Р Е Ш Е Н И Е
№ 187 17.07.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на втори юли две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 450 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Теамо 2019” ЕООД, град Хасково, представлявано от И.Т.И. срещу Наказателно постановление № К-0048296 от 27.03.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 676 от 21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството - жалбоподател, е наложена: по т. 1 от НП, на основание чл. 211 от Закона за туризма, имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 117, ал. 1 от същия закон. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалноправните норми и процесуалния закон. Твърди се от законния представител на дружеството – жалбоподател, че нарушение по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма не било допуснато, като се правят и конкретни фактически твърдения в тази насока, а освен това сам проверяващият орган бил посочил, че нарушението се отнасяло само за част от предлаганите ястия в контекста на отправеното възражение за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, изразяваща се в маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател – „Теамо 2019” ЕООД, град Хасково, редовно призовано, се представлява от упълномощения по делото процесуален представител - адв. В.П., която заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество развива конкретни съображения в подкрепа на тезата за нейната основателност и за маловажност на случая. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 21.01.2020 г., свидетелите А.П.К., на длъжност гл. инспектор в КЗП, РД – Пловдив и Ю.М.Ш., на длъжност инспектор в КЗП, РД – Пловдив извършили, въз основа на сигнал на потребител, постъпил в КЗП, РД Пловдив, заведен с вх. № П-03-54 от 13.01.2020 г., проверка в търговски обект – снек-бар „Теамо“, находящ се в гр.Хасково, *******. Сигналът се отнасял за нередности при осъществяване на дейност в заведението за хранене и развлечения на посочения адрес и стопанисвано от „Теамо 2019“ ЕООД, град Хасково. В хода на извършената проверка е установено било установено, че обектът е в работен режим. В него се предоставяла туристическа услуга ресторантьорство. Обектът се помещавал на партерен етаж на жилищна сграда и разполагал с 39 места за сядане на закрито. При извършена контролна покупка на минерална вода бил издаден касов документ - фискален бон № 0001630, приет по делото като писмено доказателство, а на видно място в търговската зала имало поставено Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране № 1066 от 20.01.2020г. за снек бар „Теамо“, гр.Хасково, **********; ползвател на обекта „Теамо 2019“ ЕООД. В обекта се предлагали топли, безалкохолни напитки, бира, супи, готвени ястия, скара, десерти.
Констатирано било от органите на КЗП, че в проверявания обект, на самообслужване към момента, храната била изложена и се предлагала от топли витрини и 1 ред ястията са поставени съответни продажни цени. За следните предлагани ястия и десерти: сръбска плескавица - 2,50 лв./бр.; кюфте/кебапче на скара - 1,20 лв./бр.; чушка бюрек - 1,20 лв./бр.; спаначено кюфте - 1,20 лв./бр.; пиле с ориз - 3,50 лв./бр.; дроб сърма - 3,20 лв.; крем карамел - 1,30 лв.; бисквитена торта - 1,80 лв.; мляко с ориз - 1,20 лв.; печена ябълка - 1,20 лв.; млечна баница - 1,80 лв.; кафе нямало обозначени съответни грамажи, а във връзка с констатациите, до които достигнали контролните органи и обективирани в Констативен протокол № К – 2674353, съставен на място на същата дата и в присъствие на подписалия го представител на ЮЛ, било разпоредено на представляващия търговеца в лицето на дружеството - жалбоподател, да се яви на 30.01.2020 г. в 10:30 ч. в сградата на КЗП в град Хасково и да представи документ за самоличност.
С оглед констатираните обстоятелства и въз основа на преценката, за допуснати нарушения, на 30.01.2020 г., срещу дружеството - жалбоподател е съставен от свид. А.П.К. Акт за установяване на административно нарушение № К-0048296/30.01.2020 г. за нарушения по 117, ал. 1 от Закона за туризма, посочвайки в обстоятелствената част, че предметът на дейност е ресторантьорство.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на представителя по закон дружеството – жалбоподател – И.Т.И., който в качеството му на Управител на „Теамо 2019” ЕООД, град Хасково подписал АУАН, а в съответната графа по същество не били вписани обяснения и възражения, а единствено изявление, че е запознат с правото да подаде допълнително писмени възражения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение били направени в рамките на установения срок за това от връчване на екземпляр от него, станало на датата на съставяне, според отразеното в приложената разписка. Твърди се в подаденото възражение, че обектът бил отскоро започнал дейност и за новите ястия в асортимента, грамажите се изготвяли след преценка за себестойността, а проверката била извършена именно в момент на калкулация, за което било необходимо технологично време, а с оглед времето през деня на извършване на проверката от органите на КЗП, установения пропуск бил резултат от технологичния работен процес и не бил свързан със същинското нарушение по чл. 117, ал. 1 ЗТ.
При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган възприел фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, възприемайки, че се касае за предлагана в обекта услуга „ресторантьорство, наложил процесната имуществена санкция.
Според изложеното в показанията на свид. Н.Р.М., същата като работеща на длъжността, обслужваща щанда в търговския обект, на датата на извършване на проверката изнасяла готовите ястия отдолу, където се намирала кухнята на заведението, като още пред основния наплив на клиенти, тези, които били приготвяни за пръв път и предлагани за продажба /заведението било отворено скоро преди проверката и надграждали артикулите, предлагани на клиентите/ не били с поставени грамажи, а за десертите това изискване било изпълнено още в хода на проверката.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.П.К. и Ю.М.Ш. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното и от страна на свид. Н.Р.М. относно заявеното от нея за начина на процедиране в търговския обект, в който тя работи и за конкретните обстоятелства, свързани с дейността му на датата на извършване на проверката.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма, лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. По силата на чл. 211 от Закона за туризма, на ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от тях длъжностни лица, съответно от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица – чл. 232, ал. 2 от ЗТ. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо със съответната административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН на лицето, явяващо се представител по закона на дружеството – жалбоподател, които да се квалифицират като съществени. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи принципното положение, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. А твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая обаче с оглед характера на описаното нарушение, пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. Отговорът на всеки от тези въпроси по делото е отрицателен, след като от твърденията в акта става ясно, че деянието, описано в него, продължава към момента на извършване на проверката - в случая 21.01.2020 г. и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на процесната деятелност – действие или бездействие. В подкрепа на тази теза е и застъпваното виждане на Административен съд – Хасково по въпроса, споделяно и от настоящия съдебен състав.
На следващо място, както АУАН е съставен, така и обжалваното наказателно постановление е издадено от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № 676 от 21.08.2019 г. на Председателя на КЗП на Република България в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, с необходимите уточнения, направени по отношение съдържанието на акта за установяване на административно нарушение.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място, при извършената от свидетелите А.П.К. и Ю.М.Ш. проверка било констаирано, че за част от предлаганите в обекта ястия и десерти: сръбска плескавица - 2,50 лв./бр.; кюфте/кебапче на скара - 1,20 лв./бр.; чушка бюрек - 1,20 лв./бр.; спаначено кюфте - 1,20 лв./бр.; пиле с ориз - 3,50 лв./бр.; дроб сърма - 3,20 лв.; крем карамел - 1,30 лв.; бисквитена торта - 1,80 лв.; мляко с ориз - 1,20 лв.; печена ябълка - 1,20 лв.; млечна баница - 1,80 лв.; кафе; нямало обозначени съответни грамажи. В тази връзка, следва да се отбележи, че при описание на фактическата обстановка и при анализа достоверността на доказателствените източници се възприе и обоснова извод, че обектът е на самообслужване и липсва отделно обедното меню за деня, а ястията и десертите не са били вписани и в основно меню, а единствено на табелки, поставени на видно място до тях на витрината, където били изложени за продажба. Установено е неизпълнение на задължението по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма за посочване, освен на продажни цени, така също и на съответните грамажи на предлаганите в обедното меню за деня, ястия и десерти при положение, че те не са включени в основното или обедно меню.
При преценка на въпросите, определящи за отговорността не буди съмнение, че дружеството - жалбоподател жалбоподател именно е субект на нарушение, тъй като именно това е лицето имащо качеството „ресторантьор” по смисъла на Параграф 1, т. 58 от ДР на ЗТ, доколкото чрез стопанисвания от него обект – заведение за хранене Снек - бар „Теамо”, находящо се в град Хасково осъществява услугата „ресторантьорство”, изразяваща се съгласно т. 57 на цитираната разпоредба в предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи. Посочените текстове от закона на свой ред не правят разграничение и „ресторантьор” може да бъде както физическо, така и юридическо лице, което впрочем недвусмислено се извежда и от редакцията на самата административнонаказателна норми на чл. 211 от Закона за туризма, предвиждаща както административно наказание „глоба” за физическите лица, така и имуществена санкция – за едноличните търговци и юридическите лица.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 211, вр. чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.
При реализиране на отговорността за всяко от посочените нарушения, съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН за нарушението по чл. 211, вр. чл. 117, ал. 1 от ЗТ, като е наложил санкцията, съгласно установения минимум, съобразно посоченото в приложимата наказваща норма, както е следвало да подходи в случая. Индивидуализацията на санкцията в размер на специалния минимум е в съответствие с материалния закон, предвид липсата на предходни регистрирани от търговеца – ресторантьор нарушения и факта на отстраняване на част от несъответствията по отношение на десертите още при извършване на проверката. Посочените факти сами по себе си не променят извода за съставомерност на описаното деяние, нито променят извода, че то не се отличава с липса въобще или с по – ниска в сравнение с други случаи обществена опасност, като без значение колко дълго е осъществявал дейност, то същата е следвало да бъде организирана по подходящ начин. В случая обектът е бил в работен режим и клиенти – потребители на услугата са имали достъп и реално са осъществили такъв до нея, без значение интензитета в съответния времеви отрязък от деня, но следва да се интерпретират в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на санкцията, поради имуществената санкция, определена в минималния предвиден размер за имуществената санкция се явява справедлива и съответстваща на извършеното нарушение.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно потвърдено. С оглед изхода на спора, въпреки предвидената възможност за това в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, не би могло да бъде уважено по същество искането на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за възнаграждение за упълномощения процесуален представител, като изричен диспозитив за отхвърляне на искането в тези случаи не се дължи.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0048296 от 27.03.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 676 от 21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.