021 година, всички договори с абоната са прекратени
и е начислена сума в размер на 49.98 (четиридесет и девет и 0,98) лева - представляваща
дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.12, буква а) от Договор за
услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен
период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година, посочен във фактура */* година и сума в
размер на 96.00 (деветдесет и шест) лева - представляваща неустойка за устройство *** на
основание чл.12, буква б) от Договор за услуга интернет за дома от *** година за
предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година,
посочен във фактура */* година.
5
Ищецът сочи, че към датата на прекратяване на договорите за мобилни услуги,
ответникът е имал неплатени задължения с настъпил падеж в общ размер на 304.23 (триста
и четири и 0.23) лева - представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени
във фактура */* година, формирано както следва :
за периода 25.07.2020 година - 24.08.2020 година, посочен във фактура № */* година
задължение в общ размер на 91.90 лева, подробно описани по вид и размер.
Ищецът сочи, че всички непогасени и изискуеми задължения на К. В. С. от с. Ц., към
„Йеттел България” ЕАД са обединени в заключителни фактура № */* година на стойност 1
025.28 лева със срок на плащане 09.01.2021 година.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
описаните задължения не били погасени.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
спрямо ответника съществуването на всяко от присъдените по заповедта вземания.
Претендира направените по делото разноски, вкл. и по заповедното производство.
Ответникът по делото е бил лично уведомен за воденото спрямо него дело, същия е
получил лично съдебните книжа на 27.05.2024 г., както и е уведомен за задълженето си да
уведоми съда при промяна на адреса на местоживеенето си. В указания от закона и от съда
едномесечен срок, ответникът не е оспорил предявените искове и не е направил
доказателствени искания по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
819/2023 г., по което е издадена Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г., с която
длъжникът К. В. С. от с. Ц., е задължен да плати на „Йеттел България” ЕАД, сумата 42,48
лева (четиридесет и два лева и 48 стотинки), представляваща за период от 25.11.2020 г. до
24.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до изплащане на вземането,
93,64лева (деветдесет и три лева и 64 стотинки), представляваща за период от 25.11.2020 г.
до 24.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до изплащане на
вземането, 42,48лева (четиридесет и два лева и 48 стотинки), представляваща за период от
25.11.2020 г. до 24.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до
изплащане на вземането, 59,21лева (петдесет и девет лева и 21 стотинки), представляваща за
период от 25.12.2020 г. до 24.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до
изплащане на вземането, 109,34лева (сто и девет лева и 34 стотинки), представляваща ,
ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до изплащане на вземането, 180,12лева
(сто и осемдесет лева и 12 стотинки), представляваща , ведно със законна лихва за период от
6
18.08.2023 г. до изплащане на вземането, 47,80лева (четиридесет и седем лева и 80
стотинки), представляваща , ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до изплащане
на вземането, 49,98лева (четиридесет и девет лева и 98 стотинки), представляваща, ведно
със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до изплащане на вземането, 96,00лева
(деветдесет и шест лева), представляваща , ведно със законна лихва за период от 18.08.2023
г. до изплащане на вземането, 304,23лева (триста и четири лева и 23 стотинки),
представляваща , ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за
присъдените вземания, за установяване на съществуването им.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между
„Йеттел България“ ЕАД и ответника са били сключени множество договори за мобилни
услуги, както следва:
І. Договори за мобилни съобщителни услуги:
1. По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, се
претендират следните суми:
А) 60.64 лв., представляващи неплатени задължения от предходен период с
ДДС, посочени във фактура */* година, общо за периода 25.07.2020 г. до 24.10.2020 г.,
посочени в приложените по делото фактури № */* г.
Б) 42.48 лева, представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11,
буква а) от Договора за мобилни услуги;
В) 93.64 лева, представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната
цена на ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от
длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на
договора на основание чл.11, буква б) от Договора за мобилни услуги.
2. По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, се
претендират следните суми:
а) 40.46 представляващи неплатени задължения от предходен период с ДДС, посочени
във фактура */* година, общо за периода 25.07.2020 г. до 24.10.2020 г.;
б) 42.48 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
7
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11,
буква а) от Договора за мобилни услуги;
в) 59.21 лева - представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната
цена на ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от
длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на
договора, на основание чл. 11, буква б) от Договора за мобилни услуги.
3. По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер***, се претендират
следните суми:
а) 135.09 лева - представляващи задължения от предходен период , общо за периода
25.07.2020 г. до 24.10.2020 г., като посочената сума включва освен месечни и еднократни
такси за посочения мобилен номер и застраховки към същия номер в общ размер от 11,98
лв., за същия период.
Б) 109.34 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание
чл.ІV.2, буква а) от Допълнително споразумение от *** година към Договора за мобилни
услуги;
В) 180,12 лева - представляваща неустойка в размер на разлика между стандартната
цена на мобилно устройство ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща
на оставащия срок на договора, на основание чл.ІV.2., буква б) от Допълнително
споразумение от *** година към Договора за мобилни услуги.
ІІ. Договори за лизинг на мобилни устройства.
1. По Договор за лизинг на *** от *** г. за предпочетен номер***, ищецът претендира
следните суми:
А) 7.17 лева - представляващи задължения от предходен период, за периода от
25.07.2020 година - 24.10.2020 година, посочен във фактура № */* година;
Б) 47.80 лв., представляващи задължения за вноски по договор за лизинг на *** от
*** г., представляваща сбора на останалите 20 дължими вноски по договора, всяка по 2,39
лева за лизинг на ***, които са предсрочно изискуеми като неустойка поради прекратяване
на договор за лизинг, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за
лизинг.
ІІІ. Договори за услуга интернет за дома.
8
1. По Договор за услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер ***,
ищецът претендира следните суми:
А) 60.87 лева - представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени във
фактура */* година, за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година;
Б) 49.98 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.12,
буква а) от Договора за услуга интернет за дома от *** година;
В) 96.00 лева - представляваща неустойка за устройство *** на основание чл.12,
буква б) от Договора за услуга интернет за дома от *** г.
Така обособените договори, сключени между страните са три самостоятелни групи –
договори за мобилни съобщителни услуги, договор за лизинг и договор за интернет, поради
което и същите ще бъдат разгледани поотделно относно наличието или не на неравноправни
клаузи и такива нарушаващи правата на потребителите, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите месечни абонаментни такси и суми за предоставени ежемесечни
мобилни услуги, поради което, считано от 21.12.2020 г., всички договори, сключени между
страните били прекратени.
Съгласно чл. 26 от ОУ на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на електронни съобщителни услуги, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Не получаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. В чл. 27 от ОУ е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването.
При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
По делото е представен договор Договор за мобилни услуги от *** година за
предпочетен номер ***, л. 57 и следв. от ч.гр.д. № 819/2023 г. на НПРС, съгласно който
същия е сключен за предоставянето на мобилни съобщителни услуги при абонаментен план
Интернет +16,99 и месечен абонамент от 16,99 лв.
Срокът на договора е за 2 години, до 09.08.2022 г.
Представен и Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, л.
27 и следв. от ч.гр.д. № 819/2023 г. на НПРС, съгласно който същия е сключен за
предоставянето на мобилни съобщителни услуги при абонаментен план Интернет +16,99 и
месечен абонамент от 16,99 лв.
9
Срокът на договора е за 2 години, до 20.12.2021 г.
Представен и Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, л.
14 и следв. от ч.гр.д. № 819/2023 г. на НПРС, съгласно който същия е сключен за
предоставянето на мобилни съобщителни услуги при абонаментен план Тотал +
неограничен роуминг в зона ЕС и месечен абонамент от 27,99 лв. за срока на договора, а
след това в размер на 31,99 лв.
Срокът на договора е за 2 години, до 18.11.2021 г.
С допълнително споразумение от *** г. към този договор е предоговорен плана и
МАТ става в размер на 35,99 лв. за срока на договора и 39,99 лв. след неговото изтичане.
Допълнителното споразумение е със срок на действие за 2 години, т.е до 09.08.2022 г.
Към първоначалното заявление е приложен и договор за мобилни услуги за
моб.номер ***, л. 39 и следв. от ч.гр.д. № 819/2023 г. на НПРС, но за него заявителят и
настоящ ищец не е предявявал искове и същия не е предмет на делото, макар парични суми
във връзка с този договор, да са начислени по всички приложени фактури.
В исковата молба ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите месечни абонаментни такси и суми за предоставени ежемесечни
мобилни услуги, поради което, считано от 21.12.2020 г., всички договори, сключени между
страните били прекратени.
Съгласно чл. 26 от ОУ на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на електронни съобщителни услуги, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Не получаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. В чл. 27 от ОУ е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването.
При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
В тежест на потребителя е посочено да докаже извършените от него плащания по
всеки от сключените договори, такова доказване не е направено, поради което съдът приема,
че в действителност посочените по договорите суми за предоставените месечни мобилни
услуги не са били платени и се дължат от ответника по делото.
Претендирания от ищеца период за предоставените, но неплатени от потребителя
услуги е за периода 25.07.2020 г. до 24.10.2020 г., т.е за три месеца.
Съгласно договорените между страните цени на месечни абонаментни услуги (МАТ),
същите са договорени без да е посочено дали към тях ще бъде начислявано ДДС, и поради
това, съдът приема, че същите са крайни цени за услугите с включен в тях ДДС.
10
Съгласно чл. 67, ал.2 Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че
той е включен в договорената цена. В приложените по делото фактури, се установява, че
посочените стойности в тях са без ДДС. Съдът намира, че начисляването на ДДС едва с
фактурите е в нарушение на условията на всеки от договорите, поради което се налага да се
изчислят дължимите за периодите на неизпълнение на задълженията от потребителя за
плащане на МАТ по всеки от договорите, но без ДДС, така както е посочено и в договорите.
Поради горното, съдът приема, че посочените в договорите за мобилни услуги цени
на МАТ са с включен в тях ДДС и са крайни цени, платими от потребителя.
За посочените договори и според претендирания от ищеца период на неизпълнеине за
три месеца, съдът намира, че дължимите суми за МАТ са както следва:
По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер *** и месечен
абонамент от 16,99 лв. се дължи сумата от 50,97 лв., а не претендираната от ищеца такава в
размер на 60,64 лв., поради което за разликата над дължимия размер искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, и месечен
абонамент от 16,99 лв. се дължи сумата от 50,97 лв. По този договор ищецът претендира
сума в размер на 40,46 лв. и същата следва да се уважи изцяло, тъй като не надвишава МАТ
за периода, за който се иска.
По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер 3***, и
първоначална МАТ до *** г. от 27,99 лв., а след посочената дата, съгласно допълнително
споразумение от *** г. 35,99 лв. се претендират за периода на неизпълнение общо 135,09 лв.
По този договор и за периода от 25.07.2020 г. до 24.10.2020 г., се дължи за месечни
абонаментни такси сумата от 103,62 лв., с вкл. в нея 0,11 лв. за текстови съобщения извън
абонаментния план.
Ищецът предявявайки иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 135.09 лв.,
представляващи задължения за потребление на предпочетен номер *** за периода 25.07.2020
година - 24.10.2020 година, претендира и включени към този договор суми за застраховка на
предоставено по допълнителното споразумение към този договор устройство. По делото е
приложена застрахователна полица, л. 70 – 72 от ч.гр.д. № 19/2023 г. на НПРС, съгласно
която е сключен договор за застраховка на устройство „*“. От приложената застрахователна
полица се установява, че цената на устройството без абонамент е била 449,90 лв., дължимата
по договора за застраховка, месечна застрахователна премия е в размер на 5,87 без вкл. ДДС
и крайна цена от 5,99 лв. с ДДС.
Заявителят претендира дължими, неплатени месечни застрахователни премии за
периода от 25.07.2020 година - 24.10.2020 г., които са включени като част от дължимите
11
месечни абонаментни такси и услуги по договора за мобилни услуги, и включени в
ежемесечните фактури, приложени по делото.
Приложена е застрахователна полица № *, за застраховка между потребителя и ***,
която покрива рисковете за ремонт или подмяна на застрахованото устройство, закупено от
доставчика на мобилните услуги. Посочено е, че месечната застрахователна премия е 5,99
лв.
Съдът намира, че заявителят няма каквито и да е права по договора за застраховка,
сключен от потребителя. Представителите на заявителя, негови служители са само
застрахователни агенти при сключването на застраховката, така както е посочено в
застрахователната полица в раздел „данни за посредника“. Освен това застрахователната
полица има конкретен предмет, който не включва права за претендиране на застрахователни
вноски, вкл. предсрочно изискуеми такива от агента. Не е налице никое от
застрахователните събития, а прекратяването, респ.развалянето на договора за мобилни
услуги или за лизинг, не е сред основанията водещи и до прекратяване на застрахователната
полица.
На следващо място, по своя предмет, застраховката не представлява обезпечение на
доставчика на мобилни услуги и лизингодател, поради което не може да се счита, че
обезпечава и вземането му, особено в случай на надлежно прекратяване по вина на
потребителя и невръщане на даденото мобилно устройство.
Както договорът за мобилни услуги, така и договорът за лизинг не предвиждат
сключването на застраховка.
Предвид на горното, съдът намира, че включването на претендирани суми за
застраховка като част от иска за дължими месечни абонаментни такси и услуги е
незаконосъобразно. Освен това, самостоятелно искане в рамките на заповедното
производство, както и отделен иск в настоящето исково производство за дължими по
договор за застраховка суми ищецът не е предявил и същите не подлежат на самостоятелно
разглеждане, а само като съставна част на предявените по иска за месечни абонаментни
такси и услуги суми по допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги от
*** година за предпочетен номер ***.
Съдът приема, че за този договор дължимите за МАТ и услуги суми са в размер на
103,62 лв. и за разликата до поисканите от ищеца 135,09 лв. искът следва да се отхвърли.
Относно предявените въз основа на договорите за мобилни услуги искове за
неустойки.
Претендираните искове за неустойки се отнасят до два отделни вида такива:
1/ неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три
стандартни месечни такси на основание чл.11, буква а) от договорите за мобилни
услуги.
12
Такива неустойки се претендират по договорите за мобилни услуги за номера:
А) По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, се
претендират 42.48 лева, представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като
максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти на основание чл.11, буква а) от Договора за мобилни услуги;
б) По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, е предявен
иск за сумата от 42.48 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като
максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти на основание чл.11, буква а) от Договора за мобилни услуги;
в) По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, е предявен
иск за сумата от 109.34 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като
максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти на основание чл.ІV.2., буква а) от Допълнително споразумение от *** година
към Договора за мобилни услуги.
2/ неустойка, представляваща разликата между стандартната цена на
предоставено устройство, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора
и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответстваща на
оставащия срок на договора на основание чл.11, буква б) от Договорите за мобилни
услуги.
Такива неустойки се претендират по следните договори:
А) По Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, се
претендират 93.64 лева, представляваща неустойка в размер на разликата между
стандартната цена на ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и
заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия
срок на договора на основание чл.11, буква б) от Договора за мобилни услуги.
Б) по Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, в размер
на 59.21 лева - представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на
***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника
при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора, на
основание чл. 11, буква б) от Договора за мобилни услуги.
В) по Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, сумата от
13
180,12 лева - представляваща неустойка в размер на разлика между стандартната цена на
мобилно устройство ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и
заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия
срок на договора, на основание чл.ІV.2., буква б) от Допълнително споразумение от ***
година към Договора за мобилни услуги.
Всички договори за мобилни услуги са с изтекъл срок на действие към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като най – късно сключените
договори са изтекли на 09.08.2022 г., относно договора за мобилни услуги от *** година за
предпочетен номер***.
Ищецът сочи, че посочените неустойки са следствие на предсрочното прекратяване
на договорите за мобилни услуги, на основание Раздел ІV, чл.2, б. „а“ и б. „б“ от тях.
Съгласно договорите за мобилни услуги, в т. 11. стр. 3/8, съответно Раздел ІV от
допълнителното споразумение за предпочетен номер *** от *** г. е посочено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, но за не повече от три месеца.
В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните
абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най – ниския
и най – високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок от договора;
(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или предходно подписан документи, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действащи към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок от договора.
Така посоченото в договора между страните, сочи, че се уговарят три отделни вида
неустойки, изискуемостта на които настъпва в случай на прекратяване на договора преди
изтичането на срока посочен в него, от което следва, че условието за претендиране на
посочената неустойка е предсрочното прекратяване на договора.
Всички договори за мобилни услуги са с изтекъл срок на действие.
Съгласно ОУ на заявителя за предоставяните от него електронни съобщителни услуги
не се предвиждат заплащането на подобни неустойки, а единствено като такава лихва за
забава в плащанията.
Във всеки от „индивидуалните договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба
14
относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него, а
самото претендиране на суми за неустойки в настоящето заявление не отговаря на
изискванията на ОУ.
Освен, че не е посочено откога заявителят счита договорите за предсрочно
прекратени, то претендираните от заявителя суми за неустойки са по договор с изтекъл срок
на действие на самия договор, поради което и не може да се говори за неговото
прекратяване, в т.ч и предсрочно прекратяване. Самият заявител не твърди и не сочи откога
счита договорът за предсрочно прекратен, но това в случая е и ирелевантно, предвид на
това, че договорът е с изтекъл срок на действие.
Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Това означава, че за да се претендира прекратяване, вкл. и
предсрочно такова на даден договор, то същия следва да е действащ, а самото прекратяване
съгл. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД може да стане при посочените в него условия – по взаимно съгласие.
В случай, че са налице основания за едностранно прекратяване на двустранен договор, то
изявлението за това следва да бъде направено писмена форма и да е достигнало до другата
страна, подобно на развалянето на договора, съгл. чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, доколкото и в
двата случая се преустановява действието на съществуващ и действителен договор.
Съгласно чл. 19б, б.“в“ от ОУ, Yettel има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия.
Самото прекратяване, съгласно чл. 19в от ОУ, става след едномесечно писмено
предизвестие.
Нарушаването на изискването за едностранно прекратяване след едномесечно
писмено предизвестие води до незаконосъобразно прекратяване на доставяните по
съответния договор услуги.
Невписването на тази разпоредба в съдържанието на договора, прави невъзможно за
потребителя да се запознае и да предвиди всички неблагоприятни за него последици, в
случай на неизпълнение в срок на задълженията по договора.
Съдът намира, че декларираното в договорите за съобщителни услуги съгласие от
длъжника, че е съгласен и с приложимите към съответните договори ОУ не отменя
задължението на доставчика на мобилни услуги да изпълни задълженията си по ОУ,
касаещи предсрочното прекратяване и разваляне на договорите и писменото уведомяване на
длъжника за това.
Съдът намира, че претендираната от заявителя неустойка излиза от своята
обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27.1,
изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер
на законната лихва за всеки ден закъснение и този вид неустойка е присъден към размера на
15
всяка от дължимите по отделните договори суми.
Съдът намира, клаузите относно заплащането на неустойките, за неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т. т.5 и т. 19 от ЗЗПотр., поради това, че не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като и задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойки и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Съгласно посоченото в §19 от Решение на СЕС по дело C-472/11 (Banif Plus Bank Zrt
срещу Csaba Csipai иViktória Csipai), относно тълкуването на чл. 6 и 7 от Директива
93/13/ЕИО НА СЪВЕТА, от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, че въведената с Директивата система на защита всъщност се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или
доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си
на информираност, като това положение води до приемане от негова страна на условията,
установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на
съдържанието им (вж. по-специално Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom
Telecomunicaciones, С-40/08, Сборник, стр. I-9579, точка 29 и Решение от 14 юни 2012 г. по
дело Banco Español de Crédito, С-618/10, все още непубликувано в Сборника, точка 39).
Съдът намира, че претендираните неустойки са в противоречие и с добрите нрави.
Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС сумата,
дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване
минималния срок на обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана печалба
под формата на предвидено в договора минимално възнаграждение, следователно нейната
цел - да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с
договора през минималния срок не е решаваща за квалификацията й, тъй като предвид
икономическата й същност с нея се цели да се гарантира, че операторът по принцип ще
получава същите печалби като тези, които би получил, ако договорът не е бил прекратен по
вина на клиента преди изтичането на минималния срок на обвързаност. Съгласно това
решение, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция/, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора.
Относно извършеното от доставчика на съобщителната услуга, едностранно
прекратяване на договора, липсват твърдения за извършено надлежно уведомяване на
длъжника и последиците от него, с което е нарушен принципа за справедливост, залегнал в
чл. 9 от ЗЗД.
Съгласно посоченото в договора „в допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
16
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора“.
Всъщност сроковете на действие на договорите е изтекъл и поради това няма
основание за претендиране на оставащите до края на срока на действие на договора суми,
представляващи разлика в месечните абонаментни такси, поради това, че заявителят като
оператор и доставчик на услугите има правото да получи дължимите му се такси до края на
срока на договора на основание самия договор, а не като неустойка за предсрочното му
прекратяване.
Съдът намира, че тази неустойка е проява на неравноправна клауза в договорите,
сключени с потребителя на услуги, предоставяни от Оператора, съгласно чл. 143, т. т.5 и т.
19 от ЗЗПотр., и налага на абоната, приемането на условия, за които той предварително не е
добре информиран, не са индивидуално уговорени /няма данни потребителят да е
разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените
клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/ и води до заплащане на неустойки в размер,
който е необосновано висок.
От друга страна, като се уговоря неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не бъде прекратен
предсрочно, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Така както
предвиждат чл. 53 ОУ в случай на неплатени изискуеми вземания на потребител към Yettel,
както и в други случаи на констатирано неизпълнение на договорни задължения от страна
на потребителя, Yettel има право да откаже сключването на договор с потребителя и да му
предложи ползване на предплатени услуги.
За договори за мобилни услуги, с които са предоставени и съответни устройства, и
претендираните по тях неустойки, представляващи разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договор за лизинг, следва да се
посочи, че са налице отделно сключени договори за лизинг, с които тези устройства са
предоставени на потребителя и по тях също се претендират неустойки. Такъв договор е
налице относно предоставеното във връзка с Договор за мобилни услуги от *** година за
предпочетен номер ***, мобилно устройство ***, за което е налице сключен отделен договор
за лизинг, л. 55 от ч.гр.д. № 819/2023 г. на НПРС.
В първоначалният договор за този номер липсват уговорки между страните относно
предоставянето на това мобилно устройство, а едва с допълнителното споразумение към
него от *** г. от която дата е и договорът за лизинг, е уговорено предоставянето на такова (л.
51 от ч.гр.д. № 819/2023 г. на НПРС).
Предоставяне на мобилно устройство е уговорено с Договор за мобилни услуги от
*** година за предпочетен номер ***, за устройство ***, за което е посочено, че общата
лизингова цена с абонаментния план е 19,99 лв., а цената на устройството без абонамент е
149,99 лв. и отстъпка от стандартна цена от 130 лв., л. 28 от ч.гр.д.
17
Към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
срокът на договора е изтекъл.
По отношение на тази неустойка, съдът намира, че претендирането на неустойка за
предоставени отстъпки от цените на крайни устройства при предсрочно прекратяване на
договор за електронни съобщителни услуги по вина или инициатива на потребителя
заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера на три месечни
абонаментни такси за физически лица, както и представлява уговорка във вреда на
потребителя, която накърнява добрите нрави и води до съществено неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По същността си тази уговорка съставлява клаузи за неустойка, като същата има
обезщетителен характер, независимо от обстоятелството, че е посочена като отстъпка от
цените на абонаментите и крайните устройства. Правото за мобилния оператор да изисква
тези неустойки се поражда въз основа на надлежно предсрочно прекратен договор по вина
или инициатива на потребителя, т.е., на същото основание, на което се дължи и неустойката
в размер на три стандартни такси, за която бе установено, че липсва надлежно прекратяване
и поради това не се дължи. Уговарянето на посочения вид неустойка е договорено във вреда
на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Съдът намира, че претендирането на неустойки, основани на договорите за мобилни
услуги, но за предоставените по договор за лизинг вещи представлява недобросъвестност в
договорните отношения с потребителя, целяща същия да поеме задължения за които не може
да се прецени действителната финансова тежест и като такива се явяват неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т- 19 от ЗЗПотр. Освен това се стига до двойно
облагодетелстване на оператора със средства от неустойки, претендирани по два отделни
договора за едно и също нещо.
Съдът намира, че уговорените по този начин неустойки за предсрочно прекратяване
излизат извън посочените по - горе функции на неустойката, създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и нарушават принципа за добросъвестност и
справедливост.
Предвид на горното, съдът намира, че претендираните неустойки са нищожни и не се
дължат. Същите са и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗПотр.
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗПотр., неравноправните клаузи са нищожни.
В обобщение, относно претендираните въз основа на договорите за мобилни услуги
неустойки, съдът намира, че исковете за неустойки същите следва да се отхвърлят изцяло.
Следва да се отхвърлят следните искове:
1/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 42,48 лв. -
18
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***;
2/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 93,64 лв. -
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно
ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл.11, буква б) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер
***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година;
3/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 42,48 лв. -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11. буква а) от
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***;
4/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 59.21 лв.-
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно
ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл. 11, буква б) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен
номер ***;
5/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 109.34 лв. -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.1У.2., буква а) от
Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за
предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година;
6/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 180,12 лв. -
представляваща неустойка в размер на разлика между стандартната цена на мобилно
устройство ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената
от длъжника при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на
договора, на основание чл.1У.2., буква б) от Допълнително споразумение от *** година към
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер***, формирани в отчетен
период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година;
7/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 135.09 лв.,
представляващи задължения за потребление на предпочетен номер 3*** за периода
19
25.07.2020 година - 24.10.2020 година, посочен във фактура № */* година, от които 35,99
лева с вкл. ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 3***.
ІІ. Относно исковете въз основа на договорите за лизинг.
Ищецът е предявил два иска, основани на договора за лизинг, сключен на *** г., л. 55
от ч.гр.д. № 819/2023 г. на НПРС, относно предоставеното с него устройство ***. Този
договор е свързан с договора за мобилни услуги за предпочетен номер ***, доколкото и в
допълнителното споразумение към него е посочено, че се предоставя това устройство.
Съгласно договора за лизинг е посочено, че месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и ОУ на Т.
Съгласно договора, първоначалната лизингова вноска е 142,49 лв. и остават още 23
вноски по 2,39 лв., с вкл. ДДС.
Ищецът сочи, че потребителят не бил платил дължимите вноски за отчетен период
25.07.2020 година - 24.10.2020г.
За посочените лизингови вноски е изтекъл срокът за тяхното плащане, в резултат на
което е настъпила изискуемостта на посочената сума.
Ищецът е предявил иск за сумата от 7,17 лева - представляващи задължения от
предходен период, за периода от 25.07.2020 година - 24.10.2020 година, посочен във
фактура № */* година, за който съдът намира, че е основателен и доказан и следва да се
уважи.
Относно предявения установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата 47.80
лева - представляващи останалите 20 дължими вноски по договора, всяка по 2,39 лева с
включен ДДС, които са предсрочно изискуеми като неустойка поради прекратяване на
договор за лизинг, съдът съобрази разпоредбите на приложимите Общи условия относно
договор за лизинг на базови аксесоари на „Йеттел България“ АД, съгласно чл. 7 от които,
Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещите или да ги върне на
Лизингодателя съгласно условията на договора за лизинг между страните. Посочено е, че
условие за придобиване правото на собственост от страна на Лизингополучателя или за
връщането на вещите на Лизингодателя съгласно предходната алинея е последният да е
заплатил всички дължими за целия срок на действие на договора лизингови вноски,
лихви и други парични задължения, както и всички дължими към датата на придобиване на
собствеността, респ. връщането, парични задължения по сключения/сключените договор/и за
предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги.
Поради това, че срокът на договора е изтекъл от една страна, а от друга
20
лизингополучателят не е върнал лизинговата вещ, то съгласно чл. 1, ал.3 от договора за
лизинг, същия следва да плати оставащите лизингови вноски, както и посочената в ал.3
неустойка от 2,39 лв.
Горното прави искът на ищеца основателен и доказан и следва да се уважи.
ІІІ. Относно договорите за интернет.
По Договор за услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер ***,
ищецът е предявил следните искове:
Установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 49,98 лева -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги Договор за услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер *** на
основание чл.12, буква а) от Договора;
Установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 96.00 лева -
представляваща неустойка за устройство *** на основание чл.12, буква б) от Договор за
услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер *** и
Установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 60.87 лева -
представляващи задължения от предходен период месечни и еднократни такси за Договор за
услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер *** за периода 25.07.2020
година - 24.10.2020 година.
Предявените искове, се основават на Договор за услуга интернет за дома от ***
година за предпочетен номер ***.
В исковата молба ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите месечни абонаментни такси и суми за предоставени ежемесечни
мобилни услуги, поради което, считано от 21.12.2020 г., всички договори, сключени между
страните били прекратени.
Съгласно посоченото в т. 12 от договора (стр. 2/6), за дължимите месечни суми,
Йеттел няма да издава фактура ако номерът е част от фактура, зца която потребителят вече е
избрал да не получава такава на хартиен носител или се е отказал. Съгласно приложимите
Общи условия на „Йеттел България” ЕАД за предоставяне на фиксиран достъп до интернет
през мобилна мрежа, чл. 5 и чл. 6 от тях, потребителят се задължава да плаща ежемесечните
суми, дължими по договора, независимо от това дали е ползвал Услугите, като самото им
заплащане следва да се извърши съгл. чл. 6.8 ОУ, не по-късно от 18 дни от датата на
издаването на фактурата.
Съгласно договорите за интернет и тези за телевизия, месечната цена за услугата и
цените на други услуги ако има такива, се начисляват и заплащат със сумите по съответните
месечни фактури. От това следва, че потребителят дължи ежемесечно посочените във
фактурата, договорени МАТ. Съгласно посоченото в чл. 5.12 от ОУ на Йеттел България за
21
пакетна услуга с включени интернет и телевизия, потребителят се задължава да заплаща
цената на Услугите, в това число допълнителните услуги съгласно издадени фактури и
условия за плащане, предвидени в Договора. Самото заплащане на дължимите суми, съгл.
чл. 6.9 от ОУ се осъществява не по-късно от 18 дни от датата на издаването на фактурата.
Съдът приема, че поради неплащане на дължимите месечни абонаментни такси и
услуги от потребителя за посочения период, същите са дължими и следва да се уважи искът
на ищеца по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 49,98 лева - представляваща дължима
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги Договор за услуга
интернет за дома от *** година за предпочетен номер *** на основание чл.12, буква а) от
Договора.
Относно исковете за неустойки по договора за интернет.
Предявените искове касаят два вида неустойки, както следва:
1. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер,
съгл. чл.12, буква а) от Договора;
2. неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа, съгл.
чл.12, буква б) от Договора.
Относно неустойката, претендирана въз основа на този договор, съдът намира, че в
случай на предсрочно прекратяване на услуги на основание чл.12, буква а) от Договора (стр.
2/6 на л. 40-41 от ч.гр.д. № 819/2023 г.), потребителят следва да заплати три стандартни
месечни такси съдът намира, че същата следва да се отхвърли с мотиви идентични относно
неустойката на същото основание, претендирана по договорите за мобилни услуги поради
липсата на надлежно прекратяване на договора.
Съгласно посоченото в чл. 6.6 ОУ, в случай на забава за плащане на дължима сума от
потребителя, последният дължи законна лихва за забава за всеки ден просрочие. В
допълнение ОПЕРАТОРЪТ има право: 6.6.1. да използва цялата или част от внесената
гаранционна сума или банкова гаранция, ако има такива за покриване на част или цялото
фактурирано задължение за ползвани Услуги; и/или 6.6.2. да спре/ограничи ползването на
Услугите от ПОТРЕБИТЕЛЯ, което не освобождава последния от задължението му за
плащане на месечната абонаментна такса и други дължими суми.
Това означава, че при неплащане от страна на потребителя на дължимите за
посочения период суми, операторът има право да спре или ограничи ползването на услугите.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
договорът за интернет е с изтекъл срок на действие и не може да се поставя въпроса за
неговото предсрочно прекратяване, поради виновно поведение на потребителя.
Съдът намира, че при наличието на изтекъл срок на действие на договора, то
претендирането на посочените неустойка на основание чл.12, буква а) от Договора е в
22
нарушение на закона и на добрите нрави. Същото се явява неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143, ал. 1 и ал.2 ЗЗПотр.
Дори и да е било налице основание за прекратяване предоставянето на услугата
сателитен интернет от оператора, то заявителят нито в заявлението, нито в уточняващата
молба, сочи конкретна дата на това прекратяване.
Съдът намира, че клаузите за заплащане на неустойка в размер на тримесечни
абонаментни такси са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите
нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено
предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са
предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при
прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Независимо от размера,
до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно
съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради
противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора.
Съдът намира клаузите за тази неустойка за нищожни, поради противоречие с
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД и за неравноправни такава, поради което
и на основание чл. 146, ал.1 ЗЗПотр. и следва да се отхвърли.
Относно искането за неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване
по ценова листа.
Относно неустойката, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова
листа, съгл. чл.12, буква б) от Договора за заплащане на неустойка в размер на 96 лв. с ДДС,
в случай, че не върне предоставения му рутер или същия е счупен или повреден.
Съгласно посоченото в чл. 5.17 от ОУ на „Йеттел България“ за предоставяне на
фиксиран достъп до интернет през мобилна мрежа, при прекратяване на договора
потребителят е длъжен да върне на оператора предоставеното му оборудване за използване
на услугите, когато е предоставено такова. В случай че потребителят не върне
предоставеното му оборудване или оборудването е във вид и състояние в следствие на които
търговската му употреба не е възможна, то потребителят дължи на оператора неустойка,
съгласно предвиденото в подписания Договор.
Изрично е посочено, че ако при прекратяване на договора за услугата, което и да е
оборудване, предоставено за ползване от Оператора бъде върнато в неизправно състояние
или не бъде върнато, Операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
23
Съдът намира, че исканата като неустойка сума, представляваща стойността на
невърнатото, но предоставено оборудване е дължима само за сумата претендирана по
договора за интернет, по който е начислена неустойка, представляваща цена на невърнато
оборудване по ценова листа в размер на 96,00 лв., начислена в последната фактура поради
невръщане на предоставено по договора устройство марка ***.
Дължимостта на посочената сума, произтича от това, че за това устройство не е
сключван отделно договор за продажба на изплащане и същия е предоставен със сключения
договор за интернет, а самата неустойка е регламентирана в договора за услуга по ясен за
страните начин.
Съдът намира, че този размер на неустойката не нарушава изискването за
добросъвестност и не излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което за нея следва да се издаде заповед за
изпълнение.
Относно неустойката в размер на 96,00 лв. за ***, представляваща цената на
устройството, което потребителят не е върнал при прекратяване на договора, неустойка по т.
11 буква б) от договора, съдът съобрази, че към датата на подаване на заявлението в съда,
срокът на договора е изтекъл.
В договора, в т. 12 (стр.3/6) е посочено, че ако потребителят не върне предоставеното
му оборудване, дължи неустойка в размер на 96 лв. за модел оборудване ***.
Предвид на горното, съдът намира иска за неустойка в размер на 96,00 лв., поради
невръщане на предоставено по договора устройство марка HUAWEI B311-221 with Antenna
за основателен и доказан и следва да се уважи.
В обобщение, съдът намира, че от предявените от ищеца искове, основателни и
доказани са следните:
1/ частично основателен е установителния иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата
от 60,64 лв. - представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура
*/* година, представляващо месечни и еднократни такси за предпочетен номер *** за
периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година, само за сумата от 50,97 лв., поради което
същия следва да се отхвърли за разликата над този размер до претендираните в размер на
60,64 лв.
2/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 40.46 лв. -
представляващи задължения от предходен период с ДДС, представляващи месечни и
еднократни такси за предпочетен номер *** за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020
година;
3/ частично основателен е установителния иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата
от 135.09 лв., представляващи задължения за потребление на предпочетен номер 3*** за
24
периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година, посочен във фактура № */* година, месечни
и еднократни такси за предпочетен номер 3***, само за сумата от 103,62 лв. и за разликата
до поисканите от ищеца 135,09 лв. искът следва да се отхвърли.
4/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 7,17 лв.,
представляващи вземания, произтичащи от договор за лизинг на *** от *** г. година за
предпочетен номер 3***, представляващи задължения от предходен период с ДДС, за
периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година;
5/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата 47.80 лева -
представляващи останалите 20 дължими вноски по договора, всяка по 2,39 лева, които са
предсрочно изискуеми като неустойка поради прекратяване на договор за лизинг;
6/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 96.00 лева -
представляваща неустойка за устройство *** на основание чл.12, буква б) от Договор за
услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер ***;
7/ Установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 60.87 лева -
представляващи задължения от предходен период месечни и еднократни такси за Договор за
услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер *** за периода 25.07.2020
година - 24.10.2020 година.
Общия размер на уважените искове е 454,69 лв.
Като неоснователни следва да се отхвърлят следните искове:
1/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 42,48 лв. -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***;
2/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 93,64 лв. -
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно
ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл.11, буква б) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер
***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година;
4/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 42,48 лв. -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11. буква а) от
25
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***;
5/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 59.21 лв.-
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно
ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл. 11, буква б) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен
номер ***;
7/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 109.34 лв. -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.1У.2., буква а) от
Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за
предпочетен номер 3***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020
година;
8/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 180,12 лв. -
представляваща неустойка в размер на разлика между стандартната цена на мобилно
устройство ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената
от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на
договора, на основание чл.1У.2., буква б) от Допълнително споразумение от *** година към
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер 3***, формирани в отчетен
период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година;
13/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 49,98 лева -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за услуга
интернет за дома от *** година за предпочетен номер *** на основание чл.12, буква а) от
Договора.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
675 лв. за държавна такса.
Освен тях ищецът в исковата молба претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв., но не е представил писмен договор за правна помощ и
съдействие, съгласно който да се установи какъв размер на адвокатско възнаграждение е
платено за водене на исковото производство. По заповедното производство е приложено
единствено договор за правна помощ за изготвяне и подписване на заявление за издаване на
26
заповед за изпълнение.
Ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Общия размер на направените от ищеца разноски е 675 лв.
Страната не е представила и списък на разноските.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
За предявените в общ размер на 1025,28 лв. искове, ищецът е направил разноски в
общ размер от 675 лв.
Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение, макар и да не е посочен от
ищеца, е определим, съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от наредбата и е в размер на 402,53 лв.
За уважения от съда иск в размер на 454,69 лв. се дължат съразмерно на него и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, такива в размер от 299,35 лв., поради което искането за
разноски за разликата над този размер следва да се отхвърли, както и за 402,53 лв.
адвокатско възнаграждение в размер на минималното по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 25лв. за
ДТ и 480 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Пропорционално на уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ
размер на 11,09 лв. за ДТ и 212,87 лв. за адвокатско възнаграждение и да се отхвърлят за
разликата до присъдените такива в размер на 25 лв. за държавна такса и 480 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Поради непредставяне на списък на разноските ищецът няма право да иска изменение
на решението относно тях, съгл. чл. 80,изр. 2-ро ГПК.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
27
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 50,97 лв. (петдесет
лева деветдесет и седем стотинки), представляващи месечни и еднократни такси за
предпочетен номер *** за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година, за което е издадена
Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за
разликата над присъдения размер до сумата от 60,64 лв. (шестдесет лева шестдесет и четири
ст.).
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 40.46 лв.
(четиридесет лева четиридесет и шест ст.) - представляващи задължения за месечни и
еднократни такси за предпочетен номер *** за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020
година СЪЩЕСТВУВА, и вземането за посочената сума по издадената Заповед за
изпълнение № 387/21.08.2023 г. се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № 8, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 103,62 лв. (сто и три
лева шестдесет и две стотинки), представляващи месечни и еднократни такси за за
потребление на предпочетен номер *** за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля
иска за разликата над присъдения размер до сумата от 135.09 лв. (сто тридесет и пет лева и
девет ст.).
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 7,17 лв. (седем лева
и седемнадесет ст.) - представляващи задължения по Договор за лизинг на *** от *** г.
година за предпочетен номер ***, представляващи задължения от предходен период с ДДС,
за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020 година, СЪЩЕСТВУВА, и вземането за
посочената сума по издадената Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92
от ЗЗД, спрямо К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 47.80 лв.
28
(четиридесет и седем лева и осемдесет ст.) - представляващи задължения по Договор за
лизинг на *** от *** г. година за предпочетен номер ***, представляващи задължения от
предходен период с ДДС, за периода 25.07.2020 година - 24.10.2020
година, СЪЩЕСТВУВА, и вземането за посочената сума по издадената Заповед за
изпълнение № 387/21.08.2023 г. се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.92 от ЗЗД, спрямо К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, че
вземането на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „М.“, ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от
96.00 лв. (деветдесет и шест лева) - представляващи неустойка за устройство *** на
основание чл.12, буква б) от Договор за услуга интернет за дома от *** година за
предпочетен номер ***, СЪЩЕСТВУВА, и вземането за посочената сума по издадената
Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД, спрямо К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 60.87 лв. (шестдесет
лева осемдесет и седем ст.) - задължения от предходен период месечни и еднократни такси
за Договор за услуга интернет за дома от *** година за предпочетен номер *** за периода
25.07.2020 година - 24.10.2020 година, СЪЩЕСТВУВА, и вземането за посочената сума по
издадената Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. се дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу К. В. С. с ЕГН:
********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № 8, за установяване съществуването
на вземането за сумата от 42,48 лв. (четиридесет и два лева четиридесет и осем ст.),
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя на основание чл.11, буква а) от Договор за мобилни услуги от
*** година за предпочетен номер ***, за което е издадена Заповед за изпълнение №
387/21.08.2023 г. и същото не се дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу К. В. С. с ЕГН:
********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № 8, за установяване съществуването
на вземането за сумата от 93,64 лв. (деветдесет и три лева шестдесет и четири ст.) -
29
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно
ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл.11, буква б) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер
***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година, за което е издадена
Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. и същото не се дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу К. В. С. с ЕГН:
********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, за установяване съществуването
на вземането за сумата от 42,48 лв. (четиридесет и два лева четиридесет и осем ст.) -
мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода
от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11.
буква а) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. и същото не се дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу К. В. С. с ЕГН:
********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, за установяване съществуването
на вземането за сумата от 59.21 лв. (петдесет и девет лева двадесет и една ст.) -
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно
ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл. 11, буква б) от Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен
номер ***, за което е издадена Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. и същото не се
дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу К. В. С. с ЕГН:
********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, за установяване съществуването
на вземането за сумата от 109.34 лв. (сто и девет лева тридесет и четири ст.) -
представляваща при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.1У.2., буква а) от
30
Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за
предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година,
за което е издадена Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. и същото не се дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу К. В. С. с ЕГН:
********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, за установяване съществуването
на вземането за сумата от 180,12 лв. (сто и осемдесет лева и дванадесет ст.) -
представляваща неустойка в размер на разлика между стандартната цена на мобилно
устройство ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената
от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на
договора, на основание чл.1У.2., буква б) от Допълнително споразумение от *** година към
Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен
период 25.11.2020 година - 24.12.2020 година, за което е издадена Заповед за изпълнение №
387/21.08.2023 г. и същото не се дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу К. В. С. с ЕГН:
********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № *, за установяване съществуването
на вземането за сумата от 49,98 лв. (четиридесет и девет лева деветдесет и осем ст.) -
представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за услуга интернет за
дома от *** година за предпочетен номер *** на основание чл.12, буква а) от Договора, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 387/21.08.2023 г. и същото не се дължи.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н.,
ул. „Б.“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“, ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и
М.С., направените по делото разноски за държавна такса в размер на 299,35 лв. (двеста
деветдесет и девет лева тридесет и три ст.), като отхвърля искането за разликата до
претендираната сума от 675 лв., както и за разноски за разликата над този размер следва да
се отхвърли, както и за 402,53 лв. адвокатско възнаграждение в размер на минималното по
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. „Б.“ № 8,
ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „М.“, ж.к.“М. 4“, Б. С., сграда * представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от
11,09 лв. (единадесет лева и девет ст.) за държавна такса по ч.гр.д. № 819/2023г. на НПРС,
31
като отхвърля искането за разликата до 25 лв., както и да заплати 212,87 лв. (двеста и
дванадесет лева осемдесет и седем ст.) за адвокатско възнаграждение, като отхвърля
искането за разликата до 480 лв., всички присъдени със Заповед за изпълнение №
387/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 819/2023 г. на НПРС.
На основание чл. 80, изр. 2-ро ГПК ищецът „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, няма право
да иска изменение на решението относно тях.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 819/2023 г.по
описа на НпРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
32